Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

135

29.10.2018 г.,  гр. Варна

 

                                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на трети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                                   Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 362 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №362/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Диагностично-Консултативен Център I- Добрич“ ООД, подадена чрез адв. М. М., против решение № 91/22.05.2018 г., постановено по т.д. № 150/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от дружеството срещу д-р В.Г.К. иск за  признаване на  вземане в  размер на  157 760,52 лв. обезщетение за имуществена вреда, причинена от  незаконосъобразни разпоредителни действия в периода 01.01.2011 г. до 31.08.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението до съда 01.03.2017 г. до окончателното плащане, представляващи разпоредено плащане на суми над определено за изплащане възнаграждение по договор за възложено управление на медицинското дружество; сумата от 47 016,15 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода  от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016 г., за които суми е издаден Акт за начет № 11-04-25/01.12.2016 г. на Агенция за държавна финансова инспекция и  Заповед №419/08.03.2017 г. за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело №706/2017 г. на Районен съд Добрич и въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна разноските по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като по изложени съображения е молил за отмяната му, за уважаване на исковете и присъждане на сторенитие по делото разноски.

Въззиваемата В.Г.К. – И., чрез адв. Б.К., е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата, излагайки подробни съображения по оплакванията на въззивника. Молила е за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно жалбата и отговора и са претендирали присъждане на разноски.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника, доводите на двете страни и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Добричкия окръжен съд е било образувано по предявен от  „Диагностично - консултативен център I - Добрич" ООД, град Добрич срещу д-р В.Г.К. иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане от ответницата  в  размер на сумата от 157 760,52 лв. - обезщетение за имуществена вреда, причинена от незаконосъобразните й разпоредителни действия в периода 01.01.2011 г. до 31.08.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до съда 01.03.2017 г. до окончателното плащане, представляващи разпоредено плащане на суми над определено за изплащане възнаграждение по договор за възложено управление на медицинското дружество и за сумата от 47 016,15 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016 г., за които суми е издаден Акт за начет № 11-04-25/01.12.2016 г. на Агенция за държавна финансова инспекция и Заповед №419/08.03.2017 г. за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело №706/2017 г. на Районен съд Добрич.

Ответницата, чрез адв. К. е оспорила иска по съображения за липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по ЗДФИ - липсата на противоправно действие, вина, вреда настъпила в патримониума на ищеца и причинно - следствена връзка между действията на ответницата и твърдяната вреда. Оспорила е всички констатации и изводи в Акт за начет №11-04-25 от 01.12.2016 г. с твърдение, че не са налице предпоставките по чл.21, ал.З и ал.4 ЗДФИ за търсене на пълна имуществена отговорност и чл.26 ЗДФИ за отговорността за забава. Навела е възражение за погасяване на част от претенцията по давност – към датата на съставяне на акта за начет 01.12.2016 г., по давност било погасено вземането за сумата от 22 632,97 лв. - вреда, твърдяна като настъпила в периода от 01.01.2011г. до 01.11.2011 г. и обезщетението за забава за това вземане в размер на 12 361,90 лв., считано от 01.03.2017 г. Заявила е в условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане на вземането на „Диагностично - консултативен център I - Добрич" ООД за сумата 204 776,67лв. (в случай, че бъде установено като дължимо) с насрещното й вземане по чл. 59 от ЗЗД за сумата 365 733,54 лв., с която лечебното заведение неоснователно се е обогатило за нейна сметка с получените приходи, вследствие на престирания от нея труд като лекар в лечебното заведение-ДКЦ и извършените медицински прегледи на пациенти с очни проблеми и заболявания, специализирани медицински операции и дейности в същия период.

Ищецът „ДКЦ 1 - Добрич” ООД е лечебно заведение - ДКЦ, търговско дружество с ограничена отговорност, от капитала на което Община град Добрич притежава преобладаващите 81,443%. През процесния период от  01.0.2011 г. до 01.09.2015 г., ответницата д-р В.Г.К. е била управител на това дружество по силата на сключени със същото договори за възлагане на управление. През 2016 г. е извършена финансова инспекция по проверка за законосъобразност и документална обоснованост на извършените разходи за възнаграждения на д-р В.Г.К. – И., бивш управител на "ДКЦ - I Добрич" ООД за периода от 01.0.2011 г. до 01.09.2015 г. и на действията й по управление и разпореждане с имуществото на "ДКЦ - I Добрич" ООД, приключила с издаване на акт за начет № 11-04-25/01.12.2016 г. за сумите от 157 760,52 лв. – причинени вреди на дружеството и  47 016,15 лв. – лихви от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016 г. (съставяне на акта). Констатациите в акта за начет са, че през процесния период ответницата е получила от дружеството допълнително възнаграждение от 157 760,52 лв. по сключени граждански и трудови договори, което представлявало незаконосъобразно плащане над определеното й възнаграждение по договора за възлагане на управление. Посочено е, че ответницата, в качеството на управител, сключила сама със себе си гражданските и трудовите договори за предоставяне на медицински услуги като лекар – офталмолог и получила по тях възнаграждения в посочения общ размер. В резултат на еднолични действия, с цел лично облагодетелстване, д-р В.Г.К. – И. без да е била контролирана, тъй като за действията си не е уведомила нито Общото събрание на съдружниците, нито съдружника в дружеството с блокираща квота – Община Добрич, сама определяла  личните си възнаграждения по граждански и трудов договор за положен труд в рамките на законоустановеното работно време в страната, като през същото време е получавала в пълен размер и възнаграждението си като управител на търговското дружество в нарушение разпоредбите на чл. 3, т.4 от Наредбата за упражняване правата върху общинската част от капитала на търговските дружества, чл.19, ал.1, т.9 от Дружествения договор и на осн. т.3 и т.5.5 от договора за възлагане управление на търговското дружество, тя дължи възстановяване на получените възнаграждения по граждански и трудов договор – на дружеството в пълен размер. За подписване на гражданските и трудовия договор и  за договаряне на управителя сам със себе си, предвид забраната на чл. 38 от ЗЗД, липсвало дадено съгласие на Общинския съвет, респ. на Общото събрание на съдружниците. Направен е извода, че д-р В.К. – И. е субект по см. на чл. 23, т.4 от ЗДФИ и с изплатените възнаграждения в размер на 157 760,52 лв. в резултат на лични незаконосъобразни разпоредителни действия тя е причинила вреда на "ДКЦ - I Добрич" ООД, за която на осн. чл. 21, ал.4 от ЗДФИ следва да носи пълна имуществена отговорност, включително със законната лихва на осн. чл. 26 от ЗДФИ в размер на 47 016,15 лв. от деня на причиняването й до 01.12.2016 г., както и законна лихва след тази дата до окончателното възстановяване на сумата.

Въз основа на  акта за начет по заявление на „ДКЦ 1 -Добрич” ООД по ч.гр.д. №706/2017 г. на ДРС, е издадена  Заповед № 419 от 08.03.2017 г. по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумата от 157 760,52 лв., представляваща обезщетение за причинена  имуществена вреда на „ДКЦ 1 -Добрич” ООД в резултат на лични  незаконосъобразни разпоредителни действия на длъжника д-р В.К. в периода 01.01.2011 г. до 31.08.2015 г., представляващи разпоредено плащане на суми над определеното възнаграждение по договора за възлагане на управлението на ДКЦ 1 –Добрич, за които е съставен акт за начет № 11-04-25/01.12.2016 г. на Агенция за държавна финансова инспекция, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 01.03.2017 г. до окончателното изплащане; - 47 016,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 157 760,15 лв. за периода от деня на причиняване на вредата до 01.12.2016 г. В срока длъжникът е подал възражение, поради което ДРС е указал на заявителя да предяви иска за вземането си в месечен срок, считано от получаване на съобщението на 06.04.2017 г., което е сторено с подаването на исковата молба на 03.05.2017 г.

  Установено е по делото, че през  процесния период от 01.01.2011 г. до 01.09.2015г. между страните са сключени три договора за възлагане на управлението на „ДКЦ - I Добрич" ООД, като от една страна като възложител е ищцовото дружество с общинско имущество, представлявано от кмета на Община град Добрич Детелина Кирилова Николова, а от друга страна като управител д-р К., както следва: договор от 24.06.2009г. със срок три години; договор от 15.06.2012г. със срок до провеждане на конкурс; договор от 23.07.2012 г. със срок три години; договор от 03.07.2015г. със срок до провеждане на конкурс и анекс от 01.09.2015г. към последния договор, който е прекратил действието си на 16.06.2016 г.

Също през процесния, проверяван от финансовата инспекция, период между търговското дружество, представлявано от управителя д- р К. от една страна като възложител и д-р К., от друга страна като изпълнител, са сключени и два граждански договора, съответно № 8/03.01.2011 г., действал до 31.12.2011 г. и № 3/03.01.2012 г., прекратен на 10.09.2012 г., по които д- р К. е имала задължението  да предоставя възмездно труд в лечебното заведение  като лекар - специалист по очни болести. От 10.09.2012 г. отношенията между страните по повод осъществяването на лекарската практика от ответницата в управляваното от нея лечебно заведения - ДКЦ са уредени като трудови правоотношения със сключения трудов договор №9 11/10.09.2012 г., за неопределено време и допълнителни споразумения към него № 45/01.11.2012г.,  № 34/01.02.2013г., № 49/11.06.2014 г., № 90/11.11.2013г. и № 86/06.11.2014 г., прекратен на 31.08.2015 г.

Според акта за начет претендираната като вреда за дружеството сума от 157 760,52 лв. представлява полученото чисто възнаграждение (след удръжки) от ответницата по посочените граждански и трудови договори за работата й като очен лекар в лечебното заведение, посочени по отделни години, периоди и по пера в акта на финансовата инспекция. Вещото лице Д. в т.1 и т.3 на заключението по съдебно –икономическата експертиза от 24.01.2018 г. (същата не е оспорена от страните в тези части) е установило, че по гражданските и трудовия договор, ответницата е получила възнаграждения в общ размер от 157 760,52 лв., от които през 2011 и 2012 г. - сумата от 51 168,95 лв. по гражданските договори  и от 2012 г. до 2105 г. вкл. – сумата от 106 591,57 лв. по трудовия договор, като поотделно в табличен вид е посочило конкретните суми по месеци на начисляването и изплащането им. Всички начислени суми са осчетоводени и отчетени като разход, ведно с всички разходи на същото основание в отчета за приходите и разходите за всеки един от процесните периоди. Сумите участват във формирането на счетоводния финансов резултат на дружеството (печалба), според приетите и обявени в търговския регистър годишни финансови отчети за периодите от 2011 г. до 2015 г. Разходите са намерили отражение в счетоводните сметки на дружеството по партида на „д-р К.“ по сметки 602 „външни услуги“ за периодите на гражданските договори и по сметка 604 „разходи за заплати“  за периодите на действие на трудовия договор.

Предмет на сключените между страните договори за управление е  управлението на предприятието на възложителя срещу заплащане на възнаграждение в размер на 280 на сто от отчетната средномесечна брутна работна заплата в лечебното заведение. Регламентирани са правата и задълженията на страните във връзка възложеното управление, като липсва забрана за управителя да извършва работа като лекар в лечебното заведение. Сключването на договорите за управление е в съответствие с разпоредбата на чл.19, т.9 и чл.24 и чл.25 от дружествения договор (а не както е посочено в акта за начет), съгласно които изборът на управител е от изключителната компетентност на общото събрание и е съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения за срок от три години след провеждане на конкурс, както и че отношенията между дружеството и управителят се уреждат с договор за възлагане на управлението в писмена форма, съгласно образец на приложение към действащата Наредба за упражняване правата върху общинската част от капитала на търговските дружества. В действащите към момента на сключването на договорите за управление редакции на Наредбата на общинския съвет за упражняване правата върху общинската част от капитала на търговските дружества, гражданските дружества по ЗЗД и сдружения по ЗЮЛНЦ, раздел  VIII, чл. 31 и сл. (том 2 от делото) преди изменението от 01.09.2015 г. (което не касае процесния период), също не е предвидена забрана за лекарите – управители на търговските дружества – лечебни заведения с общинско участие да практикуват в управляваното от тях лечебно заведение специалността си, като  такъв извод изобщо не се налага от изричното предвиждане на такава възможност при съответните ограничения с изменението на Наредбата от 01.09.2015 г. Забрана за упражняване на лекарската професия и извършване на медицинска дейност от управителя в управляваното от него дружество няма и в Закона за лечебните заведения, нито в Националния рамков договор за медицинските дейности и в Общите условия за сключване на договори между лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ (каквото е ДКЦ) и НЗОК. При това положение, сключването на гражданските и трудовия договор от д-р К., упражняването на лекарската професия в управляваното от нея дружество и получаването на възнаграждение по тези договори не е извършено в нарушение на установена от закона, наредбата или договора забрана за извършването на такава.

Сключването на тези договори е в съответствие с  вменените с чл.2.1, т.2.2, 2.5 и т 3.6 от договорите за управление права и задължения на управителя (управителят организира, ръководи  и представлява дружеството в съответствие с учредителния акт, наредбата (Наредбата за упражняването на правата върху общинската част от капитала на търговските дружества); извършва действия и сключва сделки по управление на имуществото на дружеството; решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на Общото събрание; сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в дружеството). Управителят сключва от името на дружеството договорите с лекарите - специалисти, чрез които това лечебно заведение, под форма на ДКЦ, осъществява своя предмет на специализирана медицинска дейност. Сключването на тези договори е част от организационните функции на управителя, чрез упражняването на които осигурява персоналния състав от специалисти за неговата дейност. С действията по сключване на гражданските и трудовия договор, управителят не е нарушил и разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД, забраняваща на представител да договаря от името на представлявания лично със себе си или с друго лице, което също представлява, доколкото в случая не се касае за доброволно представителство по ЗЗД, а до органно представителство на юридическото лице. В този случай управителят не изразява собствена воля, а волята на търговското дружество, чийто орган е и което представлява по закон, като ограничението по чл.38, ал.1 от ЗЗД не се прилага (в този смисъл е даденото разрешение с Тълкувателно решение  № 3/15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС). Предвид изложеното, не съставлява нарушение на закона, подписването от ответницата на гражданските и трудовите договори, от една страна като изпълнител/работник по тях, а от друга страна като представляваща дружеството възложител/работодател.

По тези договори, ответницата е престирала труда си като лекар–специалист в ищцовото дружество, което се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице Драгнева по икономическата експертиза на база изследване на извадките от оперативен журнал за клинична пътека № 131 (за медицински услуги по РЗОК), от оперативен журнал за амбулаторни операции (за платени медицински услуги), справка „Приходи от медицинската дейност на д-р В.К. като офталмолог" с данни за изпълнени медицински услуги по РЗОК (първични прегледи, вторични прегледи, диспансерни прегледи, високо специализирани дейности /ВСД/ - лазер терапия на очни заболявания, клинични пътеки 131, потребителски такси), платени медицински услуги (прегледи, операции, медицински удостоверения, профилактични прегледи, ВИП прегледи), отчет към РЗОК за дейността на д-р К. в процесния период. Според заключението на вещото лице Драгнева по т.1 от допълнителното заключение от 18.04.2018 г., начислените възнаграждения на д-р К. като офталмолог по сключените граждански и трудов договор изцяло съответстват на договореното и на вътрешната нормативна уредба на "ДКЦ - I Добрич" ООД по заплащането на труда на лекарите – специалисти. Така в периода от 01.01.2011г. до 01.11.2012 г., начислените и изплатени суми на ответницата за възнаграждения по сключените с нея договори, съответстват на действащите ВПРЗ за 2011г. (в сила от 01.06.2011г.), за 2012г. (в сила от 01.01.2012 г.) и на едновременно прилаганите с тях ежемесечни заповеди на управителя (общо 22 броя) за конкретизиране на ВПРЗ, като няма никакво различие в прилагането им спрямо д-р К. и спрямо останалия персонал. В периода от 01.11.2012г. до 31.08.2015 г. начислените и изплатени суми на д-р К. също съответстват на възнагражденията по сключените с нея договори и на действащите ВПРЗ за 2012 г. (в сила от 01.11.2012 г.), за 2013 г. (в сила от 01.01.2013г.), като в този период и в изпълнение на дадените препоръки (и при констатации за липса на нарушения) в Протокола от извършената проверка на Дирекция „Инспекция по труда"- Добрич от 13.09.2012 г., вътрешните правила за работните заплати са били максимално конкретитизирани и не са били допълвани с ежемесечни заповеди на управителя. Ответницата е предоставяла специализирани лекарски услуги и дейности в процесния период, които са конкретно посочени по видове, брой на обслужените пациенти и процентно съотношения на заплащане съгласно правилата за работната заплата в табличен вид на допълнителното заключение на вещото лице. Размерите на получените от д-р К. суми като възнаграждения, са формирани по същия начин, по който са формирани възнагражденията на останалите лекари специалисти - от суми, изчислени като проценти от различни видове приходи от медицински дейности, посочени в таблиците по заключението на вещото лице, както и съответстващо на ВПРЗ начисление за ползвана собствена апаратура (авторефрактометър и офталмологичен зелен лазер). Според допълнителното заключение на вещото лице по т.2, общият размер на приходите, получени от „ДКЦ 1 - Добрич” ООД в периода 01.01.2011 г. до 31.08.2015 г. от медицинската дейност на д-р К., предвид обобщените данни в справките – приложения към Акта за начет, в отчетите на лечебното заведение към РЗОК Добрич, в оперативните журнали за клинични пътеки № 131, счетоводните данни за броя обслужени пациенти и платените суми за извършените медицински услуги по РЗОК (първични, вторични и диспансерни прегледи, високоспециализирани дейност, клинични пътеки 131, потребителски такси), платени медицински услуги (прегледи, операции, медицински удостоверения, профилактични прегледи, ВИП прегледи) са по години както следва: 2011 г. – 56 696,20 лв., 2012 г. – 67 286,90 лв., 2013 г. – 62 354,90 лв., 2014 г. – 69 837,30 лв. и 2015 г. – 48 308,66 лв. Приходите от медицинска дейност по клинична пътека 311 „факоемулсификация“ за целия процесен период от 01.01.2011 г. до 31.08.2015 г. са в размер на 227 160 лв., посочени от вещото лице в табличен вид по брой пациенти и години. Според т.3 от заключението, през периода само двама очни лекари от работещите в ищцовото дружество са участвали в оперативните екипи по отстраняване на катаракта, като единият от тях е бил д-р К.. Общият размер на приходите на ищеца от труда на ответницата като лекар в процесния период са 531 644 лв., от които тя е получила 157 760,52 лв. като плащане на труд по граждански и трудови договори.

Както бе посочено, получените от д-р К. суми по гражданските и по трудовия договор са били осчетоводени и залегнали в Годишните финансови отчети на дружеството, които ежегодно са приемани от Общото събрание на „ДКЦ I - Добрич" ООД с участието на представител на мажоритарния собственик на капитала - Община Добрич, като на тези събрания е гласувано и освобождаването на управителя от отговорност за дейността му през  съответната година. Според разпитаната по делото свидетелка – Д. Н., кмет на Община Добрич през процесния период, след получаване на поканите за общите събрания на „ДКЦ I - Добрич" ООД и на материалите по точките от дневния ред, постоянните комисии към общината са разглеждали годишните финансови отчети, включително приходите и разходите, отразени в тях и разходите за заплати в това число, след което Общинският съвет е разглеждал и обсъждал финансовия отчет и е задължавал изрично своя представител в Общото събрание на дружеството да гласува по решения начин. Д-р К. е уведомила за своята работа като лекар Община Добрич чрез свидетелката като тогавашен кмет и е съгласувала поименното щатно разписание на всички служители от „ДКЦ I - Добрич" ООД с посочените възнаграждения, включително и собственото си възнаграждение като лекар-специалист. Извършван е одит за спазване на договора за възлагане на управление, за законосъобразното формиране, определяне и изплащане на възнагражденията на специалистите от медицинския състав (в което число е и д-р К.), при който с доклад от комисията до кмета са отчитани резултатите без данни за нарушения при формирането, определянето и изплащането на възнагражденията на управителя по договора за възлагане на управление, паралелно с начисляваното и изплащано ежемесечно възнаграждение като лекар - специалист, изчислено на база положен допълнителен труд като офталмолог. Показанията на свидетеля се подкрепят и от писмените доказателства по делото – протоколите от заседанията на общото събрание на дружеството за приемането на ГФО и заповедите за назначените от кмета проверки и докладите от тях.

Въпреки, че няма изискване сключването на гражданските и трудовия договор на ответницата да бъде съгласувано с общинския съвет или с кмета на общината, (тъй като в качеството на орган на търговското дружество управителят се отчита само пред общото събрание на дружеството) и за определяне на възнагражденията й не е било необходимо съгласие на общото събрание на дружеството (каквото се предвижда за възнаграждението й като управител), сключването на тези договори и конкретните размери на възнагражденията са сведени до знанието на общото събрание и на съдружника – Община Добрич чрез утвърждаването от кмета на щатното разписание и заплатите на персонала (вкл. това на д-р. К.) и с обсъждането и приемането на годишните финансови отчети, в които тези разходи са залегнали.

Предявеният иск е установителен и черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК. Целта на предявяване на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. В случая вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение е по Акта за начет № 11-04-25/01.12.2016 г. на Агенция за държавна финансова инспекция за причинена от ответницата в качеството й на субект по см. на чл. 23, т.4 от ЗДФИ имуществена вреда на дружеството в размер на 157 760,52 лв. на осн. чл. 21, ал.4 от ЗДФИ и лихви за забава от 47 016,15 лв. по чл. 26 от ЗДФИ.

Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 ЗДФИ, за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е: 1. причинена умишлено, или 2. от липси, или 3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Според ал. 3 лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Алинея 4 на чл.21 от ЗДФИ гласи, че лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с лицата по ал. 3.

В случая не са налице елементите от фактическия състав на чл.21, ал.4 от ЗДФИ, като доказателствената сила на акта за начет е оборена чрез пълно доказване, сторено от ответницата в настоящото производство. Установи се по делото, вследствие на обсъдените по-горе доказателства, че не е налице причинена вреда на ищцовото дружество от д-р К., в качеството й на негов управител и лице, което управлява и се разпорежда с имуществото му по см. на чл. 23, т.4 от ЗДФИ, чрез разпоредените и изплатени суми от 157 760,52 лв. Последните не са начислени и платени вповече такива за възнаграждението й като управител, а представляват възнаграждения за реално положен друг труд - извършени медицински прегледи, участие в операции и други медицински услуги от нея в качеството й на лекар-специалист по очни болести към ищцовото дружество, като от този труд, освен това дружеството е реализирало приходи. Сключването на гражданските и трудовия договор, по които този труд реално е престиран не е сторено в нарушение на закона или на договора за управление. Напротив, установи се по делото, че в правомощията на ответницата като управител на ищцовото дружество е сключването на договори с целия персонал, включително и с лекарите - специалисти в лечебното заведение, като това се отнася и за сключените граждански и трудов договор в качеството й на лекар – офталмолог. Както бе посочено по-горе, не е налице и хипотеза на чл. 38 от ЗЗД, а освен това начислените и изплатени възнаграждения са в размери съобразени с всички вътрешни правила за формирането им и няма различия с правилата за определяне на възнагражденията на останалите лекари в лечебното заведение. Няма законова забрана за лекарите, които управляват лечебните заведения, да упражняват професията си и да извършват лекарска дейност в същото лечебно заведение, като такава забрана не е въведена и с конкретния договор за управление на ответницата, поради което и няма и противоправно поведение и вина под формата на умисъл. Само, ако е налице вреда за дружеството и тя произтича от противоправно поведение на ответницата (разпоредено незаконно плащане в нейна полза) и действието е умишлено (в случая не става въпрос за липси и за вреда, която не е причинена при или по повод на служебните задължения – хипотезите на чл. 21, ал.1 т.2 и т.3 от ЗДФИ) би била налице хипотезата за търсене на отговорност за вреди по чл. 21 от ЗДФИ, като в случая никоя от тези предпоставки не е налице. В този смисъл неоснователни са всички оплаквания на въззивника във въззивната му жалба.

Искът по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на претендираната с акта за начет вреда, за която е издадена и заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до идентичен резултат и по същите съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и като правилен следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,  „Диагностично-Консултативен Център I- Добрич“ ООД следва да заплати на В.Г.К. сумата от 1 800 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, доказани с договора за правна защита и съдействие от 22.06.2018 г. и разписката за плащането им, обективирана в същия.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/22.05.2018 г., постановено по т.д. № 150/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ОСЪЖДА  „Диагностично - консултативен център I - Добрич" ООД, град Добрич, ЕИК124140855 да заплати на В.Г.К. ЕГН **********, сумата от 1 800 лв., представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: