Р Е Ш Е Н И Е

155

гр.Варна,18.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№363/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М.Н.М. против решение №28/24.02.2016г., постановено по гр.д.№81/15г. по описа на СОС, в частите му, с които е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Община Дулово иск за заплащане на сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания и душевен смут от загубата на детето му Х.М.Н., починал на 11.08.2013г. вследствие удавяне във водоем, както и жалбоподателят е осъден да заплати на Община Дулово съдебно-деловодни разноски в размер на 4 118лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.  

Въззиваемата страна Община Дулово поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на СОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и съгласно уточнението на същата в първото по делото о.с.з., проведено на 15.09.2015г., ищецът М.Н.М. излага, че е баща на Х. М. Н., род. на ***г., поч. на 11.08.2013г.На посочената дата около 9, 00ч., след като детето закусило с родителите си, отишло да играе в съседната стая на къщата им, находяща се в гр.Дулово.Родителите излезли на двора, за да вършат своя работа.Около обяд дошла дъщеря им Ф. и плачейки обяснила, че Х. и други деца са потънали в гьола, близо до лозята на с.Черник. Този водоем се намира между гр.Дулово и с.Черник и съществува от много години. Веднага отишли да ги търсят, но не могли да ги намерят.Дошли служители от полицията и от пожарната и извадили телата на децата.Било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.127 от НК, впоследствие прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НК.В хода на същото е установено, че водоемът се е образувал от обилни валежи, като се е събирало и задържало голямо количество вода.Имотът, върху който попада водоемът, е собственост на ответника Община Дулово.Последната е следвало да извърши минимално обезопасяване в съответствие с изискванията на Наредба за водоспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, което тя не е извършила.Така с бездействието си е допринесла за настъпване на смъртта на сина на ищеца.Като следствие от това, след първоначалния шок се променило неговото душевно състояние.Затворил се в себе си, изпаднал в състояние на тежка и непреодолима скръб и депресия - години наред ходи на гробището, разговаря с детето си като с жив човек, дълго време не се хранил нормално, мъката му е необяснима с думи.Предвид изложеното моли ответникът Община Дулово да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания и душевен смут от загубата на детето му.      

Ответникът Община Дулово в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Твърди, че инцидентът с детето на ищеца не е станал на територията на имот общинска собственост, а е станал в имот №099036, находящ се в землището на с.Черник, собственост на „Галеко”АД, придобит с договор, обективиран в н.а.№110/11г.Този имот съставлява изградено торище с площ от 20, 874 дка, при съответни граници.В него е образувана дълбочина, която по всяка вероятност е запълнена с дъждовна вода.В съседство с този имот се намира имот, собственост на Община Дулово - имот №099015, но не в него е станал инцидентът, а в имот частна собственост.Действително след инцидента кметът на община Дулово е разпоредил да се предприемат аварийни дейност, за да се свали нивото на водата, което е свързано с изключване възможността и друг път да се случи подобна трагедия, но този ангажимент не е поет, т.к. имотът е общинска собственост, а т.к. общината е обществено ангажирана институция.На нея не й е било известно, че има подобен водоем в имот частна собственост и не е стояло на вниманието й необходимостта от ремонтни дейност.Констатациите в досъдебното производство, че имотът е общинска собственост, са погрешни.Твърди и, че в един значителен период от време детето е било оставено без контрол от родителите си.Отстоянието от дома им до мястото на трагедията е почти 1 км., т.е. са му били необходими 30-40 мин., за да го измине.Родителите не са обърнали внимание, че детето напуска не само двора, но и се отправя извън населеното място.До обяд, когато дъщеря им е отишла да им съобщи за удавянето, те не са се ангажирали с детето. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.

В съответствие с разрешенията, дадени в ППВС №17/63г. и ППВС №4/75г. и съгласно твърденията на въззивника, че отговорността на въззиваемата страна следва да бъде ангажирана, т.к. вредите са следствие от неспазване от страна на нейните служители на нормативни изисквания за осигуряване на безопасността на водоема, разположен върху имот, общинска собственост, т.е. по см. на цитираните ППВС, че е допуснато нарушение на предписани правила при използване на вещта, като е била налице обективна възможност при спазването им настъпването на вредите да бъде предотвратено, съдът приема, че предявеният иск е с правната квалификация чл.49 от ЗЗД, а не с посочената от първоинстанционния съд квалификация по чл.50 от ЗЗД.Независимо от неправилно дадената квалификация на иска обаче на страните не са били дадени от първоинстанционния съд неправилни указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, а са им били дадени указания именно с оглед така въведените от ищеца фактически обстоятелства и петитум на иска/които и са разгледани/, съответно на ответника с оглед въведените от него възражения по иска, предвид което и въззивният съд не е давал нови указания в съответствие с разрешенията, дадени в ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените удостоверение за раждане, препис-извлечение от акт за смърт и ДП №178/13г. по описа РУП гр. Дулово към ОД на МВР гр.Силистра/приобщено към доказателствения материал по делото/, че синът на въззивника Х.М.Н., роден на ***г., е починал на 11.08.2013г., като в издаденото от съдебна медицина в МБАЛ-Силистра съобщение е посочено, че непосредствената причина за смъртта му е „механична асфикция от удавяне в сладководен басейн”.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели А. И., Ю.Х., Ю.И. и С.С. се установява, че Х.Н./както и още две деца/ са се удавили във водоем, образуван от дъждовни води в територия, върху която преди голям брой години е имало съоръжения - три торища /като вид утайници, направени каскадно, вкл. с изградени диги/, изградени, за да обслужват съществувалия някога в близост свинекомплекс в с.Черник, който понастоящем не съществува.Съоръженията обаче са останали, пълнят се с дъждовна вода и дъл -бочината на водата в най-големия от тях /там, където са се удавили децата/ достига над 5 до 7-8 метра през летния сезон, съответно през зимния сезон е с по-малък обем.Водоемът нерегламентирано се използва за къпане и ловене на риба. След инцидента по разпореждане от Община Дулово е пробита дигата на този водоем, за да се намали нивото на водата, сложена е тръба.Сложена е и табела, забраняваща къпането, каквато преди инцидента не е имало. 

От заключенията на СТЕ от 04.12.2015г. и от 11.01.2016г. на в.л.Д.В. и от обясненията на в.л. в о.с.з., вкл. и преразпита му пред настоящата инстанция, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени, се установява, че водоемът, в който се е удавил синът на въззивника, е с обща площ от 21 250 кв.м./по заснети на място граници с високочестотен GPS уред по чашката на водоема/, като попада в три недвижими имота, а именно с площ от 130 кв.м. в имот №099015, с площ от 18 620 кв.м. в имот №099036 и с площ от 2 500 кв.м. в имот №24030.27.73.

Видно от представения н.а.№110/11г., имот №099036, находящ се в землището на с.Черник, община Дулово, целият с площ от 20, 874 дка., с начин на трайно ползване-изградено торище, при съответни граници, е собственост на „Галеко”АД, гр. София.Съгласно от представения АОС/частна/ №5504/29.12.2010г. имот №099015, находящ се в землището на с.Черник, община Дулово, целият с площ от 99, 900 дка., с начин на трайно ползване-пасище, мера, при съответни граници, е собственост на Община Дулово, придобит от нея с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ на ПК Дулово от 16.11.1998г.Съгласно представения АОС/публична/ №5506/06.01.2011г. /приложен към преписката по ДП №178/13г./ имот №24030.27.73, находящ се в землището на гр.Дулово, м.”Брястовете”, целият с площ от 90, 731 дка., с начин на трайно ползване-пасище, е собственост на Община Дулово, придобит от нея с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ на ОбСЗГ Дулово от 03.04.1997г.

Видно от скиците към СТЕ и обясненията на в.л. пред настоящата инстанция границата между имот №099036 и имот №24030.27.73/показана с червен контур на скиците/ е и землищна граница между землището на с.Черник и землището на гр. Дулово, като тази граница преминава през водоема.Границата между имот № 099036 и имот №099015 също преминава през водоема.От скицата към второто заключение е видно нивото на водата във водоема към датата на инцидента /посочено със зелен контур/, както и мястото, от което са били извадени децата.В зеленият контур попада и част от имот №24030. 27.73.

Съгласно нормите на чл.22, вр. чл.19 и чл.23, вр. чл.24, т.3 от ЗВ и чл.30 от ЗВ така образувалият се воден обект с площ от 21 250 кв.м. е собственост на собствениците на земята, съответно отчасти собственост на Община Дулово - 2 630 кв.м. и отчасти собственост на „Галеко”АД, гр.София - 18 620 кв.м.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, обн.ДВ, бр.65/96г., са предвидени изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване на безопасността на хората и предотвратяване на удавяния.Съгласно чл.8 от същата откритите канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см. подлежат на минимално обезопасяване - с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност от неизпълнението им, поставени на разстояние не по-голямо от 200 м. между тях, а когато тези водни площи се намират в непосредствена близост до населени места - както се намира процесната водна площ с дълбочина над 5 метра в непосредствена близост до с.Черник, те следва и да бъдат оградени с парапети или пояс от нискостеблени растения.От своя страна бреговите ивици на неохраняемите водни площи и на забранените за къпане водо -еми подлежат на средно обезопасяване със съответния вид табели, посочени в чл.9 от наредбата.Задължен да извърши предвиденото обезопасяване е стопанинът на водната площ, а стопанин съгласно нормата на §1 от същата наредба е нейният собственик или лицето, на което е предоставено право на ползване.Предвид цитираната уредба и съдът приема, че задължения за цялостното обезопасяване на водната площ по Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи са възникнали като за „Галеко”АД, гр.София, така и за Община Дулово, притежаваща 2 630 кв.м. от територията, върху която е разположен водният обект/заемащи неговата северна и източна част/.Не е спорно между страните, че изискуемото се по наредбата обезопасяване не е било извършено до 11.08.2013г.С това бездействие са били нарушени както от служителите на „Галеко” АД, така и от служителите на въззиваемата страна нормативно установените изисквания за осигуряване безопасността на водната площ като това противоправно поведение е в причинна връзка с настъпилото увреждането, т.к. при ненарушението им обективно би имало възможност настъпването му да бъде предотвратено.Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно пред увредения.Съобразно предвидената гаранционно -обезпечителната отговорност на осн. чл.49 от ЗЗД за вредата, причинена от бездействието на нейните служители, отговоря Община Дулово.

Направено е от въззиваемата страна с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия.Удавилото се дете е било на 9 годишна възраст.Твърденията на самия въззивник в исковата му молба са, че от 9 ч. сутринта до обяд/когато е съобщено за удавянето/ детето не е било виждано от родителите си, съответно и те не са установили кога точно и с кого то е напуснало дома им и се е отдалечило на разстояние от около 1 км./доказателства, установяващи противното не са ангажирани/.Съгласно нормата на чл.8, ал.8 от ЗЗакД родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа деца до 12 годишна възраст, когато с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие, а съгласно чл. 125, ал.3 от СК родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете.В настоящия случай въззивникът като родител не е осигурил необходимия надзор върху малолетното си дете.По този начин до вредоносния резултат се е достигнало както предвид неизпълнението на задълженията от страна на служителите на въззиваемата страна да обезопасят водния обект, така и предвид неупражнения контрол върху детето от страна на родителите му.Съобразявайки степента, с която поведението на въззивника е способствало за настъпване на вредата, съдът приема, че съпричиняването е в размер на 50%.

От показанията на св.Б.Д. се установява, че в резултат от смъртта на Х. Н. и негов първи син, към когото бил изключително привързан, въззивникът изпитва силни душевни мъки и емоционален стрес и не може да преодолее загубата му.Съобразявайки ниската възраст на починалото дете, внезапната му трагична загуба и нормално установените взаимоотношения родител - дете, изразяващи се в обич и привързаност, съдът определя обезщетение по реда на чл.52 от ЗЗД в размер на 100 000лв., което следва да бъде редуцирано предвид приетия процент съпричиняване до сумата от 50 000лв.До този размер и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Решението на СОС следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата от 50 000лв. и вместо него бъде постановено друго в изложения смисъл.В частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000лв. до 100 000лв. решението също следва да бъде отменено, т.к. е неправилно предвид дадената грешна правна квалификация на иска и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли в тази му част предявеният иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД.Решението следва да се отмени и в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати разноски за разликата над 2 059лв. до 4 118лв., а за сумата от 2 059лв. се потвърди предвид неоснователността на исковата претенция за разликата над 50 000лв. до 100 000лв.Въззивникът не е представил доказателства за направени разноски пред първа инстанция, предвид което такива не му се присъждат.Пред настоящата инстанция се претендира присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.Минималният предвиден размер в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС съобразно цената на иска е в размер на 3 530лв., от които на процесуалния представител следва да се присъдят съобразно уважената част от иска 1 765лв.Въззиваемата страна претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 7 836лв., представляващи адв.възнаграждение с включен ДДС.Направено е възражение за прекомерност от въззивника, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на иска приема за основателно.Минималният предвиден размер на възнаграждението, както се посочи, е 3 530лв., а с включен ДДС 4 236лв. Съдът приема, че възнаграждението следва да се редуцира до размера от 5 000лв. и съобразно отхвърлената част от иска да се присъдят 2 500лв.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК и т.к. въззивникът е освободен от заплащане на държавни такси, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата пред първа и въззивната инстанция държавна такса върху уважената част от иска, т.е. е сумата от 3000лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №28/24.02.2016г., постановено по гр.д.№81/15г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М.Н.М. *** иск за заплащане на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания и душевен смут от загубата на детето му Х.М.Н., починал на 11.08.2013г. вследствие удавяне във водоем; 2/ М.Н.М. *** съдебно-деловодни разноски, представляващи разликата над 2 059лв. до 4 118лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на М.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 50 000лв., представляващи обез- щетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и душевен смут от загубата на детето му Х.М.Н., починал на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие от противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на обезопасяване на воден обект, на осн. чл. 49 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на адв.Ивайло Христов от САК сумата 1 765лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана от него на ищеца М.Н.М. пред въззивна инстанция, на основание чл.38, ал.2 от ЗА. 

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 3000лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ОТМЕНЯ решение №28/24.02.2016г., постановено по гр.д.№81/15г. по описа на СОС, в частта му, с които е отхвърлен предявеният от М.Н.М. *** иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над 50 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания и душевен смут от загубата на детето му Х.М.Н., починал на 11.08.2013г. вследствие удавяне във водоем, на осн. чл.50 от ЗЗД, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.М. *** иск за заплащане на сумата, представляваща разликата над 50 000лв. до 100 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и душевен смут от загубата на детето му Х. М.Н., починал на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие от противоправно бездействие, изразяващо се в неизвършване на обезопасяване на воден обект, на осн. чл.49 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение №28/24.02.2016г., постановено по гр.д.№81/15г. по описа на СОС, в частта му, с която М.Н.М. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 2 059лв.

ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Дулово сумата от 2 500лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съобразно неоснователната част от иска, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: