ОПРЕДЕЛЕНИЕ №455

гр. Варна,  09.08.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                           ЖЕНЯ ДИМИТРОВА           

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 361/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Я.С.Г. *** чрез адв. Зл. К. *** против определение № 142/21.06.17г. по гр.д. № 65/17г. на ОС-Силистра, с което производството по делото е било прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се, че ищецът в случая е упражнил правото си на изборна местна подсъдност по местоизвършването на деликта на осн. чл. 115 от ГПК, предявявайки иска по чл. 45 от ЗЗД в гр. Силистра, основанието на който са твърденията за недобросъвестно упражняване от ответницата на процесуални права, от които са настъпили неимуществени вреди, чието обезщетяване се претендира чрез присъждането на парична сума. Посочено е ,че вредите са настъпили с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист относно парични вземания, които са били погасени преди подаването на молбата за издаване на този изпълнителен лист.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна И.Р.Р. от гр. С. чрез адв. С. Р. ***, с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Счита се, че от исковата молба и от частната жалба не става ясно дали се твърди наличието на вреди, настъпили в резултат на издаването на изпълнителения лист или на такива в резултат на завеждането на изпълнителното дело. Сочи се, че с определение № 95/05.05.17г. по в.ч.гр.д. № 100/17г. СОС е потвърдил разпореждането на РС-Силистра за издаването на изпълнителния лист, поради което следва да се приеме, че не е налице незаконно деяние, което да промени подсъдността. Ако се твърди, че вредите са причинени на ищеца от незаконното водене на изпълнителното дело, то извършването на деянието е в гр. С.. Позовава се и на принципа за процесуална икономия, тъй като местната подсъдност по иска по чл. 439 от ГПК е на СГС. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ОС-Силистра по гр.д. № 65/17г. е образувано по исковата молба на Я.С. *** против И.Р.Р. от гр. С. с предявени в условията на обективно кумулативно съединяване отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК – за установяване по отношение на ответницата, че ищецът не ѝ дължи сумата от 40 838.71 лв., описана като главница в изпълнителен лист, издаден в нейна полза въз основа на влязло в сила решение № 525/25.10.13г. по бр.д. № 1666/13г. на РС-Силистра, поради погасявена на задължението след приключване на делото, по което е издаден изпълнителния лист, и осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат от недобросъвестното упражняване на процесуалните права от ответницата при подаване на молба за издаване на посочения по-горе изпълнителен лист и при образуване на изп.д. № 20178380401564 по описа на ЧСИ М. Б..

Релевираните в обстоятелствената част на исковата молба твърдения по фактите относно втория иск, съставляващи и неговото основание са, че ответницата тенденциозно и злонамерено е потърсила защита на материалните си права, за които е знаела, че са удовлетворени чрез реалното изпълнение на задълженията от ищеца да заплати дължимите ѝ се суми. Посочено, че целта на действията на ответницата, свързани с подаването на молбата по чл. 405 от ГПК за издаването на изпълнителния лист, както и с образуването на изпълнителното дело и предприемането на обезпечителни и изпълнителни действия по същото, е била да се злепостави ищеца и да урони доброто му име в обществото и да му създаде затруднения в различни сфери от търговската му дейност. Това се постигнало чрез неверните твърдения в молбата по чл. 405 от ГПК за наличието на неизпълнени от ищеца задължения, чрез наличието на висящия изпълнителен процес, чрез запора върху вземанията на ищеца към всички кредитни институции. От това се твърди, че са произтекли за ищеца и неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто му име и търговската му репутация, чието обезщетение се претендира чрез присъждане на посочената парична сума.

В депозирания в предвидения срок отговор на исковата молба ответницата е релевирала възражение за местната неподсъдност на делото пред СОС, сочейки на компетентност на СГС, основана на нормата на чл. 105 от ГПК – по постоянния адрес на ответницата.

Относно последното обстоятелство /че постоянния адрес на ответницата е в гр. С./ ищеца не оспорва, а напротив – така е посочил и самият той в исковата си молба.

Местната компетентност по иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК се определя съобразно общата такава по чл. 105 от ГПК – постоянния адрес на ответника.

Местната компетентност по иска за непозволено увреждане е изборна – или общата местна по чл. 105 от ГПК или по местоизвършването на деянието, съобразно чл. 115 от ГПК. Избора е предоставен на ищеца. В случая се твърди, че вредоносното деяние се изразява и в подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист /което е станало в гр. Силистра/ и в образуването на изпълнително дело и предприемането на изпълнителни действия по него /което е станало в гр. С./. Настоящия състав на съда счита, че дори и да се твърди, че част от изпълнителното деяние на деликта е осъществено в гр. Силистра, то осъществяването му в цялост /завършването му/ се поддържа, че е станало с образуването на изпълнителното дело и предприемането на изпълнителните действия в гр. С.. Налице е съвпадане на критериите относно определяне на местната подсъдност по иска за непозволено увреждане - местоизвършване на деянието и постоянен адрес на ответника. Делото е подсъдно на СГС, поради което обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

Настоящото определение подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – така т. 9в от ТР № 1/09.12.13г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 142/21.06.17г. по гр.д. № 65/17г. на ОС-Силистра, с което производството по делото е било прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: