ОПРЕДЕЛЕНИЕ №509

гр. Варна,   16.08.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 361/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, с. Тополи, общ. Варна, подадена чрез адв. Ел. И. от АК-Бургас, против определение № 1154/08.04.19г. по гр.д. № 1958/17г. на ОС-Варна, в частта, с която е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК определение № 908/12.04.18г. по същото дело, като „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД е било осъдено да заплати на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна, направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК в размер на 12 800 лв. Счита се, че определението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и присъждане на разноските за настоящото инстанция. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че производството по предявените от дружеството искове за прогласяване нищожността на договорите за учредяване на ипотека върху процесния имот, сключени между ответниците „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр. София, е било прекратено. Поддържа се, че в конкретния случай е било прекратено производството по предявените с исковата молба искове по чл. 537, ал. 2 от ГПК и по чл. 179 от ЗЗД за заличаване на двете ипотеки, но не и производството по двата иска по чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 167 от ЗЗД. Поради това и присъждането на сумата от 6 800 лв. като разноски по тези два иска е неоснователно. Отделно от това, след като плащане на адвокатски хонорар от ответното дружество за защита по исковете по чл. 537, ал. 2 от ГПК и по чл. 179 от ЗЗД не е било осъществено, то и разноски за същите не се дължат. Не се дължи заплащане и на сумата от 6 000 лв., тъй като хонорарът в този размер е заплатен за защита по иск по чл. 40 от ЗЗД, а производството по делото е прекратено по иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това, производството по иска по чл. 40 от ЗЗД не е прекратено и тепърва предстои произнасяне от съда по неговата основателност. Частният жалбоподател претендира присъждането на разноски за настоящото производство.

Отговор на частната жалба е подаден в предвидения срок от насрещната по процесуалния спор страна – „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. Ел. Т.-Ж.. По същество частната жалба не се оспорва, тъй като се счита, че след обжалване на прекратителното определение от страна на ищеца, исковете по които ответното дружество е заплатило адвокатски хонорари, са останали за разглеждане, макар и с правна квалификация по чл. 40 от ЗЗД. Отправено е искане да не се присъждат разноски във връзка с настоящото производство, тъй като дружеството-ответник не е станало причина за неговото образуване, а освен това е налице признание, с което се осъществява хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, същата е редовна, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, от субект с правен интерес от обжалването и при удовлетворяване на изискванията за надлежна представителна власт. Разгледана по същество частната жалба се явява частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по исковата молба на „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, с. Тополи, общ. Варна, насочена против „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна, „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр. София, с предявени петитуми:

-          да се прогласи по отношение на страните по делото на осн. чл. 40 от ЗЗД, сключеният между „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, с. Тополи, общ. Варна и „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна на 08.12.14г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти с идентификатори 10135.1505.201 /поземлен имот/ и 10135.1505.201.4 /еднофамилна жилищна сграда, построена в поземления имот/ по КК на гр. Варна, като сключен от управителя на ищцовото дружество Игор Березний във вреда на представляваното от него дружество;

-          да се приеме за установено по отношение на всички ответници, че ищцовото дружество е собственик на посочените недвижими имоти, придобити въз основа на договор за покупко-продажба от 15.09.2006г.;

-          да се прогласят за нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167 от ЗЗД поради противоречие със закона, на договори за учредяване на ипотеки върху посочените имоти, сключени между „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр. София и оформени съответно с НА № 67, т. ІІІ, дело № 4045/16г., вх. рег. № 7502/07.04.16г. на СВ-Варна и НА № 68, т. ІІІ, дело № 4047/16г., вх. рег. № 7503/07.04.16г. на СВ-Варна, тъй като ипотекираните имоти не са били собственост на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Отправено е било в исковата молба и искане за отмяна на НА № 109, т. ХІХ, дело № 4042/16г., вх. рег. № 7501/07.04.16г. на СВ-Варна /с който е оформен договор за продажбата на имотите от „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна /, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и да се постанови заличаване на двете договорни ипотеки върху имотите, обективирани в цитираните два нотариални акта.

В предвидения от закона срок на 05.01.18г. ответникът „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. Е.Т.-Ж. е депозирал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за недопустимост на иска по чл. 40 от ЗЗД, както и за неоснователност на този и на останалите предявени искове. Отправено е било искане за присъждане на разноските по делото.     

С определение № 908/12.04.18г. съдът е прекратил частично, като недопустимо, производството по:

- предявения иск от ищеца /квалифицирайки го като такъв по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/  против ответниците „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр. София - за прогласяване нищожността на сключения между „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, с. Тополи, общ. Варна и „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна на 08.12.14г. договор за покупко-продажба на описаните недвижими имоти, като сключен без представителна власт /тъй като тези ответници не са били страни по тази сделка и поради това не са надлежни ответници по такъв иск/;

- предявен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, с който се иска да бъде отменен НА № 109, т. ХІХ, дело № 4042/16г., вх. рег. № 7501/07.04.16г. на СВ-Варна /тъй като на отмяна подлежат само констативните нотариални актове/;

- предявен иск с правно основание чл. 179 от ЗЗД за заличаване на вписаните договорни ипотеки /като преждевременно предявен/;

            Определението в прекратителните му части е било обжалвано от ищеца, но същото е било потвърдено с определение № 407/25.06.18г. по в.ч.т.д. № 345/18г. на ВАпС, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 40/21.01.19г. по ч.т.д. № 2657/18г., І т.о. на ВКС. В това производство е прието от ВАпС, че с оглед уточненията на ищеца, вкл. и с оглед конкретните му оплаквания в частната жалба, правната квалификация на иска, насочен против договора от 08.12.14г., е тази по чл. 40 от ЗЗД, вместо определената от ВОС такава по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Неправилно определената от първоинстанционният съд квалификация на този иск обаче е без значение при преценката относно определянето на надлежно легитимираните правни субекти, които да бъдат конституирани като страни по този иск – това са само страните по самата сделка. Поради това и прекратяването на производството по иска за прогласяване недействителността на договора от 08.12.14г. по отношение на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр. София, е било потвърдено.

            В срока за обжалване на определението на ВОС от 12.04.18г., ответното дружество „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна с молба вх. № 13364/04.05.18г. /т. І, л. 196/ е отправило искане за допълване на определението в частта за разноските чрез присъждането на разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по прекратените искове. Към молбата е приложен списък на разноските, възлизащи на 18 800 лв., както и доказателства за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие от 18.12.17г., фактура и 3 броя платежни нареждания. В договора е било уговорено възнаграждение в размер на 18 800 лв., платимо по банков път, както следва: по 6 000 лв. за всеки един от първите два иска (по чл. 40 от ЗЗД и по чл. 124 от ГПК) и общо 6 800 лв. за двата иска за обявяване нищожност на ипотеките.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищцовото дружество е изразило становище по молбата за допълване на определението в частта му за разноските, оспорвайки я като неоснователна. Релевирано е било и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

С определението си под № 1154 от 08.04.19г. първоинстанционният съд съобразявайки допълнително изразените от ищеца становища, както и мотивите на ВАпС и на ВКС в цитираните по-горе техни определения във връзка с инстанционния контрол на определението от 12.04.18г., е приел, че първият предявен установителен иск е за обявяване недействителността на договора от 08.12.14г. като сключен във вреда на представлявания от неговия представител и е насочен против „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД; вторият установителен иск е за установяване правото на собственост на ищцовото дружество по отношение на недвижимите имоти, придобити въз основа на договор за покупко-продажба от 15.09.06г., насочен против всички ответници по делото. С това определение е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК определението от 12.04.18г. като ищцовото дружество е осъдено да заплати на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 12 800 лв. като разноски по исковете, произовдството по което е било прекратено, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК /6 000 лв. по иска по чл. 40 от ЗЗД и 6 800 лв. по исковете за прогласяване нищожността на договорите за ипотека на имотите/.  

При тези обстоятелства настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното производство е било прекратено по отношение на ответника „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по предявения от ищеца иск по чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба на имотите, сключен на 08.12.14г. между „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, с. Тополи, общ. Варна и „ВИКА ИНВЕСТ“ ЕООД. Производството по делото е висящо по предявените от ищеца против ответника „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца относно недвижимите имоти, както и по исковете за  прогласяване нищожността на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167 от ЗЗД поради противоречие със закона, на договорите за учредяване на ипотеки върху посочените имоти, сключени между „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, гр. София и оформени съответно с НА № 67, т. ІІІ, дело № 4045/16г., вх. рег. № 7502/07.04.16г. на СВ-Варна и НА № 68, т. ІІІ, дело № 4047/16г., вх. рег. № 7503/07.04.16г. на СВ-Варна, поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

При това положение на ответника „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се дължат разноските във връзка със защитата по прекратените искове на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, които в случая възлизат на 6 000 лв. /съобразно уговореното в договора за правна защита и съдействие – 6000 лв. за иска по иска по чл. 40 от ЗЗД/. Не се дължат разноски за защитата по исковете за прогласяване нищожността на договорните ипотеки, тъй като производството по тези искове е висящо.

Неоснователно се явява своевременно въведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.  5 от ГПК за прекомерност на така заплатеното възнаграждение от 6 000 лв., тъй като същото се явява по-ниско по размер от минимално определеното такова по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАС /при материален интерес, определен от данъчната оценка на имота съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 от ГПК в размер на 245 040.30 лв. – т. І, л. 88/, възлизащо на 6430.81 лв.

Обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на  „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разликата над дължимата сума от 6 000 лв. до присъдената сума от 12 800 лв. и следва да се потвърди в частта, с която е присъдена сумата от 6 000 лв.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на частния жалбоподател „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД следва да се присъдят разноските за настоящото производство /възлизащи общо на 685 лв., за които са представени доказателства на л. 4 и л. 14 от настоящото дело/, съразмерно на уважената част от частната му жалба -  сумата от  363.91 лв.

Неоснователно е поддържаното от ответника по частната жалба становище за наличието на хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като десезиране на съда с искането му за присъждане на разноски по прекратените искове не е налице, както и изхождайки от резултата по настоящото дело. Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 1154/08.04.19г. по гр.д. № 1958/17г. на ОС-Варна, в частта, с която е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК определение № 908/12.04.18г. по същото дело, като „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД е било осъдено да заплати на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна сума в размер на 6 000 лв. -  направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

            ОТМЕНЯ определение № 1154/08.04.19г. по гр.д. № 1958/17г. на ОС-Варна, в частта, с която е допълнено на осн. чл. 248 от ГПК определение № 908/12.04.18г. по същото дело, като „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД е било осъдено да заплати на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна, направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК за разликата над дължимата сума от 6 000 лв. до присъдената сума в размер на 12 800 лв.

            ОСЪЖДА „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200713105, гр. Варна, ул. „Дубровник“, № 54, магазин 6, бл. 4 да заплати на ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, ЕИК 103961464, с. Тополи, общ. Варна, ул. „Мита Генова“, № 17, сумата от 363.91 /триста шестдесет и три лева и деветдесет и една ст./лв., представляваща разноски за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД и „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Варна чрез процесуалните им представители, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: