ОПРЕДЕЛЕНИЕ 441

гр. Варна,    20.07.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 366/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 20589/09.07.18г., подадена от М.Л.Ж., чрез особен представител срещу определение № 1725/04.07.18г. по гр.д. 1313/18г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по депозираната от частния жалбоподател искова молба за признаване за установено наличието на престъпни обстоятелства, изразяващи се в съзнателно затаяване на истина от ответника Н.В.И.-К. по повод разпита й по гр.д. № 1442/16г. и гр.д. № 1656/16г. на Окръжен съд-Варна, съставляващи престъпления по чл. 290 от НК, които са от съществено значение по отношение реализирането на защитата на накърнени субективни права по реда на чл. 49 от ЗЗД. В частната жалба е изложено, че определението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че макар и да не изтекла погасителна давност за наказателното преследване, не са предприети действия от страна на прокуратурата по образуване на наказателно производство, въпреки отправените сигнали от страна на жалбоподателя. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК се излагат доводи за наличие на правен интерес от предявяването на иска, поради невъзможността за реализиране на защитата на нарушените субективни права по друг ред. Моли се за отмяна на обжалваното прекратително определение.

На основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК не е връчван препис от частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на М.Л.Ж. против Н.В.И.-К., за установяване наличието на престъпни обстоятелства, изразяващи се в съзнателно затаяване на истина при разпита на последната по гр.д. № 1442/16г. и гр.д. № 1656/16г. на Окръжен съд-Варна, съставляващи престъпления по чл. 290 от НК, които са от съществено значение по повод гражданското правоотношение, свързано със защитата за накърнени субективни права по реда на чл. 49 от ЗЗД.

С определение № 1451/08.06.18г. на ищеца са дадени указания за конкретизиране на фактите и обстоятелства, водещи до ангажиране на отговорността на ответника, както и за уточняване коя от хипотезите по чл. 124 от ГПК се визира в исковата молба /установяване на извършено престъпление или осъждане за притезание/.

С молба вх. № 19828/02.07.18г. особеният представител на ищеца пояснява, че с исковата молба се цели установяването на престъпно обстоятелство по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Посочва, че наказателното преследване не може да бъде възбудено поради липсата на предприети действия от страна на прокуратурата в тази насока.

С обжалваното определение ВОС е приел, че производството е недопустимо поради липсата на правен интерес и наличието на специален ред за защита, доколкото не е изтекла абсолютната давност за преследване на престъпления от общ характер.

В трайно установената съдебна практика е застъпено становището, че искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК е недопустим при отсъствие на визираните в текста алтернативни хипотези: 1/. наказателно преследване не може да бъде възбудено, 2/. същото е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 от НПК, 3/. е спряно на основание чл. 25, т. 2, респ. чл. 26 от НПК, 4/. както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит /така Определение № 577 от 30.11.17г. на ВКС по ч.гр.д. № 4444/17г., IV г.о., ГК, Определение № 32 от 19.01.16г. на ВКС по ч.гр.д. № 73/16г., IV г.о., ГК, Определение № 161 от 21.03.11г. на ВКС по ч.гр.д. № 614/10г., III г.о., ГК и др./. В доктрината се приема, че основанията по чл. 24 от НПК, които са пречка, осуетяваща воденето на наказателния процес за установителния иск се явяват положителни процесуални предпоставки, доколкото наличието на всяка една от тях го прави допустим в качеството му на сурогат на недопустимия наказателен процес /С., Ж., М., А., С., О., П., В., И., Р., Българско гражданско процесуално право, 2012, 188/.

Горните обстоятелства изчерпателно посочват условията за допустимостта на иска за установяване на престъпно обстоятелство, като основанията по НПК, които представляват пречка за развитие на наказателен процес, представляват специфични за иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК положителни процесуални предпоставки, а значението на престъпното обстоятелство, за друго гражданско правоотношение или за възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение, обуславят правния интерес от воденето на иска.

В настоящия случай, макар и ищецът да се позовава на препятстващи развитието на наказателно производство обстоятелства /отказите на прокуратурата за самосезиране/, същият не представя доказателства за това.

Наведените твърдения за наличие на престъпни обстоятелства касаят престъпления от общ характер. В продължение на разбирането за недопустимост на производството, следва да се посочи, че погасителната давност за преследването на същите по чл. 80 от НК, както и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не са изтекли, поради което отсъства положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес за ищеца от предявяване на иска, предмет на делото.

При това положение исковото производство е недопустимо и обжалваното определение, с което същото е прекратено, е законосъобразно.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение1725/04.07.18г. по гр.д. 1313/18г. на Окръжен съд-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: