Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

186

 

16.11. 2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Юлия Бажлекова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 360 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни жалби на двете страни по спора против решение № 146/12.05.2015 г., постановено  по гр.д. № 216/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд в различни негови части:

- По въззивна жалба на Д.В.С., подадена чрез адв. Ю.О., против решение № 146/12.05.2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по иска на П.Г.С. срещу Д.В.С., правото на лична собственост на П.Г.С. върху 73 960/102 644 идеални части от придобития по време на брака самостоятелен обект в сграда, находяща се в град Добрич ,ул.„ Струма ” № 2, вход „ б ”, съставляващ апартамент № 10  със застроена площ от 133,30 кв.м. , състоящ се от три стаи, столова , кухненски бокс , сервизни помещения и балкони, ведно с прилежащо избено помещение № 10 с площ от 11,80 кв.м. и избено помещение № 10 на площ от 12 кв.м. и 0,02315 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж , с идентификатор № 72624.615.7665.1.43 по кадастралната карта на град Добрич въз основа на преобразуване на лично имущество.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради постановяването му в нарушение на процесуалните норми, на материалния закон и поради необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за присъждане на сторените по делото разноски. По същество оплакванията са за погрешни изводи на решаващия съд, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, включително и на представени извън срока по чл.143, ал.2 от ГПК писмени такива и необсъждане на показания на свидетели с оглед останалите доказателства по делото. Настоявала е, че искът е неоснователен, поради недоказаност на безвъзмездното прехвърляне (заместване в членствените правоотношения), поради недоказаност на придобивната стойност на процесния имот, на момента на завършеност на същия и поради незначителност на вложените извънсемейни средства, като към момента на придобиване на собствеността не била оборена презумпцията на чл.21, ал.1 СК (чл.19, ал.1 СК отм.).

П.Г.С. не е подал отговор на въззивната жалба.

- По въззивна жалба на П.Г.С., подадена чрез адв. И.Ж., против решение № 146/12.05.2015 г., постановено  по гр.д. № 216/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА,  с която е отхвърлен искът му срещу Д.В.С. по чл. 21, ал.1 СК (отм.) за установяване на лична собственост въз основа на преобразуване на лично имущество върху останалите  28 684/102 644 идеални части от процесния апартамент.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му отхвърлителна част, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част, за уважаване на иска в цялост и присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията са, че съдът нарушил правилата за обсъждане на свидетелските показания /обсъдил ги едностранчиво и изолирано от писмените доказателства/, изводите му съдържали вътрешни противоречия и били изградени на предположения, а въз основа на неправилните фактически изводи достигнал и до неправилни правни такива.

Д.С. е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата като неоснователна, молила е за потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част като правилно – законосъобразно и за присъждане на сторените по делото разноски. В допълнително даден й от съда срок, въззиваемата е уточнила искането си по доказателствата, като е депозирала 28 бр. платежни документа на името на трето лице Петър Мирчев Николов (с твърдения, че е собственик на имот в същата ЖСК, секция „В”) и се е позовала на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на указания за представяне на доказателства по наведени в отговора й и в хода на съдебното дирене възражения  по предявения иск касателно стойността на процесния имот по аналог, до кой момент са правени вноските, каква е цикличността им по периоди от време.

Въззивните жалби са подадени в срок от лица, с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез своите процесуални представители, страните са поддържали съответно въззивните си жалби и отговора и са претендирали за присъждане на разноските по делото.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

          Производството пред Добричкия окръжен съд е било образувано по искова молба на П.Г.С., с която срещу Д.В.С. е бил предявен иск по член 21,ал.1 от СК (отм.), за установяване правото на лична собственост на ищеца върху придобития по време на брака  с нотариален акт № 197 от 11.08.2006 г., том XI, рег.№ 15451, д. № 2062 от 2006 г. по чл. 35, ал.2 от ЗЖСК чрез членуване в ЖСК „Русалка” гр.Добрич,  самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр.Добрич, ул. Струма” №2, вход Б”, съставляващ апартамент № 10 с идентификатор № 72624.615.7665.1.43 по кадастралната карта на град Добрич, на улица „Струма” № 2, вход „б”, на 4 етаж със застроена площ от 133,30 кв.м., ведно с прилежащи помещения – избено № 10 с площ от 11,80 кв.м. и таванско № 10 с площ от 12, 00 кв.м. и 0,02315 % идеални части от общите части на сградата, въз основа на преобразуване на лично имущество в придобиването при твърдения, че ищецът е членувал в ЖСК „Русалка” по заместване в членственото проотношение на член кооператора Г. С. Н. (негов баща) въз основа на  протокол на общото събрание на ЖСК, както и че към момента на заместването имотът е бил изцяло изграден (завършването на строежа е 1994 г. – 1995 г.) и всички десет вноски в общ размер (равен на придобивната стойност на обекта) от 73 960 лева са направени от баща му (кооператора Г. С. Н.) преди заместването.

         Ответницата Д.В.С. е противопоставила възражения за придобиването на имота по време на брака в резултат на съвместен принос.

Искът по чл.21, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.), е коректив на съпружеската общност, като при режим на имуществени отношения по СК и съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.19, ал.1 СК от 1985 г. (отм.). Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо съгласно чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.).

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. С уважаването на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част. Доказването, че придобития по време на брака недвижим имот е лична собственост на ищеца е изцяло в негова тежест.

Оплакването във въззивната жалба на Д.С. за допуснато процесуално нарушение от първоинстнационния съд, изразяващо се в приемане на писмени доказателства, след изтичане на срока по чл. 143, ал.2 ГПК, е неоснователно. Това е така, тъй като окръжният съд в открито съдебно заседание от 10.09.2014 г., е оставил без движение исковата молба и е дал срок на ищеца за отстраняване на нередовности, състоящи се в липсата на изложени твърдения за размера на отделните вноски, които е направил първоначалния член –кооператор Г. С. и в непосочване на придобивната стойност на имота, като именно в срока за поправяне на нередовностите на исковата молба и с оглед указанията на съда, ищецът е навел твърденията за конкретните допълнителни вноски и за придобивната стойност на имота и е представил доказателствата си в тази връзка (още шест броя платежни документи). След поправяне на нередовността, съдът е дал възможност на ответника да подаде отговор и е изготвил нов доклад по делото по чл. 146 от ГПК, като едва след окончателното му приемане в съдебно заседание от 13.11.2014 г., е настъпила преклузията. Преклузия по отношение на доказателствените искания преди доклада по делото не настъпва, тъй като, давайки указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, съдът следва да даде  и възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия  във връзка с указанията, както и да направят доказателствени искания. Следователно, представените от ищеца във връзка с указанията за поправяне нередовността на исковата молба, още шест броя платежни документа, не са събрани в нарушение на процесуалните норми, правилно са приобщени към доказателствения материал по делото и подлежат на преценка от съда. Окръжният съд не е допуснал и твърдяното от въззивницата С. в отговора на въззивната жалба на другата страна процесуално нарушение във връзка със съдържанието на доклада и указанията на съда. Докладът по делото е бил пълен и правилно е била разпределена доказателствената тежест между страните, като в пълно съответствие с конкретните твърдения за факти на ответницата, съдът е посочил и кои от тях подлежат на доказване от нея. Именно, поради липсата на твърдяното процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което да е лишило страната от възможността да събере относими към делото доказателства и с оглед преклузията по чл.266, ал.1 от ГПК, с определение № 691 от 19.10.2015 г., настоящата инстанция е оставила без уважение искането й за приемането им.

Установено е от събраните доказателства, че страните по делото са съпрузи, като гражданския брак е бил сключен на 25.02.1989 година. В полза на учредената през 1984 година ЖСК „Русалка”, със заповед № 1378/30.11.1989 година на председателя на ИК на ОбНС, е било отстъпено право на строеж върху 12 парцела, които между 1987 и 1988 година са били отчуждени за кооперативното строителство. Ищецът и неговият баща Г.С. Н. са членували с право за придобиване от всеки от тях на апартаменти от по три стаи и кухня, съответно ищецът – за ап.№4, а баща му – за ап.10. Не е било спорно между страните по делото, че ищецът е прекратил членството си за придобиване на апартамент № 4, за който по – късно бил приет да членува зет му. С решение на общото събрание от 10.08.1999 г. на ЖСК по член 16,ал.1 от ЗЖСК, чиято валидност не е била оспорена от страните, ищецът е заместил баща си - кооператора Г. Н. в членството за придобиване на апартамент № 10 (вторият протокол от 15.11.2005 г. на общото събрание на ЖСК за заместване в членственото правоотношение не е произвел действие, доколкото заместването към този момент вече е било осъществено с решението от 10.08.1999 г.).

         На 11.08.2006 година, ищецът –член на ЖСК „Русалка”, град Добрич се е снабдил с нотариален акт № 197, том ХІ, нот.д.№ 2062/ 2006 г. на нотариус № 160 по регистъра на НК, с район на действие – ДРС по член 35,ал.2 от ЗЖСК, за право на собственост върху самостоятелен обект в сградата на ЖСК -  апартамент № 10 със застроена площ от 133,30 кв.м. , състоящ се от три стаи, столова , кухненски бокс , сервизни помещения и балкони ,ведно с прилежащо избено помещение № 10 с площ от 11,80 кв.м. и избено помещение № 10 на площ от 12 кв.м. и 0,02315 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор № 72624.615.7665.1.43 по кадастралната карта на град Добрич. 

Според чл.35, ал.2 ЗЖСК, правото на собственост върху имота се придобива от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 от същия закон. Тъй като в настоящия казус, ищецът – член на ЖСК се е снабдил с нотариален акт за процесния апартамент №10 по време на брака с ответницата, апартаментът е придобит при действащия режим на съпружеска имуществена общност по СК от 1985 г. (няма твърдения за преуреждане на отношенията на съпрузите с брачен договор съгласно § 4, ал.2 от СК от 2009 г.).

С представените от ищеца десет платежни документа, се установява, че  по нареждане на първоначалния кооператор Г. Н. по сметка на ЖСК в ДСК са били извършени четири банкови превода (на л.10, л.69, л.65, л. 11) на дати 11.10.1990 г., 2.08.1991 г., 17.07.1992 г. и 27.08.1992 г., съответно за сумите от 10 000 лева, 10 000 лева, 8 000 лева и 7 000 лева, с вносни бележки ( на л.13, л.12, л.70, л.63 ), подписани за вносителя Г. Н. от касиера на кооперацията В. Т., са били внесени по сметката на ЖСК в същата банка на дати 16.03.1990 г., 25.11.1991 г., 29.05.1992 г. и 29.06.1992 г. сумите от 7 416 лева , 10 400 лева, 8 544 лева и 2 100 лева , а с останалите две вносни бележки (л. 64 и л.71), подписани от вносителя Г. Н. (авторството на двата документа е установено по делото с компетентно и безпристраство изготвената от вещото лице съдебно-графическа експертиза, неоспорена от страните)  са били внесени на 5.06.1992 г. и 8.10.1993 г. сумите от 3 000 лева и 7 300 лева.  Общият размер на вноските за член кооператора Г. Н. по сметка на ЖСК е  в размер на сумата от 73 960 лева, като всички плащания са били извършени преди заместването в членственото правоотношение на бащата Г. Н. – от сина му П. Н. през 1999 г.

Посочването на името на вносителя Г. С. Н. във всички обсъдени по-горе вносни бележки, както и нареждането на сумите в описаните банкови преводи за Г. С. Н. в ЖСК „Русалка”, доказва относимостта на плащанията по цитираните по-горе документи за покритието именно на процесното жилище – апартамент №10, за което е членувал същия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в останалите, приети по делото девет платежни документа (за сума в общ размер от 84 870 лв.), фигурира името на П.Г.С. и следователно ясно е разграничена относимостта им към плащанията на другия апартамент с №4, за който П.Г.С. е членувал в кооперацията. Плащанията за апартамент № 4 не са предмет на изследване в настоящото производство.

Всички плащания в размер на 73 960 лв. са извършени от бащата на ищеца, членуващ към този момент за придобиване на апартамент № 10. Този извод следва не само от качеството му на член кооператор и вписване на името му в платежните документи, но и от личното нареждане на банковите преводи, от личното внасяне на част от сумите в банката по сметка на ЖСК (подписаните от него вносни бележки) и от предаването на средствата за внасянето им от касиера (за подписаните от касиера вносни бележки). Фигурирането на подписа на В. Т. (касиер на кооперацията), във вносните бележки на Г. С. Н. не променя извода, че плащанията са направени от последния, като в тази връзка свидетелят Л. Т. (съпруг на В. Т.) е обяснил за практиката вноските да се внасят в банката чрез предаването им от платеца - на касиера. Горният извод, че бащата на ищеца е правил плащанията не се опровергава и от изнесеното от свидетелите И. И. и Б. Г., че съпрузите са работили и сами си внасяли сумите за покритието на апартамента, доколкото никой от тях не е установил нареждане на суми от съпрузите към ЖСК за апартамент №10 или предаването на суми на ръка за внасяне по сметка на ЖСК от името на бащата по конкретните платежни документи за апартамент №10. Освен това, както бе посочено, ищецът е членувал в същото ЖСК за придобиване на друго жилище -ап.№ 4 и по делото има доказателства за плащания на негово име за апартамент №4. Тези плащания, обаче с оглед мотивите по-горе, бяха разграничени от вноските за процесното жилище №10. Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на ответницата С., че десетте платежни документа за общата сума от 73 960 лева, в които фигурира името на Г. Н., не се отнасят за покриване стойността на процесния апартамент и не доказват плащането от бащата на ищеца.

От показанията на свидетеля Л. Т. (без родство със страните, член-кооператор в същата ЖСК и собственик на апартамент над процесния) се установява, че към месец август 1994 г., когато той се нанесъл да живее в жилището си, сградата е била напълно завършена, поставен бил покрива, приключени били довършителните работи -  дограма по общите части, стълбища, с прокарани общи електрически и ВИК инсталации и положени външни мазилки. Довършителните работи във всеки отделен апартамент, били задължение на член -кооператорите. Според същия свидетел, още в края на 1993 г. (когато починала съпругата му В. Т.) покривът бил поставен, като оставали за полагане само външните мазилки на сградата. Същият свидетел е сочил, че той бил от първите, които са се нанесли да живеят в жилището си, като страните по делото са се настанили в апартамент № 10 през следващата година (1995 г.). Показанията на свидетеля Л. Т. се подкрепят от показанията на свидетелката Н. Р. С. (без родство със страните, придобила апартамент в същото ЖСК по силата на членствено правоотношение), която се нанесла в апартамента си по-късно -през лятото на 1995 г., когато и сградата (с покрив и външни мазилки) и жилището й (с довършителни работи) са били напълно завършени. Двамата свидетели са членували в кооперацията, били са непосредствени участници във всички процеси от възникването на кооперацията до снабдяването на членовете й с нотариални актове, знаят за финасирането, за строителството и завършването на сградата, присъствали са при вземането на решения от органите на кооперацията и показанията им са изградени на непосредствени лични възприятия за релевантните за спора факти, детайлни са и се подкрепят взаимно и като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, съдът ги кредитира. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. В. И. в насока, че завършването на сградата с поставянето на покрив е станало през 1997 г., защото това не се подкрепя от коментираните по-горе показания на  участниците в процеса на изграждане на сградата и с оглед обстоятелството, че този свидетел е брат на ответницата, съдът прави преценката с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Във всички случаи, обаче към датата на заместването в членствените права за апартамент № 10 на Г. Н. от сина му П. Н. (10.08.1999 г.), строителството е било приключило и сградата е била напълно завършена. Много по – късно  са били издадени протокол образец 16 от 17.05.2006 година и разрешение за ползване на строежа № ДК -19-31/26.05.2006 г., с ограничение за асансьорните уредби (немонтирани и неприети по реда на ЗУТ ). Части за тях са били закупени в периода  юли 2006 г. и април 2007 г.   

Според свидетелите Л. Т. и Н. С., в началото на строителството било направено първоначално покритие, което за процесното жилището било около  38 000 лв. (според свидетеля Т., който притежава идентичен на процесния апартамент, но разположен на по-горен етаж и с малко по-ниска стойност). Средствата от  първоначалното покритие били разходени към 1991 г.,  преди поставяне на покрива и послужили за завършване на 2/3 от грубия строеж. Взето било решение на общо събрание за дофинансиране на строителството с внасяне  в ЖСК на допълнителни вноски от 1992 г. в размер на 10% спрямо първоначалното покритие за конкретното жилище. Свидетелят Л. Т. не е могъл да посочи колко точно е излязла общата стойност на жилището му, но е пояснил, че ако вноските от по 1/10 са били по 3 700 лв., след една година ставали 37 000 лв. Свидетелят  Т. не е сочил средствата да са били дължими ежемесечно, нито е могъл да установи броя им. Свидетелката С. (чиито показания в тази насока са ценни и защото тя се е занимавала с ценообразуването на имотите в кооперацията) е била категорична, че стойността на жилището й е достигнало двойния размер на първоначалното му покритие и е посочила, че вноските били много повече от пет. И двамата свидетели са били категорични, че всички суми са били окончателно платени към момента на завършване на сградата през 1994 г., като свидетелят Т. е заявил, че е възможно последната вноска по финансирането да е била направена около месец март 1994 г.

Много по-късно, с решение на общото събрание от 17.01.2006 година е бил приет окончателния разпределителен протокол с ценообразуване „съгласно глава седма от ППЗДС”, според който спорният апартамент е на стойност от 5 569 лева.

По въпроса за действителната придобивна стойност на имота, при разглеждане на исковете за пълна и частична трансформация на лични средства при придобиване изцяло или отчасти с лично имущество на недвижим имот по време на брака от жилищностроителна кооперация, е постановена задължителна съдебна практика - решение № 320 от 4.07.2012 година по гр.д.№ 71/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, на която първоинстанционният съд също се е позовал. Съгласно тази практика, действителната придобивна стойност на имот в сграда на ЖСК са разходите за завършването на обекта в готов вид и определени към момента на завършването на имота, съобразено и с по-голямата степен на завършеност, ако такава е предвидена в устава на ЖСК, като този момент трябва да предхожда или да съвпада с момента на съставянето на окончателния разпределителен протокол.

В настоящия казус, не е установено жилищностроителната кооперация да е дължала изпълнението на вътрешните в жилищата довършителни работи (така показанията на свидетеля Т.), поради което съответната дължима степен на завършване на сградата е до етап „груб строеж” и изпълнение на довършителни работи по общите части, което е станало през месец август 1994 година (сградата е била напълно завършена с покрив, с всички инсталации и външни мазилки). Разпределителният протокол е бил съставен  почти единадесет години по-късно и посочената в него стойност, съгласно заключението на вещото лице по съдебно –счетоводната експертиза Светла Илиева, е базисната му цена. Тази базисна цена не съставлява действителна придобивна стойност, предвид обстоятелството, че в процеса на изграждане на жилището са били правени допълнителни вноски, заради инфлационните процеси и предвид отдалечеността на периода на извършване на разходите от времето на съставяне на протокола през 2006 г. и затова не следва да бъде определяща при съпоставката с вложените средства. Затова съображенията на ответницата Д.С. за извършване на преценката на база на същата и оплакванията във въззивната й жалба в тази насока не могат да бъдат споделени.

Не съставлява действителна придобивна стойност на жилището посочената пазарна цена на имота в нотариалния акт по чл. 35, ал.2 от ЗЖСК от 2006 г. и тя също не следва да бъде прилагана при преценката за влагане на лични средства, като оплакванията на въззивницата в тази насока също не се споделят от настоящата инстанция, а цитираното от въззивницата решение на ВКС с № 223 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 522/2009 г. I г.о. не е дало, задължително за долустоящите инстанции, разрешение на въпроса за определяне на придобивната стойност на имот в ЖСК.

Поради липсата на документи в архивите на „ Банка ДСК ”, на „ Жилфонд – Инвест ” ЕООД и запазени такива в ЖСК „Русалка”, вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експретиза не е могло да отговори на въпросите, свързани с действителния размер на всички разходи за завършването на обекта до съответната степен на завършеност  (без вътрешните довършителни работи на жилищата) и по документацията на ЖСК. Експертиза за придобивна стойност на апартамента, изчислена по средните цени на строителни материали и труд, вложени в различните видове сгради („по еталони на СЕК ” въз основа на обобщаване от Камарата на строителите) е била назначена от съда, но според вещото лице не било възможно изготвянето й за процесния период – лятото на 1994 г, защото такива данни не са обобщавани и такава статистика няма до 1997 г.

Затова, и с оглед цитираната задължителна практика на ВКС, действителната придобивна стойност на имота следва да се определи на база писмените доказателства по делото за направените вноски в ЖСК, първоначални и допълнителни за изграждането на обекта, приключило лятото на 1994 г. и на база показанията на свидетелите в тази връзка.

Извършените от бащата на ищеца,  като член -кооператор за придобиване на апартамент 10 от ЖСК, десет вноски съответстват на посоченото от свидетелите, за първоначалното покритие на обекта към 1991 г. в размер на около 38 000 лв. (внесените по четирите платежни документа през 1990 и 1991 г. са общо 37 816 лв.) и за достигане на около двойния размер (според свидетелката Стойкова) с допълнителните вноски след 1991 г. (по платежните документи са направени още шест вноски през 1992 г. до края на 1993 г. в размер на 36 144 лв.). Няма основание да се счита, че са били направени  вноски за стойността на жилището и през следващата 1994 година, доколкото не се е и твърдяло от ответницата, в отговора на поправената искова молба, да има такива, извън тези по приложените платежни документи. Извод за наличие на други плащания не се налага и от обстоятелството, че вноските според решението на общото събрание е следвало да бъдат равни, защото е възможно член кооператорът да изпълнява според възможностите си, включително и внасяйки повече вноски наведнъж или по-рано или по-късно от предвиденото (видно е от плащанията, че има вноски приблизително в двоен размер и такива в по-малък от единичния размер, както и плащане на по-големи вноски в последователни месеци, след което има прекъсване). Именно, защото конкретното изпълнение на задължението за периодичността и размера на допълнителните вноски е на самите член кооператори, е възможно някои от тях да са внасяли такива до по-късен момент, а други да са изпълнили по-рано задължението си. Именно в този смисъл следва да се разбира и изнесеното от  свидетеля Ташев, че е възможно вноските да са продължили до завършването на кооперацията „най-вероятно почти до края” и „възможно е до март 1994 г. или него време да се е направила последната вноска”. С оглед на изложеното, съдът намира, че действителната придобивна стойност на процесния апартамент е 73 960 лв. - равна на действителните разходи, доказани по делото с десетте платежни документа. В този смисъл, оплакванията на въззивника П.С. за допуснати от окръжния съд нарушения при обсъждането на доказателствата за придобивната стойност на имота и за погрешни изводи за размера й, са основателни и се споделят от настоящата инстанция.

Не е опора на извод за различна придобивна стойност и изнесеното от свидетеля Ивайло Иванов (брат на ответницата), който чул от сестра си, че апартаментът струвал 300 000 лв., нито направения аналог от този свидетел, както и от свидетелката Бонка Георгиева (майка на ответницата), с цената на жилището им, намиращо се в съседна кооперация, построено в следващите години (завършено през 1997 г.) и в период на „галопираща” инфлация.

Както бе посочено по делото, ищецът е заместил своя баща в членственото правоотношение в ЖСК за придобиване на апартамент № 10 на 10.08.1999 г., като към този момент, апартаментът е бил напълно завършен (още към лятото на 1994 г) и всички вложени средства за изграждането му в размер на 73 960 лв. са били платени преди това от бащата на ищеца - заместения член на ЖСК Георги С. Недялков. Заместването е станало безвъзмездно, като по делото няма никакви доказателства за възмездното му прехвърляне. Съгласно задължителната съдебна практика –решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 - решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр.д. № 1073/2012 г., III г.о., решение № 727 от 23.112010 г. по гр.д. № 978/2010 г. IV г.о., когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. Ако другият твърди, че е подарено и нему, негова е доказателствената тежест за тези твърдения. В този смисъл неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответницата С. досежно приетия от първата инстанция факт на безвъзмезност в заместването в членственото проотношение.

Освен това, бе установено по делото, че вноските за строежа в размер на пълната придобивна стойност на апартамента са били заплатени от бащата на ищеца –член на ЖСК и те са били внесени към момента на завършването на обекта през 1994 г., което също опровергава презумпцията за наличие на съвместен принос в придобиването на имота по време на брака при режим на съпружеска имуществена общност от съпругата с нотариалния акт по чл.35, ал.2 от ЗЖСК през 2006 г.

Както при действието на СК от 1985 г. (чл.19, ал.1), така и при действието на новия СК от 2009 г. (чл.21, ал.1) не самият факт на придобиване на вещни права, а само придобиването в резултат на съвместен принос води до възникване на съпружеска имуществена общност. С оглед изложеното за влагане в придобиването на имота на средства от бащата на ищеца, изключва приноса на съпругата към момента на придобиване на собствеността през 2006г.

Изложеното води до извода, че в придобиването на имота са вложени изцяло лични средства на ищеца, поради което искът за установяване на правото му на лична собственост върху процесното жилище чрез пълна трансформация на лични средства, се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

В частта, с която частично е уважен искът, решението на първата инстанция като правилно следва да бъде потвърдено, а в отхвърлителната му част – то подлежи на отмяна, като вместо това искът следва да бъде уважен и за останалата идеална част от правото на собственост върху имота.

С оглед изхода на спора, решението на окръжния съд следва да бъде отменено и по отношение осъждането на ищеца за разноските за първоинстанционното производство, като вместо това в полза на същия следва да бъде присъдена допълнително сумата от 437,20 лв. разноски за производството пред окръжния съд (разликата между общия размер на разноските от 1 745 лв. и присъдените от първата инстанция 1 307, 80 лв.) сторени разноски. За въззивното производство, Д.В.С. следва да заплати на П.Г.С. сумата от 71,90 лв., представляваща сторените от същия разноски за държавна такса.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/12.05.2015 г., постановено  по гр.д. № 216/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА, с която е признато за установено по иска на П.Г.С., ЕГН: ********** *** срещу Д.В.С., ЕГН: ********** *** , правото на лична собственост на П.Г.С. върху 73 960 / 102 644 идеални части от придобития по време на брака самостоятелен обект в сграда, находяща се в град Добрич ,ул.„ Струма ” № 2, вход „ б ”, съставляващ апартамент № 10  със застроена площ от 133,30 кв.м. , състоящ се от три стаи, столова , кухнен-ски бокс , сервизни помещения и балкони, ведно с прилежащо избено по-мещение № 10 с площ от 11,80 кв.м. и избено помещение № 10 на площ от 12 кв.м. и 0,02315 % идеални части от общите части на сградата и от пра-вото на строеж , с идентификатор № 72624.615.7665.1.43 по кадастралната карта на град Добрич въз основа на преобразуване на лично имущество, КАКТО И В ЧАСТТА с която  Д.В.С. е осъдена да заплати на П.Г.С., сторените по делото разноски от 1 307,80 лева.

ОТМЕНЯ решение № 146/12.05.2015 г., постановено  по гр.д. № 216/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на П.Г.С., ЕГН: ********** *** срещу Д.В.С., ЕГН: ********** *** установяване на лична собственост въз основа на преобразуване на лично имущество върху останалите 28 684/102 644 идеални части от посочения по – горе апартамент  КАКТО  и в ЧАСТТА, с която П.Г.С. е осъден да заплати на Д.В.С., сторените по делото разноски в размер от 528,16 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на П.Г.С., ЕГН: ********** *** срещу Д.В.С., ЕГН: ********** ***, правото на лична собственост на П.Г.С. върху останалите 28 684/102 644 идеални части от придобития по време на брака самостоятелен обект в сграда, находяща се в град Добрич ,ул.„ Струма ” № 2, вход „ б ”, съставляващ апартамент № 10 със застроена площ от 133,30 кв.м., състоящ се от три стаи, столова , кухненски бокс, сервизни помещения и балкони, ведно с прилежащо избено помещение № 10 с площ от 11,80 кв.м. и избено помещение № 10 на площ от 12 кв.м. и 0,02315 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж , с идентификатор № 72624.615.7665.1.43 по кадастралната карта на град Добрич въз основа на преобразуване на лично имущество.

ОСЪЖДА Д.В.С., ЕГН: ********** *** да заплати на П.Г.С., ЕГН: ********** ***  сумата от 437,20 лв. допълнително разноски за производството пред окръжния съд, както и сумата от  71,90 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: