Р Е Ш Е Н И Е

№…172

гр.Варна, 02.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия БАЖЛЕКОВА въззивно гр.д. № 359 по описа за две хиляди и петнадесета година на ВАпС, намира следното:

 

Производството е образувано след като с решение №171/15.07.2015г., постановено по гр.д.№5874/14г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., е обезсилено решение 124/ 22.07.2014г., постановено по в.гр.д.№310/14г. по описа на ВАпС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В решението на касационната инстанция са дадени задължителни указания на настоящата.

     Подадена е въззивна жалба вх.№13640/13.05.2014г. от С.В.С. срещу решение №628/25.04.2014г., постановено по гр.д.№3147/13г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен искът, предявен от С.В.С. срещу А.И.М. за връщане на сумата от 52 017, 10 евро, преведена от ищеца на 15.10.2008г., дадена на неосъществено основание: договор за продажба на целия партерен етаж на сградата, изградена в УПИ ХVII-173, кв.14 по дворищно-регулационен план на гр.Приморско, обл.Бургас, на осн. чл.55, ал.1, пр. второ от ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяване на иска-11.10.2013г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемата страна А.И.М., редовно уведомена, не е депозирала отговор по жалбата. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, моли решението на ВОС да се потвърди като правилно и законосъобразно и да се присъдят разноските по делото.

     За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.2-ро ЗЗД, от С.В.С., срещу А.И.М. за връщане на сумата от 52017,10 евро, преведена от ищеца по банкова сметка ***.10.2008г., дадена на неосъществено основание- договор за продажба на целия партерен етаж на сградата, изградена в УПИ ХVII-173, кв.14 по дворищно-регулационен план на гр.Приморско, обл.Бургас, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба. В исковата молба и в допълнителните уточнителни молби ищецът твърди, че на посочената дата е прехвърлил по банковата сметка на ответника сума общо в размер на 90200евро, като част в размер на 38186,90 евро са преведени за заплащане на цената на прехвърлените от ответника три жилищни обекта в сградата с НА№155, т.ІІІ, рег.№3476, д.№527/2008г. на нотариус с рег.№492 на НК София. За останалата част от сумата в размер на 52017,10 евро между страните имало  договорка да се прехвърли партерния етаж от сградата. На 30.09.2008г. страните са се разбрали, чрез неформален устен договор да сключат договор за продажба на три апартамента, складово помещение и партерен етаж/със статут на ресторант/ за сумата от 90200 евро. Посочената сума ищецът придобил по договор за банков кредит от 27.08.2008г. с „Уникредит Булбанк”, като придобитите с НА№155, т.ІІІ, рег.№3476, д.№527/2008г  имоти били ипотекирани в полза на банката за обезпечаване на кредита. Ответникът не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху партерния етаж от сградата, поради което и сумата от 52017,10 евро, получена от него се явява, такава дадена от страна на ищеца без основание.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска и моли същият да бъде уважен.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с посредничеството на „Уникредит Булбанк” е проектиран договор за продажба на сградата, в която се намират и закупените от ищеца три жилищни обекта на два етапа: продажба на жилищната част и продажба на ресторант, но не с ищеца, а с търговско дружество в процес на учредяване, представлявано от Валентин Ганчев Райчев.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения заверен препис от НА № 155/2008г. се установява, че на 03.10.2008г. е сключен договор за покупко-продажба на три апартамента и склад в сграда, изградена в УПИ № ХVІІ-173, кв.14 по плана на гр.Приморско за цена в размер на 74679,40лв., платима от ищеца като купувач в 10 дневен срок със средства предоставени му по договор за банков кредит № 304-0234/27.08.2008г. за покупка и ремонт на имоти.

Съгласно представения по делото заверен препис от НА№156/2008г. на 03.10.2008г. ищецът е сключил с „Уникредит Булбанк”АД договор за многоцелеви банков кредит в размер на 100 000 евро, за покупка и ремонт на недвижими имоти в гр.Приморско, като за обезпечаване на вземането на банката по кредита е учредена ипотека върху придобитите от ищеца с НА № 155/2008г. имоти.

Видно от представеното банково бордеро, на 15.10.2008г. ищецът е наредил да бъде изплатена на ответника сумата от 90200 евро. Сумата е получена от ответника.

Представен е заверен препис от анекс към договор за банков кредит № 304-0234/27.08.2008г., от който се установява, че на 26.08.2009г. страните по договора за банков кредит са се споразумели към целта на договора да се добави рефинансиране на кредита от банка „ДСК”ЕАД и задължения към „Рекриейшън Свищов”ЕАД. С анекс от 11.10.2010г. към договора за банков кредит, целта на договора е изменена на кредит за текущи нужди.

Представени са заверени преписи от банкови документи, от които се установява, че на 19.09.2008г., т.е. преди сключване на договора за продажба, договора за банков кредит и анекса, ответникът е наредил да бъдат изплатени суми на банка „ДСК”ЕАД и „Рекриейшън Свищов”ЕАД.

В показанията се разпитаните пред ВОС свидетели са заявили, че ответникът е водил преговори за продажба освен за жилищните обекти и за ресторанта, който се намирал в същата сграда. Свид. А. посочва, че тъй като на 03.10.2008г. при прехвърлянето на апартаментите и склада, документите на ресторанта още не били в ред и затова ищецат и ответникът се разбрали ищецат да преведе цялата сума, а ответникът да му прехвърли ресторанта след десет дни. Свидтелката заявява, че е присъствала на разговори между ищеца и ответника преди изповядването на сделката, при които страните се договорили за продажбата на три апартамента, склад и партерен етаж. В показанията се свид. Райчев, който също е закупил жилища в процесната сграда в гр.Приморско, заявява, че ответникът е обещавал да продаде ресторанта на него, а не на ищеца. Преговорите за продажба на обектите се водели от свид. Райчев. Продажбата не се осъществила защото банката не му отпуснала кредит. Свид. Василев, който е бил служител в банков клон на банката, отпуснала кредит на ищеца, заявява в показанията си, че в договора за кредит са записани апартаменти и офис, не и партерен етаж. Сделките за обектите в сградата на ответника се сключили през лятото на 2008г. Ответникът бил длъжник на към ДСК и „Рекриейшън” и след вписване на ипотеките, първо се превели пари за погасяване на тези задължения, след което остатъка се превел на продавача.

Съдът не  е кредитирал показанията на свид.Анева, поради това, че същите остават изолирани и не кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд правилно е установил фактите по делото и към момента на решаване в настоящото производство не се установяват новонастърили факти и обстоятелства.

По така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Обосновани и правилни са изводите на окръжния съд от правна страна. Доказателствата са обсъдени в съвкупност, мотивите са точни и ясни.

Настоящия състав на съда, намира, че съобразно изложените от ищеца в исковата  и допълнителна молба фактически твърдения, претенциите на ищцата следва да се квалифицират по чл.55, ал.1, пр. второ ЗЗД. От представените по делото доказателства не се установява, че процесната сума е преведена на ответника от страна на ищеца като цена по договорка за продажба недвижим имот – партерен етаж, ресторант. От анализа на всички събрани по делото доказателства не може да бъде направен извод, че между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за продажба на посочения обект, като ищецът е превел сумата в размер на 5207,10 евро в изпълнение на тази договорка и с очакване, че ответникът ще му прехвърли и собствеността върху партерния етаж. Заявеното в показанията на свид.А., че същата е присъствала на среща между ищеца и ответника, състояла се на 30.09.2008г. в гр.Варна, на която тя е разбрала за намерение на страните да сключат договор за продажба на три апартамента, складово помещение и партерен етаж и в деня на нотариалната сделка, не може да обоснове безспорен извод за наличие на договорка между страните за продажба, по която е платена и сумата. Показанията на тази свидетелка остават изолирани от останалите доказателства и се опровергават от показанията на свид. Р. и В. Видно то представеното преводно нареждане от 15.10.2008г. като основанието за превеждане на сумата от 90 200 евро,  е посочен договор за покупко-продажба. От ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, че сумата или част от нея е преведена в изпълнение на преддоговорни или договорни задължения на ищеца.

Обобщавайки гореизложеното настоящият състав на съда приема, че на основанието, но което е предявено вземането, то остава недоказано и претенцията с правно основание чл.55, ал.1, пр.второ ЗЗД следва да бъде отхвърлена.

С оглед на горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВАпС, с установеното от ВОС по спора от правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в производството разноски, доказани в размер на 3534,73лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение №628/25.04.2014г., на ВОС,ХІІ състав по гр.д.№ 3147/2013г. по описа на ВОС.

     ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН ********** *** да заплати на А.И.М., ЕГН **********,***, сумата от 3534,73лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

    

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: