Р Е Ш Е Н И Е № 152

гр. Варна, 13.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 365 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.М. *** чрез адв. С.М. *** срещу решение № 64/31.05.2016г., постановено по гражданско дело № 73 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от въззивницата в условията на евентуалност иск против Г.Ш.А., Е.М.М., действаща със съгласието на своята майка Г.Ш.А. и Р.М.М.,***, по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между баща й М. М. Т., б.ж. на с. Баячево, общ.Търговище, починал на 05.08.2014г. и ответниците, оформен с нот.акт №171/18.06.2014г., т.VІІІ, нот.д.№872/2014г. на нотариус П. А., рег. № 496 на НК договор за прехвърляне срещу гледане и грижи на подробно описан недвижим имот. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като необосновано съдът е приел, че майката и сина–ответници са редували своите смени за полагане на труд, както и че приобретателите са изпълнявали точно и своевременно поетите по договора задължения. В тази насока въззивницата се позовава на обстоятелството, че уговореното от страните е грижите и издръжката да се предоставят лично от приобретателите, а не от трето лице /съпругата на ответника/. Освен това се установило по делото от писмените и гласни доказателства и от заключението на вещото лице, че прехвърлителят се е нуждаел от неотложен медицински преглед и подробни изследвания, които не са му били осигурени от ответниците. Всички събрани доказателства установяват неизпълнението на задължението за даване на издръжка и гледане, поради което се претендира решението в обжалваната част да се отмени и съдът да развали алеаторния договор до размер на ½ ид.ч. на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни - Г.Ш.А., Е.М.М., действаща със съгласието на своята майка Г.Ш.А. и Р.М.М., с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изцяло мотивите на първоинстанционния съд, в които доказателствения материал е обсъден пълно и всестранно и е обоснован законосъобразния краен извод.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването в съответната му част /решението в частта по главния предявен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД не е обжалвано и не е предмет на въззивното производство/, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

На 18.06.2014г. е бил сключен процесния алеаторен договор, с който бащата на ищцата М. М. Т. е прехвърлил на ответниците Г.Ш.М. и двете й деца Е.М.М. /удостоверение за раждане на това дете е на л. 33 от настоящото дело/ и Р.М.М. собствения си ап. № 3, находящ се в гр. Търговище, ул. „Гладстон”, № 6, вх. А, ет. 1 срещу полагането на настоящи и бъдещи пожизнени грижи, гледане и издръжка от страна на приобретателите за прехвърлителя Т., който си е запазил пожизнено правото на ползване на прехвърления имот – НА № 171, т. VІІІ, рег. № 8676, дело № 872/18.06.14г. на нотариус П. А., рег. № 496 на НК, гр. Търговище. При изповядване на сделката прехвърлителят е положил отпечатък от десния си палец с отбелязването от нотариуса, че това се извършва поради физическа невъзможност да се подпише документа, макар и Т. да е грамотен.

Прехвърлителят Т. е починал на 05.08.14г. и оставил за свои наследници дъщеря си Р. М. Х. и сина си М. М. М. – удостоверение за наследници на л. 11 от делото на ТРС. В издаденото от мед. специалист на с. Баячево свидетелство за смъртта на М. Т. /л. 12 от делото на ТРС/ е вписано, че смъртта е настъпила вследствие на следните заболявания: остра сърдечна недостатъчност с приблизителен период от време между началото на патологичния процес и смъртта от 2 дни; хипертонична болест – ІІ степен, с приблизителен период от време между началото на патологичния процес и смъртта от 10 години; хроничен бронхит, с период от време между началото на патологичния процес и смъртта от 10 години и кахексия, с период от време между началото на патологичния процес и смъртта от 1 година.

Според неоспорените твърдения на ответниците, М. Т. е живял на семейни начала в с. Баячево с майката на ответницата Г. – Е. Х. Н. за периода от 1992г. и до деня на нейната смърт, настъпила през м. май 2013г. Двете деца на Г. – Е. и Р. са родени от връзката й със сина на М. Т. – М. М. М., с когото не са имали граждански брак и са се разделили през 2012г., от който момент ответниците са заживели в едно домакинство с М. Т. и Е. Н.

От представените амбулаторни листи от първично посещение при СИМП, издадени от д-р Б. М. се установява, че на М. Т. са правени ежегодни прегледи като първия такъв е от 27.09.2010г., а последният е от 04.06.2014г. /л. 49-43 от делото на ТРС/. При снемане на анамнезите е отбелязано, че пациентът е с намаление на слуха и ползва слухов апарат, страда от хипертонична болест, пуши цигари и не употребява алкохол. Теглото при прегледа през 2010г. е установено на 67 кг., през 2012г. – 69 кг., през 2013г. – 72 кг, а на 04.06.14г. – 70 кг. На последната дата е отбелязано от лекаря, че лицето страда от двустранна глухота и трудно се движи сам. Отбелязани са и резултатите от направените изследвания урина и измерено кръвно налягане. Няма предписана терапия. Върху амбулаторните листи липсва подписа на пациента /на което обстоятелство се позовава въззивницата едва в писмените си бележки пред въззивната инстанция/, но по делото не са събрани доказателства, че издадените официални удостоверителни документи са с невярно съдържание /като такова оспорване не е и предприето/.

Видно от приетите и приложени на л. 54-68 от делото на ТРС заверени копия от трудови договори и заповеди за прекратяване на трудово правоотношение, че ответницата Г.А., считано от 01.09.2009г. е започнала работа и понастоящем работи в „ЗЕНОН БГ” ООД, гр. Търговище в цеха му в индустриалната зона на гр. Търговище като работник по сглобяване на детайли, при сумирано изчисляване на работното време и продължителност на работния ден от 8 часа, а ответника Р.М. е работил в същото предприятие и на същата длъжност, считано от 13.07.12г. до 24.10.12г., от 21.02.13г. до 03.02.14г. и от 28.08.14г. до настоящия момент.

Видно от завереното копие на НА № 88, т. ХІ, рег. № 13979, дело № 1365/03.12.10г. на нотариус П. А., рег. № 496 на НК, гр. Търговище, че М. М. Т. е прехвърлил на майката на ответницата Г. – Е. Х. Н. дворното място, ведно с къща и стопански постройки в с. Баячево срещу задължение за грижи и издържане /л. 13 от делото на ТРС/.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на водените от всяка от насрещните страни свидетели, които групирани именно по този признак взаимно си противоречат. Така свидетелите, водени от ищцата сочат, че през м. май-юни 2014г. М. е бил много зле – бил е блед и изпит на външен вид човек, с тегло от около 50 кг. и се оплаквал от силни болки в стомаха; живеел в лоши битови условия /малка къщичка, а в неговата стая едно легло с маса и бюфет и при лоша хигиена според критериите на свидетеля Любенов/ и отказал на свидетелите да го заведат на лекар /така в показанията на св. В. Л., живеещ на семейни начала с дъщерята на ищцата в гр. София и св. И. С. – съсед на ищцата в гр. София/. Впечатленията на тези двама свидетели са инцидентни и касаят период преди сключване на процесния договор. Свидетелката Ф. Х. е живяла няколко години в с. Баячево при сестра си и излага, че се е срещала с М. Т. и го е виждала да седи на пейката пред двора на къщата. Оплаквал се от главоболие и болки в стомаха, но не искал да го водят на лекар, тъй като го било страх от ответницата Г.. Свидетелката не е посещавала дома на М., а влязла в двора едва в деня на неговото погребение. Сочи, че веднъж го е видяла паднал в градината и не можел да стане, а тъй като не чувал, той не се отзовал на виковете й. Свидетелката не могла да влезе в двора, тъй като била заключена пътната врата. След смъртта на жената, с която е живеел М., здравословното му състояние започнало да се влошава като той много е отслабнал. Тази свидетелка счита, че никой не се е грижил за М. Т., тъй като Г. е постоянно на работа, Р. е в чужбина, а в къщата няма никой. През 2013г. тази свидетелка е живяла не само в с. Баячево, но и в друго село – Острец.

Другата група свидетели са постоянни жители на с. Баячево като част от тях са и съседи на къщата, в която е живял М. Т. Св. Х. Х. сочи, че здравословното състояние на Топалов се е влошило няколко месеца преди смъртта му, но е продължавал да работи в работилницата си под сайванта – слагал дръжки на инструменти, заточвал ги е и други такива дейности. Само последните 10-15 дни преди смъртта си не е могъл да работи като предпочитал да лежи. Бил е отслабнал, но не чак толкова много. Сочи, че М. е живеел при много добри условия, бил е винаги чисто облечен и нахранен, споделил, че Г. го къпе, а Р. го е бръснел. Свидетелката е виждала на масата му сготвена храна. М. е живеел в едно домакинство с Г., съпругата му и другото дете на Г.. Съпругата на Р. постоянно си е била в къщи и е гледала детето си. М. е пушел, не чувал и имал високо кръвно налягане, но не обичал да ходи на лекар, като дори в присъствието на свидетелката е отказал на еднократното предложение на ищцата да го заведе на лекар в София. Самият М. е изразявал пред свидетелката, че е много доволен от Г., споделяйки че е гледан много добре и каквото има ще го даде на тях. Грижите, които са полагали Г. и децата й за М. са продължили от деня на смъртта на майката на Г. и до смъртта на Т.

Свидетелят К. също посочва, че М. му е споделял задоволството си от грижите, които полага Г. за него. Сочи, че много му е треперела ръката на М. и той не можел да държи химикала, но можел да рендосва дръжки и други неща в работилницата си. М. се е оплаквал от високо кръвно налягане и последната седмица и половина преди да почине не е могъл да се държи много и е легнал на легло. Преди това не е лежал и е правил услуги на хората. Св. В. също е бил съсед на М. Т. и те често са разговаряли на пейката пред дома му. Не е наблюдавал някаква драстична промяна в теглото на М. през годините. Грижите за М. са били полагани от Г. и Р. като впечатленията на свидетеля са, че Т. е бил обслужван, бил е чист и не се е оплаквал. И този свидетел потвърждава, че съпругата на Р. постоянно е в къщи, но Г. и сина й са организирали смените си на работа, така че един от тях също да е в къщи. В стаята на М. /там е живеела и Г. с дъщеря си/ винаги е било чисто. Свидетелят е сигурен, че 8 дни преди смъртта си М.е бил здрав и прав и не се е залежавал.

Свидетелката П. И. пък излага, че е видяла ищцата за първи път зимата на 2014/2015г. и Р. е поискала от нея да стане свидетел по делото за апартамента или за къщата, предлагайки й 200лв. и за да каже в съда, че баща й е бил много болен и на легло. Свидетелката не се съгласила, тъй като познавала М. и 10-15 дни преди смъртта му тя е ходила при него, за да й оправи чапата. Бил е глух, но можело да се говори с него.

От заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р К. Ч., се установява, че към 18.06.14г. М. Т. е страдал от заболяванията хипертонична болест, хроничен бронхит и кахексия, треперене на ръцете и затруднена походка, но тези състояния не са видими признаци за скоропостижна смърт. Същите обаче са били отчетлив признак, че лицето се нуждае от неотложен лекарски преглед и подробни изследвания. Констатираните към датата на смъртта заболявания и състояние според описанието на свидетелите могат да доведат до предположение за наличие на неопластично заболяване. Кахексията сама по себе си е резултат от болест или болестно състояние и в напредналите й стадии няма начин да се сбърка от медицинско лице. В с.з. се допълва, че заболяванията, посочени в смъртния акт, не да довели до състоянието на кахексия и вероятно е имало друго заболяване, което е причинило смъртта, но то не е изследвано и доказано. Според експерта причината Т. да не може да подпише нотариалния акт не е била изнемощялост – имал е тремор на ръцете и намалена гъвкавост с оглед възрастови изменения. Според експерта отказа на Т. да бъде заведен на лекар е могло да се удостовери от извикан за преглед лекар, пред когото пациентът не е дал съгласието си за преглед и лечение.

Заключението на съдебно-психиатричната експертиза, касаещо психичното състояние на прехвърлителя към момента на сключване на сделката 18.06.14г. не е относимо към предмета на настоящото производство, поради което и съдът не го коментира.

По допустимостта на решението в обжалваната му част.

Тъй като първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата с предявения в евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнението му от приобретателите до размер на ½ идеална част от прехвърления имот, а съдът се е произнесъл отхвърляйки иска за целия имот, то и решението за разликата над ½ ид.ч. следва да се обезсили като недопустимо поради произнасяне свръхпетитум.

По същността на предявения иск и неговата основателност.

            Неизпълнението на алеаторния договор за прехвърляне на собствеността върху имот срещу задължението за издръжка и гледане може да се установи чрез предявяването на конститутивния иск за разваляне на договора, при уважаването на който се променя и правното положение като се прекратява с обратна сила съществуващата облигационна връзка.

            Договорът за издръжка и гледане е средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя, като същевременно той е обусловен и от личността на страните между които се сключва. Точното му изпълнение предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество – по отношение на грижите и издръжката, необходими на прехвърлителя и то така, както са уговорени. При всички случаи е необходимо да бъде изяснено дали при наличието на неизпълнение, неизпълнената част на задължението не е по същество незначителна според действителния интерес на кредитора – чл. 87, ал. 4 от ЗЗД /т. 3 от ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС/.

            Наред с горното, макар и този договор да се сключва с оглед личността на пряко задълженото лице да дава издръжка и да полага грижи за прехвърлителя, според естеството на придобитите права те по същество са преминали и в непосредствено ползване от близкия на приобретателя кръг лица, с които той живее. Това означава, че приобретателят може да бъде подпомаган при изпълнението на договора и от своите близки в приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др., тъй като в преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими действия /т. 4 от цитираното ТР/.

                Според приетото в ТР № 6/15.05.2012г. по т.д. № 6/11г. на ОСГК на ВКС, ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

Изхождайки от начина на формулиране в договора на престацията на приобретателите„срещу полагането на настоящи и бъдещи пожизнени грижи, гледане и издръжка от страна на приобретателите” /и при липсата на особени уговорки/, следва да се приеме, че страните са имали предвид онова типично разбиране за гледането и издръжката, което е утвърдено в живота: установяване на общ живот /дори и в едно домакинство ако желае прехвърлителя/, на обща семейна среда за протичане на живота на прехвърлителя под грижите и вниманието на другата страна, както и задоволяването на нуждите на прехвърлителя със средствата на приобретателите. Изпълнението на тези задължения се свързват с ежедневното, постоянно и адекватно задоволяване на нуждите на прехвърлителя съобразно тяхната специфика, като всяко непрестиране на нужното като грижа и издръжка за определен период от време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на поетите задължения на приобретателя е налице при неоказване на необходимото съдействие от кредитора-прехвърлител на имота да приеме издръжката, но в последния случай е нужно в най-кратък срок да се предприемат действия по обезпечаване на издръжка и респективно за трансформация на задълженията от натурални в парични.

От установената по-горе фактическа обстановка по делото се налага извода, че предявеният иск е неоснователен. За изясняване на съдържанието на дължимата от приобретателите престация следва да се вземат предвид конкретните условия, семейна среда и отношения, при които е живял прехвърлителя към момента на сключването на алеаторния договор. От 1992г. до деня на своята смърт М. Т. е живял в този дом в с. Баячево, обл. Търговище /до м. май 2013г. с майката на Г. – Е. Н./, а от 2012г. и с Г. и двете й деца – Е. и Р.. При това положение следва да се приеме, че очакванията на прехвърлителя са били да се продължи живота му в едно домакинство и в тази семейна среда, при отношения и условия, такива каквито са били до момента на сключване на алеаторния договор. И именно това е установеното по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на ответниците, които са имали преки, непосредствени и почти ежедневни впечатления, вкл. и до смъртта на прехвърлителя, досежно отношенията между страните по алеаторния договор, както и от грижите, полагани от приобретателите за прехвърлителя. Свидетелите Х., К. и В. еднозначно сочат, че именно Г. и сина й Р. са полагали грижите за М. Т. като същият е бил много добре обгрижван – винаги с чисти дрехи, спретнат, с приготвена домашна храна. Свидетелката Х. Х. сочи, че самата „Г. го къпела срам не срам”, а Р. го бръснел. Самият Т. нееднократно е изразявал задоволството си от грижите на Г., споделяйки това със съселяните си. Дори и изразеният мотив за сключването на този договор е бил, че е доволен от грижите на ответниците и след смъртта си не желае неговия син да ги изгони от имотите.

В тази връзка е без значение, че прехвърлителят е споделял една стая с Г. и Е., а в другата са живеели Р. и съпругата с детето им. Изясни се от свидетелските показания, че къщата /новата/ е имала само две стаи /а старата къща очевидно не се е ползвала/ и поради тази причина домакинството е било разпределено по този начин на обитаване на стаите. Нещо повече – дворното място с къщата и стопанските постройки в с. Баячево са били прехвърлени от М. Т. на майката на Г. – Е. Х. Н. с договор за издръжка и гледане през 2010г., поради което следва да се приеме, че Г. е изпълнявала задълженията си по процесния договор именно при условията, при които страните са живели преди това, но вече в свой имот, станал такъв поради наследяване от майка си.

Дори и да се приеме, че не винаги самият Р. /поради отсъствието си от страната/ е могъл да полага грижите и да дава издръжка на дядо си М., то неговата майка и приобретател по договора – Г., е полагала тези грижи и давала издръжка. Дори и да се приеме, че трудовите смени на Г. и Р. са съвпадали и те са отсъствали от дома си по едно и също време, то в дома е живеела съпругата на Р., която е отглеждала своето дете, но пък Топалов е имал на разположение нейната подкрепа. Изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал останаха показанията на св. Ф. Х., че е заварила М. паднал на земята и не можел да стане, а нямало кой да му помогне като пътната врата е била заключена.

Съдът приема за установено от съставените от личния лекар медицински документи, че последният преглед на Топалов е бил осъществен на 04.06.14г. /два месеца преди смъртта му/ като там е отбелязано и неговото тегло от 70 килограма /съпоставен с измереното през 2013г. то е спаднало само с 2 кг./. Това подкрепя изложеното в показанията на свидетелите Х. Х. и В., че не са наблюдавали драстично намаление на теглото на М. през годините и в последните дни. При това положение следва да се постави под съмнение дали е вярно определено в свидетелството за смъртта на Т., подписано от фелдшера Д., че състоянието кахексия датира от 1 година преди смъртта. Обективна е констатацията в амбулаторния лист за прегледа от 04.06.14г., че Топалов трудно се движи сам, но и няма рязко спадане на теглото в сравнение с прегледа му от 03.04.2013г. Очевидно Т. е имал хронични заболявания, които обаче не са довели до настъпване на смъртта му, но и е факт, че не е констатирано заболяването, предизвикало острата сърдечна недостатъчност. Безспорно от показанията и на двете групи свидетели се установява, че самият Т. не е желаел да посещава лекари – така в показанията на свидетелите Л., С., Ф. Х. и Х. Х.. Последната дори излага, че Топалов е отказал и на дъщеря си Р. да бъде отведен в София на лекар. При това положение следва да се приеме, че макар и в последните десетина дни /св. Х. Х. сочи, че не е могъл да работи последните 10-15 дни, св. К. – седмица и половина, св. В. – последните 8 дни, св. П. И. – 10-15 дни/ преди смъртта на Т. същият да е легнал на легло, тъй като краката не го държали и нямал сили /очевидно поради прогресия на болестно състояние, както предполага и вещото лице Ч./, то това не е поставило в забава длъжниците по алеаторния договор, тъй като именно самият прехврлител е отказвал да бъде преглеждан. Евентуалното удостоверяване на отказ на пациент да бъде лекуван, направен пред медицинско лице /каквото счита за задължително вещото лице Ч./, има значение само за отпадане отговорността на последното, а не и основание за формиране на извода, че е липсвал отказ на Топалов да бъде лекуван.

С оглед на изложеното следва да се направи извода, че длъжниците по процесния договор са изпълнили в пълен обем и съобразно уговореното като предмет на договора съдържание на престацията – да осигурят в необходимия съобразно конкретните нужди грижи, гледане и издръжка на прехвърлителя М. Т. до неговата смърт. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, а поради съвпадане на изводите на двете инстанции – решението на ТОС следва да се потвърди в допустимата му част.

Предвид изхода на настоящото дело, разноски в полза на въззивницата не следва да се присъждат, а въззиваемите не са претендирали присъждането на такива.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ОБЕЗСИЛВА решение № 64/31.05.2016г., постановено по гражданско дело № 73 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от Р.М.Х., ЕГН ********** *** иск против Г.Ш.А., ЕГН **********, Е.М.М., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Г.Ш.А. и Р.М.М., ЕГН ********** ***, иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между баща й М. М. Т., б.ж. на с. Баячево, общ.Търговище, починал на 05.08.2014г. и ответниците, оформен с нот.акт №171/18.06.2014г., т.VІІІ, нот.д.№872/2014г. на нотариус П. А., рег. № 496 на НК, гр. Търговище, договор за прехвърляне срещу гледане и грижи за ½ /една втора/ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, ул.”Гладстон”, 6, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 3 от 71.19 кв.м., с идентификатор №73626. 506.172.3.19, по КК на гр. Търговище, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, антре и балкон, заедно с избено помещение №3 от 5.88 кв.м., заедно с 154/10 000 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 154/10 000 ид.ч. от правото на строеж от поземлен имот с идентификатор №73626.506.172 по КК на гр. Търговище.

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/31.05.2016г., постановено по гражданско дело № 73 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от Р.М.Х., ЕГН ********** *** иск против Г.Ш.А., ЕГН **********, Е.М.М., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Г.Ш.А. и Р.М.М., ЕГН ********** ***, иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между баща й М. М. Т., б.ж. на с. Баячево, общ.Търговище, починал на 05.08.2014г. и ответниците, оформен с нот.акт №171/18.06.2014г., т.VІІІ, нот.д.№872/2014г. на нотариус П. А., рег. № 496 на НК, гр. Търговище, договор за прехвърляне срещу гледане и грижи за останалата ½ /една втора/ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, ул.”Гладстон”, 6, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 3 от 71.19 кв.м., с идентификатор №73626. 506.172.3.19, по КК на гр. Търговище, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, антре и балкон, заедно с избено помещение №3 от 5.88 кв.м., заедно с 154/10 000 ид.ч. от общите части на сградата заедно с 154/10 000 ид.ч. от правото на строеж от поземлен имот с идентификатор №73626.506.172 по КК на гр. Търговище.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: