Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №   166 /23.10.2014 година, гр.Варна

 

                                      В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 364 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Пазари” ЕАД гр.Варна срещу решение № 773/23.05.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2314/2013 година, с което са били уважени положителните установителни искове за собственост  на „Атлант” ООД гр.Русе срещу жалбоподателя за три самостоятелни търговски обекта, подробно описани в диспозитива на решението, жалбоподателят е осъден да предаде държането им и да заплати разноски в размер на 13412.53 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли исковете, като присъди разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна „Атлант” ООД оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като й присъди направените разноски за тази инстанция в размер на 2300.00 лева.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на с пора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Праводателят на въззиваемото дружество „Атлант” ООД - ЕТ”Атлант-П. А.”*** е придобил по договор за приватизация от 24.12.1992 година с продавач „Лазур” АД гр.Варна бившата сладкарница „Адамо” със сладкарски цех на „Колхозен пазар” в гр.Варна със застроена площ от 350 кв. метра, със статут на временна постройка по смисъла на ЗТСУ (отм.) и без право на  собственост от терена, върху който е изградена - виж л.201 или л.300 от делото на ВОС. На 28.12.1992 година купувачът е въведен във владение на имота - виж л.301 от същото дело. През 2006 година едноличният търговец се е снабдил с  к.н.а.№ 66/2006 година по описа на нотариус О. Ш. - рег. № 147 в НтК, с който той е признат за собственик на търговския  обекта, а именно: сладкарница, магазини и санитарни помещения, с обща застроена площ от 319 кв.метра - виж л.45 от делото на ВОС. През 2007 година въззиваемото дружество придобива имота по договор за покупко - продажба с ЕТ, за което е съставен НА № 66/2007 година по описа на нотариус С. Д. с рег.№ 363 в НтК – виж л.26 от приложеното адм.д.№ 3420/2010 година на Административен съд гр.Варна, ХХ състав. През 2008 година между страните по делото е бил сключен и договор за наем на търговско място № 536 с площ от 266 кв.м собственост на въззивника, по силата на който въззиваемото дружество е имало право на изгради преместваеми обекти за обслужване на придобитата преди това от ЕТ „Атлант- П. А.” обекти. Договорът е бил прекратено едностранно от „Пазари” ЕАД и е бил предявен иск по чл.108 от ЗС пред ВРС за терена-търговското място, по което има влязло в сила решение за предаване на търговското  място-площта. В изпълнение на това решение е образувано изп.д.№657/2012 година на ЧСИ с р.№ 718 в КЧСИ и на 28.05.2013 година въззиваемото дружество е било отстранено от следните обекти, предмет на спора по настоящето дело:сладкарница със склад към нея, аптека и три магазина. От назначената пред ВОС СТЕ, която не е оспорена, е установено по категоричен начин, че процесните обекти са  получили статут на търпими обект по смисъла на ЗУТ и че те са идентични с обектите предмет на принудителното изпълнение по горепосоченото изпълнително дело – виж л.136 до л.146 от делото на ВОС.

При тази фактическа обстановка правилно ВОС е приел, че в отношенията с въззивника въззиваемото дружество е собственик на същите обекти и е осъдил въззивника да предаде държането им на въззиваемия.

Във въззивната жалба е направено искане за назначаване на повторна графологична експертиза за подписа на мястото на продавач по договора за приватизация от 24.12.2014 година, което въззивният съд е приел за неоснователно. Това е така защото по делото има събрани обилни и безпротиворечиви доказателства, включително заключението на СГЕ, допълнително издавани от „Лазур” служебни бележки в потвърждение на надлежното сключване на договора за приватизация, постановление от 06.12.2013 година на ВРП за прекратяване на досъдебно производство № 161/2013 година по описа на ОД на МВР-Варна, касаещо договора за продажба и евентуалната му подправка, свързана с предметното му съдържание, които категорично сочат, че подписа на Изп.директор на „Лазур” АД  Й. Н. е автентичен и приватизационният договор е породил вещно-транслативния си ефект.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е неоснователна, както и че при разглеждане на делото и постановяване на решението си ВОС не е допуснал нарушение на процесуалните правила или на материалния закон, поради което  обжалваното решение се явява правилно и обосновано и следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивното дружество следва да понесе разноските на насрещната страна за тази инстанция възлизащи на 2300.00 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, ВАпС

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 773/23.05.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2314/2013 година.

ОСЪЖДА „Пазари” ЕАД гр.Варна с ЕИК 148089508 да заплати на „Атлант” ООД гр.Русе, с ЕИК103075258 разноски в размер на 2300.00 (две хиляди и триста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.