Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

гр.Варна, 18.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№359/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Т.Д.Т. и А.П.Т. против решение №165/12.02.2016г., постановено по гр.д.№448/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е признато за установено в отношенията между М.Д.Р. и Т.Д.Т. и А.П.Т., че Т. дължат на М.Д. Р. сумата от 39 000лв. по заповед за изпълнение на парично задължение №5439/18.08.2014г., издадена на осн. чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№10443/ 14г. по описа на ВРС, както и жалбоподателите са осъдени да заплатят на М.Д.Р. направените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 2 411лв.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемият М.Д.Р. поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът М.Д.Р. излага, че по ч.гр.д.№ 10443/14г. по описа на ВРС, X състав е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с която Т.Д.Т. и А.П.Т. са осъдени да заплатят на Г. К. Г. сумата от 39 000лв., дължими по договор за заем с падеж 30.12.2010г., обективиран в н.а.№33/10г. за договорна ипотека върху недвижим имот.С договор за цесия от 14.11.2014г. Г. К. Г. му е прехвърлила цялото си вземане от заповедното производство, вкл. и разноски, както и ведно с обезпечението.За цесията длъжниците са уведомени от цедента на 01.12.2014г.Моли да бъде прието за установено, че ответниците Т.Д.Т. и А.П.Т. му дължат сумата от 39 000лв. по цитирания договор за заем/като цесионер на вземането по него/, ведно със закон -ната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сторените разноски.

Ответниците Т.Д.Т. и А.П.Т. в депозирания от тях писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявения иск като считат, че същият е недопустим, евентуално молят да бъде отхвърлен като неоснователен.Твърдят, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предявява иска, т.к. посоченият от него договор за цесия е нищожен.Първо предвид липса на основание, защото липсват доказателства за плащане на продажната цена при прехвърляне на вземането.Второ, защото в т.8 от договора страните по него са приели, че извършената от тях сделка е търговска. Клаузата е нищожна, защото нито една от страните по сделката няма качеството търговец, съответно и тя не може да се подчинява на правилата за търговските сделки.В случай, че горното възражение се приеме да неоснователно, считат предявения иск за неоснователен предвид следното.Претенцията на ищеца се основава на нищожен договор.Актът за договорна ипотека, в който е обективиран договорът за заем, е нищожен като привиден, прикриващ договор за заем между трети лица и договор по чл.149, ал.2, пр.2 от ЗЗД.Договорът е нищожен и поради липса на основание, защото няма реално предаване в заем на договорената сума. Договорът е сключен и при условията на измама-въвеждане в заблуждение относно предмета и основанието.Договорът е нищожен и поради липса на форма, защото са опорочени нотариалните действия по сключването му-при изповядване на сделката са присъствали пред нотариуса и трети лица, неупоменати в акта, а и предвид липсата на доказателства за превод по банков път на вписаната в н.а. като договорена сума.Твърдят, че през 2010г. е била постигната устна договорка между Н. Д. К./сестра на ответника/ и Б. М. за паричен заем, с който тя да рефинансира свои стари задължения към него.За целта е било поставено изискване Н.К. да предостави обезпечение със свои или чужди имоти. Тъй като тя не е разполагала с достатъчно свои имоти, помолила Т. да й помогнат като предоставят в обезпечение свой имот, който да бъде ипотекиран за не повече от месец, след което заемът ще бъде върнат и ипотеката заличена.В горното участвали и лицата Г.К. Г.и С. Д. С. като е договорено Т. да подпишат н.а. за договорна ипотека с ипотекарен кредитор Г. Г./като скрит пълномощник на Б.М..Последната и С. въвели в заблуждение Т., че имотът се ипотекира за не повече от месец и след това ще бъде освободен.Всички необходими за сделката документи се подготвили от страна на ипотекарния кредитор, а Т. само се явили пред нотариус. При това явяване в кантората присъствали Н.К. и С.С., но тяхното присъствие не е отразено в н.а.След изтичане на един месец Н. К. твърдяла, че не е получила заем от Б.М., че са й необходими още имоти и едва след това ще го получи.И понастоящем Н. К. твърди, че не е получи -ла заемната суми и по тази причина не може да осигури изпълнението на прикритата договорка да освободи от ипотека имота на Т..Твърдят, че не са получавали в заем сума от Г.Г., не съществуват доказателства за подобно плащане, вкл. и по банков път.Н.а. не е доказателство за предаване на сумата.Тъй като договорът за заем, за чието обезпечение е сключен договорът за ипотека, е нищожен като привиден и поради липса на основание, както и е унищожаем поради измама, то и договорната ипотека, обективиран в н.а, е нищожна освен като привидна и поради липса на основание, както и поради опорочаване на формата.Договорът е нищожен и поради липса на съгласие, защото изразеното такова е привидно, както и поради противоречие със закона и заобикаляне на закона-чл.170 от ЗЗД/неяснота по отношение на страните, защото страните не са се познавали, виждали са се единствен път при подписване на н.а./ и добрите нрави-чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД, както и поради невъзможен предмет, защото Г.Генчева не е разполагала с лични средства в размер на 39 000лв., така щото да ги предостави в заем.               

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от Г. К. Г., е издадена по ч.гр.д.№10443/14г. по описа на ВРС, Х състав заповед №5439/18.08.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която Т.Д.Т. и А.П.Т. са осъдени да заплатя на Г. К.Г.сумата от 39 000лв., което задължение произтича от договор за заем, сключен на 30.11.2010г., по който Г.Г.като заемодател е предала на Т. като заематели заявена -та сума срещу поето задължение от последните за връщане на заемната сума в срок до 30.12.2010г. и за обезпечение на което вземане на заемодателя Т. са учредили договорна ипотека върху собствен недвижим имот, обективирана заедно с договора за заем в н.а.№33/10г., както и сумата от 1 631лв., представляваща реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски/д.т. и адв.възнаграждение/, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.Издаден е изпълнителен лист на 01.09.2014г.

Заповедта е връчена на длъжниците на 14.10.2014г. с получаване на ПДИ по образуваното по молба на Г.Генчева изп.д.№20148080401687 по описа на ЧСИ З. Д. с рег.№808 и район на действие-ВОС.В срока по чл.414, ал.2 от ГПК-на 28.10.2014г. същите са подали възражение срещу заповедта.

За възражението заявителят Г.Г. е уведомена на 26.11.2014г.

На 14.11.2014г. е сключен договор за цесия между Г.Г. и М.Д.Р. с нотариално заверени подписи от същата дата, с който Г. е прехвърлила възмездно своите вземания по издадените заповед за изпълнение и изпъл -нителен лист по ч.гр.д.№10443/10г. по описа на ВРС, Х състав на М.Р. както следва: сумата от 39 000лв.-задължение по договор за заем, сумата от 1 631лв.-разноски в заповедното производство, сумата от 1 807лв.-заплатени разноски в изп. д.№20148080401687.Вземането се прехвърля ведно с обезпечението -  договорна ипотека, обективирана в н.а.№33/10г. срещу сумата от 5 000 евро, като е предви -дено, че плащането на цената ще се извърши при събиране на вземането.Договорът е вписан в АВ, СВ-Варна на 04.12.2014г.Цесията е съобщена на Т. от цедента Г.Г. с нотариална покана от 14.11.2014г., връчена на 01.12.2014г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/възражения за нередовност на връчването не са направени/.

В едномесечен срок от 26.11.2014г., а именно на 18.12.2014г., цесионерът М. Р. е предявил иск по чл.422 от ГПК.Съгласно разясненията, дадени в т.10б от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, в хипотеза на частно правоприемство, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение/слагаща началото на висящността на процеса относно вземането/ и преди предявяване на установителния иск, пос -ледният би могъл да бъде предявен и от цесионера при спазване срока по чл.415, ал.1 от ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента, като е и необходимо в дипспозитива на съдебното решение по установителния иск да се отрази настъпилото правоприемство в страните по заповедта.В настоящия случай договорът за цесия е сключен след издаване на заповедта, за възражението на длъжниците е уведомен цедентът, а искът е предя -вен от цесионера при спазване на едномесечния срок, започнал да тече от уведо -мяването на цедента.Възраженията на въззивниците за недействителност на договора за цесия, т.к. в чл.2 от него е предвидено, че продажната цена ще се получи при събиране на вземането, а в чл.8, че страните приемат, че договорът между тях е търговска сделка, съдът приема за неоснователни.Каква страните са посочили, че приемат, че е сключената между тях сделка, в случая е ирелевантно, т.к. дадена сделка става търговска при наличието на указаните в закона предпоставки за това.Предвиждането, че цената по договора за цесия ще се заплати при събиране на вземането, също не води до неговата недействителност.

Въззиваемият твърди, че е сключен с въззивниците договор от 30.11.2010г. по който същите са получили в заем от Г. К. Г. сумата от 39 000лв. със задължението да й я върнат в срок до 30.12.2010г.За установяване на твърденията си представя н.а.№33/10.11.2010г. на нотариус с рег.№224 за учредяване на дого -ворна ипотека.Съгласно посоченото в акта Г. Г. е предоставила на Т. в заем сумата от 39 000лв. при договорна лихва в размер на 13% месечно, която те се задължават да й върнат в срок до 30.12.2010г.Заемателите са декларирали, че са получили изцяло от Г.Г. дадената им в заем сума от 39 000лв. преди подписване на н.а. и която се задължават да върнат в уговорения срок.За обезпече- ние вземането на Г.Г. в размер на 39 000лв., ведно с лихви и разноски, Т. са учредили в нейна полза договорна ипотека върху собствения си недвижим имот с идентификатор 10135.4504.373.2.15.

Договорът за заем е реален и се счита за сключен с предаване на уговорената между страните заемна сума.В настоящия случай така подписаният от страните н.а. служи за разписка, издадена от Т. за получената от тях в заем сума, т.к. в акта те с подписите си са удостоверили, че са получили изцяло дадената им в заем сума в размер на 39 000лв. от Г. Г. преди подписване на акта.Предвид изложеното и съдът приема, че н.а. служи като доказателство за сключения между страните договор за заем.Уговореният между страните падеж е 30.12.2010г., не са ангажирани доказателства от Т. за изпълнение на задължението им по договора за връщане на заемната сума.

По твърденията на въззивниците за нищожност, съответно унищожаемост на договора съдът приема следното.Твърди се, че така сключеният договор е нищо -жен като привиден, прикриващ договор за заем, сключен между Б. М. като заемодател и Н. К. като заемател и договор по чл.149, ал.2, изр.2 от ЗЗД за дадено от Т. обезпечение за вземането на М..Привидните договори са нищожни, но тяхната привидност следва да бъде установена надлежно в производството.Не са наведени твърденията за съставено обратно писмо.За установяване на твърденията си относно действителната воля на действителните страни по договора Т. са искали ангажиране на гласни доказателства, които са недопустими предвид липсата на предпоставките, посочени в чл.165, ал.2 от ГПК.На следващо място се твърди, че договорът е нищожен, т.к. липсва ос - нование, защото няма реално предаване на сумата от 39 000лв.Сключеният между страните договор има основание, а предаването на земната сума е удостоверено с инкорпорираната в н.а. разписка.Договорът не е нищожен и поради липса на съгла -сие, т.к. такова е изразено от страните.Не е налице противоречие със закона -нормата на чл.170 от ЗЗД е спазена като в н.а. няма неяснота по отношение на кредитора, длъжника-собственик, имота и обезпеченото вземане.Не се установява противоречие със закона или добрите нрави.Не е налице и невъзможен предмет-твърдението, че Г.Г. не е разполагала със собствени средства в размер на 39 000лв. към сключване на договора не може да доведе до невъзможен предмет на договора.Не  налице и липса на форма - дори и при сключване на договора в кантората на нотариуса, наред със страните по акта, да са присъствали и трети лица, то това не води до нищожност на нотариалното удостоверяване, т.к. не попада в хипотезите, предвидени в чл.576 от ГПК.Дори и обаче да се приеме, че нотариалното удостоверяване е нищожно, то същото би засегнало договора за ипотека, защото за него има изискване за нотариална форма, а не и договора за заем.Също не се опорочава формата на акта и от обстоятелството, че в него не е посочено, че сумата от 39 000лв. е преведена по банков път.Твърди се и, че договорът е унищожаем като сключен чрез измама, а именно въвеждане на Т.в заблуждение, че ипотекират имота си като обезпечение за дълга на Н.К. само за един месец.За установяване на тези си твърдения въззивниците се поискали гласни доказателства, но не чрез разпит на свидетели, имащи наблюдения върху конкретната сделка, а чрез разпит на свидетели, които са лица, твърдящи, че са били измамени от Г.Г., С.С. и М.Р. по идентичен начин по сключени от тях договори за заем.Тези показания за сключени от трети лица други договори са неосносими към предмета на настоящото производство, с оглед което и доказателственото искане не е уважено от настоящата инстанция.

По изложените съображения съдът приема, че въведените от въззивниците въз- ражения за недействителност на сключения между тях и заявителя Г. Г. договор за заем са недоказани, предвид което и неоснователни.Същите дължат изпълнение по сключения договор за заем за връщане на сумата от 39 0000лв., съответно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като и се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 1 631лв. /държавна такса и адв.възнаграждение/ и в исковото в размер на 780лв./държавна такса/.Постановеното в този смисъл първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като в диспозитива се отрази настъпилото правоприемство в страните по заповедта след издаването й.   

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №165/12.02.2016г., постановено по гр.д.№448/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което е признато за установено в отношенията между М.Д.Р. и Т.Д.Т. и А.П.Т., че Т.Д.Т. и А.П.Т. дължат на М.Д.Р./в качеството му частен правоприемник по договор за цесия с нотариално заверени подписи от 14.11.2014г., сключен със заявителя в заповедното производство Г. К. Г. с ЕГН **********/ сумата от 39 000лв. по заповед за изпълнение на парично задължение №5439/18.08.2014г., издадена на осн. чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№10443/14г. по описа на ВРС, както и Т.Д.Т. и А.П.Т. са осъдени да заплатят на М.Д.Р. направените в заповедното и в исковото производство съдебно-деловодни разнос -ки в размер на 2 411лв.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: