О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

446

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …02. 08.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№363/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от С.Т.Б.-Г. против определение №645/07.06.2017г., постановено по гр.д.№235/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на С.Т.Б.-Г. за освобождава не от задължението за заплащане на държавна такса по предявените от нея искове, предмет на разглеждане по гр.д.№235/17г.В жалбата се твърди, че определението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроиз водствените правила и поради нарушение на материалния закон по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи молбата на страната за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№235/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вени от С.Т.Б.-Г. против Г.Х.Г. искове с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.189 от ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 72624.624.8046.1.2, обективиран в н.а.№38/10г., и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума -та от 64 000лв., представляваща заплатената при сключване на договора цена, както и сумата от 647, 39лв., представляваща заплатените при сключване на договора разноски за нотариална такса и такса за вписване, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното из -плащане.В исковата молба е посочено, че дължимата държавна такса за водене на исковете възлиза на 5 170лв., като ищцата не разполага с достатъчно средства, за да я заплати, предвид което е направено искане за освобождаване от заплащане сумата от 5 170лв.-държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.В декларацията си за матери -ално и гражданско състояние, приложена към исковата молба, ищцата е посочила, че получава месечен доход/възнаграждение по граждански договор/ в размер от 540лв., не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове, не получава дивиденти, наеми, ренти, вдовица е, няма деца, притежава два недвижими имота, находящи се в гр.Добрич, съгласно приложената справка от СВ-Добрич.

Дължимата държавна такса по исковете с пр.осн. чл.189 от ЗЗД възлиза на 2 610лв.Дължимата държавна такса по иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД се определя с приложение разпоредбата на чл.71, ал.2 от ГПК/т.1б от ТР №4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС/ въз основа цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК в размер данъчната оценка на недвижимия имот.По делото не е представена данъчна оценка на недвижимия имот, съответно не е определена дължимата държавна такса по този иск.Приблизително би могло да се приеме, че тази такса би била поне или и по-висока от 686, 48лв., доколкото данъчната оценка на недвижимия имот към 2010г. е възлизала на 68 647, 80лв. според посоченото в  цитирания н.а., т.е ищцата би дължала държавна такса най-малко в размер от 3 296, 48лв.

Съгласно представената справка по лице за периода 01.01.1992г.-20.12.2016г. по партидата на С.Т.Б.-Г. *** същата е придобила чрез договори за дарение, сключени с баща й Т. И. Б. през 2014г., ¾ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 72624.623.148.1.109, с адм.адрес гр.Добрич, бул.”25-ти септември”№23, ет.7, ап.19, както и ¾ ид.ч. от самостоятелен обект с иден- тификатор 72624.623.478.4.9, с адм.адрес гр.Добрич, ул.”Й.Й.”№2, ет.1, като според изложеното в исковата молба ищцата е собственик на останалите по ¼ ид.ч. от имотите по наследяване от своята майка, като в първия от тях живее нейният баща, за когото тя се грижи и издържа предвид напредналата му възраст.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъщес твявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед мате- риалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.Имущественото състояние на лицето, обаче не може да не бъде съобра -зявано след като е въздигнато от законодателя като критерий по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК - да се приеме противното би означавало, че във всеки случай, когато страната не разполага с преки парични вземания, същата е материално затруднено лице и следва винаги да бъде освобождавано от такси и разноски, без оглед другите материални активи, които притежава в патримониума си.Видно е, че жалбоподателката притежава в индивидуална собственост два недвижими имота, находящи се в централната част на гр.Добрич, с висока стойност всеки един от тях и без данни същите да са обременени от тежести, както и получава доходи от 540лв. месечно.Същата е в работоспособна възраст, не издържа низходящи, като и не са наведени твърдения за здравословни проблеми.При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на С.Б., съпоставено от една страна с дължимата от нея държавна такса и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаването на жалбоподателката от заплащането на държавни такси.

Предвид достигането до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №645/07.06.2017г., постановено по гр.д.№235/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на С.Т.Б.-Г. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по предявените от нея искове, предмет на разглеждане по гр.д. №235/17г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: