Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  169 /04.11.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 367 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Б.С. ***, в качеството й на процесуален представител (служебно назначен адвокат) на Е.И.М. ***, срещу решение № 1305/17.06.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2023/2012 година, с което е отхвърлен предявения срещу Ю.Н. *** иск за обявяване нищожността на договора за продажба на ап.№ 4, ет.2, вх.”А”, находящ се в гр.Варна, бул.”Сливница” № 78. Правят се оплаквания за недопустимост и евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, като уважи иска.

Насрещната страна Ю.Н.Н. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Варненският окръжен съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

1.По допустимостта на обжалваното решение:

Твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е разгледал не предявен иск, а такъв по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователно, тъй-като в мотивите си на стр.4 от решението ВОС неуместно е посочил , че предявения иск е по чл.124, ал.1 (вероятно от ГПК-но това не е конкретизирано), във връзка с чл.26, ал.2 от ЗЗД, вместо само, че е по чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД. Освен това нито в мотивите, нито  в самия диспозитив на решението няма произнасяне по друг иск освен този, с който съдът е бил сезиран. В този смисъл в жалбата правилно няма петитум за обезсилване на решението щом е недопустимо, макар че това е правилната процесуална форма на искането при констатирана недопустимост на съдебния акт. Следователно, в случая се касае само до погрешна правна квалификация на спорното право, а не до постановяване на недопустимо решение.

 

 

2.По правилността на обжалваното решение:

Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд едностранчиво е интерпретирал гласните доказателства, като според жалбоподателката неправилно е дал тежест на показанията на св.П.Д., която в качеството си на нотариус е изповядала сделката по процесния нотариален акт, а в същото време е игнорирал показанията на свидетелката М. П. От една страна, при наличието само на по един свидетел на страните,  правилно окръжния съд е отчел обстоятелството, че свидетелската Димитрова възпроизвежда детайли от процедурата по изповядване на процесната сделка, а свидетелката П. е косвен свидетел-тя препредава казаното й от въззивницата М.. При това положение показанията на първия свидетел са пряко доказателствено средство за обстоятелствата, при които е сключена сделката. От друга страна самият нотариален акт съдържа и реквизити, които по същността си са разписка, че продажната цена е била изплатена преди оформяне на нотариалния акт и не е имало никакво съмнение във волята на страните, манифестирането й пред нотариуса, както и за здравословното състояние на въззивницата, в смисъл да чува и , разбира това което й се чете, и да вижда това което подписва.

С оглед на тези обстоятелства обосновано ВОС е приел, че продажбата на процесния апартамент не е опорочена на твърдяното в исковата молба основание-поради липса  на съгласие.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

Независимо от този изход на делото разноски не се възлагат върху въззивницата, тъй-като тя е освободена от внасянето на държавни такси по това производство, а насрещната страна не е претендирала, че е направила такива пред въззивния съд.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1305/17.06.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2023/2012 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.