Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

34

гр.Варна, 22.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 22.02.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 36/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от В.Т.М. с ЕГН ********** и Г.И.М. с ЕГН ********** чрез процесуалния им представител адв. Г. срещу решение № 283/03.11.2016 год по гр.д. № 38/2016 год на Окръжен съд Добрич, с което е развален до размера на 5/6 ид.ч. сключения между тях и В. Г. М. с ЕГН **********, бивш жител *** и И.И.М. с ЕГН **********, договор за прехвърляне на недвижим имот, изповядан под формата на нот.акт № 125, т.V, дело № 2557/08.11.1991 год на РС гр.Балчик, и са осъдени да заплатят на ищеца И.И.М. с ЕГН ********** разноските по делото в размер на 1433,85 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени направените разноски. В жалбата се съдържат оплаквания, че в доклада по делото не е било посочено, че спорният период обхваща 1991-2009 год, поради което са били лишени от възможност да ангажират доказателства, както и своевременно да направят възражение за погасяване на иска по давност, каквото заявяват с въззивната си жалба.

В подадения отговор въззиваемият оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението. По отношение възражението за погасяване на иска по давност за периода от 1991-2009 год въззиваемият изразява становище, че същото е недопустимо поради настъпила преклузия. Моли за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на делото е иск, заведен от И.И.М. и В. Г. М. (починала в хода на процеса и заместена от Т.И.К.) срещу Г.И.М. и В.Т.М. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен под формата на нот.акт № 125, т.V, дело № 2557/08.11.1991 год на РС гр.Балчик.

По делото е безспорно, че по силата на сключения договор приобретателят Г.М. е поел задължението да осигури цялостната издръжка и грижи да прехвърлителите при болест и немощ до края на живота им, лично или чрез трето лице. Поради възмездния характер на сделката, сключена по време на брака на ответниците, тя е породила транслативния си ефект по отношение на двамата съпрузи.

Съдът съобразно с изявленията на страните, с определение от 27.06.2016 год е приел за установен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответниците са заживели в дома на ищците през 2009 год.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява следното: Отначало, след построяването на кооперацията, ответниците живеели заедно с ищците, по-късно се отделили в самостоятелно жилище, след 2009 год. отново заживяли заедно с прехвърлителите в процесното жилище, а през 2014-2015 год се преместили в София. В първите години прехвърлителите сами се грижили за себе си, но с течение на годините здравословното им състояние се влошило. По делото има писмени доказателства за извършени оперативни интервенции на двамата ищци по отстраняване на катаракта. През 2015 год прехвърлителката получила счупване на тазобедрена става, поради което останала продължително време на легло, а на 13.04.2016 год починала. През това време ответниците живеели в София, а грижите за прехвърлителите били възложени на болногледачка. Няма категорични доказателства кой е заплащал възнаграждението на болногледачката, но от показанията на свидетелите се установява, че тя е била ангажирана по няколко часа на ден, което е крайно недостатъчно предвид тежкото здравословно състояние на прехвърлителката. Представените писмени доказателства за извършени ремонти в жилището и за закупуване на обзавеждане са неотносими към предмета на делото, защото не докадват по безспорен начин, че са вложени именно в процесния имот и са ползвани от ищците.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен – към момента на сключването му съществува неопределеност както по отношение на срока, така и на обема на дължимата насрещна престация. За разлика от хипотезата на законовото задължение за издръжка по чл. 139 от СК, работоспособността на прехвърлителя, както и наличието на други имущества, от които той би могъл да се издържа, са ирелевантни. Това е така, защото задължението произтича не от закона, а от договорни отношения между свободно договарящи правни субекти. В този дух е константната съдебна практика. Задължението за издръжка и гледане е неделимо и перманентно. То се дължи в пълен обем и ежедневно независимо от това дали прехвърлителят разполага с достатъчно средства за своята издръжка, или здравословното му състояние позволява той сам да се обслужва. От момента на сключване на договора прехвърлителят придобива качеството кредитор по изискуемо вземане по отношение на приобретателя, а последният става длъжник. Клаузата в договора „да осигури цялостната издръжка и гледане при болест и немощ“ не следва да се тълкува като ограничение в предметния и времеви обхват на задължението, а като поемане от страна на приобретателя на риска от влошаване на здравословното състояние на прехвърлителите. Именно този риск се счита като елемент, определящ алеаторността на договора. Настъпването на споменатите в договора болест и немощ не поставя начален момент, от който възниква задължението за издръжка и гледане, а само означава, че от този момент те трябва да станат по-интензивни („цялостна издръжка“) и адекватни на конкретната ситуация („гледане при болест и немощ“). С оглед на това, за да бъде изправен длъжникът, той следва да предоставя целия обем от грижи във всеки един период от действието на договора, включително и при промяна в състоянието на прехвърлителя. Неизпълнението в един период е приравнено на пълно неизпълнение предвид неделимостта на задължението. Този извод произтича от неделимостта на задължението. То трябва да се изпълнява не епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато. Ето защо не е възможна забава в изпълнението. Неизпълнението в един период от време не може да бъде поправено впоследствие, тъй като миналата нужда от издръжка и гледане не може да бъде компенсирана по-късно.

Възражението за погасяване на иска по давност за периода преди 2009 год. е направено за първи път пред въззивната инстанция, поради което е недопустимо (преклудирано). Наред с това, то е и неоснователно, защото задължението за издръжка и гледане е такова за периодична престация до смъртта на прехвърлителя, поради което е изискуемо за всеки следващ ден и всяко следващо неизпълнение е правопораждащ факт за правото по чл. 87 ал.3 от ЗЗД.   

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че първоинстанционното решение, чиито мотиви напълно споделя, е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на въззиваемия И.И.М. следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 1440 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/03.11.2016 год по гр.д. № 38/2016 год на Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА В.Т.М. ЕГН ********** и Г.И.М. ЕГН ********** да заплатят на И.И.М. ЕГН ***.09067929 разноски за тази инстанция в размер на 1440 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)