Р Е Ш Е Н И Е № 141

гр. Варна, 02.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 360 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД), гр. Варна против решение № 840/11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2582 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Кооперация Земеделска кооперация за производство и услуги - Триумф, с ЕИК 828044868, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "Георги Сава Раковски", № 4, чрез председателя А.А.Г., сумата от 25 271.68 лв., представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване в резултат на ползването на трафопост, с идентификатор № 15031.502.25.1 по кадастралната карта на град Главиница, област Силистра за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 16.08.2017г.- за сумата от 10 000 лв. и от датата на молбата за увеличаване на иска: 14.11.2017г. - за сумата от 15 271.68 лв., до окончателното заплащане на тези суми, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; и въззивникът е бил осъден да заплати сумата от 3 318,44лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно и необосновано поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Счита се, че съобразно възложената на ответника доказателствена тежест относно установяването на принадлежността на правото на собственост върху процесния трафопост /ТП/, е била оспорена констатацията на нотариуса в представения от ищеца и издаден в негова полза констативен нотариален акт /КНА/, чрез наведени конкретни съображения: относно забраната за притежаване на енергийни обекти от други лица, освен от Държавата съгласно ЗЕл. от 1975г. /отм./ и липсата на разрешение от Асоциация „Енергетика”; относно липсата на доказателства за възникване на правото на собственост върху ТП в полза на АПК „Дръстър”, както и че този ТП е бил вътрешна уредба за този АПК и изграден със средства на кооперацията и с труд на кооператорите; липсата на доказателства за прехвърлянето на ТП в полза на ТКЗС в ликвидация – Главиница; относно липсата на форма за прехвърляне на ТП от последното ТКЗС на ищцовата кооперация /съобразно чл. 18 от ЗЗД и ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/, водещо до нищожността на такава прехвърлителна сделка; относно липсата на доказателства и за собствеността на машините, представляващи оборудването на ТП, тъй като с КНА ищецът е признат за собственик само върху сградата, а не и върху оборудването. За всяко от тези възражения и оспорвания са наведени конкретни съображения във въззивната жалба, които обосновават тезата от една страна за допуснати процесуални нарушения чрез необсъждането им от първоинстанционния съд, а от друга страна – за неприлагането и несъответствието с посочените конкретни материалноправни норми. От всичко това се прави извода, че удостоверното в КНА вещно право не е възникнало и не е в патримониума на ищеца, а още по-малко пък КНА удостоверява правото на собственост върху електрическите машини и съоръжения в него за преобразуване и разпределение на ел. енергия. 

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф””, гр. Главиница чрез адв. Св. С. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че съдът е приел за безспорно, че липсва претенция за собственост върху ТП от страна на ответника. Освен това ответникът не е оспорил достоверността на нито един от представените документи, вкл. и КНА за собственост върху ТП. Евентуално направено такова оспорване в писмената защита е несвоевременно. Освен това се изтъква, че ТП не е вписан в активите на ответното дружество, а е вписан в тези на ищцовата кооперация; че ТП не е държавна собственост и за него няма издаден АДС; че преди делото страните не са спорили относно собствеността върху ТП; че от одобрения проект за изгражадане на ТП се е установило, че същият е бил предвиден за електрозахранване на един потребител.

            Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е бил отхвърлен иска на ищцовата кооперация против ответното дружество за заплащане на сума, представляваща разликата над 25 271.68 лв. до пълния претендиран размер от 38 166.40 лв. на посоченото основание.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения по първоинстанционното дело иск е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение в размер на 38 166.40 лв. /след предприетото от ищеца и допуснато изменение на размера на иска с определение № 3363/22.12.17г. на ВОС/ за ползването от ответника на собственото на ищеца съоръжение /ТП/ за нуждите на преноса и разпределението на ел. енергия за периода от 01.08.12г. до 31.07.16г., съизмеримо с цената на достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определена съобразно приетата с решение по протокол № 27/04.02.08г. на ДКЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Наведените твърдения относно фактите, обосноваващи предявената на посоченото основание претенция са свързани с това, че ищецът е собственик на трафопост с идентификатор № 15031.502.25.1 по КККР на гр. Главиница, обл. Силистра, закупен през 1994г. /като собствеността му е призната с издаден КНА на 28.12.2009г. въз основа на писмени доказателства/, който е бил изграден през 1979-80г. за нуждите на един потребител, а понастоящем е част от електроразпределителната мрежа и се използвала от ответното дружество за нуждите на преноса, разпределението, присъединяването и снабдяването с ел. енергия на множество потребители.

Релевираните с отговора на исковата молба възражения от ответното дружество са свързани с това, че процесното съоръжение е трафопост, но ищецът не е доказал, че е собственик върху сградата и неговото оборудване, още повече че са били налице към момента на изграждането му и към настоящия момент нормативни забрани за придобиване на собствеността върху енергийни обекти. Оспорва се и че този трафопост е бил изграден само за нуждите на ищеца и е имал статут на вътрешна енергийна уредба, обслужваща само един потребител – кооперацията. Не са налице и елементите от фактическия състав на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът не е лицензиран като енергийно предприятие и респ. да е в състояние да експлоатира трафопоста по неговото му предназначение и да получава доходи /не е налице обедняване/.

С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг, без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е обогатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Или, предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П./.

В настоящата хипотеза, имайки предвид основанието на предявения иск и релевираните от ответника оспорвания, в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху описанаия трафопост като съвкупност от сграда и ел. съоръжения и апарати, както и че същият за процесния период се използва от ответното дружество за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, при липсата на сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ или на друго основание за ползването на обекта; както и размера на дължимото обезщетение.

Относно собствеността върху електрическото съоръжение.

Видно от представеното с исковата молба заверено копие на КНА за собственост на недвижим имот № 172, т. І, рег. № 4367, дело № 767/28.12.2009г. на нотариус Й. Д., рег. № 413 на НК – гр. Тутракан, че ищцовата кооперация е призната за собственик на недвижим имот в гр. Главиница, обл. Силистра, ул. „Г. Раковски” и представляващ сграда за енергопроизводство с площ от 97 кв.м. с идентификатор 15031.502.25.1 по КККР на града, построена в поземлен имот с площ от 991 кв.м., собственост на ДПФ-МЗГ, с идентификатор 15031.502.25, предназначен за стопански двор, на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК. За извършване на нотариалното удостоверяване на собствеността са били представени освен скица и удостоверение за данъчната оценка на имота, но и фактура № 242/30.12.1994г. и счетоводно извлечение от „Е.ОН България” ЕАД. Посочените документи са приобщени към доказателствения материал по делото чрез приемането на заверено копие от преписката по нот. дело № 767/28.12.2009г. от архива на починалия нотариус с № 413 на НК, представени от нотариус А. Н.-Р. – Тутракан – л. 88-96. От копието на фактура № 242/30.12.94г. се установява, че същата е издаден от ТКЗС в ликвидация, гр. Главиница и с получател ищцовата кооперация, удостоверяваща счетоводната операция по закупуване на трансформаторна сграда с 2 трансформатора по 400 кV, 1 дизелов ел. агрегат 100 кW и 2 бр. телефони, за сумата от 273 189 стари лева, заплатени с талони. В преписката е и писмо на „Е.ОН България” ЕАД от 09.11.09г., в което е посочено, че сградата за енергопроизводство към ремонтна работилница не съществува в инвентарната книга на това дружество.

Процесният трафопост като сграда и технически съръжения е вписан в инвентарната книга за ДМА на ищцовата кооперация като за периода от 2010г. до 2017г. са отразени съответните балансови стойности след начисляване на предвидените амортизации – л. 16 до 33 от гр.д. № 1795/17г. на ВОС.

Страните не спорят, че процесния ТП е изграден през 1979-1980г. /така протоколно определение от 01.02.18г./. Видно от представената от ищеца техническа документация по изграждането на този ТП, че това е станало по проект на ИСО „Агрокомплект” с инвеститор АПК „Дръстър”, гр. Силистра и същият е за обект „Ремонтна база”, с. Главиница /л. 48-50 и л. 78-84/. Относно техническите параметри на сградата може да се извлекат данни от изработената по възлагане на ответното дружество експертна оценка за пазарната стойност на този ТП, приобщена към доказателствения материал от ВОС /л. 32-47/ - същият е с диспечерско наименование „Ремонтна работилница”, строителната конструкция е масивна, с частични стоманобетонови елементи, застроена площ от 97 кв.м. Техническото състояние на сградата е добро – за частичен ремонт, а на оборудването – добро. ТП е тип „градски, зидан”. Има две трафокилии, оборудвани с трафомашини.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в процесния ТП са разположени електрически уредби и съоръжения, които в съвкупност представляват по естеството си и предназначението си енергийни обекти по смисъла на отменените нормативни актове, регулиращи тези отношения, както и по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на действащия ЗЕ и в частност ел. уредби по см. на § 1, т. 19 от ДР на ЗЕ /л. 16/. 

Видно от приложеното на л. 27 от делото на ВОС удостоверение, издадено от областен управител на област Силистра на 31.01.18г., че за процесния ТП няма съставен акт за държавна собственост. Отделно от това в архива на РО НСК-Силистра към РДНСК – Северен централен район, не се съхраняват документи във връзка с въвеждането в експлоатация на процесния ТП /л. 28/. Няма и архивни документи, свързани с въвеждането в експлоатация на този ТП, които да се съхраняват в Държавния архив /л. 107/.   

През периода 2015-2017г. между страните по делото са водени преговори за изкупуване на процесния ТП, но съгласие не е постигнато, тъй като ищецът не е приел предложената от ответника оценка на ТП /л. 13-15 от гр.д. № 1795/17г. на ВОС и л. 29-47 от гр.д. № 2582/17г. на ВОС/.

Изхождайки от постановките на ТР № 11/2012г., издадено на 21.03.13г. по т.д. № 11/12г. на ОСГК на ВКС, както и имайки предвид, че ответникът /който има правен интерес да твърди, че ищецът не е собственик на процесния ТП/ не разполага с документ за собственост на този ТП, то негова е доказателствената тежест да осъществи пълно обратно доказване на установеното от нотариуса в КНА № 172, т. І, рег. № 4367, дело № 767/28.12.2009г. на нотариус Й. Даков, рег. № 413 на НК – гр. Тутракан.

Съдът намира, че такова обратно доказване по делото не е осъществено. Както се установи и по-горе процесния ТП е бил построен за нуждите на АПК „Дръстър”, гр. Силистра, но за ремонтната му база в гр. Главиница /която е била Клоново стопанство на създадения като единен за целия Силистренски окръг през 80-те години на ХХ век Аграрно-промишлен комплекс „Дръстър”, гр. Силистра/.

Аграрно-промишлените комплекси (АПК) в България са представлявали обединение на стопански организации, в които членуват ТКЗС, ДЗС и МТС, с оглед да се постигне висока степен на отраслова специализация, концентрация и интеграция на производството на промишлена основа /из ПРИМЕРЕН УСТАВ на Аграрно-промишления комплекс Приет от Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз на 13.02.1980 г., обн., ДВ, бр. 25 от 28.03.1980 г., изм., бр. 36 от 8.05.1984г., загубил значение/. Очевидно към момента на изграждането на процесния ТП ТКЗС с. Главиница е било част /наречено Клоново стопанство/ от АПК „Дръстър”- Силистра, а след прекратяване на дейността му и в процеса на ликвидация на ТКЗС Главиница, имотите му са били разпродавани по предвидените в действащото към посочения момент способи. 

Съдът счита, че процесния ТП не е бил вещ, извадена от гражданския оборот чрез нормативна забрана за нейното придобиване или разпореждане. Така според чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. /отм./ от 1976г., електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, но според ал. 2 - кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация Енергетика могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от този закон са диференцирани ел. централи, уредби и мрежи като такива за общо ползване и такива с вътрешноведомствено предназначение /за първите е посочено, че се изграждат и поддържат от посочената по-горе Асоциация „Енергетика”, а вторите – от самите потребители/. Тези, които са за общо ползване са били и са останали държавна собственост /включително и при невъзможността да се придобиват по-късно по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм.//, но тези, които са имали предназначението да задоволяват енергийните нужди само на един потребител /вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения/ са били собственост на самото предприятие и това право е можело да се прехвърля вкл. и чрез преобразуване и приватизация (по арг. за противното от § 4, ал. 11 от ЗЕ в сила от 05.03.2004г.).

Съдът приема, че в случая изградения от инвеститора АПК „Дръстър”-Силистра в Клоновото му стопанство в с. Главиница ТП е бил за задоволяване единствено и изцяло за нуждите на „Ремонтната работилница” /такова е и понастоящем диспечерското наименование на този ТП/, изградена в стопанския двор на бившето ТКЗС-Главиница.

            Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че фактите, обосновали издаването на КНА за собственост върху процесния ТП в полза на ищеца, не са се осъществили /че ТП не е бил собственост на АПК „Дръстър”-Силистра, че след прекратяването му на дейността не е част от имуществото на ТКЗС-Главиница, което е било ликвидирано по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, действали към 1994г., както и че ищецът не е заплатил стойността на този ТП и съоръженията в него чрез талони/.

Относно предназначението и използването на процесната електрическа подстанция за процесния период.

Съгласно отговора на ответното дружество, даден на назначеното по делото вещо лице Малеев /л. 130/, през ТП „Ремонтна работилница”, гр. Главиница през процесния период е доставена ел. енергия освен за ищцовата кооперация, но и за още 4 потребителя – „Агро 93” ООД, ЗК „Лазур 94”, „Калатея” ООД и „Агро Вин” ЕООД. Освен това по делото е приета и издадената от ответника справка относно доставените количества ел. енергия през този ТП за процесния период и за посочените абонати, по години и за всеки абонат – л. 131-137.

Според заключението на СТЕ, което съдът изцяло кредитира, се установява че ТП „Ремонтна работилница” преобразува средно напрежение 20 кV в ниско напрежение 0.4 kV, посредством две машини: трансформатори 20/0.4 kV - 400 kV. Съществуват монтирани общо 7 разпределителни табла и в тях има 6 измервателни електромера, от които 1 е балансов /подробно описани като технически характеристики на СТИ в заключението/. В т. 2 са посочени и конкретните доставени на всеки един от 5-те абоната и по години количества ел. енергия, които са били заплатени – на „Агро 93” ООД – общо за периода 44.313 кWh, на ЗК „Лазур 94” - общо за периода 26.426 кWh, на „Калатея” ООД - общо за периода 81.878 кWh, на „Агро Вин” ЕООД - общо за периода 110.944 кWh и на ищцовата кооперация -  общо за периода 277.287 кWh.

Горното сочи, че процесното съоръжение представлява ел. уредба, която за процесния период е използвана от ответника за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители, освен за ищцовата кооперация.

Относно дължимото обезщетение.

            При липсата на договорни отношения за самото ползване на процесното съоръжение /по делото няма доказателства, а и страните не спорят, че за ползването на този ТП от ответника договор не е сключван/, за ищеца възниква на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД правото да получи от ползващото без основание ответно дружество, обезщетение за ползването на съоръжението за процесния период. И в тази връзка е без значение дали ищцовата кооперация е лицензирана и е в състояние да използва трафопоста за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, имайки предвид и посочената по-горе задължителна практика, че обедняването е налице и когато друг субект използва чуждата вещ без правно основание, спестявайки си разноските, които би направил, за да ползва качествата на тази вещ.

            Относно определянето на размера на дължимото обезщетение в настоящата хипотеза е налице задължителна съдебна практика, установена с решение № 179/18.05.11г. по т.д. № 13, ІІ т.о. на ВКС, според която при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

            Съдът кредитира заключението на СТЕ, което при съобразяване с данните по делото относно балансовата стойноста на ДМА /съобразно извлечението от инвентарната книга/, съобразявайки и всички други параметри относно необходимите величини по действащата през процесния период Методика, сочи, че дължимата цена за достъп за процесния период възлиза на 25 271.68 лв. Обезщетението в посочения размер е дължимо от ответното дружество на ищеца, ведно със законната лихва върху отделните части на тази сума, съобразно момента на предявяването им като искова претенция, поради което и след като е бил уважен иска в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.

            По разноските.

            С оглед изхода на настоящото производство и съобразно отправеното от въззиваемата страна искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК направените за настоящата инстанция разноски, възлизащи 1800 лв. и представляващи заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие с включен ДДС.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 840/11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2582 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД), гр. Варна е осъдено да заплати на Кооперация Земеделска кооперация за производство и услуги - Триумф, с ЕИК 828044868, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "Георги Сава Раковски", № 4, чрез председателя А.А.Г., сумата от 25 271.68 лв., представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване в резултат на ползването на трафопост, с идентификатор № 15031.502.25.1 по кадастралната карта на град Главиница, област Силистра за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 16.08.2017г.- за сумата от 10 000 лв. и от датата на молбата за увеличаване на иска: 14.11.2017г. - за сумата от 15 271.68 лв., до окончателното заплащане на тези суми, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; и въззивникът е бил осъден да заплати сумата от 3 318,44лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД), гр. Варна, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, търговски комплекс „Варна Тауърс”, кула Е да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги - Триумф, с ЕИК 828044868, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, сумата в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: