Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

166

 

27.10. 2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                     

                         Мария Маринова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 363 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на М.С.С., против решение № 119/20.05.2015 г., постановено по гр.д. № 632/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й срещу П.С.В. и Р.Г.В., за установяване симулативността на договор за покупко-продажба, сключен между П.Х. С. и П.С.В. и оформен  с нотариален акт № 186, т.ІІІ, рег. № 6351, н.д. № 453/2011 г. на нотариус рег. № 024 при НК, като прикриващ дарение и за възстановяване запазената част на М.С.С. от наследството на П.Х.С., чрез намаляване на привидното дарение и ищцата е осъдена да заплати разноските по делото на другата страна.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молила за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените по делото разноски. Сочила е и недопустимост на решението, но съображения в тази насока не е навела. Оплакванията са за неправилна оценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства и вследствие на това - на неправилни фактически изводи и неправилни правни такива. Според жалбоподателката, от доказателствата по делото: вписването в нотариалния акт, че цената е платена, при положение, че не е била; от разликата между пазарната цена и тази по нотариалния акт; от банковите трансфери между страните, след подписване на нотариалния акт, се установявало, че П.В. не е придобила процесните имоти чрез заплащане на парична сума и действителната воля е била да се прикрие дарение. Писмените доказателствата за доходите на приобретателката и показанията на разпитаните свидетели, от друга страна сочели, че целта на страните по сделката не е била да прехвърлят имота, срещу престирани в миналото грижи и издръжка.

П.С.В. и Р.Г.В., чрез адв. П.П. от ШАК, са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и са настоявали за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с присъждане на разноските по делото. Изложили са подробни съображения за правилността на решението на първата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за нея, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните, чрез своите процесуални представители са поддържали съответно жалбата и отговора и са претендирали за присъждане на разноските по приложени списъци по чл. 80 от ГПК.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, съдът прецени следното:

Производството пред Шуменския окръжен съд е било образувано по искова молба на М.С.С., с която срещу П.С.В. и Р.Г.В., са били предявени искове по чл. 26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД, чл.30, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на договор за покупко –продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 186, т. ІІІ, рег. № 6351, дело 453/29.06.2011 г. на нотариус рег. № 024, вписан в Службата по вписванията Шумен, вх. рег. № 3616/29.06.2011 г., акт 39, т. ХІ, дело № 2122/2011 г., пар. кн. том/стр. 15043, 15044, между П.Х.С. от една страна като продавач и П.С.В. като купувач, по време на брака й с Р.Г.В., като привиден, прикриващ действителен договор за дарение  и за възстановяване на запазената част на М.С.С. от наследството на П.Х.С., чрез намаляване на привидното дарение до размера на запазената й част от наследството - 1/3 част от дареното.

Относителната симулация на договора за продажба, ищцата е обосновала със следните твърдения: майка й – наследодател и продавач по договора за продажба не е получила парите - продажната цена от 25 000 лв.; дори да имало плащане по банков път, то сумата била върната обратно на купувачката; продавачката не се нуждаела от средства и не би сключила договор за продажба, защото имала достатъчно доходи от пенсия, наеми и от платено й обезщетение  за вреди от телесна повреда, а в същото време ответниците не разполагали със средства да платят цената; пазарната оценка на имотите била значително по-висока от  продажната цена и това също сочело на дарствено намерение.

С прикритото съглашение  - дарение, били увредени интересите й на законен наследник със запазена част от наследството на прехвърлителката и затова е настоявала за намаляване на дарението до размера на запазената й част.

 Ответниците са оспорвали исковете и са молили за отхвърлянето им. Изложили са доводи за действителността на договора за продажба. Продажната цена от 25 000 лв. действително била платена по банков път. Оспорили са твърденията на ищцата, че продавачката е нямала нужда от средства, като в тази връзка са сочили, че тя е страдала от заболявания и е имала травма след претърпяно пътно-транспортно произшествие, наложило  продължителни грижи, лечение и рехабилитация, за които били разходвани средства, както от нея самата, така и от семейството на купувачката. Цената на имота била платена със семейни средства от спестявания на приобретателя от продажбата на ниви и от банкови и лични заеми.  При определяне конкретната цена на  продаваните имоти, страните по сделката отчели даваните средства за подпомагане и издръжка, запазеното от продавачката право на ползване върху имотите, както и обстоятелството, че се продават идеални части от имотите.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност. При относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние на третите лица, от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните последици на обективираната пред третите лица сделки, а действителната им воля е различна от външно изявената.

Исковете за обявяване привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл.17 ЗЗД урежда съотношението  между привидната и прикритата сделка.

Когато ищецът претендира, че явната сделка е нищожна като привидна и иска да се освободи от нея, в негова доказателствена тежест е да установи, че действителната воля на страните, сключили договора не е такава, каквато е отразена в него.

Доколкото ищцата е твърдяла привидност на договора за продажба, като прикриващ действителен договор за дарение и иска намаляване на дарственото разпореждане като последица от прикритата сделка, тя следва да установи по делото, че волята на страните по сделката не е била да бъдат обвързани от договора за продажба, а от соченото дарение. Т.е. в нейна тежест е да проведе пълно и главно доказване относно всички фактически твърдения обуславящи спорното право.

Ищцата е наследник на продавача по оспорения договор, насочен срещу нея, поради което спрямо нея не важат ограниченията за свидетелски показания за установяване на симулацията. Веднъж, обаче открито доказване със свидетели, то трябва да бъде пълно, иначе претендираната симулативност няма да се счита за доказана.

От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че ищцата  М.С.С. и ответницата П.С. В. са сестри и единствени наследници на продавачката П.Х. С. - починала на 18.01.2014 г.

Установено е също така, че на 26.06.2011 г., между П.Х. С. от една страна като продавач и П.С.В. като купувач, е бил сключен договор за покупко- продажба на недвижими имоти, оформен с нотариален акт № 186, т. ІІІ, рег. № 6351, дело 453/29.06.2011 г. на нотариус рег. № 024, вписан в Службата по вписванията Шумен, вх. рег. № 3616/29.06.2011 г., акт 39, т. ХІ, дело № 2122/2011 г., пар. кн. том/стр. 15043, 15044, с който П.Х. С. е продала на П.С.В., по време на брака й с втория ответник Р.Г.В., собствените си: - 2/3 ид. части от  апартамент № 6, находящ се на ет. 3 от ЖСК „ Лиляна Димитрова”, сграда, построена върху държавна земя, находяща се в парцел І, в кв. 315 по плана на гр. Шумен, ул. „Осми март” № 2, апартамент 6 с обща ЗП 105.77 кв.м., заедно с 2/3 ид.ч. от  избено помещение № 3, със застроена площ от  5.40 кв.м. и 2/3 ид.части от таванско помещение № 4, със застроена площ 16 кв.м., който апартамент, съгласно КК на града, представлява самостоятелен обект с идентификатор 83510.674.137.1.6, попадащ в сграда 1, в поземлен имот с идентификатор 83510.674.137; -  1/12 идеални части от магазин, построен на източната част на приземния етаж на блока, със застроена площ от 40 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.674.137.1.10, попадащ в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор 83510.674.137; -   1/12 ид.ч. от магазин, построен на западната част на приземния етаж на блока, със ЗП 40 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.674.137.1.9, попадащ в сграда №1, поземлен имот с идентификатор 83510.674.137 и заедно с 13 309/100 000 ид.ч. от общите части на блока и правото на строеж върху държавна земя; - 2/3 идеални части от гараж № 8 с полезна площ от 15 кв.м., построен върху държавна земя в парцел I – първи, в кв. 315 по плана на гр.Шумен, в гаражно –строителна кооперация „Осми март”, находящ се в гаражна група „Б”, с идентификатор 83510.674.137.12, сграда, разположена в поземлен имот 83510.674.137 и със застроена площ 16 кв.м., за сумата от 25 000 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно от купувача по банков път и съгласно уговореното между тях.

Продавачката е запазила за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на прехвърлените имоти.

Установено е също така, включително и от неоспорените твърдения на ищеца и от тези на ответниците, че сумата не е била платена преди изповядване на сделката, както е било записано в нотариалния акт, като поддържаното от последните е, че това е сторено на 22.07.2011 г.

От приложените писмени доказателства за извършени плащания от купувачката по банковата сметка на продавачката и от преводите от сметките на двете страни по сделката, както и от събраната икономическа експертиза в тази връзка се установява, че на 22.07.2011 г. купувачката П.С.В. е внесла в брой по банковата сметка на продавачката П.С. сумата от 12 500 лв. с основание „покупко-продажба на имот”. В същия ден, продавачката е наредила банков превод на сумата от 12 500 лв. към сметката на купувачката без посочено основание за превода. Пак в същия ден, купувачката П.В. е наредила от своята банкова сметка *** С. превод на сума в размер на 12 500 лв. с основание „покупко-продажба на имот”, като след постъпването на парите в сметката на продавачката, тя отново е наредила, а банката е  осъществила вътрешнобанков превод към сметката на купувачката в размер на сумата от 5 500 лв. без посочено основание. От вписаното в банковите документи основание на плащанията „покупко-продажба на имот” и при липсата на данни, а и на твърдения за други сделки между страните, се установява, че двата превода на суми от по 12 500 лв. са направени от купувачката във връзка със задължението й по договора за продажба от 29.06.2011 г. От посочените трансфери на средства, обаче става ясно, че част от парите са били върнати от продавачката – на купувачката без посочено основание за това, като от цялата платена сума от купувачката, по сметка на продавачката е останала сумата от 7 000 лв. Обстоятелството, че в същия ден П.С. е изтеглила от сметката си сумата от 5 000 лв. при липсата на доказателства за предаването на парите на П.В., не доказва твърдението на ищцата, че сумата от 5 000 лв. е била върната на купувачката. В същия ден от своята банкова сметка ***.

Няма данни за осъществени други банкови трансфери на значителни суми между страните в близък период преди сделката, както и между сделката и посоченото плащане, нито доказателства П.С. да е теглила значителни суми в близки до датата на плащането на цената период. Тези данни, заедно с доказателствата за продажбата на собствена нива от 8 дка в с. Балкански, общ.Разград на 17.06.2011 г. и получаване на сумата от 3117 лв. /дни преди процесната сделка/, както и показанията на свидетелката А.Д. за даден на П.В. през месец юли 2011 г. заем от 5000 лв. /в периода на плащането/ за допълване на собствените й средства за изкупуване на дела на майка й от жилището сочат, че купувачката действително е събирала средства, за да осигури плащането на цената. Както бе посочено, на 22.07.2011 г. тя е внесла по сметката на П. С. сума от 12 500 лв., които сама е осигурила.

За доказване, че действителната воля на страните не е да бъдат обвързани от договор за продажба, а от договор за дарение, с оглед посоченото по-горе за допустимост на свидетелските показания, са били изслушани свидетели. От разпита им, обаче извод за симулативност на договора за продажба не се налага. Това е така, тъй като свидетелите на ищцовата страна изобщо не изнасят данни за знание относно този факт. Така свидетелката Б. В. С. /втора братовчедка на продавачката/ е заявила, че с П. не са разговаряли и тя не е споделяла, че поради нужда от средства ще продаде апартамента си или част от него на П.. Както тази свидетелка, така и свидетелката П.Д.В. /дъщеря на ищцата/ са изнесли само данни в насока, че продавачката е била материално осигурена и не се е нуждаела от допълнителни средства. Свидетелката С. Д. В. /също дъщеря на ищцата/ е посочила, че пред нея баба й казвала „аз не приписвам нищо докато съм жива на никого”, както и „ако ще да се хванат за гушите двете сестри”. Същата свидетелка е заявила, че за прехвърлянето на имота разбрала едва на погребението на баба й, след като пред нея леля й заявила: „баба ти се беше ядосала на майка ти, че не е отишла на някаква почивка, не е отишла да я види, и реши да ми направи дарение, да ми прехвърли дела си”. Свидетелката С.В. е заинтересована от изхода на делото, поради близката родствена връзка с ищцата и затова нейните показания не могат да бъдат кредитирани като достоверни относно изнесеното за направено пред нея, от леля й П., признание за вида на сключения договор като такъв за дарение. Освен това тези показания изобщо не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а и сами по себе си не са достатъчни да докажат симулацията. Напротив, в насока че страните са желали да бъдат обвързани от последиците на договор за продажба, са свидетелствали Т.Г.П./първа братовчедка на продавачката, нейна приятелка и съседка/, А.Г.Д. /без родство със страните и колежка на ответницата/ и Д.И.K. /позната на продавачката/. Пред Т.Г.П., прехвърлителката споделила, че е решила да прехвърли  дела си на П. /П.В./, както и намерението си това да стори чрез покупко-продажба, за да не може след смъртта й „М. да тормози П.”. Пред свидетелката А.Д. пък приобретателката П. споделила, че ще изкупи дела на майка си от жилището, както и че не й достигат пари и за да може да плати цената. Затова свидетелката й заела сумата от 5 000 лв. през месец юли 2011г. Свидетелката Д.К. е изнесла за споделено от продавачката П. С., че П. /П.В. / се грижела за нея и затова искала да й продаде имотите „както се разберат”, както и това, че П. /П.В./ е взела заем и е продала земя, за да плати цената. Свидетелката е обяснила, че не знае каква точно е била цената, нито дали продавачката я е получила. Свидетелите на ответниците са сочили за споделено от страните по сделката желание да бъдат обвързани именно от възмезден договор, с който срещу прехвърлянето на имотите, продавачката ще получи цена от купувачката. Без значение в този случай е дали в действителност прехвърлителката е имала нужда от парични средства, за да продаде имотите, а и мотивите да стори това /които са без значение/ могат да бъдат различни от финансовата нужда. Освен това, по делото бе установено, че по договора е платена цена -продавачката е задържала част от преведените й средства за продажбата, а обстоятелството, че друга част тя е превела обратно по сметка на купувачката има отношение към въпроса за точното изпълнение на задължението за плащане на цената по договора за продажба.

Съображенията на ищцата, че е договорена много по-ниска от пазарната цена и това води до симулативност на продажбата, не могат да бъдат споделени, защото само по себе си установяването на този факт не е достатъчно за разкриване на симулацията, а извод за симулативност не се обосновава и след съвкупната преценка с останалите доказателства по делото. Освен това договарянето на 2,7 пъти по-ниска от пазарната цена /действително пазарната цена е 69 181 лв. /установената със съдебно –техническата експертиза стойност на всеки от имотите и след редуцирането й до размера на прехвърлените идеални части от всеки имот, предмет на договора за продажба и след отчитане на стойността на запазеното право на ползване/, а уговорената е 25 000 лв./, не е твърдяно като неморално и това не е съставлявало основание на иска, а и цената може да е ниска заради близката родствена връзка на страните, емоционалните подбуди на продавачката и привързаността й към купувачката,  отчитане на запазеното право на ползване и обстоятелството, че се продават идеални части от имоти.

Както бе посочено, ищецът е този, който следва при пълно и главно доказване да установи твърдяната относителна симулация. В случая, обаче това не е сторено и от обсъдените по-горе доказателства извод за привидност на договора за продажба, като прикриващ дарение, не се налага, поради което предявеният в тази връзка установителен иск се явява неоснователен.

Доколкото не се установи, че договорът за продажба е относително симулативен и че той освен това прикрива договор за дарение, неоснователен се явява и искът по чл. 30 от ЗЗД за възстановяване запазената част на М.С.С. от наследството на П.Х. С., чрез намаляване на дарението.

Като е достигнал до идентични правни изводи и е отхвърлил исковете,  окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден изцяло по изложените от настоящата инстанция мотиви.

С оглед изхода от въззивното производство и на основание чл. 78 ГПК, М.С.С. следва да заплати на П.С.В. и Р.Г.В. сумата от 1000 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, чийто размер и действително заплащане са доказани с договора за правна защита и съдействие.

 

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/20.05.2015 г., постановено по гр.д. № 632/2014 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на П.С.В., ЕГН ********** и Р.Г.В., ЕГН **********,*** сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: