Р Е Ш Е Н И Е

101

гр.Варна, 15.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№363/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр.София чрез процесуалния й представител ю.к.Л.Т. против решение №571/09.05.2019г., постановено по гр.д.№2317/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр.София е осъдена да заплати на С.Й.С.: 1/ сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП, станало на 22.10.2013г., км.392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД; 2/ сумата от 2 626, 50лв., представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на нанесени на ищеца телесни увреждания при ПТП, станало на 22.10.2013г., км. 392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД; 3/ сумата от 2 773, 34 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода 22.10.2013г. до 04.03. 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД; 4/ сумата от 12 192, 81лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница от 40 000 лв. за периода от 07.10. 2015г. до 07.10.2018г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и Агенция „Пътна Инфраструк- тура“ - гр.София е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Варна, сумата от 3 053,71лв., дължими държавни такси и разноски в производството, като и сумата от 5лв., държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, като решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника „Инжстройинженеринг“ ЕООД.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евент. да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Претендират се разноски.

Въззиваемият С.Й.С. в депозирания в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор по въззивната жалба чрез процесуалния му представител адв.М. П. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Инжстройинженеринг”ЕООД не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът С.Й.С. излага, че на 22.10. 2013г. при км. 392+800 на Автомагистрала-2 „Хемус”, управлявайки л.а. марка „Шкода Фабия” с рег.№В 7784 НС станал участник в пътно-транспортно произшествие, при което единият от пътниците в управлявания от ищеца автомобил загинал, а той и третият пътник получили множество телесни увреждания.Във връзка с възникналото ПТП е било образувано и водено против ищеца ДП №1112/13г. по описа на сектор „УП”-Ветрино при ОД на МВР Варна за извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3б от НК, прекратено с влязло в сила постановление поради неустановяване на вината му.ПТП е възникнало в резултат на внезапната поява пред лекия автомобил от дясната необезопасена част на пътното платно на диво животно-чакал, което е прибягало през платната за движение.С цел да избегне животното ищецът предприел маневра-заобикаляне, но същата се оказала неуспешна и загубил контрол над автомобила.Той загубил стабилност, при което се устремил в лява посока и се блъснал в крайпътната мантинела, след удара в нея се занесъл обратно по часовниковата стрелка, качил се с предната лява част върху мантинелата и се ударил в близкия бетонен фундамент на надлеза, минаващ над магистралата.След удара във фундамента се плъзнал странично по дясната си част, завъртял се и се обърнал по таванна конструкция, в това положение се движил около 100 м. и спрял.Непосредствено след инцидента ищецът бил приет по спешност в МБАЛ „Св.Анна - Варна”АД с гръдна травма, травма на глава и крайници.Бил подложен на оперативно лечение.Според издадената му епикриза е бил с диагноза: Контузио капитис, торацис абдоминис, фрактура олекрании радии декстра, контузио кордис, фисура хепатис, хемоперитонеум, десерозацио цьоци, хематома ретроперитонеале. Във връзка с лечението му била проведена лапаротомия сутура хепатис, сутура цьоци, хемостазис ретроперитонеи, лаваж, дренаж, опериран бил и десният му лакът и поставен гипс.Бил изписан от болницата на 04.11.2013г., лечението му продължило у дома и бил в отпуск по болест четири месеца и половина.На 30.01. 2014г. му била извършена ортотрипсия поради забавено срастване след супраинтеркондилното счупване на дясна раменна кост с извършена метална остеосинтеза.На 03.04.2014г. му била назначена физиотерапия.На 10.11.2015г. постъпил в клиника за отстраняване на остесинтезния материал, изписан на 14.11.2015г. Въпреки приложеното оперативно лечение и терапии десният му лакът останал деформиран и болезнен и понастоящем.От станалото получил силен стрес и месеци наред изпитвал панически страх да управлява л.а., изживявал кошмара отново и отново.Емоционалното му състояние се влошавало и предвид това, че дълго време изпитвал силни болки в областта на нараняванията и се налагало да бъде обгрижван.Животът му се променил изцяло, станал зависим от близките си, от приятелите си, не можел да се обслужва сам, да извършва обичайните си дейности. Случилото се оставило трайна отрицателна следа в съзнанието му, вкл. тежестта на мисълта, че при така създалата се нелепа ситуация с излязло на пътя животно с автомобила, който той управлявал, загинал човек, който бил негов колега и приятел.

Пътният инцидент е възникнал при км. 392+800 на Автомагистрала-2 „Хемус”, съставляваща част от републиканската пътна мрежа, която съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура”, последната ЮЛ, което съгласно чл.29 и чл.30, ал.1 от ЗП поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията за движение и опазване на околната среда и осъществява дейността по изграждането, ремонта и поддържането на пътя. Участъкът от магистралата, където е настъпило процесното ПТП, не е бил изправен. Конкретно не е отговарял на изискването на чл.3, ал.7, т.6 от ЗП да има предпазна телена мрежа.Предназначението на тази защитна оградна мрежа, вид спомагателно съоръжение на пътя, е да предотвратява навлизането на животни в обхвата на магистралата. Ако ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” беше изпълнил задължението си като лице, стопанисващо Автомагистрала-2 „Хемус”, и задължено да поддържа в изправност елементите й съобразно предвиденото в закона, съответно беше поставил изискуемата се защитна оградна мрежа, процесното ПТП не би настъпило, т.к. животно/чакал/ не би излязло на пътя.Поради бездействието на служителите на ответника, неизпълнили горепосочените предвидени в закона задължения, ищецът е претърпял посочените неимуществени вреди-болки, стрес, притеснения и страдания, за които претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Също в резултат от горното бездействие ищецът претърпял и имуществени вреди, а именно 2 626, 50лв.-заплатени суми при лечението му и 629, 65лв., представляващи разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 22.10.2013г.-04.03.2014г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за същия период, ако не беше настъпило ПТП, като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата от 19 814, 87лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 65 000лв. за периода от 07.10. 2015г. до 07.10.2018г./три години назад, считано от подаване на исковата молба/.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Не оспорва твърдението, че път А2 е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от АПИ, като на територията на Варненска област тази дейност се извършва чрез специализираното й звено Областно пътно управление-Варна.Оспорва твърдението, че причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди при ПТП, реализирано на 22.10.2013г. при опит да избегне удар в животно, са в пряка причинно-следствена връзка с липсата на телена предпазна ограда.Твърди, че в протокола за ПТП е записано, че водачът се е движил с несъобразена скорост и е имало непредвидимо препятствие на пътя.Според материалите по досъдебното производство водачът при опит да избегне /заобиколи/ животно - куче е изгубил управлението на автомобила и той се е ударил в стоманената предпазна ограда.Обстоятелството, че досъдебното производство е прекратено не означава липса на вина у ищеца по см. на ЗЗД.Твърди, че вина за настъпване на ПТП има именно ищецът, т.к. е предприел неправилна спасителна маневра.Дори и движението на автомобила да е било с позволената от закона скорост за такъв клас път, то тази скорост не е била такава, че да позволи на водача да овладее автомобила и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, т.е. налице е нарушение на чл.20 от ЗдвП.Произшествието е настъпило между два пътни възела, под мостово съоръжение, разположено над магистралата.Съгласно разпоредбите на Технически правила за приложение и техническа документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, изд. на ГУП, 1995г., при мостовите съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или по подпорните стени като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100м. от мястото на вливане на връзката във второстепенния път, т.е. животното, което се е намирало на пътното платно на магистралата, би могло да влезе именно от такива участъци, поради което без правно значение е дали е имало или не предпазна мрежа в участъка, още повече и, че наличието на такава не може да се приеме като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.Появата на животното в настоящия случай съставлява „случайно деяние”, съответно търпените от ищеца вреди не са в резултат от неизпълнение на законово задължение от страна на АПИ.Ако се приеме, че ответникът отговаря за търпените от ищеца вреди, твърди, че е налице висока степен на съпричиняване на вредите от пострадалия/несъобразена скорост и неправилна маневра/.Оспорва факта, че ищецът е получил именно посочените в исковата молба травматични увреждания, както и, че извършените манипулации и закупените медикаменти се отнасят за лечението на твърдените увреждания.Твърди и, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишен и несъответства на степента и характера на получените травми.Оспорва основателността и размера и на исковите претенции за имуществени вреди с твърдения, че такива не са търпени от ищеца.Излага, че участъкът на път А2 на територията на Варненска област към датата на ПТП е поддържана от ДЗЗД „Североизток груп” съгласно договор за възлагане на обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г. с предмет „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации/” на 712, 30 км., стопанисвани от АПИ съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, сключен между АПИ и „Пътища и мостове”ЕООД, гр.Варна, „Инжстройинженеринг”ЕООД, гр.Варна и „Пътно строителство”АД, гр.Добрич в качеството им на съдружници в горепосоченото ДЗЗД.Предвид горното се претендира „Инжстройинженеринг”ЕООД да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ответника.Искането, направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е уважено от първоинстанционния съд.     

Трето лице помагач „Инжстройинженеринг”ЕООД поддържа становище за неоснователност на предявените искове като сочи, че споделя изцяло съображенията, изложени от ответника.Твърди, обаче, че неправилно е конституирано в производството в това си качество.Не оспорва сключването на посочения от ответника договор за възлагане на обществена поръчка, но поддържа, че не е налице неизпълнение на задълженията по него от страна на „Инжстройинженеринг”ЕООД. АПИ е нормативно задължена да поддържа и ремонтира републиканските пътища, вкл. и пътните съоръжения и предпазните мрежи на автомагистралите, а третото лице помагач като изпълнител по договора за обществена поръчка има ангажимент да извършва ремонт на даден участък само след като със съответно месечно, допълнително или извънредно задание от възложителя се укажат точните участъци за ремонт, видовете дейност и времето за отремонтирането им.„Инжстройинженеринг”ЕООД като солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „Североизток груп” не разполага със свобода на действие и самостоятелност, а в действия си е изцяло зависимо от волята на възложителя и не може самоволно, без възлагане от възложителя, да започне дадени ремонтни дейности, дори и да му е били известна необходимостта от такива, като в настоящия случай липсват данни по делото АПИ да е възлагала извършването на ремонтни дейности по поставяне на предпазни мрежи на магистралата в участъка, където е възникнало процесното ПТП и същите да не са били изпълнени към 22.10.2013г.

По реда и в срока на чл.214, ал.1 от ГПК ищецът е изменил размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващите се в разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 22.10.2013г.-04.03.2014г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за същия период, от 629, 65лв. на 2 773, 34лв., като изменението е допуснато с протоколно определение от 21.03.2019г.

С влязла в сила част от решението на ВОС предявеният иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен в частта му за разликата над 40 000лв. до 65 000лв., както и е отхвърлен искът с пр.осн. чл.86 от ЗЗД в частта му за разликата над 12 192, 81лв. до 19 814, 87лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, вкл. приобщеното към доказателствения материал ДП № 1112/13г. по описа на сектор „УП”-Ветрино при ОД на МВР Варна, че на 22.10.2013г. въззиваемият е претърпял ПТП с управлявания от него л.а. марка „Шкода Фабия” с рег.№В 7784 НС.ПТП е настъпило при км. 392+800 на Автомагистрала-2 „Хемус”. Цитираното ДП, водено против въззиваемия за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” от НК, е прекратено с влязло в сила/след обжалване/ постановление на ВОП от 10.05.2014г. поради липса на вина у водача на автомобила, който съгласно постановлението, не е бил длъжен и не е могъл да предвиди внезапната поява на животно пред автомобила, за да съобрази своето поведение на пътя с него и така да предотврати настъпването на тежките и нежелани общественоопасни последици-смърт на едно лице и средни телесни повреди на друго, като е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК. 

От представените епикризи, издадени от МБАЛ „Света Анна Варна”АД/първата от отделение втора коремна хирургия и втората от клиника по ортопедия и травматология/ и изслушаното заключение пред първоинстанционния съд по СМЕ от 17. 04.2019г. на в.л. Д.Д., кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че въззиваемият е получил именно описаните в исковата молба травматични увреждания-съчетана травма-глава, гърди, корем, крайници-контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб, сърце, корема, разкъсване на черния дроб, десерозация на дебелото черво, ретроперитонеален хематом, комбинирана травма в областта на дясната лакътна става-счупване на костите, изграждащи ставата, всички в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като проведеното лечение според представената медицинска документация е било именно на тези травми.От изслушаното заключение пред първоинстанционния съд по СПЕ от 18.03.2019г. на в.л. Т.Аврамова, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на претърпените телесни и мозъчни травми и осъзнаване на последиците от ПТП въззиваемият е развил симптоми, отговарящи на критериите за диагноза Посткомоционен /постконтузионен/ синдром и разстройство в адаптацията с умерено тежък депресивен синдром.

Съгласно заключението на САвТ от 13.03.2019г. на в.л.Х.К. механизмът на възникналото ПТП е следният: при движение по Автомагистрала-2 „Хемус” при км. 392+800 водачът на л.а. попада на внезапно появилото се на пътното платно препятствие - животно.С цел избягване на препятствието и предотвратяване на ПТП предприел маневра заобикаляне/ляв завой и после десен/, при която автомобилът изгубил стабилност, устремил се в лява посока, блъснал се в крайпътната мантинела, след удара в нея се занесъл обратно на часовниковата стрелка, качил се с предната си част на мантинелата и последвал удар в близкия бетонен фундамент. При предприемане на маневрата автомобилът е ударил/преминал/ през животното на пътя.Автомобилът се е движил със скорост от 144, 4 км/ч./според обясненията на в.л. в о.с.з. на 21.03.2019г. посочената стойност е взета от ДП №1112/13г., но е извършил и необходимата проверка/.Животното се е появило на пътя от към нео -безопасената оградна ивица на магистралата и е било извън видимостта на водача преди появата си на пътното платно.Животното от стъпването си на пътното платно е било опасност за движението и се движило до мястото на удара 4, 5 секунди, за което време автомобилът изминал 181 м. Животното е попадало в опасната зона за спиране на автомобила при посочената скорост.Скоростта, при която животното не би попадало в опасната зона, т.е. водачът би могъл да възприеме своевременно и да спре при появилото се внезапно препятствие, е 70-75 км/ч.

Поддържа се от въззивника, че с действията си, а именно управляване на автомобила с превишена и несъобразена скорост и предприета неправилна маневра въззиваемият е съпричинил вредоностния резултат.Съгласно разпоредбите на чл. 21 от ЗДвП общата максимално разрешената скорост при движение по магистрала е 140 км/ч.Няма наведени твърдения, че за конкретния участък, където е настъпило ПТП, е имало сигнализация с пътен знак за друга максимално разрешена скорост. Цитираната САвЕ сочи скорост от 144,4 км/ч. към момента на възникване на ПТП. Към самата експертиза липсва обосновка въз основа на какви изчисления вещото лице е определило така посочената скорост. Посочило е, че е възприело скоростта, установена в ДП и на база собствена проверка.В ДП, съгласно цитираното постановление за прекратяване, са били установени първоначално скорост от 144, 4 км/ч и допълнително скорост от 139, 43 км/ч и последната е възприета като достоверна от ВОП. Изчисляването на скоростта на автомобила при възникване на ПТП се извършва чрез специални знания, включващи сложни математически модели, в които се залагат като елементи множество различни величини и коефициенти, последните с вариации, субективно възприемани от вещите лица. При липсата на обосновка от в.л.Х.К. не би могло да се установи какви базисни параметри и коефициенти същият е включил, за да определи посочената скорост, съответно и не може да се направи проверка на същите, т.е. и на теоретично допуснати грешки при изчисленията. Липсва норма, в която да е зададен определен процент на допускани грешки при извършване на подобни изчисления, поради което съдът приема, че установената в настоящото производство скорост на движение на л.а. е 144 км/ч., т.е. с 4 км. над пределно разрешената за такъв вид път. Необходимо е, обаче да се установи дали движението с тази скорост е допринесло за настъпване на ПТП, т.е. дали, ако автомобилът се е движил с разрешената скорост от 140 кв.м. ПТП би могло да бъде избегнато, както и дали скоростта е съобразена по см. на чл. 20 от ЗДвП. Съгласно чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП водачите са длъжни при избиране на скоростта да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Преди възникване на процесното ПТП никой от посочените в нормата обективни фактори не е изисквал водачът да се движи със скорост под максимално установената от 140 кв.м. Изменението в пътната обстановка е възникнало внезапно чрез препятствие - излизане на диво животно /между страните по делото е прието за безспорно обстоятелството, че животното е било чакал/ на пътното платно, което водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди по-рано, за да съобрази скоростта на движение с него. С появата си пред автомобила животното е представлявало внезапна опасност за движението, като същевременно водачът не е могъл да преодолее тази опасност по начина, предвиден в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗдвП, т.е. чрез намаляване на скоростта и спиране, каквото е задължение му при възникване на внезапна опасност. Съгласно заключението на САвТ, за да може да намали скоростта и да спре, за да избегне удара от внезапно появилото се на пътното платно животно, чието появяване водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, той е следвало да се движи със скорост от 70-75 км/ч, при която скорост животното не би попадало в опасната зона на спиране.Тази скорост от своя страна е твърде ниска, за да се изисква да бъде избрана за движение по магистрала, при положение, че са липсвали други фактори, които да я налагат. След като не е могъл да спре, водачът се е опитал да заобиколи препятствието /предприета маневра ляв завой и после десен/.На въпроса какъв щеше да бъде механизмът на ПТП, ако автомобилът беше ударил /преминал/, през животно на пътя, в.л. по неоспорената от въззивника САвтЕ е посочило, че при ПТП автомобилът е ударил /преминал/ през животното. Липсват ангажирани доказателства по делото, от които да се установява, че, ако водачът, движейки се с разрешената скорост 140 км/ч, не беше предприел маневра заобикаляне на животното, а беше направо преминал през него, процесното ПТП не би настъпило или, че при липсата на животно, съответно удар в него, а само при предприемане на маневра на ляво и после на дясно ПТП отново би настъпило. Предвид гореустановеното съдът приема за недоказани, съответно неоснователни възраженията на въззивника, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.к., ако й същият да се е движил със скорост от 140 км/ч, а не 144 км/ч, то отново не е бил длъжен и не би могъл да предвиди внезапното навлизане на диво животно на магистралата и да избегне сблъсъка с него, а от там и настъпването на ПТП.С оглед изложеното и се приема, че причината за настъпване на ПТП е внезапната поява на автомагистралата на диво животно.

Съгласно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП автомагистралата е вид републикански път, а съгласно ал.7 същата е вид национален обект, представляващ специално изграден и означен път за движение само на МПС с високи скорости, притежаващ определени технически характеристики.Като вид изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя - чл.19 от ЗП в действащата му редакция към момента на възникване на вредите-ДВ, бр.55/11г.В Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, обн. ДВ, бр.91/12г., приложима и по отношение на републиканските пътища, са определени видът, обхватът, техническите изисквания, нормите и правилата и периодичността на работите за поддържане и текущ ремонт на пътищата, както и изискванията към организацията и технологията за тяхното изпълнение. Поддържането на пътищата, съгласно чл.2, включва комплекс от дейности и системни грижи за осигуряване на необходимите условия за непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя, за предпазване на пътищата от преждевременно износване, за охрана, за осъществяване на мерките за защита на пътните съоръжения и принадлежности, както и за реда за водене на техническата отчетност на пътищата.Съгласно чл.10 текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти.Към текущото поддържане се отнасят и дейностите, свързани с отстраняване на единични повреди и дефор -мации по елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им развитие.Текущото поддържане и текущият ремонт на пътищата включват и следната дейност: поставяне на нови или подмяна на отделни повредени пътни знаци, предпазни огради и направляващи стълбчета, както и поставяне на допълнителни такива при необходимост.

Автомагистралите съгласно чл.3, ал.7, т.6 от ЗП следва да имат предпазна телена ограда, която е вид пътна принадлежност според определението по §1, т.4 от ДР на ЗП.Съгласно Технически правила за приложение и техническа документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, изд. на ГУ ”Пътища”, 1995г. предпазни мрежи по автомагистралите се поставят задължително при посочените т.2.1 хипотези, а именно, когато магистралата преминава в близост до гори и горски масиви, обитавани от диви животни, в близост до пасища и обработваеми селско -стопански пасища и земи, в близост до населени места, при доказани статистически данни повече от 1 ПТП на 1 км. участък, предизвикано от пресичане на домашни или диви животни, независимо от съществуването или не на горните условия.

Между страните е прието за безспорно, че в участъка от автомагистралата, където е настъпило процесното ПТП, не е имало към 22.10.2013г. предпазна оградна мрежа.От приложената по приобщеното към доказателствения материал ДП №1112/13г. водена кореспонденция между АПИ, ОПУ-Варна и РУП Провадия се установява, че по повод констатираните в началото на 2013г. нарушения по обезопасяване на АМ „Хемус” в участъка от км.392 до км.382 в посока Варна-Шумен и км.381 до км.392 в платното Шумен-Варна, а именно липсата на задължителни те -лени заграждения по чл.3, ал.7, т.6 от ЗП, явяващо се предпоставка за навлизане на диви и домашни животни на пътните платна и опасност за възникване на ПТП и искане по чл.57 от ЗМВР/отм., действащ към 2013г./ в едномесечен срок РУП Провадия да бъде уведомено за взетите мерки за обезопасяване на района, от ОПУ Варна е отговорено на 07.03.2013г., че се извършват проверки за липса на пред - пазна оградна мрежа, поетапно се възстановява липсващата мрежа и за посочените участъци ще бъдат предприети мерки като се заложат в програмите на ОПУ Варна необходимите количества и след одобряване от АПИ и осигуряване на финансиране поетапно ще се възстановява липсващата мрежа.Според доклад от 06.11.2012г. от и.д. директор на ОПУ Варна до АПИ при извършения оглед на стопанисвания от АПИ чрез ОПУ Варна участък от АМ „Хемус” по повод множество подадени сигнали за липса на предпазна мрежа, явяващо се предпоставка за появата на животни на магистралата, застрашаващи безопасната й експлоатация, се е констатирала липсата на 29 700 м. предпазна телена мрежа на стойност 1 040 688лв. без ДДС, като се е искало да се отпуснат първоначално средства за най-належащ участък от 1000 м.-от км.409 до км.415 на стойност 35 040лв.Според уведомление от 25.03.2014г. от директора на ОПУ Варна с отпуснатите средства от АПИ за възстановяване на предпазна оградна мрежа за 1100 м. е възстановена през м.декември 2012г. мрежата от км.409 до км.423.Безспорно въззивникът е бил уведомен за липсващата предпазна оградна мрежа в участъка, където е настъпило ПТП, явяващо се предпоставка за появата на животни на магистралата, застрашаващи безопасната й експлоатация/участъкът се намира и в близост до населени места и обработваеми селскостопански площи-според протокола за оглед на местопроизшествието в дясно от пътното платно е имало стръмен наклон, а след това изорана нива, а между нея и пътното платно не е имало оградна мрежа и оградни колчета/, вкл. от органите на МВР, и е приел, че поетапно следва да възстанови мрежата в този участък при осигуряване на финансиране.В тази връзка и съдът приема за неоснователно възражението му, че в този участък не е било необходимо поставянето на предпазна мрежа.Възразява и, че с оглед местоположението на участъка животно би могло да навлезе дори и при поставена мрежа. Съгласно цитираните технически правила, при мостовите съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или по подпорните стени като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100м. от мястото на вливане на връзката във второстепенния път.Видно от материалите по ДП, вкл. цитирания протокол, ПТП не е възникнало първоначално под моста, преминаващ над магистралата, а поне на 67, 20м. преди това, доколкото части от трупа на удареното животно/парчета от кожа и петно кръв/ са намерени на такова разстояние от колоните на моста, а самото животно на разстояние от 58, 30м., т.е. животното не е излязло на платното под мостовото съоръжение, а от десния необезопасен участък на магистралата на разстояние поне 67, 20м. преди моста, който е участък, където би следвало да има мрежа, ако и тя впоследствие да е трябвало да прекъсне около подпорните стени на моста.

Предвид гореустановеното съдът приема, че внезапната поява на диво животно на магистралата е в резултат от липсата на изискуемата се от чл.3, ал.7, т.6 от ЗП предпазна мрежа.В рамките на горепосочените правомощия АПИ има задължение да организира поддръжката на процесния път чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане поддръжката на трето лице.В конкретния случай се установява неизпълнение на задължението за поддръжката на горепосочената пътна принадлежност, във връзка с което е настъпило процесното ПТП.Ирелеватно за настоящото производство е обстоятелството дали АПИ е разполагала или не с достатъчно средства, за да извърши необходимата поддръжка и дали върху поставените мрежи, които не са под постоянен надзор, се извършват престъпни посегателства. Тъй като АПИ изпълнява възложените й със закон задължения посредством възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители/съответно и на трети лица като подизпълнители/, тяхна е и отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни задължения/или договорни/.В случая виновното поведение се изразява в бездействие.Съобразно предвидената гаранционно-обезпечителната отговорност на осн. чл.49 от ЗЗД за вредата, причинена от бездействието на нейните служители/или подизпълнители/, отговоря АПИ.

Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е посочено в ППВС №4/23.12.1968г. залегналото в чл.52 от ЗЗД понятие „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Видно от СМЕ въззиваемият е получил множество травматични увреждания: съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници - контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб, сърце, корема, разкъсване на черния дроб, десерозация на дебелото черво, ретроперитонеален хематом, комбинирана травма в областта на дясната лакътна става-счупване на костите, изграждащи ставата, всички в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, наложили оперативни интервенции и първоначален болничен престой от две седмици. Впоследствие, съгласно издадените болнични листи, е провеждал домашно лечение до 04.03.2014г., според издадените амбулаторни листи физиотерапия през м.04 и 05.2014г., а според епикриза от 14.11. 2015г. е провел болнично лечение в периода 10.11.2015г.-14.11.2015г. за открито наместване с вътрешна фиксация на хумерус.От показанията на св.М.Ш. и св.А.Д., кредитирани от съда като базирани на непосредствени възприятия и вътрешно непротиворечиви, се установява, че въззиваемият по повод получените травматични увреждания е търпял силни физически болки и страдания.Предвид счупването на лакътната става е бил и за продължителен период от време с обездвижена дясна ръка, не е можел да се обслужва сам в рамките на 4-5 месеца, налагало се да го обгрижват близките му.Наред с физическите страдания се сринал емоционално, делял живота си на преди и след катастрофата, бил много депресиран.Въпреки двете операции на ръката и понастоящем тя останала деформирана и с невъзстановени напълно функции.Показанията на свидетелите се подкрепят от заключението на цитираната СПЕ, установяваща, че въззиваемият е развил симптоми на разстройство в адаптацията с умерено тежък депресивен синдром, като състоянието постепенно е отзвучавало в рамките на 6 месеца, но и понастоящем в емоционалното му състояние са налице амнестични данни за емоционална лабилност, както и други остатъчни церебрастенни симптоми/главоболие, тежест в главата, замъглено виждане, дискомфорт при ясно виждане, повишена раздразнителност, затруднения при концентрацията/, последните резултат от претърпените мозъчни травми и развития посттравматичен мозъчен синдром.Според цитираната СМЕ понастоящем е налице видима деформация в областта на дясната лакътна става, водеща до ненормална позиция на десния горен крайник спрямо тялото, налице е мекотъканен дефект в областта на дясната мишница и дефект в сгъването на дясната лакътна става, като същите водят до загрозяване и като се има предвид изминалия значителен период от време, тези увреждания ще останат завинаги.

Преценявайки така установените период и интензитет на търпените от въззиваемия физически и психични болки и страдания, резултат от претърпяното ПТП, последното резултат навлизането на диво животно на магистралата, предвид бездействие служителите на въззивника за изпълнение на нормативно предвидени задължения по поставяне на този участък от магистралата на предпазна оградна мрежа, както и обстоятелството, че обезобразяването на горния десен крайник, както и трайното затруднение в движението му, ще останат доживотно, съдът приема, че справедливото по см. на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 40 000лв., което не се явява прекомерно, вкл. и с оглед възрастта на пострадалия и затрудненията, които ще търпи до края на живота си. Върху присъдената главница на осн. чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да бъде присъдена законна лихва така, както е поискано за период от три години преди датата на подаване на исковата молба, а именно за периода 07.10.2015г. до 07.10.2018г., възлизащо на 12 192, 81лв.

От заключението на ССЕ от 13.03.2019г. на в.л. Д.П., изслушано пред първоинстанционния съд, кредитирано от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че разликата между полученото от въззиваемия обезщетение за временна нетрудоспособност докато е бил в болнични предвид претърпените при ПТП травми /според представените по делото болнични листи това е периодът 22.10.2013г.-04.03.2014г./ и трудовото възнаграждение, което би получил, ако работеше при същия работодател през този период, възлиза на 2 773, 34лв. Предвид така установените имуществени вреди предявеният иск за присъждане на посочената сума се явява основателен. Съгласно представените фактури от 24.10.2013г., 30.10.2013г., 02.11.2013г., 31.01. 2014г. и 21.02.2014г. и фискални бонове въззиваемият е заплатил за посочените в същите медицински изделия, болничен престой, за ортотрипсия/ударно-вълнова терапия, прилагана  при мускулно-скелетния заболявания/, за комплексна здравна услуга барокамера и озонотерапия, и прегледи общо сумата от 2 626, 50лв., като всички заплатени суми за медицински материали и лечения, съгласно СМЕ, са направени във връзка със получените при ПТП травматични увреждания, предвид което предявеният иск за присъждане на горепосочената сума също се явява основателен.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанцинонния съд, решението на ВОС в обжалваните му части следва да бъде потвърдено.Неоснователни са възраженията на третото лице помагач досежно твърдяното неправилно негово конституиране.Предвид сключения договор за възлагане на обществена поръчка №Д-22/30.05.2011г. с предмет „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации/” на 712, 30 км., републикански пътища, стопанисвани от АПИ съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, сключен между АПИ и „Пътища и мостове”ЕООД, гр.Варна, „Инжстройинженеринг”ЕООД, гр.Варна и „Пътно строителство”АД, гр.Добрич в качеството им на съдружници в ДЗЗД, част от които 712, 30 км. е пътят, на който е настъпило процесното ПТП, за въззивника е налице превен интерес от привличането на „Инжстройинженеринг”ЕООД.Развитите от третото лице помагач съображения касаят не допустимостта на неговото участие в настоящото производство, а основателността на евентуалната бъдеща регресна претенция на АПИ.

Въззиваемият не претендира разноски в настоящото производство, съответно такива не му се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №571/09.05.2019г., постановено по гр.д.№2317/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр.София е осъдена да заплати на С.Й.С.: 1/ сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП, станало на 22.10.2013г., км.392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД; 2/ сумата от 2 626, 50лв., представляваща обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на нанесени на ищеца телесни увреждания при ПТП, станало на 22.10.2013г., км. 392+800 на Автомагистрала - 2 „Хемус“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД; 3/ сумата от 2 773, 34 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода 22.10.2013г. до 04.03. 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД; 4/ сумата от 12 192, 81лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница от 40 000 лв. за периода от 07.10. 2015г. до 07.10.2018г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и Агенция „Пътна Инфраструктура“ - гр.София е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Варна, сумата от 3 053, 71лв., дължими държавни такси и разноски в производството, като и сумата от 5лв., държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, като решението е поста -новено при участието на трето лице - помагач на ответника „Инжстройинженеринг“ ЕООД, гр.Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: