Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 139/20.10.2017г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 367/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от пълномощника на В.С.Г. и на И.Н.Г., двамата от гр.Търговище срещу решение № 136/16.06.2017 г. по гр.д.№ 5/17 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е отхвърлен предявеният от тях иск по чл.227, ал.1,б.“в“ от ЗЗД против Г.И.С. и В.И.С.. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответниците оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следна фактическа обстановка:

          Предявен е иск от В.С.Г. и от И.Н.Г. против Г.И.С. и В.И.С. *** за отмяна на дарението на недвижим имот, извършено с н.а. №79, том VII, дело 1774 от 22.11.1993г. на Нотариус К. Генчева при ТРС в полза на наследодателката им Й.И. Н./дъщеря на ищците. Твърденията са за отказ на ответниците, в качеството им на наследници по закон на приобритателката на дарения имот, да дават на дарителите издръжка, от която те трайно се нуждаят, на основание чл.227, ал.1, б „в“ ЗЗД.

           Оспорвайки изцяло иска, ответниците твърдят липса на покана за изпълнение по отношение на наследодателката им; след получена покана  първата ответница е заявила готовност да помогна, а вторият ответник е бил поканен с исковата молба; оспорват спазването на едногодишния срок за предявяване на претенцията; твърдят, че не разполагат с достатъчно парични средства - давайки исканата издръжка, биха поставили себе си и лицата, които издържат по закон, в по-лошо положение от това на ищците по делото.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а. №79, том VII, дело 1774 от 22.11.1993г. на Нотариус К. Генчева, ищците дарили на дъщеря си Й.И. Н. ½ ид.ч. от описания в акта недвижим имот, при запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване.

С нотариална покана рег. № 4452 от 28.09.2016г. на нотариус Г.Г. с рег. № 223 на НК ищците поканили ответниците, в качеството им на наслединици на починалата приобритателка за заплащане на месечна издръжка  в размер на по 250 лв. С нотариално заверен отговор с рег.№ 6651 от 21.10.2016г. на нотариус Таня Димитрова, рег. № 243 от НК, район на действие РС Ямбол, заявила готовност за помощ и моли за посочване на необходимите лекарства и нужди за домакинството, за да ги осигури.

По делото са представени заключения на назначена от съда икономическа експертиза, съобразно които размерът на доходите на ищците от пенсии за 2015г. е 7 138,16 лв. а за 2016г. - 7 194,38 лв. Разходите им за 2015г. са в размер на 8232,55 лв. а за 2016г. - 7426,72 лв. Разликата за 2015 г. е отрицателна - 1094,39 лв. /91.19 лева месечно/, а за 2016г. - 232,34 лв. /19.36 лева месечно/.

 Правилно съдът е преценил възможностите на ответниците за осигуряване на издръжка, като за ответника е възприел първия вариант от заключението – с приспадане на разходите за издръжка на детето му.

Представените писмени доказателства установяват, извършено на 10.05.2013г. планово оперативно лечение на дясна млечна жлеза на наследодателката на ответниците, с последващо лечение с химио и лъчетерапия, констатирано през 2014г. и лекувано вторично злокачествено заболяване на черния дроб.

Св.А.Г. и свид.Б.установяват, че след влошаване на здравословното състояние на ищеца, дъщеря му Й. се върнала от Гърция и заживяла при родителите си, за да може да ги гледа и издържа. Направила ремонт в къщата, плащала тока, пазарувала храна и лекарства.

Сходни факти установяват и свид.И.П., Н.П., М.В. и К.К., като последните двама свидетелства и за семейното състояние на ответниците.

С предявения иск се претендира отмяна на дарението на едно от трите основания по ал.1 на чл.227 от ЗЗД - отмяна поради неплащане на издръжка от дарения, от която дарителят се нуждае. Предпоставка за основателност на иска е кумулативното наличие на следните елементи: заявена нужда от издръжка за дарителя и отказ на дарения да я заплаща.

Предмет на претенцията е издръжка от наследниците на надареното лице – децата на починалата Й.И., дъщеря на ищците. Тъй като те не са страна по договора за дарение, за възникване на тяхно задължение за издръжка следва да бъде доказано поискването й от  наследодателката.

Показанията на всички разпитани свидетели установяват нормални отношения между ищците и двете им дъщери. Тъй като наследодателката на ответниците работела в Гърция, изпращала пари на сестра си за  подпомагане на родителите, а тя ги обгрижвала при нужда. За празниците и двете семейства получавали колети.  След влошаване на състоянието на ищеца през 2013 г., майката на ответниците се върнала от Гърция, за да се грижи непосредствено за него. През същата година се влошило и нейното здраве и тя починала през 2015 г. Връщайки се в България, живяла с родителите си, правила ремонт на къщата и се грижила се за тях финансово и непосредствено – доколкото здравословното й състояние позволявало.

Правилен е извода на съда, че докато е била жива, от Й. не е била искана издръжка от нейните родители. Освен от гласните доказателства, това следва и от житейската логика – отношенията й с тях са били нормални и близки, тя им е помагала ежемесечно, макар и далеч от дома и не е имало основание за изрично искане на помощ и издръжка.

Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение - потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/16.06.2017 г. по гр.д.№ 5/17 г. на Окръжен съд – Търговище

          ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН ********** и И.Н.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.И.С. сумата от 750.00 лева -  разноски по делото пред настоящата инстанция.

 

          Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срот съобщаването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                         

 

 

 

2.