Р Е Ш Е Н И Е

158

гр. Варна, 10.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Св. Курновска,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 365 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 905/08.06.2017 год. по гр.д. 809/2016 год. на ОС Варна, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М.М.Д., на основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ сумата от 96 929,61 лева, представляващи сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 46 929.61 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинения по ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год. по описа на ОД на МВР — Варна, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 96 929,61 лева, считано от 08.07.2015 год. до окончателното й изплащане, ВЕДНО СЪС сумата от 4 545  лева направени по делото разноски, редуцирани по реда на чл.78 ал.5 от ГПК; САМО В ЧАСТТА МУ, за разликата над 3000 лв. до 50000 лв. неимуществени вреди, а по отношение на имуществените се претендира намаляване на присъдения размер за адвокатско възнаграждение от 3000 лв. на минималния дължим; оспорва се включването в имуществените вреди на обезщетение за неполучено ДМС в размер на 7953 лв., обезщетение за неполучено трудово възнаграждение след прекратяване на наказателното производство в размер на 2955 лв., като се иска намаляване на размера за неполучени трудови възнаграждения на 27469,14 лв.; както и за сумата от 681 лв. обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение за периода след юли 2015 год.; както и за началната дата на обезщетението за забава – 08.07.2015 год., която се иска да се определи като 24.07.2015 год.

Твърди се в жалбата, че сумата е завишена и не е взето предвид, че периодът на наказателно преследване е около 2 години и 4 месеца, а не посочените 10 години в решението. Оспорва се причинно-следствената връзка между наказателното преследване и заболяванията на ищцата; оспорват се доводите за психически поражения вследствие накателното преследване у ищцата, като се иска отхвърляне на исковете за разликата над 3000 лв. Оспорват се определението имуществени вреди, като се претендира, че те са търпяни в по-кратък период от време, че не следва да се включва в тях размер на ДМС; оспорва се присъденият размер на обезщетение за адвокатски хонорар в наказателното производство, като се претендира, че е бил завишен и се иска намаляването му.

Срещу тази жалба не е подаден писмен отговор.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е по предявен от М.М.Д. против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с правно основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ с цена на иска 100 346,79 лева. В исковата молба се твърди, че през месец март 2013 год. Г-жа Д. е работила на длъжност Главен инспектор по приходите в НАП — Варна в дирекция „Контрол", отдел „Ревизии", сектор „Ревизии". На 12.03.201З год. в 7:30 часа е била задържана от служители на полицията в дома й с обвинение за извършено от нея престъпление по чл. 282 НК, за което е образувано ДП № 233/2012 год. по описа на ОД МВР-Варна. Задържането е станало достояние на нейните колеги, на приятели и съседи в квартала. При извършения й личен обиск били описани и иззети лични вещи, златни накити и парични средства. Обискирано било и жилището й и били иззети множество лични и семейни движими вещи, парични средства и др. С Постановление от 12.03.201З год. на Варненска окръжна прокуратура, в сградата на ОД МВР Варна, била привлечена в качеството й на обвиняема с повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК, за това, че за периода от 2011 год. до 12.03.2013 год., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение — главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, сама и в съучастие като съизвършител с друго лице, във връзка с издаден ревизионен акт № 031200531/28.02.2012 год., в хода на извършена ревизии на дружество „ИЗОЛАЦИИ", ЕООД, издаден ревизионен акт №0 31201353/18.05.2012 год., в хода на извършена ревизия на дружество „КВП СОЛАР БЪЛГАРИЯ" ООД, и издаден ревизионен доклад №1104793/03.01.2012 год., в хода на извършена ревизия на две физически лица не е изпълнила и е нарушила служебните си задължения по глава 15, чл.110 - 127 от ДОПК, по т.5 на Заповед на главния секретар на НАП № ЗЦУ - 25/04.01.2010 год., с която е била запозната на 22.04.2010 год., /не е събрала необходимите доказателства, представляващи основание за направените констатации в хода на ревизията/проверката, не е извършила преценка на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, като не е изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които имат значение за определянето на данъчните задължения от обхвата на ревизията, не е установила наличието на представени документи с невярно съдържание, не изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които са съотносими към предмета на проверката/, по т. 4 на процедура К-12-изпълнение на ревизия, утвърдена на 28.05.2012 год. от директора на дирекция „Контрол". В НК за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК. Твърди се, че след това процесуално следствено действие г-жа Д. е била преведена в следствения арест на гр. Варна, където задържането й продължило до 15. 03. 201З год. След тази дата й била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 5000 лева, вносима в срок от 5 дни и на същата дата по разпореждане на окръжната прокуратура била освободена от следствения арест, както и забрана да напуска пределите на страната. След освобождаването й от следствения арест на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител временно била отстранява от служба, тъй като по ДП № 233/2012 год. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК. От служебния й кабинет в сградата на НАП Варна и от трети лица са били изземвани документи във връзка с воденото наказателно производство. Действията на разследващите станали обществено достояние. Всички нейни близки, познати, роднини и колеги разбрали, че е обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление по служба и е отстранена от работа на това основание. На 19.03.201З год. съпруга й е внесъл определената парична гаранция от 5 000 лева, за която сума твърди, че му е била предоставена от трети лица. Поради факта, че паричните й средства били иззети, с молба ищцата поискала от прокуратурата да й върне иззетите от дома ми финансови средства и движими вещи, което й е било отказано. С молба от 13.03.2015 год. на основание чл. 368, ал.2 НПК, поискала от Варненския окръжен съд да определи на прокурора 3-месечен срок за внасяне на делото за разглеждане от съда с обвинителен акт или да прекрати производството по делото. С определение от 31.03.2015 год. по ч.н.д. № 325/2015 год. на ВОС, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.368, ал. 1 НПК и на основание чл.369, ал.1 НПК върнал ДП №324/2014г. /образувано чрез разделяне на материалите от ДП 233/2012г. по описа на ОД МВР Варна/ на окръжния прокурор. С постановление от 08.07.2015 год. на прокурор от окръжна прокуратура-Варна, ДП № 324/14г. по описа на ОД на МВР - Варна е било изцяло прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като г-жа Д. не е извършила престъпление. С молба вх. № 34030/22.07.2015 год. тя поискала от Изпълнителният директор на НАП да отмени издадената заповед № 90/13.03.201З год. на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС и да бъде възстановена на служба, това искане е повторила и с молба вх. № 34030-2/09.09.2015 год. и с молба вх. № 34030-4/05.10.2015 год. Със заповед № ЗИУ-1131/07.10.2015 год. Изпълнителният директор на НАП отменил заповед № 90/13.03.2013 год. за временното отстраняване от служба на Д., поради отпадане на основанието за нейното издаване — воденото наказателно производство и била възстановена на служба. В исковата молба се твърди, че всички действия по разследването по досъдебното производство са извършвани под прякото ръководство и надзор на прокуратурата. Претърпяла е вреди от незаконното обвинение от прокуратурата по ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год. по описа на ОД на МВР — Варна. Твърди се, че са претърпени имуществени и неимуществени вреди от наказателното преследване: опетняване на честта, достойнството и добро й име; чувствала се оскърбена и потисната, накърнили личния и професионален авторитет; попаднала и в социална изолация; преследването станало широко обществено достояние, включително била наричана престъпник; получила и сериозни здравословни проблеми: постоянно напрежение и тревожност; нямала апетит, чувствала топка в стомаха, нарушения на съня, треперене в ръцете с често изпотяване; емоционална лабилност; чувствала се неуверена, безпомощна, не виждала никаква перспектива за себе си, живеела с мисълта, че ще бъде осъдена, виждала как всичко това се отразява и ще се отрази негативно не само на нея, но и на нейните близки; здравословните проблеми не били преодолени и досега въпреки провежданата терапия и лечение. На 16.06.2015 год. при профилактичен преглед се установила злокачествена находка в дясната млечна жлеза. На 23.06.2015 год. с хирургическа операция се установил карцином на дясна млечна жлеза. Г-жа Д. твърди, че вследствие преживеният стрес от воденото срещу нея наказателно производство облагоприятствало онкологичното й заболяване. При медицинските прегледи били констатирани сериозни здравословни проблеми, които са резултат от воденето срещу нея наказателно производство — хипертония, хопотиреоидизъм, гастроезофагеална рефлуксна болест, психични отклонения и онкологичното заболяване. Наложената й мярка за процесуална принуда — забрана за пътуване зад граница ограничила свободата й на придвижване и я лишила от възможност да посети дъщеря си в чужбина, където тя е студент. Прокуратурата отказала да уважи искането й за вдигане временно на тази ограничителна мярка. Това допълнително я травмирало, като я накарало да се чувства непълноценна и безпомощна. Чувствала се разстроена и потисната и заради близките си, които също много тежко преживели случилото се с нея. Прилагането на специални разузнавателни средства, за които не е давано разрешение по предвидения от закона ред довело до документиране и разгласяване на факти и обстоятелства от личния й живот, до неоправдано навлизане в личната й сфера, до накърняване на основни права и свободи. Огорчението, душевните болки и моралните страданията от неоснователните обвинения не са отшумели и до днес. Г-жа Д. е твърдяла, че тези неимуществени вреди подлежат на възмездяване, като справедливият размер на обезщетение оценява на 50 000 лева. Претендират се и имуществени вреди: за защита в досъдебното производство ангажирала адвокат, за която заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Поради отстраняването й от работа /служба/ и съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДС, не й е било заплащано възнаграждение /заплата/ за срок от м. март 201З год. до 12.10.2015 год. Брутният размер на трудовото й възнаграждение, предхождащ отстраняването й от длъжност било 1 395 лева. Размерът на неизплатените й брутни трудови възнаграждение за отстраняването й от длъжност за периода са в размер на 43 245 лева, което е и причинената й имуществена вреда. Отстраняването й от служба е в резултат на образуваното и водено срещу нея наказателно производство № 233/12г. по описа на ОД МВР Варна. За периода на отстраняването й от служба, работодателят не й заплащал здравните осигуровки. За да избегне прекъсване на здравните й права, което е задължително с оглед влошеното й здравословно състояние, ищцата е заплащала сама тези осигуровки в размер от 19.81 лева месечно. За периода от 13. 03. 201З год. до 30. 09. 2015 год. /общо 31 месеца/ заплатените здравни осигуровки са в размер общо на 613.80 лева, които представляват имуществена вреда. След възстановяването й на работа, на основание заповед № ЗИУ 1131/07.10.2015 год. на Изп. директор на НАП, предвид влошаване на здравословното състояние на ищцата е разрешен отпуск за временна неработоспособност от 14.10.2015 год. Този отпуск продължава и понастоящем. За периода на временната неработоспособност получила от НОИ обезщетение, изчислено от минималната работна заплата, съгласно чл. 41 ал. 2 от КСО, вместо от последното брутно възнаграждение, получено преди незаконното й отстраняване от служба. Базисният период, от който се изчислява паричното обезщетение включва периода, през който е била незаконно отстранена от длъжност и за който период не е осигурявана за общо заболяване и майчинство. По силата на чл. 9 ал. 3 т 1 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата не са работили, поради незаконно недопускане и отстраняване от работа, или когато са отстранени и в последствие възстановени на работа по ред определен в специални закони. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Според ал. 5 на същата разпоредба, осигурителните вноски са в размерите за фонд „Пенсии" и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и учителски пенсионен фонд.

Претендира се и разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност, изчислено в минимален размер и това, което би получила, ако е била на работа в размер на 80% от получавания осигурителен доход. Разликата между тези двете обезщетения — това което получава и което следвало да й се изплаща, ако не е била отстранена от работа, възлиза на 3 487.99лева, за периода октомври 2015 год. до м. април 2016 год. вкл.

Обвинението срещу ищцата е признато за незаконно, но е станало причина за отстраняването й от служба, били ограничени основни нейни конституционни права и свободи - правото на труд /чл. 48, ал. 1 от Конституцията/, свободата на избор на професия и място на работа /чл. 48, ал. 3 от Конституцията/ и правото на обществено осигуряване /чл. 51, ал. 1 предл. 1 от Конституцията/. Ищцата оценява причинените й имуществени вреди в размер възлиза на 46 347.79лева.

В съдебно заседание от 08.02.2017 год. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение в размера иска на някои от самостоятелните претенции за обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва:

- за сумата от 38 377. 14 лева; представляваща обезщетение за имуществени вреди, за неизплатените на ищцата брутни трудови възнаграждения за отстраняването на ищцата от длъжност с вкл. ДМС, за периода м. март 2013 год. до 12.10.2015 год.

- за сумата от 4 937.68 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като разликата между полученото от ищцата обезщетение за временна неработоспособност, изчислено в минимален размер и това, което ищцата би получила, ако не е била отстранена от работа в размер на 80% от получавания осигурителен доход, за периода октомври 2015 год. до м. април 2016 год. вкл.

По този начин общият размер на претенцията за имуществени вреди възлиза на сумата от 46 929.61 лева.

С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови решение с което осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 46 929.61 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнати и поддържани обвинения по ДП 233/2012г. и ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР — Варна, ведно със законната лихва върху главниците считано от 08.07.2015 год. до окончателното им изплащане.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, е оспорил исковете в писмен отговор и по същество по съображения, че претендираният размер за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди е изключително завишен и несъобразен с критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.; в отговора се твърди, че посоченият срок за задържане за 24 часа е извършено по реда на ЗМВР и по отношение на същото не може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата, както и относно изложените обстоятелства за условията в ареста; оспорва се всяка една от претенциите за обезщетение за имуществени вреди, предявени под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, в общ размер 50 346,79 лева, от които 3 000 лв. изплатена сума за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство; 43 245 лв. неполучено трудово възнаграждение за срок от м.март 2013 год. до 12.10.2015 год.; 613.80 лв. заплатени от ищцата здравни осигуровки за период от 13.10.2013 год.-30.09.2015 год.; 3 487.99 лв. -разликата между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 10.2015 год. до април 2016 год. включително и което е следвало да й се заплати, ако ищцата не е била отстранена от работа поради воденото наказателно производство. В отговора ответникът твърди, че в приложеният договор за правна помощ и съдействие № 231892/04.04.2013 год. удостоверява уговорено и изплатено възнаграждение по ДП № 233/2012г.в размер на 3000 лв, но липсват доказателства за извършвани процесуално-следствени действия с упълномощения адвокат. Освен това тази суми не съответства на правната и фактическа сложност на делото т.е. дължима са само до разумния и обичаен адвокатски размер /минималния размер по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. В отговора се твърди, че претенциите за обезщетение на неполучено трудово възнаграждение и останалите претенции, свързани с отстраняването от работа на ищцата след датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство са недопустими респ. неоснователни. Твърди, се в отговора, че ищцата не е ангажирала доказателства за твърдения размер на трудовото й възнаграждение от 1 395 лв. за месеца предхождащ отстраняването й от длъжност, а претенцията в размер на 3 487.99 лв., освен че е недопустима е и изцяло недоказана. Законната лихва върху сумите за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди се претендират с начален момент - 08.07.2015 год. но лихвата е дължима от датата, на която прокурорския акт е придобил стабилност т.е. 7 дни след връчването му.

Пред въззивната инстанция не се спори на практика по основанието на предявените искове в неговия основен състав: незаконно повдигнато и поддържано обвинение, причинило имуществени и неимуществени вреди. Спори се по размера и вида на вредите.

От фактическа страна по делото не е било спорно, че г-жа Д. е работила в системата на НАП от 11.11.1996 год, като към момента на повдигане на обвинението заемала длъжността Главен инспектор по приходите в НАП — Варна в дирекция „Контрол", отдел „Ревизии", сектор „Ревизии". В системата на данъчната администрация се ползвала с добро име и професионален авторитет, за което са представени и изготвените през годините атестации, установява се и от свидетелските показания. Г-жа Д. е омъжена, с едно дете.

Не е било спорно, че на 12.03.2013 год. в 7:30ч. служители на полицията задържали Д. в дома й с обвинение, за извършено престъпление по чл. 282 НК, за което е било образувано ДП № 233/2012г. по описа на ОД МВР-Варна. Задържането й било извършено демонстративно, публично, като по този начин станало достояние на нейни близки, познати и съседи от квартала. Всички били шокирани от случилото. При извършения й личен обиск били описани и иззети лични вещи на ищцата като златни накити и парични средства. В жилището й било извършено претърсване и са иззети множество лични и семейни движими вещи, всички налични парични средства, документи и др. Г-жа Д. била отведена в Областна дирекция на полицията, където с Постановление от 12.03.2013 год. на Варненска окръжна прокуратура е била привлечена в качеството й на обвиняема и й е било повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Конкретното обвинение е било, за това, че за периода от 2011 год. до 12.03.201З год./датата на ареста/, в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение — главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, сама и в съучастие като съизвършител с Б.К.О., във връзка с издаден ревизионен акт № 031200531/28.02.2012 год., в хода на извършена ревизии на дружество „ИЗОЛАЦИИ" ЕООД, издаден ревизионен акт №031201353/18.05.2012 год., в хода на извършена ревизия на дружество „КВП СОЛАР БЪЛГАРИЯ" ООД, и издаден ревизионен доклад №1104793/03.01.2012 год., в хода на извършена ревизия на две физически лица, не е изпълнила и нарушила служебните си задължения: по глава 15, чл.110 - 127 от ДОПК, по т.5 на Заповед на Гаврил Забуртов - главен секретар на НАП № ЗИУ - 25/04.01.2010 год., с която била запозната на 22.04.2010 год., /не е събрала необходимите доказателства, представляващи основание за направените констатации в хода на ревизията/проверката, не е извършила преценка на всички доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ревизията, като не е изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които имат значение за определянето на данъчните задължения от обхвата на ревизията, не установила наличието на представени документи с невярно съдържание, не изследвала систематично и задълбочено всички факти и обстоятелства, които са съотносими към предмета на проверката/, по т. 4 на процедура К-12-изпълнение на ревизия, утвърдена на 28.05.2012 год. от В. Панов-директор на дирекция „Контрол". За така описаното престъпление в особената част на НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК.

Г-жа Д. е била преведена в следствения арест на гр. Варна, където задържането й продължило до 15.03.2013 год., при тежки битови условия, изолирана в килия с лица от криминалния контингент на полицията и с предходни осъждания, без възможност за разходка на открито, храна й доставяли нейни близки. С постановление от 15.03.2013 год. на прокурор при ОП-Варна й била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 5000 лева, вносима в срок от 5 дни и на същата дата е разпоредено освобождаването на ищцата от следствения арест. На същата дата с друго постановление на ОП-Варна на ищцата й била наложена забрана за напускане пределите на Р.България без разрешение на прокуратурата. След освобождаването й от следствения арест й била връчена и Заповед № 90/13.03.2013 год. на Изпълнителният директор на НАП-Варна, с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител ищцата временно е отстранена от служба, поради това, че по ДП № 233/2012 год. била привлечена в качеството на обвиняема за извършено тежка умишлено престъпление по смисъла на по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 НК и привличането й към наказателна отговорност е свързано със заеманото служебното положение. От кабинета й били иззети документи.

Действия на полицията ръководите от органите на прокуратурата в лицето на ОП-Варна станали обществено достояние чрез различни медии. Всички нейни близки, познати, роднини и колеги разбрали, че Д. е обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление по служба, както и че е отстранена от работа /службата си/ на това основание.

При задържането на Д., с протокол са и били иззети множество лични и семейни документи, който са й били необходими за подаването на годишните данъчни декларации пред НАП. С молба от 25.03.2013 год. Д. поискала от наблюдаващия по досъдебното производство прокурор да й бъде изготвено и предадено копие на документи, подробно индивидуализирани, с цел прилагането им към данъчната й декларация. Прокуратурата се произнесла по искането й едва след изтичане на законовия срок за депозиране на годишната данъчна декларация за облагане доходите на физическите лица.

Д. била обект на прилагане на специални разузнавателни средства, като били записвани и документирани нейни разговори този факт се установява в постановление от 08.07.201З год. /стр.7 абзац 4 отгоре надолу/. По делото не се доказа тези специални разузнавателни средства да са били разрешени по законоустановения ред. В тази връзка са събрани доказателства писмо от Окръжна прокуратура-Варна с изх. № 3108/14/10.10.2016 год., писмо от  Окръжен съд-Варна с изх. № 53/07.10.2016 год. и писмо на Националното бюро за контрол на СРС с рег. № ИК-386/21.11.2016 год. от които съдът установи, че няма искано и издавано разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на ищцата и е била обект на незаконно подслушване.

На 13.03.2015 год. на основание чл. 368, ал.2 НПК, Д. поискала от Варненския окръжен съд да определи на прокурора 3-месечен срок за внасяне на делото за разглеждане от съда с обвинителен акт или да прекрати производството по делото.

С определение от 31.03.2015 год. по ч.н.д. № 325/2015 год. по описа на ВОС, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 368, ал. 1 НПК и на основание чл. 369, ал.1 НПК е върнал ДП №324/2014 год. /образувано след разделяне на материалите от ДП № 233/2012 год. по описа на ОД МВР Варна/ на окръжния прокурор с указания.

С постановление от 08.07.015 год. на наблюдаващия прокурор от окръжна прокуратура-Варна висящото ДП № 324/14 год. по описа на ОД на МВР - Варна било изцяло прекратено по отношение на Г-жа Д. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е извършила престъпление, макар в мотивите да е посочено поради недоказаност, което по своята правно основание означава, че деянието не съставлява престъпление.

С молба вх. № 34030/22.07.2015 год. Г-жа Д. поискала от Изпълнителният директор на НАП да отмени Заповед № 90/13.03.2013 год. на основание чл. 100, ал. 2 ЗДС и да бъде възстановена на зае3маната от нея длъжност. Това искане тя е повторила с молба вх. № 34030-2/09.09.2015 год. и с молба вх. № 34030-4/05.10.2015 год. Със заповед № ЗИУ-1131/07.10.2015 год. на Изпълнителният директор на НАП е отменена Заповед № 90/13.03.201З год. за временното отстраняване на Д. от заеманата от нея длъжност, поради отпадане на основанието за нейното издаване и г-жа Д. била възстановена на длъжността, която е заемала преди отстраняването й. За периода на отстраняването й от служба г-жа Д. не получавала трудово възнаграждение, не е получавала и обичайното допълнително материално стимулиране, като не й били заплащани и дължимите й социални и здравни осигуровки от страна на работодателя.

По делото са ангажирани гласни доказателства, показания на трима свидетели, за установяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди. От свидетелските показания се установява, че до задържането на г-жа Д., тя е била с безупречна лична и професионална биография, уважавана в обществото и ценена от колегите си, отдадена на семейството и работата си. След извършения арест, вследствие на воденото срещу нея досъдебно производство е настъпила коренна промяна: тя била изплашена, сломена, унизена, не желаела да разговаря с никого, била потисната, неуверена; чувствала се безполезна и безпомощна, станала емоционално лабилна и непрестанно плачела без повод, появили се редица признаци на тревожност и потиснатост, които застрашили здравето й. Тъй като не получавала трудово възнаграждение и нямала странични доходи, г-жа Д. изпитвала сериозни затруднения при обслужването на тегления от нея кредит. Било й е отказано рефинансиране от друга банкова институция, преиздаване на кредитни карти. Разходите, необходими за живот и за лечение на здравословните й проблеми, налагали вземане на заеми и финансово подпомагане от нейни близки и познати, за заплащане на  социалните и здравните осигуровки, таксите за посещения при лекари-специалисти, вкл. и за закупуване на лекарства. Създал се проблем по финансирането на обучението на дъщерята на г-жа Д..

На 16.06.2015 год. при профилактичен преглед била установена злокачествена находка в дясната млечна жлеза на г-жа Д.. На 23.06.2015 год. установеният карцином на дясна млечна жлеза е бил оперативно отстранен.

В хода на воденото наказателно производство при проведените медицинските прегледи, били констатирани и други сериозни здравословни проблеми на Д. като хипертония, хопотиреоидизъм, гастроезофагеална рефлуксна болест, психични отклонения. Същите не са съществували до задържането.

От проведената и приета от ОС съдебно - медицинска експертиза, се установява, че тези заболявания са в резултат на воденото срещу Д. наказателно производство и това е причината до влошаване на нейното здравословно състояние. Вещите лица го определят като „стресиращо” събитие, съпътствано от невротични и личностни реакции на дистрес с очертани отклонения от нормата, с най-силно изразена тревожност и депресия, недоверие и съмнение, повишена самокритичност, свързана с несигурност в социалните контакти и психопатичност — по-дълбока личностното дестабилизация и дезадаптация. Експертите по приетата съдебно-психиатрична експертиза установяват, че в резултат на воденото срещу Д. наказателно производство тя е получила остра психична травма довела до състояние на реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията. Налице са симптомите на постравматично стресово разстройство. Според вещите лица, понастоящем тя не е в състояние да преработи рационално психотравмата и да се освободи от въздействието й. Налице е свръхценна разработка на събитието, в актуалното психично състояние липсва вътрешно равновесие и преобладава депресивния фон на преживяванията. Според заключението, воденото срещу Д. наказателно производство е довело до влошаване на здравословното й състояние в смисъл на отключване на реактивно психично разстройство. Според вещите лица ПТСР има голяма тежест и дълготрайно протичане, като при Д. е довело до нарушаване на качеството на живот. За преодоляване на симптомите е необходимо да се провежда редовно психотерапия на фона на андипресивно лечение с медикаменти. Към момента на изготвяне на СЕ Д. не е успяла да рационализира психотравмата, да я преработи и да се освободи от болестотворното й действие, което според вещото лице влошава диагнозата. Евентуалното преработване на травмата може да продължи с години и това е напълно обичайно. Според вещите лица психичното състояние има пряка връзка със заболяванията на Д., като би могло да бъде и отключващ, и влошаващ фактор.

Безспорно е, че Държавата дължи обезщетяване на неимуществените вреди на Д. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, доколкото те са доказани и са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Не се спори, че е налице незаконно повдигнато и поддържано обвинение по смисъла на ЗОДОВ, за което отговорност носи Прокуратурата на РБ.

Размерът на обезщетението ще зависи от продължителността, вида и интензитета на вредите и за това се спори по делото.

Наказателното преследване е продължило около две години четири месеца, но освен в този период, доказано е, че вредните последици г-жа Д. понася и до днес.  Установени са безспорно ПТСР в резултат на сериозна психотравма, която е пряка и непосредствена последица от наказателното производство, обвинението в тежко престъпление, широкия обществен отзвук, репресията, отстраняване от работа, влошаване качеството на живот и социалната изолация, професионалния срив, семейните и финансови затруднения на Д.. Най-сериозната последица е влошаване на здравословното състояние, нейните заболявания, за които е ноторно, че са с психосоматичен произход, като карциномът е и животозастрашаващ. Макар понастоящем интензитетът на вредите да не е така голям, както по време на наказателното преследване, г-жа Д. все още изпитва страдания от психичното си страдание – ПТСР, чиято прогноза не е свързана с бързо и цялостно възстановяване според вещите лица. Г-жа Д. все още не е възстановила трудовата си дейност и живее от минимални доходи, в изолация и в лошо здравословно състояние, за което няма ясни индикации кога, как и дали ще се подобри. Може да се каже, че последиците са трайни, продължителни и интензивни, преобърнали са живота и здравето й, поради което и репарацията им трябва да се съобрази с посочените по-горе факти. Претендираният и присъден от ОС размер на обезщетение от 50000 лв. е справедлив и отговаря на състоянието на г-жа Д..

Този извод не се оборва от възраженията на Прокуратурата, че част от вредите са нанесени от показния арест, за който носи отговорност друг орган, тъй като след ареста са последвали множество процесуални действия и в крайна сметка ефектът на цялостното наказателно производство не се обезсилва от еднократния арест. Публикациите в пресата действително не са ръководени от Прокуратурата, но тези публикации са пряка и непосредствена последица от воденето на наказателното преследване, ето защо за тях носи отговорност Прокуратурата – без нейните действия публикации не би имало. Неоснователни са възраженията, че следва да се намали размерът на обезщетението, тъй като по делото е безспорно доказано, наказателното преследване е било съдбоносно за г-жа Д. и тя още не се е възстановила от отключените и влошени заболявания, а с още по-голяма сила може да се каже това за семейния, обществения и професионалния й живот, който е сведен до ниво оцеляване.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за причинените от незаконното обвинение имуществени вреди, следва да се приеме следното:

По отношение на иска за направените разноски по воденото наказателно производство в размер на 3000 лева, искът се явява основателен и доказан. По делото е представен договор за правна защита и съдействие серия Б № 231892/04.04.2013 год., с които съдът установи, че в досъдебното производство Д. е ангажирала защитник по силата на сключен договор на когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. Извършеният разход е довел до намаляване на имуществената й сфера, а след прекратяването на досъдебното производство следва да се квалифицира като имуществена вреда, която също подлежи на възмездяване. Размерът на адвокатското възнаграждение не следва да се редуцира от настоящия съд, т.к. липсва основание да се приеме, че е умишлено завишен, платен е не по необходимост, а по приумица на Д.. Все пак тя е обвинена в тежко умишлено престъпление, наказателното производство е продължило дълго и защитата й е била необходима и успешна. Адвокатът е присъствал на всички основно процесуални действия и това е достатъчно, за да се приеме, че възнаграждението е реално договорено и заплатено. Съдът няма правомощия да ревизира адвокатската защита.

По отношение на иска за неполучените трудови възнаграждения, за срока през който г-жа Д. е била отстранена от длъжност, искът е основателен и доказан в размер на 38 377,14 лева. Периодът на отстраняване от длъжност е от заповед № 90/13. 03. 2013 год. до 12.10.2015 год. когато е била възстановена на заеманата от нея длъжност на основание заповед № ЗИУ 1131/07.10.2015 год. от ИД на НАП. Отстраняването е безспорно пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея наказателно производство № 233/12 год. по описа на ОД МВР Варна. От представената служебна бележка № 277/30.04.2015 год. от НАП-Варна се установява, че брутният размер на трудовото й възнаграждение в месеца, предхождащ отстраняването й от длъжност бил 1 395 лева. Съгласно назначените и приети от ОС съдебно-счетоводни експертизи /единична и допълнителна/ размерът на основната заплата на г-жа Д., за периода от м. март 2013 год. до октомври 2015 год. е следвало да бъде в размер на 985 лева основна РЗ и ПДПР и ДМС. На г-жа Д. е следвало да бъде начислявано и допълнително възнаграждение за клас. Размерът на неизплатените на ищцата брутни трудови възнаграждение за отстраняването й от длъжност за периода март 2013 год. до м. октомври 2015 год. възлиза общо на 38 377.14 лева.

Неоснователно е възражението на Прокуратурата, че в размера на брутното трудово възнаграждение не следва да се включват ДМС и трудовото възнаграждение, което е пропуснато след прекратяване на наказателното производство. ДМС е част от брутното трудово възнаграждение, а неполучените заплати след прекратяване на наказателното производство са вреда, която пряко произтича от образуване на наказателното производство и прекратяването му не заличава вредоносните последици автоматично.

По отношение на исковете за сумата от 613,80 лева платени от Д. здравни осигуровки, за времето през което е била отстранена от длъжност поради незаконното обвинение, решението е обжалвано само по отношение на периода след прекратяване на наказателното производство. По отношение на предявения иск за сумата от 4 937.68 лева, представляваща разликата между полученото от Д. обезщетение за временна неработоспособност, изчислено в минимален размер и това, което ищцата би получила, ако не е била отстранена от работа в размер на 80% от получавания осигурителен доход, за периода октомври 2015 год. до м. април 2016 год. вкл, оспорено е основанието за уважаването му, спори се отново за периода след прекратяване на наказателното производство и дали следва да се включва ДМС в размера на пропуснатите ползи. Спорна е сумата от 681 лв. И за двата иска съдът приема, че са основателни в пълния им размер по същите изложени по-горе съображения.

Оспорена е и датата на началния период на обезщетението за забава – 08.07. или 24.07.2015 год. Наказателното производство е прекратено на 08.07.2015 год. и от тази дата следва да се начислява обезщетението за забава.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

На въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 905/08.06.2017 год. по гр.д. 809/2016 год. на ОС Варна, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М.М.Д., на основание: чл.2. ал. 1. т. 3 от ЗОДОВ сумата от 96 929,61 лева, представляващи сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 46 929.61 лева, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинения по ДП 233/2012 год. и ДП № 324/2014 год. по описа на ОД на МВР — Варна, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 96 929,61 лева, считано от 08.07.2015 год. до окончателното й изплащане, ВЕДНО СЪС сумата от 4 545  лева направени по делото разноски, редуцирани по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, САМО В ЧАСТТА МУ, за разликата над 3000 лв. до 50000 лв. неимуществени вреди, а по отношение на имуществените – за разликата над размер от 27469,14 лв. до пълния претендиран размер от 38377,14 лв. обезщетение за неполучени трудови възнаграждения, както и за сумата от 681 лв. обезщетение за разликата в трудовото възнаграждение за периода след юли 2015 год. ; ведно със законната лихва от 08.07.2015 год. върху цялата главница; както и в съответната част, касаеща разноските за първа инстанция.

В останалите му части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1500 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :