Р Е Ш Е Н И Е № 130

гр. Варна, 09.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 366 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна против решение № 907/08.06.17г., постановено по гр.д. № 1857/16г. на ВОС, в частта му, с която на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на „ЕМ-ПАК“ ЕООД, ЕИК 116528281, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, сумата от 24 494,80лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от използването на сграда-подстанция с предназначение: сграда за енергопроизводство, със застроена площ от 235 кв.м., с идентификатор № 61710.505.308.1, находяща се в поземлен имот с административен адрес: гр. Разград, бул. “Априлско въстание“ /стар адрес ул. ,,Перистър“, № 1/, представляващ имот с идентификатор № 61710.505.308 по КК на гр. Разград, одобрена със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 521 кв.м., собственост на ищеца, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, за периода от 01.11.2012г. до 31.08.2016г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2016г., до окончателното изплащане на сумата; както и да заплати на ищеца сумата от 1550,32лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано поради допуснати нарушения на процесуалните правила и като постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че е неправилен извода на съда, че ищцовото дружество е придобило собствеността върху процесния енергиен обект, закупувайки го от „РЕНТ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД /с предишно наименование „ВРЗ Цар Калоян” ЕООД, което е обособено от клон на „ТЕРЕМ” ЕАД/. В тази насока въззивникът се позовава на действалите през периода, в който е прието построяването на обекта /1968г.-1976г./, нормативни актове, регулиращи обществените отношения в областта на производството, преноса и разпределението ел. енергия. Така, изхождайки от разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 7 от Закона за електростопанството от 1948г. /отм./, които регламентират, че енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, дори когато са неразделна част от комбинирано предприятие, са държавна общонародна собственост, се прави извода, че въпросния енергиен обект е бил извън гражданския оборот. Такава е била регламентацията и в действалия от 01.07.1976г. нов Закон за електростопанството /понастоящем отменен с ДВ бр. 64/16.07.1999г./ - чл. 2, ал. 1. Този обект не е могъл да бъде придобиван и по реда на приватизацията, тъй като по чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ държавното имущество, предоставено на  предприятията за стопанисване и управление, не преминава в имуществото на приватизираното предприятие, ако е предвидено друго. Това друго е именно предвиденото в цитираните по-горе норми на действалите ЗЕл. /отм./ за посочените периоди. Освен това не е било налице и изключението на чл. 2, ал. 2 от ЗЕл. /отм./, действал за периода от 01.07.1976г. до 16.07.1999г., тъй като не е било налице разрешение на Асоциация „Енергетика”. Поддържа се, че по делото не е било доказано от ищеца, енергийния обект да е бил построен по време на действието на ЗЕл. /отм./ в сила от 01.07.1976г. и същият да е електроснабдявал само един потребител – при които условия само е било допустимо прехвърлянето на правото на собственост върху енергийни обекти на частни субекти.

Наред с горното се поддържа, че по делото не е било установено, че чрез процесното съоръжение се захранват и други потребители, тъй като единствен клиент на въззивното дружество е само ищеца. Сочи се, че лицата, за които се твърди, че са фактически присъединени, никога не са подавали искане за присъединяване към преносната или разпределителната мрежа. Оспорва се и обстоятелството, че т. нар. фактически ползватели са се присъединили към трафопоста преди закупуването на съоръжението от ищцовото дружество. Счита се, че чрез предоставянето на ел. енергия на други потребители, отчитана от ищеца чрез контролни електромери и издаването на фактури за дължимите суми за тази енергия, ищцовото дружество всъщност е осъществявало дейност, за която то не притежава лиценз.

Налице са били и допуснати от съда съществени процесуални нарушения чрез събирането на неотносими към предмета на делото доказателства – приети са били исканията на две дружества до въззивника за проучване и присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. Искът е останал и недоказан по размер, тъй като се счита, че Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, не намира приложение в конкретния случай – тъй като единствен клиент на въззивника е ищцовото дружество. Последното означава, че има пренос на ел. енергия през енергийния обект, но няма преобразуване към други потребители. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок насрещната страна на „ЕМ-ПАК“ ЕООД, ЕИК 116528281, със седалище и адрес на управление: гр. Разград чрез адв. Ж.Д.-Д. ***, е депозирало отговор на въззивната жалба, с който същата е била оспорена изцяло. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно като са изложени подробни съображения по всяко едно от релевираните във въззивната жалба оплаквания и правни съображения. Посочва се, че за първи път във въззивната жалба се прави възражение относно периода на изграждане на процесното съоръжение, твърдян от ищеца още в исковата молба, поради което и същото се явява преклудирано. В тази връзка се поддържа, че съоръжението е построено при действието на Закона за електростопанството от 1948г. (отм.) и същият е предвиждал в чл. 3 възможността Държавата да отстъпва на държавни предприятия строежа и експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди, които съгласно § 4 от ПЗР на ЗЕл. в сила от 01.07.1976г. остават в собственост на тези субекти. Процесния енергиен обект е бил изграден от държавното предприятие Управление „Военна промишленост” и е имал предназначението да обслужва само това предприятие, поради което същият следва да се определи като вътрешен по смисъла на чл. 8 от ЗЕл. от 1976г. (отм.). При това положение приложението на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) не може да бъде ограничено от нормите на ЗЕл. (отм.) и внесеното в капитала на едноличното търговско дружество държавно имущество е преминало в собственост на новообразуваното дружество, считано от момента на издаване на акта за преобразуването му. Чрез заключението на СТЕ се счита за установено, че са налични различни фактически потребители, които са принудени да отчитат консумираната ел. енергия посредством контролни електромери, тъй като единственият присъединен към ответното дружество потребител е именно ищеца. Това доказва, че чрез процесното съоръжение се извършва реален пренос и преобразуване на ел. енергия до множество потребители. Счита се, че ответното дружество осъществява принуда, използвайки монополното си положение на този пазар, тъй като ако присъедини другите потребители към електроразпределителната мрежа, използвайки процесното съоръжение, то ще бъде принудено да го изкупи, а в случая ответникът е дал предписания на желаещите присъединяване потребители сами да си изградят собствени трафопостове, тъй като самото електроразпределително дружество няма собствен такъв. Счита се, че е приложима цитираната Методика /тя е приложима не само при едновременното изискване за наличието на пренос и преобразуване на ел. енергия, но и само на една от двете дейности/ - по арг. от чл. 117, ал. 7 от ЗЕ, както и че претенцията на ищеца е доказана по основание и размер /чрез заключението на СТЕ, съобразило ползваната от всички потребители на съоръжението ел. енергия за процесния период/. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. В с.з. становището по отговора на въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения от „ЕМ-ПАК“ ЕООД, гр. Разград против „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна иск е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за ползването от ответника на собственото на ищеца съоръжение за нуждите на преноса и разпределението на ел. енергия за периода от 01.11.12г. до 31.08.16г. /крайния период като дата е съгласно допуснато изменение на иска с протоколно определение от 27.01.17г./, съизмеримо с цената на достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определена съобразно приетата с решение по протокол № 27/04.02.08г. на ДКЕВР Методика за определяне цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Наведените твърдения относно фактите, обосноваващи предявената на посоченото основание претенция са свързани с това, че ищецът е собственик на електрическа подстанция, находяща се в гр. Разград, ул. „Перистър”, № 1, закупена на 25.10.12г., която е била изградена през периода от 1968г.-1976г. само за нуждите на бившия Електромеханичен завод, чийто правоприемник е бил Военно-ремонтен завод „Цар Калоян”, гр. Разград, впоследствие станал част от преобразуваното Управление „Военна промишленост” на МО в „ТЕРЕМ” ЕАД, и която подстанция е била включена в имуществото на това дружество. Твърдяло се още, че за посочения период подстанцията се използвала от ответното дружество за нуждите на преноса, разпределението, присъединяването и снабдяването с ел. енергия на потребители, придобили обекти на територията на бившия „ВРЗ-Цар Калоян” и същата представлява част от електроразпределителната мрежа.

Релевираните с отговора на исковата молба възражения от ответното дружество са свързани с това, че процесното съоръжение не е трафопост и към него няма присъединени клиенти на електроразпределителното дружество; че ищецът не е собственик на процесния енергиен обект, тъй като действалия към момента на изграждането му ЗЕл. в сила от 01.07.1976г. е изключвал от гражданския оборот електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия – чл. 2, ал. 1, поради което и същия не е могъл да бъде придобиван чрез извършената приватизационна сделка, а след това продаван и на ищцовото дружество; че ответното дружество използва обекта само за целите на преноса на ел. енергия на средно напрежение и не е налице преобразуване към други потребители, тъй като единствен клиент на дружеството е ищеца; че цитираната Методика е неприложима, тъй като липсва договор за енергийния обект съгласно чл. 117, ал. 8 от ЗЕ.

С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг, без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е обогатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Или, предпоставките за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта. Обогатяването, което винаги има материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /така в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 91 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6541/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.

В настоящата хипотеза, имайки предвид основанието на предявения иск и релевираните от ответника оспорвания, в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху описаната електрическа подстанция, която има функцията на енергиен обект или съоръжение, както и че същата за процесния период се използва от ответното дружество за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, при липсата на сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ или на друго основание за ползването на обекта; както и размера на дължимото обезщетение.

Относно собствеността върху електрическото съоръжение.

Видно от представеното заверено копие на НА № 38, т. ІV, рег. № 7486, дело № 487/25.10.2012г. на нотариус В. Тодорова, рег. № 312 на НК – гр. Разград, изповядан от помощник-нотариус по заместване, че ищцовото дружество е закупило от „РЕНТ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, гр. София /с предишно наименование на дружеството „ВРЗ-Цар Калоян” ЕООД – виж Протокол от 08.11.10г. на едноличния собственик на капитала на дружеството относно промяната на наименованието – л. 45, представен от ответника/ собствеността върху ПИ, находящ се в гр. Разград, ул. „Перистър”, № 1, с идентификатор 61710.505.308 по КК на гр. Разград, одобрена със Заповед № РД-18-37/10.03.08г. на изп.директор на АГКК, цялото с площ от 521 кв.м., с № по предходен план – кв. 334, парцел ХХХІХ, заедно с построената в имота сграда – подстанция с идентификатор 61710.505.308.1, със застроена площ от 259 кв.м. по АЧДС № 913/15.10.2002г. на Обл. Администрация – Разград, с предназначение на сградата – за енергопроизводство /л. 10-12 от делото на ВОС, ведно с НА № 146/10.09.2016г. на същия нотариус за поправката на описания по-горе НА № 38/25.10.12г./. Закупения имот е вписан в инвентарната книга за ДМА на ищцовото дружество и за същия са начислени амортизационни отчисления за периода след закупуването му и до 31.12.15г. /л. 19-20/.

Видно от Акт № 0058/30.01.1998г. за публична държавна собственост, съставен от отдел ДВИ на МО на осн. чл. 70, ал. 2 от ЗДС и на основание НА № 25, т. ІІІ, рег. № 2100, дело № 463/1931 г. /последният е посочен и като основание за стопанисването на имота от Министрество на отбраната в т. 10 от акта/, че същият се отнася за застроен парцел в гр. Разград, ул. „Перистър”, № 1, Западна промишлена зона, с площ от 309 540 кв.м., от която 26 494 кв.м. застроена площ с 60 броя сгради, построени от 1914г., 1942г. до 1990г. В т. 15 от този акт е вписано, че имотът е включен в капитала на „ТЕРЕМ” ЕАД на основание Разпореждане № 18/17.04.1998г. на МС. Копие на този акт на МС е представен на л. 17 от делото на ВОС и от същия се установява, че на осн. чл. 17, ал. 2 от ЗППДОбП Управление „Военна промишленост” – София се преобразува в ЕАД с държавно имущество с фирма „ТЕРЕМ” ЕАД с 11 клона, един от които е в гр. Разград. В т. 4 на разпореждането на МС е описан и начина на формиране на капитала на новосъздаденото ЕАД – т. 4, б. „б.” – имуществото на досегашните поделения на управление „Военна промишленост” – София, едно от които е поделение ВРЗ „Цар Калоян” - Разград.

В т. 17 на Акт № 0058/30.01.1998г. за публична държавна собственост е отразена забележката, че част от имота съставлява ВРЗ „Цар Калоян” със 108 162 дка, от които 12 458 кв.м. застроена площ с 25 бр. сгради, построени през периода от 1914-1986г.

Видно от Заповед № ОХ-537/01.08.2000г. на Министъра на отбраната, че на осн. ТЗ и ПРУПСДП „ТЕРЕМ” ЕАД, гр. София се преобразува чрез отделяне, като се образуват ЕООД с държавно имущество – л. 72-75 от делото на ВОС. В т. 1.4 е посочено образуването на „ВРЗ-Цар Калоян” ЕООД, гр. Разград, ул. „Перистър”, № 1, като дружеството поема активите, пасивите и другите права и задължения на „ТЕРЕМ” ЕАД- клон Разград, съгласно разделителен протокол към датата на вписването. С решение № 599/05.10.00г. по ф.д. № 599/00г. на ОС-Разград е регистрирано ЕООД „ВРЗ-Цар Калоян”, гр. Разград /л. 79/.

В представеното на л. 106-109 копие на описания по-горе Акт за публична държавна собственост № 58/30.01.1998г. се съдържа и неговото продължение, касаещо т. 3 от акта, съдържащо Списък на сградите на отделните ползватели на имота – конкретно за ВРЗ „Цар Калоян” ЕООД са описани 25 броя сгради, като под № 9 е описана подстанция на 2 етажа, масивна конструкция, застроена площ от 259 кв.м. , построена през 1976г.

С Акт № 913/15.10.2002г. за частна държавна собственост, съставен от Областната администрация на областния управител на област с административен център Радград, на осн. чл. 68, ал. 1 от ЗДС и решение № 599/05.10.00г. по ф.д. № 599/00г. на ОС-Разград, е актувано дворно място с площ от 40 911 кв.м., ведно с построените в него сгради в гр. Разград, кв. 334, парцел ІІІ-2519, включен в капитала на „ВРЗ Цар Калоян” ЕООД. В р. 3 от акта са описани построените в имота сгради, като в т. 5 е описана подстанция, ЗП от 259 кв.м., двуетажна, масивна, 1976г. Другите описани сгради са били административна такава, столова, трафопост, цех № 1 и цех № 2, шлосерски участък, галваничен участък, дърводелска работилница, складове и гаражи – л. 16.

Във връзка с подготовката за извършването на приватизацията на „ВРЗ Цар Калоян” ЕООД, гр. Разград е изготвен Информационен меморандум /л. 77-105/. В р. ІV на същия са описани недвижимите имоти, които са собственост на това дружество, едни от които са тези, за които е съставен Акт № 913/15.10.2002г. за частна държавна собственост /р. ІV, т. 4/. Посочено е, че тези имоти са включени в капитала на това дружество, записани са в баланса му към 31.12.2003г. – земите в сметка 201 „земя” и сградите – в сметка 203 „сгради”. При описанието на притежаваните от дружеството сгради по цитирания Акт № 913/15.10.2002г. за частна държавна собственост е описана и „подстанция” с инв. № 1347, която е посочена, че е двуетажна, монолитно изпълнение. Записано е в меморандума, че тази сграда е въведена в действие през 1968г. и е в добро състояние. В документа са отразени вида и състоянието на машините, съоръженията и оборудването – наред със стандартното оборудване на механичния цех и дърводелната работилница /стругове, фрези, пещи, камери и др./ е описано и специфичното оборудване – уреди за ремонт, проверка, реглаж и настройка на радиосвързочна техника, излизаща от употреба поради смяна на стандартите. Посочено е още, че на терена, определен с Акт № 913/15.10.2002г. за частна държавна собственост са съсредоточени сградите и мощностите, извършващи основната дейност на дружеството и този терен е бил определен със статут „Режимен” и е бил даден като бяло петно в кадастралната служба на общината /с оглед изпълнение на секретността и опазването на тайната/. В представената на л. 105 счетоводна справка са включени сградите, построени в парцел ІІІ-2519, кв. 334 по плана на гр. Разград, съставляваща част от приложенията към правния анализ. В същата е описана под № 5 подстанция със ЗП от 259 кв.м. и с посочена година на построяването – 1976г.

Със заповед № 197/04.08.2004г. на областния управител на Разград, на осн. чл. 78 от ЗДС и въз основа на молба от управителя на „ВРЗ-Цар Калоян” ЕООД, гр. Разград и Договор за приватизационна продажба на 6 820 дяла, представляващи 100% от капитала на дружеството от 07.07.04г., е наредено отписването от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост УПИ ІІІ-2519 с площ от 40 911 кв.м., кв. 334, ведно с построените в него сгради, една от които е подстанция със ЗП от 259 кв.м., двуетажна, масивна, 1976 г. /т. 5/ - л. 18.

На представените от ответника схеми /л. 41, 42/ процесното съоръжение е означено като ТП „ЕМЗ” /като диспечерско наименование/, което може да бъде разчетено като „трансформаторен пост” /съгласно съкращението в дефиницията по чл. 1132 от Наредба № 3/09.06.2004г.за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, издадена от МЕЕР, обн. ДВ, бр. 90/13.10.04г./ на съществувалия преди това Електромеханичен завод /ЕМЗ/. Съгласно цитираната норма на посочения подзаконов нормативен акт, трансформаторен пост (ТП) е съвкупност от електрически съоръжения за получаване, трансформиране и разпределение на електрическата енергия от средно напрежение на ниско напрежение. Захранването на този ТП става от електрическо съоръжение /уредба/ с диспечерско наименование „КДП”, а след процесния ТП е налице свързаност с ТП „Скопие”.

За последния ТП „Скопие” ответното дружество е представило доказателства /л. 170-173/, че същият е построен в УПИ ІХ-2519, кв. 334 по плана на гр. Разград, на ул. „Перистър”, № 1 и е разрешен за ползване през 2009г. През 2012г. и на основание Заповед от 09.10.12г. на кмета на Община Разград този ТП е бил продаден на ответното дружество, ведно с кабелните линии за ниско напрежение до 10 електромерни табла в сгради.

Според заключенията на основната и допълнителните СТЕ, които съдът кредитира като компетентни и обективни дадени /с изключение на изложеното мнение относно правния въпрос досежно приложимостта на Методиката/, се установява, че процесния енергиен обект е построен за периода от 1968-1976г. и е бил оборудван и използван за нуждите на бившия Електромеханичен завод. Процесното съоръжение като тип представлява преходно-разпределителна уредба. Оборудваното е разположено на два етажа – на първи етаж има 11 килии, а на втория 16 килии. В една от килиите има една трафомашина 630 кVА, а в останалите помещения е имало изградени табла за мерене на ниско напрежение. Посочено е, че към процесното съоръжение няма създадена мрежа ниско напрежение, но същото (с диспечерско наименование „ЕМЗ”) е част от разпределителната мрежа средно напрежение на гр. Разград и по схема има връзки с трафопост „КДП”, „Скопие” и „Трансимпекс” на извод „ЕМЗ”. Към процесното съоръжение е присъединен само един абонат на ответното дружество и това е ищцовото дружество с аб. № 11032053. Налице са и други присъединени преди закупуването на подстанцията от ищцовото дружество потребители, но те не са самостоятелни, а същите са били цехове на бившия ВРЗ „Цар Калоян”. Понастоящем са налице монтирани контролни електромери на всяка една от фирмите /общо 12 на брой/, закупили бившите цехове на завода. Всяка отделна фирма заплаща консумираната месечно ел. енергия на ищцовото дружество, а последното заплаща общата сума на ответника съобразно показанията на електромера с аб. № 11032053.

Видно от писмо, изпратено от ищеца до ответника на 20.08.15г., че последният е уведомен за закупуването на електрическата уредба, монтирана в сградата на ул. „Перистър”, № 1, ведно с трансформаторен пост 20/0.4 кV. Посочено е, че от този ТП освен ищцовото дружество се електроснабдяват още 11 фирми, но последните не са абонати на елекроразпределителното дружество. Предвид невъзможността да се поддържа посочения ТП от ищеца, е отправено искане до ответника за решение на въпроса с електроснабдяването на изброените 11 фирми, отчитащи консумацията на ел. енергия с междинни електромери. В отговор на това писмо ответното дружество на 16.10.15г. е посочило, че за присъединяването към електрическата мрежа на цитираните 11 потребителя, следва да са налице подадени искания за присъединяване от тях. Посочено е в отговора, че след получаване на исканията им, ще бъде извършено проучване на възможностите за присъединяването им и при невъзможност от страна на ответника за такова присъединяване - на ищцовото дружество ще му бъде предложено изкупуването на трафопоста /л. 70-71/.

На 15.02.17г. и на 09.02.17г. искания до ответното дружество за присъединяване на обекти към електроразпределителната мрежа са подали съответно „Поли Корект” ЕООД и „Алфа Хим” ЕООД – дружества, закупили поземлени имоти и сгради от имуществото на бившето ЕООД „ВРЗ Цар Калоян” /съответно - промишлени сгради с масивни конструкции и шлосерен участък и заваръчно/ - л. 206-216. В изгответните проекти за предварителни договори за присъединяване на обектите към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД е предвидено присъединяването да се извърши чрез трафопост тип БКТП 20/0.4кV с местоположение в имота на клиента, с лице към уличната регулация, които трафопостове следва да се захранят чрез извод средно напрежение „ЕМЗ” от П/ст „Разград” /чрез изграждане на кабелна линия 20 кV от мястото на разкъсване на съществуващата кабелна линия 20 кV между ТП „ЕМЗ” и ТП „КДП” и полагане допълнително количество кабел до новия трафопост/. За целта е посочено, че тези трафопостове следва да се изградят от желаещите присъединяването дружества.

Видно от отговор от 24.04.17г., изпратен от ответното дружество до „Поли Корект” ЕООД във връзка с изразеното искане от последния да бъде присъединен обекта му към ТП „ЕМЗ”, гр. Разград и откриване на партида, че молителят е уведомен, че ТП „ЕМЗ” не е собственост на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД. Освен това в близост до обекта няма електроразпределителни съоръжения на енерго-дружеството, към които да се присъедини обекта на молителя на ниво ниско напрежение. Сигурното и качествено ел. захранване според ответното дружество, е чрез предложения в предварителния договор начин – л. 313.

От горните доказателства не може да се установи точната дата на построяването и въвеждането в експлоатация на процесното съоръжение. Според посоченото в Информационния меморандум при подготовката за приватизация на дружеството, подстанцията е построена през 1968г. Посочената в актовете за публична и след това – частна държавна собственост година на построяване на подстанцията - 1976г., също не се подкрепя от други доказателства по делото. Въпреки издаденото на ищеца съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Централен военен архив с документи, установяващи строителството на процесната електрическа подстанция /л. 158/, такива не са представени, като е посочено в с.з. на 11.05.17г., че архивния фонд, касаещ строежите, е унищожен /л. 317 на гърба/.

Проследявайки обаче хронологичното развитие на тази военна база, следва да се приеме, че най-късно към 1972г., когато поделение 80660, гр. Разград е преобразувано в Електромеханичен завод /ЕМЗ/ в системата на поделение 35170 Управление „Военно-ремонтни бази и заводи”, с основен предмет на дейност – ремонт на свързочна техника на БНА /така от Правния анализ/, този завод с множеството му цехове и производствени подразделения, е бил обезпечен в необходимата степен с нужните му електрически съоръжения и уредби, вкл. и чрез собствена подстанция. Индиция в тази насока е и запазеното понастоящем наименование на това съоръжение в схемата на ответното дружество като „ЕМЗ”. Друга индиция за това е липсата и понастоящем на други електрически съоръжения и уредби, които да са собственост на ответното дружество и да са разположени в близост или да дават възможност за присъединяване на нови потребители към електроразпределителната мрежа /закупилите бившите цехове на завода субекти са присъединени фактически към това съоръжение и измерват ел. енергията си посредством контролни електромери след този на ищцовото дружество, но имат предписание от ответното дружество да си изградят собствени трафопостове, тъй като „Енерго-про Мрежи” АД не притежава такива в близост/.

Освен това, следва да се приеме още, че процесната електрическа подстанция е била построена единствено и само за нуждите на Електромеханичния завод в гр. Разград, който е имал военно предназначение – за изработка и ремонт на радиосвързочна техника за цялата БНА. Същата е имала единствено и само вътрешноведомствено предназначение и функции /имайки предвид големината на сградата, разположението на помещенията и тяхното предназначение според констатациите на вещото лице/.

Горното дава възможност да се направи извода, че ако процесната подстанция е била изградена и въведена в експлоатация към момента на създаването на Електромеханичния завод /през 1972г./, това е станало при действието на Закона за електростопанството /отм./, обн. ДВ, бр. 71/27.03.1948г., действал до 30.06.1976г. Според чл. 2, ал. 1 от този закон, енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. В чл. 3 обаче е била уредена възможността държавата да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия, или на обществени организации - водни синдикати, кооперации и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. Тази собственост е била запазена при влизането в сила от 01.07.1976г. на новия ЗЕл. – така неговия § 4 от ПЗР.

Ако се приеме, че процесната ел. подстанция е била построена и въведена в експлоатация след 01.07.1976г. /което, както се посочи по-горе е малко вероятно/, извода, че същата е станала собственост на посочения завод, не се променя. Това следва от анализа на нормите на действалия през този период нормативен акт. Така според чл. 2, ал. 1 от ЗЕл. /отм./ от 1976г., електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, но според ал. 2 - кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация Енергетика могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. В чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от този закон са диференцирани ел. централи, уредби и мрежи като такива за общо ползване и такива с вътрешноведомствено предназначение /за първите е посочено, че се изграждат и поддържат от посочената по-горе Асоциация „Енергетика”, а вторите – от самите потребители/. Тези, които са за общо ползване са били и са останали държавна собственост /включително и при невъзможността да се придобиват по-късно по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм.//, но тези, които са имали предназначението да задоволяват енергийните нужди само на един потребител /вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения/ са били собственост на самото предприятие и това право е можело да се прехвърля вкл. и чрез преобразуване и приватизация (по арг. за противното от § 4, ал. 11 от ЗЕ в сила от 05.03.2004г., действал и към момента на приватизацията на „ВРЗ – Цар Калоян” ЕООД, гр. Разград с договора от 07.07.2004г.) – в този смисъл и Решение № 247 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2008 г., III г. о., ГК.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че процесната ел. подстанция е била включена в капитала на преобразуваното държавно предприятие в търговско дружество, преминала е в негова собственост, а чрез описаните по-горе последващи приватизационна и транслативна сделки, е преминала в собственост на ищцовото дружество.

Относно предназначението и използването на процесната електрическа подстанция за процесния период.

Както се посочи и по-горе според заключението на вещото лице, имайки предвид разположението на помещенията и тяхното оборудване, процесното съоръжение като тип представлява преходно-разпределителна уредба, в която обаче има и трансформаторна машина, преобразуваща ел. енергията от средно на ниско напрежение, захранвайки само един присъединен по съответния ред абонат – ищцовото дружество. Процесното съоръжение „ЕМЗ” /според диспечерското означение в схемата на ответното дружество/ е част от разпределителната мрежа средно напрежение на гр. Разград. Според отговора в т. 10 от заключението на СТЕ, процесното съоръжение има две функционални части – първата представлява трафопост за преобразуване на ел. енергията  и друга – шинна система или друго съоръжение, което исигурява пренос на ел. енергията средно напрежение до други обекти.

Видно от представената от ответното дружество справка, че количеството на ел. енергия, преминало от ТП „ЕМЗ” до ТП „Скопие” за периода от 01.11.12г. до 31.08.16г. възлиза на 2 385 328 kWh (по фактури, изготвени към клиенти, присъединени на ТП „Скопие”) – л. 244-304.

Отделно от това, видно от справка за количеството ел. енергия, отчетено за клиент „ЕМ-ПАК” ООД с аб. № 11032053 за периода от 22.11.12г. до 31.08.16г., че същото възлиза на 669 517 kWh – л. 195-200. От тази ел. енергия, за периода от 01.11.12г. до 30.08.16г. другите фактически потребители са консумирали общо 531 772 kWh /т. 8 от заключението на СТЕ/. За потреблението на този абонат са издавани фактури, които изцяло са заплащани от ищцовото дружество /предоставената от „Енерго-Про Продажби” АД справка на л. 175-185/. Ищцовото дружество е префактурирало сумите за ел. енергия на присъединените след неговия електромер потребители /така от списъка на фактурите и получателите по тях е на л. 142-152/. Монтажа на контролните електромери след електромера на ответното дружество, отчитащ потреблението на ищцовото дружество, както и кои са фактически присъединените потребители, са обстоятелства, констатирани и от вещото лице – така от допълнителната точка 7 на първоначалната експертиза.

Горното сочи, че процесното съоръжение представлява ел. уредба, която за процесния период е използвана от ответника за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители, освен за ищцовото дружество.

Относно дължимото обезщетение.

            При липсата на договорни отношения за самото ползване на процесното съоръжение /по делото няма доказателства, а и страните не спорят, че за ползването на тази електрическа подстанция от ответника договор не е сключван/, за ищцовото дружество възниква на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД правото да получи от ползващото без основание ответно дружество, обезщетение за ползването на съоръжението за процесния период. И в тази връзка е без значение дали ищцовото дружество е лицензирано и е в състояние да използва трафопоста за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, имайки предвид и посочената по-горе задължителна практика, че обедняването е налице и когато друг субект използва чуждата вещ без правно основание, спестявайки си разноските, които би направил, за да ползва качествата на тази вещ.

            Относно определянето на размера на дължимото обезщетение в настоящата хипотеза е налице задължителна съдебна практика, установена с решение № 179/18.05.11г. по т.д. № 13, ІІ т.о. на ВКС, според която при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Имайки предвид казаното по-горе, представените на л. 21-28 от делото на ВОС документи, касаещи предприети от ищеца действия по поддържане на сградата и съоръженията в нея и направените в тази връзка разходи, като неотносими към предмета на делото, съдът не следва да обсъжда.

            Съдът кредитира заключението на СТЕ, което при съобразяване с данните по делото относно балансовата стойноста на ДМА /съобразно извлечението от инвентарната книга на л. 19/, съобразявайки и всички други параметри относно необходимите величини по действащата през процесния период Методика, сочи, че дължимата цена за достъп за процесния период възлиза на 24 494.80 лв. Обезщетението в посочения размер е дължимо от ответното дружество на ищеца, поради което и след като е бил уважен иска в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.

            По разноските.

            С оглед изхода на настоящото производство и съобразно отправеното от въззиваемата страна искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК направените за настоящата инстанция разноски, възлизащи 1265 лв. и представляващи заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 05.09.17г. /л. 52 от настоящото дело/. Възражението на процесуалния представител на въззивника основано на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като минималния размер за такова по Наредба № 1 на ВАС възлиза на 1264.84 лв. /изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата при интерес от 24 404.80 лв./. Останалите претендирани от въззиваемата страна разноски, описани в списъка на разноските, касаят такива, направени пред първата инстанция и настоящата инстанция не е компетентна да ги присъжда /въззивното производство е образувано само по въззивна жалба на ответника и липсва инициирано от ищеца производство по реда на чл. 248 от ГПК пред първата инстанция, при проверката на законосъобразността на чийто акт, въззивната инстанция би могла да се занимава с разноски на ищеца за първата инстанция/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 907/08.06.17г., постановено по гр.д. № 1857/16г. на ВОС, в частта му, с която на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна е осъдено да заплати на „ЕМ-ПАК“ ЕООД, гр. Разград, сумата от 24 494,80лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от използването на сграда-подстанция с предназначение: сграда за енергопроизводство, със застроена площ от 235 кв.м., с идентификатор № 61710.505.308.1, находяща се в поземлен имот с административен адрес: гр. Разград, бул. “Априлско въстание“ /стар адрес ул. ,,Перистър“, № 1/, представляващ имот с идентификатор № 61710.505.308 по КК на гр. Разград, одобрена със Заповед № РД-18-37/10.03.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 521 кв.м., собственост на ищеца, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, за периода от 01.11.2012г. до 31.08.2016г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2016г., до окончателното изплащане на сумата; както и да заплати на ищеца сумата от 1550,32лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, търговски комплекс „Варна Тауърс”, кула Е да заплати на „ЕМ-ПАК“ ЕООД, ЕИК 116528281, със седалище и адрес на управление: гр. Разград сумата в размер на 1 265 лв. /хиляда двеста шестдесет и пет лева/, представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: