Р Е Ш Е Н И Е

 

        № 177./ 08.11.2013 г.. гр. ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Апелативен съд – Варна                                         Гражданско отделение

На 09 октомври                                                                               2013 г.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

  ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдията С. Илиева в.гр.д. № 360 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Р. Венцеславова М. *** срещу решението на Варненския окръжен съд № 669 от 29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 25/2012 г., с което на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е признато за установено, че дължи на С.Д.И. сума в размер на 127 000 лв., представлавящи неизпълнено задължение по Договор за заем от 24.07.2006 г. с нотариална заверка на подписите под рег. № 3248/24.07.2006 г. на нотариус с рег. № 091, за което е издадена Заповед № 7486/29.08.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 12726/2011 г. на ВРС.

В жалбата се твърди, че решението е  необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се моли да бъде отменено и постановено ново решение, с което предявеният иск да се отхвърли с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е от надлежна страна, в срока за обжалване и на това основание е процесуално допустима.

Настоящото съдебно производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Варненският окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 от ЗЗД, предявен от С.Д.И. срещу Р. В. М. за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумата от 127 000 лв. на основание сключен между тях Договор за заем от 24.07.2006 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3248/24.07.2006 г. на нотариус с рег. № 091. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно осъществено от страна на ответницата Р.М. възражение по чл. 414 от ГПК, вследствие подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от ищеца по чл. 417, т. 3 от ГПК.

В писмен отговор по чл. 131 от ГПК ответницата Р.М. оспорва иска, като твърди, че не е подписвала представения от ищеца договор за заем, нито е присъствала в кантората на нотариуса, извършил нотариалното заверяване на подписите както на датата на която е удостоверено това – 24.07.2006 г., така и когато и да било (л. 34). Прави възражение за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 (накърняване на добрите нрави) и ал. 2, пр. 2 (липса на съгласие). Моли за отхвърляне на иска.

Съдът съобрази следното:

По делото е приет Договор за заем от 24.07.2006 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 3248/24.07.2006 г. на Адриана Андонова помощник – нотариус при нотариус С. А., рег. № 091 на НК, по силата на който – раздел ІІ, чл. 1 – „страните приемат за установено в отношенията си, че заемната сума от 127 000 лева е изплатена напълно и в брой от заемодателя на заемополучателя днес 24.07.2006 г. преди сключване на договора”. Заемополучателят Р.М. поема задължението да върне на заемодателя (въззиваемия И.) заемната сума до 28.08.2006 г. В договора е заложена и арбитражна клауза, която с оглед липсата на възражение за това в отговора на ответницата, следва да се приеме, че е дерогирана от страните. Също така в документа е обективирана и разписка за получената от Р.М. сума в размер на 127 000 лв., като е посочено, че това се е осъществило на 21.07.2006 г.

От приетите по делото заключения на вещите лица по извършените съдебно-почеркови и технически експертизи следва да се направи еднозначния извод, че процесният договор за заем не е подправен (не е налице наслагване на подписи или текст) и подписите на страните по него и на помощник – нотариуса са автентични.

Този извод не се опровергава и от свидетелските показания, включително тези на бащата на въззивницата – Венцислав Д. Момчилов, който въпреки непосредствените си впечатления, че в деня, когато е извършена заверката на подписите, въззивницата е станала след 10 ч. и между 11-12 ч. е излязла от дома си, за да търси някой, който да се занимае с ремонта на колата (с която е претърпяла ПТП на 23.07.2006 г.), нито от тези на св. Антон Д.Д. – автомонтьорът, който е направил огледа на автомобила – срещата се е състояла около обяд и е продължила около един час. Това по никакъв начин не доказва липсата на възможност (време) за посещение на кантората на нотариус Софка Андреева до края на работния ден (както заявява и св. Момчилов – Р. се прибрала надвечер към 5 или 6 часа).

Показанията на помощник – нотариуса А. А. са безпротиворечиви и категорични, а именно че Р.М. се е явила лично пред нея когато е осъществено удостоверяването на подписите под Договора за заем от 24.07.2006 г.

От приетата за установена фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Искът намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 вр. чл. 79 от ЗЗД.

Настоящият състав на съда намира за доказани предпоставките за уважаване на предявения иск – налице е валиден договор за заем и неизпълнено изискуемо задължение за връщане на заемната сума. Възражението за липса на съгласие и за противоречие с добрите нрави е неоснователно. Досежно липсата на съгласие – с поставяне на подписа си (което както се посочи по-горе е безспорно от гледна точка на извършените графологични експертизи), въззивницата е обективирала волята си при съзнание за това. Не беше установено и нищо неморално, което да обоснове нищожността по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

С оглед реалния характер на договора по чл. 240 от ЗЗД, за да се приеме същият за сключен, е необходимо да се докаже и факта на предаване на парите от заемодателя (въззиваемия) на заемополучателя (въззивницата).

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че страните са подписали процесния Договор за заем с нотариална заверка на подписите.

Относно датите:

Независимо от разминаването в текста на договора за заем и текста на разписката относно датата на получаване на сумата, следва да се приеме, че и договорът и разписката са заверени на датата, която е посочена от нотариуса – 24.07.2006 г., тъй като в тази си част нотариалното удостоверяване се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1, вр. чл. 569, т. 2, вр. 590, ал. 1 от ГПК. От друга страна, нотариално удостовереният документ, в частта на изявлението на въззивницата М., че е получила сумата, същият е с характер на частен свидетелстващ и се ползва с материална доказателствена сила като неизгоден за издателя си (не може да се приеме, че е официален, тъй като нотариусът не разполага с компетентността да удостоверява факти за получаване на суми – по арг. от 569 ГПК). Дали сумата е получена от въззивницата преди подписване на договора - на 24.07.2006 г. или на 21.07.2006 г. няма някакво правно значение в случая, тъй като при нотариално заверяване на датата, подписа или съдържанието на частния документ, това е доказателство, че документът е съществувал на датата, на която е бил представен пред нотариуса.

Възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване на осн. чл. 576 вр. чл. 578, ал. 4 от ГПК също е неоснователно (свидетелите не доказаха неявяване на въззивницата пред нотариуса в деня на заверката).

С оглед гореизложеното, искът е основателен и следва да се уважи. Поради съвпадане на крайния извод на настоящата съдебна инстанция с този на първоинстанционния съд, решението на Варнеския окръжен съд следва да бъде потвърдено изцяло. 

Не се претендират разноски от въззиваемия.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 669 от 29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 25/2012 г. на Варненския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 2.