Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                             № 163

 

29.10.2013 г.,  гр. Варна

 

                                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

        ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

            Петя Петрова

Секретар: В.Т.

Прокурор: Стефка Якимова

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №361 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 361/2013 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби срещу Решение № 231 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 16/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ гр.София против решението на окръжния съд в ЧАСТИТЕ,  с които е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество: - от Т.М.К. на недвижим имот – УПИ  V -163 в кв. 18 по плана на с.Стефан Караджа, община Добричка с площ от 1 446 кв.м. ведно с построената в него къща, придобит по покупка, с нотариален акт  № 134, том IX, нот. Д. № 1640/05.11.2010 г. на Нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие –ДРС;  - от М.К.К. на сумата от 3 600 лева, парична равностойност на 100 дружествени дяла, притежавани от него  от „Т. експрес” ЕООД, сумата от 2 лв., налична по сметка с IBAN *** „Алфа банк клон България” АД и сумата от 17,13 евро /33,40 лв./ по разплащателна сметка  IBAN *** – BUIB – 7877-4415-1267-05 в „Сибанк” АД; - от А.К. на сумата от 9,89 лв.  по разплащателна сметка IBAN *** „Инвестбанк” АД, клон Добрич и сумата от 3,47 евро /6,79 лева/ по безсрочна сметка с IBAN *** „Инвестбанк” АД, клон Добрич; КАКТО И РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА, с която е отменено на осн. чл. 30, ал.3 от ЗОПДИППД /отм./ допуснатото с определение от 25.11.2011 г. на ДОС по ч.гр.д. № 814/2011 г. обезпечение на отхвърлените искове относно следните обезпечителни мерки: - възбрана върху недвижимия имот в с.Стефан Караджа и построената в него къща, запор на 100 дружествени дяла от „Т. експрес” ЕООД и върху банковите сметки на М.К. с IBAN *** „Алфа банк клон България” АД и с IBAN *** – BUIB – 7877-4415-1267-05 в „Сибанк” АД и запора на на разплащателната сметка на А.К. с IBAN *** „Инвестбанк” АД, И РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА на присъдените в полза на ответниците разноски  от 301 лв.

Комисията е настоявала, че решението на първата инстанция е неправилно – незаконосъобразно, като е молила за отмяната му в обжалваните части, за уважаване на мотивираното искане с отнемане в полза на държавата на посоченото имущество, както и за отмяна на решението в частта на произнасянето по чл. 30, ал.3 от ЗОПДИППД /отм./ и в частта на осъждането за разноските с присъждане в полза на комисията на разноските и на юрисконсултско възнаграждение. Изложила е следните съображения: - неправилно окръжният съд приел, че процесния имот в с.Стефан Караджа не бил на значителна стойност, изваждайки сделката от имуществената маса и изследвайки я като самостоятелна величина, вместо да преценява стойността на имуществото като сборна величина  в неговата цялост; - в противоречие с практиката на съдилищата, окръжният съд не постановил отнемане на равностойността на дружествените дялове, въпреки установената липса на законен източник; - неправилно също така било прието от окръжния съд, че за сумата от 50,08 лв. – салдо по банковите сметки към 2011 г. бил налице законен източник от осигурени от св. Я. М. /майка на ответницата А.К./ средства.

М., А. и Т.К. са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата на КОНПИ, като са настоявали за отхвърлянето й, за  потвърждаване на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част и за присъждане на разноските.

- По въззивна жалба на М.К.К. и А.К. срещу решението на окръжния съд в следните ЧАСТИ, с които:

 -  е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание член 4 от ЗОПДИППД ( отм.) от М.К.К. недвижим имот - апартамент № 3 , находящ се в град Добрич, в ЖК „Балик” ,бл.№ 18 ,ет.1 и гараж № 6, построен въз основа на право на строеж върху държавен имот с пл. № 276 в кв. 37 по ЗРП на град Добрич, придобит с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 22, том ХІІ  по нот.д.№ 2068/27.11. 2003 г. на Нотариус с рег. № 160 на НК, с район на действие – ДРС;

- е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание член 10 от ЗОПДИППД ( отм.) от М.К.К. и А.К. следното имущество:  - нива с площ от 19,998 дка, пета категория при неполивни условия, имот с кадастрален номер № 024 от масив 015, в местносттта „Саячокур”, по плана на село Паскалево, община Добричка, придобит в общност по договор за продажба, сключен с нот.акт № 86, том VIII, нот. Д.№ 1350/20.06.2007 г. на нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие – ДРС; - мотопед , марка „ Априля ”,модел „ 50” с рег.№ Тх 1682 М (по покупка от 3.06.2007 г.); - лек автомобил ,марка „ Фиат Чинкуеченто” с рег.№ Тх 5182 ХС (по покупка от 31.03.2011 г.) ;-лек автомобил ,марка „ Опел Корса ,с рег.№  ТХ 7570 ХС  (по покупка от 18.05.2011 г.);

- е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание член 4,ал.2 във връзка с член 10 от ЗОПДИППД (отм.) от М.К.К. и А.К. следното имущество: - сумата от 1 500 ( хиляди и петстотин лева ), съставляваща полученото от тях от продажбата на товарен автомобил „ Фиат Дукато” , с рег.№ ТХ 8039 НХ (през месец април 2008 г.) ; - сумата от 800 ( осемстотин ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на  лек автомобил ,марка „ Алфа Ромео 145 ” , с рег.№ ТХ 0225 НХ  ( през месец май 2008 г.); - сумата от 19 000 ( деветнадесет хиляди ) лева , съставляваща полученото от тях от продажбата на  лек автомобил марка „ Мерцедес Е 320 ЦДИ 4 Матик ”, с рег.№ ТХ 6768 ТХ ( през месец юни 2009 г.) ;-сумата от 16 400 ( шестнадесет хиляди и четиристотин ) лева, съставляваща част от полученото от тях от продажбата на апартамент в град Добрич, ЖК „Балик” 17,вход „а”,ет.8, ап.30, извършена с нот.акт №  22, том VI,  нот.д. № 924/10.06.2009 г. на нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие  – ДРС; сумата от 21 500 ( двадесет и една хиляди и петстотин ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на лек автомобил ,марка „ Мерцедес С 320 ТД”, с рег. № Тх 3331ХВ ( на дата 9.12.2010 г.) ;- сумата от 1 500 ( хиляди и петстотин ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на лек автомобил, марка „ Алфа Ромео 156”, с рег.№ ТХ 7509 ТХ ( на дата 28.12.2010 г. ); - сумата от 22 500 ( двадесет и две хиляди и петстотин ) лева, съставляваща част от получената от тях от продажбата на лек автомобил, марка билът „Мерцедес С 320 ЦДИ ,с рег.№ Тх 4050 ХВ ( на дата 21.04.2011 г. ) ; - сумата от 6 000 ( шест хиляди ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на товарен автомобил „ Мерцедес 313 ЦДИ ,с рег. №  Тх 9793 ХС ( на 29.11.2011 г.) ; - сумата от 20 000 ( двадесет хиляди ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на лек автомобил ,марка „ Мерцедес С 320”, с рег.№ Тх 2518 ХК ( на 1.11.2011 г. );

- М.К.К. и А.К. са осъдени да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 1 708 (хиляда седемстотин и осем) лева, разноски и сумата от 3 082 ( три хиляди и осемдесет и два ) лева – възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК ,съразмерно уважената част от искането, както и  в ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят държавна такса в размер от 5 264 лв. на основание член 78, ал.6 от ГПК.

Жалбоподателите са сочили, че решението на окръжния съд в обжалваните му части е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като са молили за отмяната му в тези части и за присъждане на разноските. Навели са следните оплаквания: - окръжният съд не изложил мотиви за възможността да се направи обосновано предположение, че имуществото, чието отнемане се претендира, е придобито пряко или косвено от установената престъпна дейност на ответника М.К.; - липсвала пряка или косвена връзка между установената с присъдата престъпна дейност и придобиването на имуществото, предмет на мотивираното искане; - не била оборена презумпцията за съвместен принос на съпругата, доколкото значителна част от имуществото било придобито в режим на СИО и при доказателства за получени от А.К. доходи от дарения от нейни близки и от отчуждено законно придобито имущество; - неправилно не били кредитирани показанията на свидетелите С. Х. А. и М. К.К., че са разполагали със средства, които са дарили на М.К. – 5000 лв. през 2003 г. спестени от работа в чужбина и 11000 лв. реализирани от А. през 2005 г. от продажбата на собствен имот с НА № 17/17.10.2005 г. - не били кредитирани от съда показания на свидетели без родство със страните, за получени дарения от двете сватбени тържества в размер на 51 000 лв.; - неправилно било прието също така за недоказано, че дарителите Д. К., Я. Н. Д. и Я.М.не са разполагали със средства, защото те получили  сумите по договори за кредит, а ответниците нямали задължение за връщането на парите; - А.К., освен това получила дарение от 2 600 евро от майка си, която теглила кредит, а през 2009 г. К. била дарена от майка си с още 6 000 евро; - неправилно не били включени като доход от законен източник сумите от отчуждено в годините имущество; - по отношение на отнетите парични средства – те не подлежали на отнемане, защото не били налични; - не следвало като разход да се приспадат средства за път за задграничните пътувания, защото не били заявени в мотивираното искане на комисията и не били предмет на проверката.

КОНПИ е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на обжалваната от другата страна част от решението на първата инстанция и за присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение. Противопоставила се е на искането за приемане на нови писмени доказателства.

Прокуратурата и Д „СП” гр.Добрич не са изразили становище по жалбите.

В съдебно заседание, страните са поддържали жалбите и отговорите.       Прокуратурата, чрез прокурор Якимова, е изразила становище за уважаване на жалбата на КОНПИ и за отхвърляне жалбата на ответниците.

Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивните жалби, намира следното: И двете въззивни жалби са подадени в срок и от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части като неизгодно за тях и са редовни.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо, а по наведените оплаквания по правилността му, намира следното:

Производството пред окръжен съд Добрич е било образувано по мотивирано искане по член 28,ал.1 от ЗОПДИППД ( отм.) на КОНПИ за отнемане от ответника М.К.К. на притежавания от него недвижим имот, находящ се в град Добрич, ЖК „Балик” № 18, вход „г”, ет.1, съставляващ апартамент № 3, със ЗП от 65,62 кв. м., ведно с избено помещение № 18 със ЗП от 2,64 кв.м. и 1,109% идеални части от общите части на сградата и гараж № 6 със ЗП от 18 кв.м. в имот с кад № 6090276, с пл. № 27 в кв. 37 по ЗРП на град Добрич; паричната равностойност (по номинал) в размер от 3 600 лева на 100 дружествени дяла от капитала на „ Т. експрес” ЕООД; от ответниците Мети К. Кулчиал и А.К. на притежаваните в съпружеска общност обекти: недвижим имот - нива с площ от 19,998 дка, пета категория,имот с кадастрален № 024 от масив 015 в местността „Саячокур” по плана на землището на село Паскалево, община Добричка; мотопед „ Априля ”, модел „ 50”, с рег.№ ТХ 1682 М ; лек автомобил „Фиат Чинкуеченто”, с рег.№ Тх 5182 ХС; лек ав-томобил „ Опел Корса”, с рег.№ ТХ 7570 ХС  и следните суми, съставлява-щи получена цена от отчуждаването на имущество, придобито от престъпна дейност : 2 500 лева – от продажбата на товарен автомобил „ Фиат Дукато”, с рег. № ТХ 8039 НХ ; 800 лева – от продажба на лек автомобил „Алфа Ромео 145”, с рег № ТХ 0225 НХ ; 19 000 лева – от продажба на лек автомобил „ Мерцедес С 320” ,с рег.№ ТХ6768 ХВ ; 24 763 лева ( част от получената цена ) - от продажбата на апартамент № 30 , в град Добрич, ЖК „ Балик” № 17, вход „а”, ет.8; 26 000 лева – от продажба на лек автомобил „ Мерцедес С 320” ,с рег.№ ТХ 3331ХВ ; 1 500 лева – от продажба на лек автомобил „ Алфа Ромео 156” , с рег.№ ТХ 7509 ТХ; 24 500 лева ( част от получената цена ) – от продажбата на лек автомобил „ Мерцедес С 320 ”, с рег.№ ТХ 4050 ХВ; 6 000 лева – от продажба на товарен автомобил „ Мерцедес 313 ЦДИ ”, с рег.№ ТХ 9793 ХС; 20 000 лева – от продажба на лек автомобил „ Мерцедес ”,модел „С 320 ” с рег. № ТХ 2518ХК ; както и следните наличности по банкови сметки - сумата от 2 лева по сметка в „ Алфа банк клон България”АД , с титуляр М.К.; сумата от 17,13 евро ( 33,40 лева ) по разплащателна сметка в „Сибанк” АД  с титуляр М.К. ; сумата от 9,89 лева по разплащателна сметка в „ Инвестбанк” АД, клон Добрич ,с титуляр А.К. и сумата от 3,47 евро ( 6,79 лева ) по безсрочна сметка в „ Инвестбанк”АД, клон Добрич ,с титуляр А.К. и от ответника Т.М.К. ( ненавършило пълнолетие дете ) на притежавания от него недвижим имот – застроен с къща УПИ  V -163 в кв. 18 по плана на село Стефан Караджа, община Добричка с площ от 1 446 кв.м. ,на обща стойност от 440 169,70 лева ( 2 112,26 МРЗ ).

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони имущество. В този смисъл и целта на закона е предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от престъпна дейност.

Производството по този закон съгласно чл. 3, ал. 1 се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество на значителна стойност, а съгласно §1, т.2 от ДР на Закона „значителна стойност” е такава над 60 000 лв. /400 МРЗ/, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от посочените в т. 1 - 25 престъпления.

Предпоставките, при които в производството по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 от Закона или да е налице условие по чл.3, ал.2 от същия и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото , в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществяваната  престъпна дейност.

В настоящия казус се установява, че проверяваният е осъден именно за престъпление, попадащо в предметния обхват на закона – чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД /отм./, както и че придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона - сума надхвърляща 60 000 лв. /400 МРЗ/, в каквато насока са заключенията на вещите лица по оценъчните и икономическите експертизи.

Преценката дали имуществото е на значителна стойност се прави на база цялото имущество на лицето, придобито в проверявания период, независимо дали е било отчуждено и кому принадлежи  правото на собственост към момента на започване на проверката. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата /чл. 6, чл.7, чл.8 от Закона/ или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин  и се отнема полученото по сделката /чл.4, ал.2 от Закона/, преценката за значителна стойност се формира и с оглед прехвърленото имущество. В този смисъл в общата стойност на имуществото на проверявания се включва и това  по чл.9 от ЗОПДИППД /отм/, като преценката за значителна стойност на същото се прави общо на база цялото имущество. В този смисъл, оплакванията на КОНПИ, че окръжният съд неправилно е преценявал стойността на имуществото по чл.9 от ЗОПДИППД /отм./ отделно от останалото имущество следва да бъдат споделени.

По отношение на възможността за формиране на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност и оплакванията на ответниците К. в тази насока:

Предположението в случая се налага от вида на престъплението и характера на осъществяваната престъпна дейност през 2002 г. а именно, извършено на 02.11.2002 г. в населеното място Коморники, Република Полша, склоняване към проституция на три лица украински гражданки с користна цел, за което проверяваният е осъден по член 155, ал.3 от НК във връзка с член 155, ал.1,пр.1 от НК, с влязла в сила на 31.12.2010 г. присъда № 32/ 15.12.2010 г. на Добричкия районен съд по н.о.х.д.№ 2340/ 2010 г., от възможността  от същата дейност да се генерира значителен приход, както и от останалите данни по делото за придобито имущество на значителна стойност без проверяваният да е имал квалификация, образование, постоянна работа и да е работил, да е практикувал занаят, да е притежавал определени умения – източник на доход или да е развил печеливша търговска дейност, както и предвид множеството задгранични пътувания за дълги периоди от време, отнесено към установената зад граница престъпна дейност. В този смисъл са били изложени и съображения от окръжния съд.

При отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ няма пряка причинна връзка между престъплението, за което е осъден деецът и придобиването на имущество. Пряка причинна връзка не може да бъде намерена и не се търси. Законодателят цели отнемане на имущество, което не само пряко, но и косвено е придобито във връзка с установената престъпна дейност. „Във връзка” с престъпната дейност не значи винаги да е вложена облага, извлечена от престъплението, нито придобитото имущество да се явява резултат от престъплението. Затова може да бъде отнето и имущество, придобито след инкриминирания период.

В този смисъл оплакванията на въззивниците за липса на обосновано предположение и пряка или косвена връзка между установената престъпна дейност и придобиването, са неосноватерлни и не могат да бъдат споделени.

На следващо място, при установени предпоставки – „придобито имущество на значителна стойност” и осъждане за престъпление по чл. 3, ал.1, т.3 ЗОПДИППД /отм./, заедно с наличие на предположение за връзката между придобитото и престъпната дейност, подлежи на изследване дали имуществото, чието отнемане се иска е придобито от законен източник. Наличието на установен законен източник в придобиването на конкретното имущество ще изключи предположението за връзка с престъпната дейност, а липсата на законен източник в придобиването ще направи предположенето за връзка с престъпната дейност основателно и доказано за целите на закона. При тази преценка са важни действително вложените средства в придобиването на всяко конкретно имущество.

Произходът на имуществото се установява като от установения доход за определен период от време се приспаднат разходите, включително и необходимите за издръжка на семейството  и спестената разлика се съпостави с действителните разходи за придобиването на съответния имуществен обект. Не представляват доходи от законен източник, сумите от продажба на имущество, за което се установи, че не е придобито със средства от законен източник. Затова, при изчисляването на доходите тези суми не следва да се включват. Именно по този начин и правилно е процедирал първоинстанционния съд при изчисляване на дохода на проверавания и семейството му, поради което изтъкнатите възражения от въззивниците К. в тази насока са неоснователни.

В настоящиото производство ответниците не са поддържали, а и липсват доказателства, те да са работили и да са придобили доходи от трудова дейност, от занаятчийски такава или от търговска дейност. Те са поддържали твърдения за придобити средства от детски надбавки от 2006 г. до 2011 г., от застрахователно обезщетение през април 2011 г. и от рента в периода 2009 г. – 2011 г., както и от дарения от близки и роднини и от гости на двете им сватбени тържества.

За доказване на даренията са изслушани показания на свидетели. За твърдяното дарение на М.К. от настоящата му съпруга А.К. в размер на сумата от 5 000 лв. през 2003 г. не са събрани никакви доказателства. Свидетелката С. А. – майка на М.К. и свидетелката М. К., сестра на М.К., са сочили, че са дарили на проверявания в същата година суми от по 5 000 лв. Тези свидетелки са заинтересовани от изхода на спора в полза на сина си и брат си, показанията са за изгодни за тях обстоятелства и съгласно правилото на чл.172 ГПК, за да бъдат кредитирани от съда, следва да се подкрепят от други данни по делото, каквито в случая не са налице. Не е доказано даването на парите, но и изнесеното от самите свидетели не е основание за извод, че те са разполагали с такива средства /майката продавала дрехи по пазарите в Полша, а сестрата търгувала с „парцали”, а съпругът й бил музикант/.

През март 2004 г. първите двама ответници сключили граждански брак и направили две сватбени тържества, съответно в Румъния и в България. Според поясненията в съдебно заседание от 27.09.2012 г., съпрузите спестили средства от сватбата в размер общо на 51 000 лв., които вложили в банка. Последното не се подкрепя от доказателствата по делото. Показанията на свидетелите А. К. Ф., Й.Н., М. И. Е. и А. Е., доказват само, че на сватбените тържества са били обявени суми по микрофона съответно от 30 000 нови леи на тържеството в Румъния и 36 000 лева – в България, а не и че такива суми действително са били дарени на сватбата, както и че суми в този размер са доход за семейството, имайки предвид, че за организиране на сватбените тържества и почерпката на гостите също са необходими значителни средства, за които не се е поддържало да са били осигурени от близките. Затова съдът намира, че твърденията за спестени от проверяваните средства от дарения на двете сватбени тържества не се доказаха.

Дарения през 2005 г. – на М.К. в размер на 11 000 лв. от С. А. /негова майка/ с произход от продажба на собствен апартамент в гр.Варна и дарение от Я. М., майка на съпругата А.К., в полза на последната, с произход на средствата от теглен кредит, също не се доказаха по делото. И двете свидетелки са майки на първите двама ответници и са заинтересовани от изхода на делото, като показанията им са за изгодни за тях факти и не се подкрепят от други данни по делото, установяващи предаването в дар на тези средства, нито се установява твърдяния източник на средствата /кредитът е поискан, но няма доказателства да е отпуснат, нито има данни да е продаден собствен имот/.

През 2006 г., 2007 г. и 2008 г. твърденията също са за дарени средства от близки на А.К. с произход теглени кредити. За дарение  през 2006 г. от 90 000 000 стари леи /4 600 лв./ е свидетелствала  Я.М. /майка на А.К./, като по делото има доказателства за теглен от същата кредит, но в по-малък размер – от 1 021 евро. Същата е свидетелствала и за дарени средства през 2007 г. от 170 000 000 стари леи, като по делото са налице доказателства за теглен кредит от 7 501, 50 рон. Също за дарени средства на А.К. в размер на 8 700 нови леи през 2006 г. е свидетелствал Д. К. – брат на ответницата, като по делото са налице доказателства за теглен от него кредит от 2006 г. Същият свидетел е сочил и че дарил на сестра си през 2008 г. средства от 28 000 нови леи /равностойност на 14 743 лв./, след като изтеглил банков кредит, като по делото е приложен договор от 2006 г. за 8 700 рон. Сестрата на ответницата – свидетелката Я. Н. Д. също е дала показания за дарени средства на А.К. от 11 0 000 000 стари леи през 2006 г. /6300 лв./ и още 11 000 нови леи /6 800 лв./ през 2007 г., като по делото са депозирани доказателства за теглени кредити, като за втория такъв в договора не е вписана сума. Другата сестра на А.К. – М. Г. Т. съща е свидетелствала пред съда, че е дарила на сестра си през 2006 г. сума в размер на 100 000 000 стари леи, както по делото са приложени доказателства за теглен кредит от тази свидетелка. Всички свидетели са в много близки родствени връзки с ответницата К. – те са нейни майка, брат и сестри и са заинтересовани от изхода на делото, поради което и техните показания за дарени средства в посочените размери, като изгодни за тях, не могат да бъдат кредитирани. Обстоятелствата, че близките са теглили кредити, изобщо не обосновават извод, че тези суми са били предназначени и са били дарени на ответницата А.К. и не подкрепят показанията. Всички близки, свидетели по делото, са лица с ниски материални възможности, които имат свои нужди от средства за живот, не доказват да реализират сигурни, постоянни и достатъчни доходи, за да могат да се издържат и да изплащат кредитите си, като противоречи и на житейската логика те да са се задължили по кредитите, за да помагат на дъщеря, респ. сестра си, която въпреки, че е млада и здрава, не работи, а в същото време придобива множество скъпи автомобили и имоти. Няма данни по делото и с какви средства свидетелите погасяват заемите си. Не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в отговора на исковата молба за дарени на А.К. от леля й Б. В. средства от 6 800 лв., като приложеният договор за кредит е за сума в размер на 17 992 леи и е от по-късна година – 2010 г., поради което и няма отношение към твърдяното дарение от 2008 г.

Следва да бъдат кредитирани, като подкрепени от останалите доказателства по делото, показанията на свидетелката Я. М. за осигурявани на дъщеря й А.К. средства от приблизително 500 евро на месец или за 2008 г. общо от 11 474 лв., като в насока на реализираните доходи са доказателствата за трудова заетост в Италия от работа в сферата на домакинството, като домашна помощница и разписки за платени възнаграждения за положен труд и уведомление за социални осигуровки. Доколкото от уведомлението за социалните осигуровки от 09.04.2013 г. се установява, че свидетелката е била заета с работа в сферата на домакинството през 2009 г. само от 18.10.2009 г. до 26.12.2009 г. се налага извода, че тя не е разполагала с постоянни доходи през тази година и следователно показанията за дарени ежемесечни средства през тази година /2009 г./ не могат да бъдат кредитирани. Извод за дарени средства през 2010 г. може да бъде направен за сумата от 11 743,981 лв., доколкото за този период /за цялата 2010 г./ са налице данни за реализирани от свидетелката достатъчни за дарението средства от работа в чужбина.

Следователно, с оглед обсъдените по-горе доказателства се налага извода за реализирани доходи от дарения единствено през 2008 г. и 2010 г. съответно в размери 11 474 лв. и 11 743,981 лв.

Предвид заключението на вещото лице по икономическата експертиза за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. проверяваният /преди брака/ и семейството му /след това/ нямат никакви средства от законни източници, а само разходи, поради което и придобитото имущество не е такова от законен източник на доход. През 2006 г. и 2007 г. и 2009 г. проверяваният и неговото семейство също нямат достатъчно средства, които да покрият дори издръжката им, поради което и придобитото имущество в тези години не е от законен източник на доход. През 2008 г. и 2010 г., предвид приетите за доказани дарения на средства от майката на А.К., събрани с установените доходи от детски надбавки и рента обезпечават само необходимата за семейството издръжка и следователно за придобитото в тези две години имущество липсва установен законен източник на доход. Липсват доказателства, а изобщо не са били налице и твърдения в тази насока, че малолетното дете е имало средства за придобиване на дворното място и къщата в с. Стефан Караджа, което означава, че не е оборена презумпцията по чл. 9 от ЗОПДИППД/ отм./. За 2011 г. сумата от дарените средства, заедно с детските надбавки и арендното плащане обезпечават единствено сумите за издръжка на семейството и остатъците по банковите сметки от 50,08 лв., поради което може да се направи извод, че освен за наличните по банковите сметки суми, за придобитото в този период имущество не е налице законен източник.

В разходите на семейството за пътувания не са включени такива до Италия и Германия, защото те не са били своевременно заявени от комисията в исковата молба, поради което и оплакванията на въззивниците в тази насока са неоснователни.

Несъстоятелни са и оплакванията на К., че не подлежат на отнемане парични средства, които не били налични, предвид изричната законова разпоредба в чл. 4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, предвиждаща отнемане на полученото от проверявания, когато имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и е заплатена изцяло действителната му стойност. Оплакванията за неотчитане на приноса на съпругата в придобиванията също са неоснователни, защото участие на същата със средства в придобиванията не се установи по делото.

Доколкото дяловете на ответника в търговското дружество са притежание на проверявания към момента, претенцията на комисията за отнемане на тяхната равностойност не може да бъде уважена, тъй като в закона не е предвидена такава възможност. Затова оплакванията на ищеца в тази насока са несъстоятелни.

По отношение на трансформацията на средствата, първата инстанция е изложила подробни мотиви в обжалваното решение и доколкото липсват оплаквания в тази насока, изложените от окръжния съд съображения се споделят напълно от настоящата инстанция.

Установената по делото липса на законни източници на средства за придобиване на имуществото на проверявания и неговото семейство /с изключение на наличността по банковите сметки/ правят предположението за връзка между придобиването и предстъпната дейност, основателно и доказано за целите на закона.  Опровергаването на презумпцията е налице само за наличността по банковите сметки, поради което те не подлежат на отнемане. Не подлежи на отнемане и равностойността на дружествените дялове, по съображенията изложени по-горе.

Изложеното налага извода за неоснователност на жалбата на въззивниците К., както и за частична основателност на жалбата на КОНПИ само досежно отнемането на имуществото, придобито от малолетната – къщата с двора в с.Стефан Караджа по изложените по-горе съображения.

Решението на окръжния съд подлежи на отмяна в частта, с която е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата от Т.М.К. на недвижим имот – УПИ  V -163 в кв. 18 по плана на с.Стефан Караджа, община Добричка с площ от 1 446 кв.м. ведно с построената в него къща, придобит по покупка, с нотариален акт  № 134, том IX, нот. Д. № 1640/05.11.2010 г. на Нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие –ДРС.

С оглед този резултат, основателна се явява и жалбата на КОНПИ срещу решението на първата инстанция, в частта за отмяна по чл.30, ал.3 от Закона на възбраната върху този имот, в която част то следва да се отмени. Подлежи на отмяна и решението, в частта на присъдените в тежест на КОНПИ разноски за горницата над 276,41 лв. до присъдените от първата инстанция 301 лв.

В останалата обжалвана част, постановеното от окръжния съд решение, като постановяващо идентичен с приетия в настоящото решение резултат и по аналогични съображения, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78 от ГПК, КОНПИ дължи на М.К.К., А.К. и Т.М.К. сумата от 22,50 лв. съразмерна на отхвърлената част от жалбата, част от платеното от тях адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция, а М.К.К., А.К. и Т.М.К. дължат на КОНПИ сумата от 3 622 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инсатнция, съобразно уважената част.

М.К.К., А.К. и Т.М.К. следва да бъдат осъдени да заплатят допълнително държавна такса от 1 080 лв. съобразно уважената част от искането.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 231 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 16/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА,  с която е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата от Т.М.К. на недвижим имот – УПИ  V -163 в кв. 18 по плана на с.Стефан Караджа, община Добричка с площ от 1 446 кв.м. ведно с построената в него къща, придобит по покупка, с нотариален акт  № 134, том IX, нот. Д. № 1640/05.11.2010 г. на Нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие –ДРС, В ЧАСТТА, с която е отменено на основание чл.30, ал.3 от ЗОПДИППД /отм./  допуснатото с определение от 25.11.2011 г. на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д. № 814/2011 г. обезпечение относно възбрана върху УПИ  V -163 в кв. 18 по плана на с.Стефан Караджа, община Добричка с площ от 1 446 кв.м. ведно с построената в него къща, както и В ЧАСТТА, с която КОНПИ е осъдена да заплати на М.К.К., А.К. и Т.М.К. разноски за горницата над сумата от 276,41 лв. до присъдените 301 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТНЕМА  в полза на държавата по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, на основание чл.9 от ЗОПДИППД /отм./ от Т.М.К. на недвижим имот – УПИ  V -163 в кв. 18 по плана на с.Стефан Караджа, община Добричка с площ от 1 446 кв.м. ведно с построената в него къща, придобит по покупка, с нотариален акт  № 134, том IX, нот. Д. № 1640/05.11.2010 г. на Нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие –ДРС.

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 231 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 16/2012 г. по описа на Добричкия окръжен съд в останалите му обжалвани ЧАСТИ:

- с които е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на имущество:  - от М.К.К. на сумата от 3 600 лева, парична равностойност на 100 дружествени дяла, притежавани от него  от „Т. експрес” ЕООД, сумата от 2 лв., налична по сметка с IBAN *** „Алфа банк клон България” АД и сумата от 17,13 евро /33,40 лв./ по разплащателна сметка  IBAN *** – BUIB – 7877-4415-1267-05 в „Сибанк” АД; - от А.К. на сумата от 9,89 лв.  по разплащателна сметка IBAN *** „Инвестбанк” АД, клон Добрич и сумата от 3,47 евро /6,79 лева/ по безсрочна сметка с IBAN *** „Инвестбанк” АД, клон Добрич и е отменено на осн. чл. 30, ал.3 от ЗОПДИППД /отм./ допуснатото с определение от 25.11.2011 г. на ДОС по ч.гр.д. № 814/2011 г. обезпечение относно следните обезпечителни мерки:, запор на 100 дружествени дяла от „Т. експрес” ЕООД и върху банковите сметки на М.К. с IBAN *** „Алфа банк клон България” АД и с IBAN *** – BUIB – 7877-4415-1267-05 в „Сибанк” АД и запора на на разплащателната сметка на А.К. с IBAN *** „Инвестбанк” АД,

- с които е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание член 4 от ЗОПДИППД ( отм.) от М.К.К. недвижим имот - апартамент № 3 , находящ се в град Добрич, в ЖК „Балик” ,бл.№ 18 ,ет.1 и гараж № 6, построен въз основа на право на строеж върху държавен имот с пл. № 276 в кв. 37 по ЗРП на град Добрич, придобит с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 22, том ХІІ  по нот.д.№ 2068/27.11. 2003 г. на Нотариус с рег. № 160 на НК, с район на действие – ДРС;

- с които е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание член 10 от ЗОПДИППД ( отм.) от М.К.К. и А.К. следното имущество:  - нива с площ от 19,998 дка, пета категория при неполивни условия, имот с кадастрален номер № 024 от масив 015, в местносттта „Саячокур”, по плана на село Паскалево, община Добричка, придобит в общност по договор за продажба, сключен с нот.акт № 86, том VIII, нот. Д.№ 1350/20.06.2007 г. на нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие – ДРС; - мотопед , марка „ Априля ”,модел „ 50” с рег.№ Тх 1682 М (по покупка от 3.06.2007 г.); - лек автомобил ,марка „ Фиат Чинкуеченто” с рег.№ Тх 5182 ХС (по покупка от 31.03.2011 г.) ;-лек автомобил ,марка „ Опел Корса ,с рег.№  ТХ 7570 ХС  (по покупка от 18.05.2011 г.);

- с които е отнето в полза на държавата по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание член 4,ал.2 във връзка с член 10 от ЗОПДИППД (отм.) от М.К.К. и А.К. следното имущество: - сумата от 1 500 ( хиляди и петстотин лева ), съставляваща полученото от тях от продажбата на товарен автомобил „ Фиат Дукато” , с рег.№ ТХ 8039 НХ (през месец април 2008 г.) ; - сумата от 800 ( осемстотин ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на  лек автомобил ,марка „ Алфа Ромео 145 ” , с рег.№ ТХ 0225 НХ  ( през месец май 2008 г.); - сумата от 19 000 ( деветнадесет хиляди ) лева , съставляваща полученото от тях от продажбата на  лек автомобил марка „ Мерцедес Е 320 ЦДИ 4 Матик ”, с рег.№ ТХ 6768 ТХ ( през месец юни 2009 г.) ;-сумата от 16 400 ( шестнадесет хиляди и четиристотин ) лева, съставляваща част от полученото от тях от продажбата на апартамент в град Добрич, ЖК „Балик” 17,вход „а”,ет.8, ап.30, извършена с нот.акт №  22, том VI,  нот.д. № 924/10.06.2009 г. на нотариус с рег.№ 160 на НК, с район на действие  – ДРС; сумата от 21 500 ( двадесет и една хиляди и петстотин ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на лек автомобил ,марка „ Мерцедес С 320 ТД”, с рег. № Тх 3331ХВ ( на дата 9.12.2010 г.) ;- сумата от 1 500 ( хиляди и петстотин ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на лек автомобил, марка „ Алфа Ромео 156”, с рег.№ ТХ 7509 ТХ ( на дата 28.12.2010 г. ); - сумата от 22 500 ( двадесет и две хиляди и петстотин ) лева, съставляваща част от получената от тях от продажбата на лек автомобил, марка билът „Мерцедес С 320 ЦДИ ,с рег.№ Тх 4050 ХВ ( на дата 21.04.2011 г. ) ; - сумата от 6 000 ( шест хиляди ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на товарен автомобил „ Мерцедес 313 ЦДИ ,с рег. №  Тх 9793 ХС ( на 29.11.2011 г.) ; - сумата от 20 000 ( двадесет хиляди ) лева, съставляваща полученото от тях от продажбата на лек автомобил ,марка „ Мерцедес С 320”, с рег.№ Тх 2518 ХК ( на 1.11.2011 г. );

ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН ********** и А.К. ЕГН **********,*** да заплатят по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата от 1080 лв. дължима държавна такса  на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН ********** и А.К. ЕГН **********,*** да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ сумата от 3 622 лв., юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК за въззивното производство.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ да заплати на М.К.К. с ЕГН **********, А.К. ЕГН ********** и Т.М.К.  с ЕГН ********** сумата от 22,50 лв. – съразмерна част от сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В останалата част решението на първата инстанция не е обжалвано.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчванетото му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: