Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

125/12.10.2018 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.09.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 361/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от адв. Р.В. като процесуален представител и от името на М.Е.Х. и Е.Ф.М. срещу решение № 11/23.04.2018 год по гр.д. № 320/2017 год на Окръжен съд Разград,с което са осъдени в условията на солидарност – първият като причинител на осн. чл. 45 от ЗЗД, а втората – като негова майка на осн. чл. 48 от ЗЗД, да заплатят на Х.А.Х. обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 535 лв, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017 год – датата на причиняване на деликта до окончателното изплащане на сумите, включително и в осъдителната част за разноските. Жалбата е бланкетна, позовавайки се на прекомерност на присъденото обезщетение въззивниците молят за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск в тази част да бъде отхвърлен, със съответно присъждане на разноските за делото в случай на уважаване на жалбата. В уточняваща молба въззивникът е посочил, че обжалва решението само в осъдителната му част за неимуществените вреди за разликата над 7000 лв до присъдените 12000 лв, следователно в частта за обезщетението за ивуществени вреди решението не е обжалбано и не е предмет на въззивното производство.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

По силата на споразумение, имащо действието на влязла в сила присъда, одобрено с определение, постановено в съдебно заседание на 16.11.2017 год по НОХД № 908/2017 год на Районен съд Разград, М.Е.Х. с ЕГН **********, се е признал за виновен в това, че на 20.10.2017 год в с.Дянково, Разградска обл., чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото на Х.А.Х., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на клиничната коронка на първи горен и долен леви резци с травматичен пулпит, които по своята медико-биологична характеристика обуславят трайно затруднение на дъвкателната функция и затруднение на говора за срок повече от един месец, като деянието е извършено по хулигански подбуди и макар непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, пр.1 във вр. с чл. 129 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от осем месеца.

На осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда, към която е приравнено споразумението, постигнато в хода на наказателното производство, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско-правните последици от деянието относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти и обстоятелства, обуславящи гражданската отговорност за причинените вреди и нейния размер, подлежат на самостоятелно установяване в хода на гражданския процес.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат от нанесения побой, пострадалият е понесъл следните травматични увреждания: отчупване на клиничната коронка на първи горен ляв и първи долен ляв зъб до нивото на венеца, и свързаните с това оток на меките тъкани и подлигавичен кръвоизлив в лявата половина на горната устна, рана с неправилно разкъсани ръбчета през средата на видимата лигавица на долната устна и навътре в преддверието на устната кухина, оток на меките тъкани на носа и пръснати кръвонасядания в областта на лявата буза и клепача на дясното око, както и на дясната ушна мида, хоризонтално синкавочервено кръвонасядане в поясната област и палпаторна болка в горната трета на външно-странична повърхност на дясна мишница и предмишницата от лявата страна. По отношение счупването на клиничните коронки на двата предни зъба експертизата не е установила дълбока фрактура и увреждане на съдово-нервния сноп, както и периапикални изменения и загуба на кост. След проведено стоматологично лечение и поставени метало-керамични коронки, оздравителният процес е завършен на 02.12.2017 год. Възстановена е напълно функцията и естетиката на фрактурираните зъби. Останалите травматични увреждания – охлузвания, кръвонасядания и драскотини, са отзвучали в рамките на две седмици.

От събраните гласни доказателства се установява, че след инцидента се наложило лечение при стоматолог, което попречило на ищеца да посещава редовно учебните занятия. Избягвал да излиза и да ходи по дискотеки както преди, защото се срамувал от насиняванията. Притеснявал се да разговаря заради счупените зъби, които затруднявали говора му.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 48 от ЗЗД предвид обстоятелството, че първият ответник е бил непълнолетен към датата на деликта.

По безспорен начин е установено, че в резултат от нанесения побой, на ищеца са причинени увреждания, част от които са квалифицирани като средна телесна повреда със съпътстващи по-леки травми. Без съмнение тези увреждания са причинили на пострадалия болки и страдания, които обаче са отзвучали в сравнително кратък период от време. Както се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза, подкрепено и от приложената фактура за оказана стоматологична помощ, лечението на зъбните фрактури е приключило на 02.12.2017 год, т.е. малко повече от един месец от деня на инцидента. Експертизата не е констатирала периапикални изменения и загуба на кост, липсва дълбока фрактура, коренът на зъба е незасегнат, не се установява увреждане на съдово-нервния сноп. Поради това отстраняването на увредата не е представлявало особена сложност, поставянето на нова метало-керамика не е свързано с допълнителни болки и страдания, извън обичайните при подобна манипулация. Нараняването се е изразило в отчупване на клинични коронки на два предни зъба, което означава, че не се касае за здрави естествени зъби на пострадалия, а за коронки, каквито той очевидно е имал и преди нанесения побой. В този смисъл са поясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Това обстоятелство също има значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Останалите наранявания и охлузвания са повърхностни, сравнително леки и са отзвучали в рамките на не повече от две-три седмици. Отражението на инцидента върху психиката на пострадалия също не е особено значимо. За известно време той е избягвал контакти с хората заради получените видими следи по лицето и зъбите, нарушен бил учебният му график до приключване на стоматологичното лечение, но не е бил съществено засегнат обичайния му начин на живот, а претърпяният стрес не е оставил траен отпечатък върху психичното му състояние.

Не може да бъде пренебрегнат обаче начинът и подбудите, поради които ответникът е нанесъл увреждането. Действията му се отличават с изключителна дързост и цинизъм, а проявената агресия срещу ищеца не е била предизвикана по никакъв начин от последния. Такова поведение не може да бъде толерирано, и наред с наказателната отговорност, той следва да понесе и гражданските последици от деянието си. Макар и непълнолетен, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. За причинените от него вреди отговарят родителите, които упражняват родителските права, в случая това е втората ответница като негова майка. Отговорността по чл. 48 от ЗЗД се основава на задължението на родителите да упражняват контрол върху поведението на ненавършилите пълнолетие деца и да ги възпитават така, щото да не вредят на другите.

По изложените мотиви и след обстоен анализ и преценка на вида и интензитета на причинените неимуществени вреди, изхождайки от особеностите на конкретния казус, настоящият състав намира, че с оглед критериите за справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното му изплащане.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 400 лв., представляващи възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/23.04.2018 год. по гр.д. № 320/2017 год. на Окръжен съд Разград В ЧАСТТА, с която М.Е.Х. с ЕГН ********** и Е.Ф.М. от с. Дянково, Разградска обл– първият като причинител на осн. чл. 45, а втората в качеството й на родител на осн. чл. 48 от ЗЗД, са осъдени солидарно да заплатят на Х.А.Х. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта– 20.10.2017 год до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 11/23.04.2018 год. по гр.д. № 320/2017 год. на Окръжен съд Разград в осъдителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 8000 лв до 12000 лв и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Х.А.Х. с ЕГН ********** срещу М.Е.Х. с ЕГН ********** и Е.Ф.М. *** солидарното им осъждане – първият като причинител на осн. чл. 45, а втората в качеството й на родител на осн. чл. 48 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на извършено от първия ответник престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, пр.1 във вр. с чл. 129 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, за което е признат за виновен по НОХД № 908/2017 год на Районен съд Разград, в размер на горницата над 8000 лв. до 12000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта– 20.10.2017 год до окончателното й изплащане.  

ОСЪЖДА М.Е.Х. с ЕГН ********** и Е.Ф.М. *** да заплатят на Х.А.Х. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв. съразмерно с уважената част от иска.

В осъдителната му част за обезщетението за имуществени вреди в размер на 535 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2017 год. до окончателното му изплащане, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)