ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

472

 

Гр.Варна, 22.07.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 22.07.2016 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 

     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

                        МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 366 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 92а вр. чл. 92, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на С.Д.Д., подадена чрез адв. С.Б., против определение  № 1495 от 15.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 17/2016 г. по описа на ВОС, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата й за отмяна, евентуално за намаляването й по размер, на наложената й от окръжния съд в съдебно заседание от 31.05.2016 г. по същото дело глоба от 300 лв. на осн. чл. 91, ал.2 от ГПК.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно като е  молила за отмяната му. Навела е следните оплаквания: обжалваното определение й било съобщено по телефона и не могла да се запознае с мотивите му; глобата била наложена незаконосъобразно, доколкото не било посочено от съда конкретното процесуално поведение, за което е била санкционирана, а и изобщо такова несъответно с процесуалните й права поведение липсвало; окръжният съд не се произнесъл по искането й за намаляване на глобата, а същата била в определен към максималния размер.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението на съда като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – е основателна, поради следните съображения:

С определение от съдебно заседание, проведено на 31.05.2016 г. по в.гр.д. № 17/16 г. на ВОС, окръжният съд с мотивите, че делото било многократно отлагано за изготвяне  на съдебно-психологическа експертиза, за която ответницата Д. не оказала съдействие, а впоследствие се е отказала от искането си, е приел че тя следва да бъде санкционирана и на основание чл. 92 а й наложил глоба в размер на 300 лв. Срещу наложената глоба страната е възразила с подадената молба за отмяната й, а в евентуалност е молила за намаляването й. Изложила е съображения за съобразяване на процесуалното й поведение със закона и липсата на нарушение, водещо до основание за санкционирането й, както и такива за завишен размер на санкцията.

С обжалваното определение, окръжният съд, след като обсъдил възраженията на страната, приел същата за неоснователна, като се произнесъл както по искането за отмяна на глобата, така и за нейното намаляване по размер.

Производството по в. гр.д.№ 172016 г. по описа на ВОС е било образувано по въззивна жалба на С.Д.Д. против решение № 4053/19.10.2015 г. по гр.д. № 15266/2013 г. по описа на ВРС, с което по иск на Ивайло Александров е бил изменен, определения с предходно решение на районния съд, режим на лични контакти на бащата Ивайло Иванов с малолетното му дете  Александър Ивайлов Иванов.

В първото по делото съдебно заседание от 16.02.2016 г., окръжният съд служебно е допуснал изготвяне на съдебно-психологическа експертиза, която след обследване на детето и двамата му родители да даде заключение за психоемоционалното състояние на детето и за връзката му с всеки от родителите, за родителския им капацитет и за наличието на данни за синдром на родителско отчуждение. Назначаването на вещото лице е било отложена от съда в закрито съдебно заседание, като всяка от страните съответно е възразила вещото лице да е от гр. Варна, респ. гр.Габрово. В същото съдебно заседание съдът е постановил изслушване на детето в следващото заседание насрочено за 05.04.2016 г. и задължил майката, с която то живее в гр.Габрово, да го води. С определение в закрито съдебно заседание от 25.02.2016 г. е било назначено вещото лице Р. Г., което е от гр.Варна. С молба от 31.03.2016 г. експертът посочил, че поради неявяване на въззивницата С.Д., която при разговор по телефона обещала да се освободи от работа и да се яви за освидетелстване, не е изготвил заключението.  В съдебно заседание на 05.04.2016 г., въззивницата е довела детето в гр.Варна и то е било изслушано от съда, при отстраняване на родителите от съдебната зала. В същото съдебно заседание Д. е обяснила пред съда, че не е отказала да се яви за освидетелстване, но е поискала вещото лице да отиде в гр.Габрово, включително и поради затруднение да доведе детето втори път в гр.Варна. В същото съдебно заседание, съдът е указал на Д. заедно с детето да се явят до края на деня пред вещото лице в гр.Варна за изготвяне на заключението, след което обаче е било установено, че вещото лице е в чужбина и това е невъзможно. Съдът е отложил делото за изготвяне на заключението. С молба от 04.05.2016 г., въззивницата е поискала заличаване на експертизата, като се е мотивирала със съмнения в безпристрастността на вещото лице, обосновано с нежеланието му да пътува до гр.Габрово за извършване на обследването, при обяснените й негативни преживявания на детето от пребиваването му в гр.Варна. Молбата е била поддържана и от процесуалния представител на Д. в депозирано преди съдебното заседание становище. В заседанието от 31.05.2016 г., съдът е отменил определението си за допускане на експертизата и е наложил глобата.

Съгласно разпоредбата на чл. 92а ГПК, страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл.91. Съгласно относимата към настоящия казус разпоредба на чл. 91, ал.2 ГПК, за нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1 200 лв.

В случая, обаче не е било налице такова нарушение на страната, което да е довело до затрудняване на производството. Това е така, тъй като експертизата е имала за задача да обследва не само въззивницата, но и детето. То, обаче живее с майка си- настояща жалбоподателка в гр.Габрово, която още при допускане на експретизата в съдебното заседание от 16.02.2016 г. е възразила срещу назначаване на вещо лице от гр.Варна. Вещото лице е от гр.Варна и е било назначено от съда с определение в закрито съдебно заседание, без да е било изрично указвано на жалбоподателката задължението й за явяване и довеждане на детето в гр.Варна. В следващото съдебно заседание, на 04.05.2016 г. жалбоподателката е водила детето и то е било изслушано и пред съда, но е обяснила затрудненията си да го доведе отново в гр.Варна, като е молила вещото лице да изготви обследването по неговото местоживеене ***. В същия ден е имала и готовност да се яви и да осигури детето пред вещото лице в гр.Варна, но заради отсъствието на експерта от страната  това е станало невъзможно. До този момент, отлагането на делото е било наложено и заради разпита на свидетелите и изслушването на детето, за което жалбоподателката е съдействала. За следващото заседание от 31.05.2016 г. делото действително е било отложено само заради изготвяне на експертизата, но това не е станало по вина на жалбоподателката, а и с оглед отсъствието на вещото лице от страната в деня на довеждането на детето в гр.Варна и при неотчитане от съда на изложените от Д. съображения за затрудненията й при повторно водене на детето в гр.Варна и настояването й експертът да се съобрази с това и да изготви обследването по местоживеенето му в гр.Габрово. В случая, поведението на жалбоподателката не е съставлявало недобросъвестно упражняване на процесуални права и то не е довело до затрудняване хода на производството, поради което и незаконосъобразно й е била наложена глобата. В този смисъл незаконосъобразно се явява и обжалваното определение, с което съдът е отказал отмяната й.

Ето защо обжалваното определение, както и определението за налагане на глобата от 300 лв. следва да се отменят.

По изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение  № 1495 от 15.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 17/2016 г. по описа на ВОС, В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата на С.Д.Д. за отмяна и евентуално за намаляването й по размер, на наложената й от окръжния съд в съдебно заседание от 31.05.2016 г. по същото дело глоба от 300 лв. на осн. чл. 91, ал.2 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ, наложената на С.Д.Д., с протоколно определение от 31.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 17/2016 г. на ВОС, глоба в размер на 300 лв. на осн. чл.92а ГПК.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: