ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

504

 

гр.Варна, 20.08.2014 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение,  20 август 2014 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА

     ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ПЕТРОВА

          СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия П. П. в.ч.гр.д. № 367 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.Х.К., подадена чрез адв. Г.Н., против определение № 1599/31.05.2014 г. постановено по гр.д. № 1195/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Г.Х.К. срещу Е.П. П., Д.С.Д., Р.С.П., С.Т.Я., М.П.Т., Ц.Х.Д., С.Г.Д., В.Ц.Д., Р.Н.Р., М.Т.М., И.Д.М., Д.С.К., М.В.К., Ф.Х.Ц., Г.Ц.Ц., Р.С.Д., Г.М.Д., Е.М.В., С.С.Ц., А.А.П., и С.Т.М. иск за установяване правото му на собственост върху магазин № 2 с административен адрес гр.Варна, ул. „Стоенчо Хаджииванов” № 2 и 4 на партерен етаж, със застроена площ от 35.10 кв.м., при граници – ул.Бенковска, входно стълбище, магазин № 3, магазин № 1, ведно с 3.3090 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ VII-10, 11, идентичен с имот пл. № 10, 11, в кв.359 по кадастралния план на 10 микрорайон на града, цялото с площ от 315 кв.м., при граници на поземления имот: имот № 12 и от две страни улица, по твърдения за изтекла придобивна давност.

Жалбоподателят е настоявал, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Неправилно окръжният съд приел, че в производството по първата фаза на делбата ищецът следвало да релевира всички свои основания на правото си на собственост, а възможността да търси защита на правото си в отделен процес на незаявени в делбата основания била преклудирана. Завил е, че силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата се формирала само върху съществуването на потестативното право на делба, като въпросите относно подлежащите на делба имоти, съсобствениците и квотите били извън силата на пресъдено нещо. Жалбоподателят имал качеството на ищец в делбения процес и поради това нямал задължението да изчерпи всички основания на иска си за собственост. Освен това той бил конституиран по делото за делба едва от въззивната инстанция и затова решението по допускане на делбата, като недопустимо, не го обвързвало. Освен това, не бил налице идентитет между двете дела – при допускането на делбата ищецът основавал своето право на собственост на постановление за възлагане на имота, а в настоящото дело се позовавал на изтекла придобивна давност от датата на възлагането 24.11.2004 г. до конституирането му като страна в делбеното производство. Силата на пресъдено нещо, с което бил отхвърлен предявения иск не пречела да се предяви нов иск на новото основание  или относно друго от конкуриращите притезания. Молил е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Варненския апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Затова, същата се явява допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. 1195/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на Г.Х.К. срещу ответниците - страни по воденото преди това дело за делба на жилищна сграда, в която се намира и процесния имот. Установено е по делото, че ищецът е конституиран като страна в делбеното производство от въззивната инстанция, като същият е претендирал право на собственост върху процесния имот, основано на придобиването му с постановление за възлагане. С решението на районния съд по гр.д. № 5514/2006 г., оставено в сила с решение № 397/2010 г. по описа на ВОС, съдът е допуснал делбата на сградата, изключвайки ищеца от нея, поради това, че е придобил имота от несобственик. Решението на окръжния съд не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 442 от 06.08.2013 г. по гр.д. № 928/2012 г. на ВКС.

Заведения по настоящото дело иск за собственост е за установяване правото на собственост на ищеца върху същия обект в сградата, предмет на приключилата на първа фаза делба. 

По въпроса за силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата съществува непротиворечива съдебна практика, съгласно която се прилага общата разпоредба на чл.298, ал.1 ГПК. Основанието на иска за делба е съществуването на съсобственост, а не конкретния придобивен способ за отделните съделители, затова всеки от тях е длъжен да изчерпи всичките основания на които твърди, че притежава права  в съсобствеността. Със сила на пресъдено нещо се ползва и решението, с което е отхвърлен иска за делба изцяло или за част от съделителите и те не могат в нов процес да установяват право на собственост независимо  дали основанието, на което се позовават е заявено в делбения процес.

В случая, като не е основал правото си на собственост върху конкретния обект, на изтеклата до конституирането му като съделител придобивна давност в производството по допускане на делбата, правото на ищеца да стори това в последващ процес се е преклудирало. По изложените съображения, несъстоятелни са и възраженията му за необвързване от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, нито тези, че като ищец няма задължение да изчерпи придобивните си основания в първата фаза на делбата. Именно поради това, че основанието на иска за делба е съществуването на съсобствеността а не конкретния придобивен способ, преклузията настъпва по отношение на всички основания на исковете за собственост на съделителя, поради което оплакванията за липса на идентитет между делата също не могат да бъдат споделени. Несъстоятелни са също така и възраженията, че решението по делбата е непротивопоставимо на ищеца, защото той недопустимо бил конституиран като съделител по него от въззивната инстанция. Доколкото решението по делбата е влязло в сила, то обвързва страните, а евентуалните пороци касаещи допустимостта му, не могат да бъдат разглеждани.

Като е достигнал до идентичен правен извод по същите съображения, окръжният съд е процедирал правилно и постановеното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1599/31.05.2014 г. постановено по гр.д. № 1195/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: