ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

447

 

Гр.Варна, 23.07.2018  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на …23.07.2018 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова, ч.гр.д. № 367  по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А.Р.П. против определение № 1709 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1265/2018 г. В ЧАСТТА му, с която е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от други такси и разноски, освен платените в производството по гр.д. № 1265/2018 г. по описа на ВОС.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за противоречието му със закона, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от други такси и разноски за производството, освен платените по гр.д. № 1265/2018 г. на ВОС.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

В исковата молба на А.Р.П. е било заявено и искане по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за завеждане на иска, предвид липсата на средства за воденето му.

С разпореждане от 21.02.2018 г. по първоначално образуваното в районния съд дело, съдът е оставил без движение исковата молба с указания за поправяне на нередовностите й, включително и за посочване цена на иска и за представяне доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса в размер на 1% от цената на иска. С молба от 20.03.2018 г., ищецът е посочил цена на иска от 68 534,66 лв. и е приложил платежен документ за внесена държавна такса от 682,35 лв., а след последващо разпореждане от 21.03.2018 г. е довнесъл още 3 лв. до пълния размер на определената му от съда държавна такса. Междувременно е заплатил и таксите за издаване на удостоверения по делото. С молбата от 20.03.2018 г., обаче той отново е отправил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по иска. С определение № 1525/15.06.2018 г. по образуваното гр.д.№ 1265/2018 г. на ВОС, след изпращане на делото по подсъдност, съдът е дал възможност на молителя да  представи декларация за имуществено състояние по предоставения му от съда образец, евентуално други доказателства, които биха могли да имат значение за установяване на твърдението ме, че няма средства за заплащане на други такси и разноски, освен платените. В срока, ищецът е депозирал декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК и е приложил доказателства. От събраните служебно от съда и от представените от страната такива, включително декларираните данни се установява, че А.П. е в трудоспособна възраст (р.д 1974 г.) и макар, че в момента е декларирал, че не работи и се е регистрирал като търсещ работа в Дирекция „Бюро по труда“ малко преди завеждане на делото, той не страда от заболявания и не е декларирал други обективни причини, които го възпрепятстват да се труди и да получава възнаграждение в размер поне на минималния такъв за страната. Той има съпруга, също в трудоспособна възраст и тя реализира трудово възнаграждение от 507,06 лв. месечно. Декларирал е и се установява, че двамата със съпругата си са съдружници с равни дялове в търговско дружество с капитал от 5000 лв., като върху дела на А.П. е наложен запор. Декларирал е, че дружеството не упражнява дейност и той, включително и като управител не получава средства от него. Също в декларацията си е отрекъл притежаването на имущество и на други доходи. Семейството има и две малолетни деца, към които е задължено за издръжка. По делото се съдържат доказателства, че ищецът има вземане по договор за цесия и записи на заповед в размер на 149 500 лв., за които се е снабдил изпълнителни листове и са образувани през 2013 г. и 2015 г. изпълнителни дела за събирането им. По делото няма данни дали са събрани суми по тези дела. Платената на 29.03.2013 г. за цедираното вземане цена от ищеца е в размер на 14 950 лв. Предявеният иск е по чл. 135 от ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на него, като увреждащ го, на договор за продажба на идеални части (1/6 ид.ч.) от недвижими имоти (заведение за бързо хранене, заведение за бърза закуска „К.“, магазин и търговски обект – баничарница), сключен от длъжника му - продавач с ответницата по делото на 04.11.2014 г.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, за които би бил невъзможен достъпът до съдебното производство с оглед конкретния размер на дължимата държавна такса и разноски, а настоящият казус не е такъв. Доколкото А.П. е имал отправено и висящо искане до съда, включително и след заплащането на таксата и предвид, че произнасянето на съда по чл. 83, ал.2 ГПК е за цялото производство, искането му по чл. 83, ал.2 от ГПК в отхвърлената част не е било лишено от правен интерес. То, обаче е неоснователно и правилно е било оставено без уважение, защото ищецът е внесъл по делото пълната държавна такса, за която е бил задължен от съда и всички такси до момента за удостоверения и за обжалване, което опровергава твърдението му за финансово затруднение, водещо до невъзможност за внасянето на таксите и разноските по делото и възпрепятстване на достъпа му до съда. Към момента той няма никакви задължения за такси и разноски по делото, чийто размер да бъде съобразен с финансовите му възможности да ги заплаща. Независимо от това, молителят и съпругата му са трудоспособни и двамата не са лишени по обективни причини от възможността да реализират от труда си доходи от поне минималните за страната, като те притежават и незапорирани дялове в търговското дружество на стойност 2 500 лв., както и съдебно признати, облечени в изпълнителен титул и предмет на изпълнителни дела, вземания за значителни суми по търговски сделки (149 500 лв.), за успешната реализация на които е заведено и настоящото гражданско дело. Неоправдано е при това положение, с оглед социалните функции на правото по чл. 83, ал.2 от ГПК и целта да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, освобождаването на ищеца от бъдещите такси и разноски по делото. Освен това, при промяна в обстоятелствата, ищецът не е лишен от възможност да подаде отново молба по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от непосилен за него размер на такса или разноски по производството.

Предвид изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1709 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1265/2018 г. В ЧАСТТА му, с която е оставена без уважение молбата на А.Р.П. чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от други такси и разноски, освен платените в производството по гр.д. № 1265/2018 г. по описа на ВОС.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: