Р Е Ш Е Н И Е

133

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на … .07.2016г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова ч.гр.д.№368/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две жалби както следва.Жалба, подадена от Л.С.К. против решение №56/08.03.2016г., постановено по в.гр.д.№ 77/16г. по описа на ШОС, с което е отменено разпределение на сума от публична продан от 22.01.2016г., извършено по изп.д.№20158760400269 по описа на ЧСИ Д.З., рег.№876, с район на действие-Окръжен съд Шумен, предявено на 02.02.2016г., като вместо него е постановено сумата от 67 687, 98лв. по изп.д.№ 20158760400269, получена от извършена публична продан на недвижим имот -апартамент №2, находящ се в гр.Ш., ул.”Х. К.”№4, с идентификатор 83510. 666.522.4.2, да се предостави на длъжника по изп.дело И.Д. Д. -, както и Л.К. е осъдена да заплати на И.Д. сумата от 425лв., представляваща направените по делото разноски.В жалбата се твърди, че реше -нието е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се остави без уважение жалбата на И.Д.Д. против извършеното от ЧСИ разпределение.Пре тендират се разноски.Частна жалба, подадена от Л.С.К. против определение №166/28.04.2016г., постановено по в.гр.д.№77/16г. по описа на ШОС, с което по реда на чл.248 от ГПК е изменено решение №56/08.03.2016г., пос- тановено по в.гр.д.№77/16г. по описа на ШОС, в частта за разноските, като Л.С.К. е осъдена да заплати на И.Д.Д. *** е осъдена да заплати на И.Д. Д. сумата от 7, 60лв., НАП е осъдена да запати на И.Д.Д. сумата от 7, 85лв. и е оставена без уважение молбата на Л.К. за изменение на постановеното решение в частта за разноските в останалата й част.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се ува - жи молбата на Л.К. с пр.осн. чл.248 от ГПК и решението се измени в частта му относно разноските като Л.К.,*** и НАП бъдат осъдени да заплатят в условия на разделност/по равно/ на И.Д.Д. раз -носки в размер на 225лв.Претендират се разноски.

Въззиваемият И.Д.Д. в депозирания отговор по първата жалба поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното реш-ение да бъде потвърдено.Претендира разноски.По втората жалба, редовно уведо- мен, не е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Въззиваемите О. Ш. и НАП, редовно уведомени, не са депозирали отговори по жалбите в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата против решение №56/08.03.2016г., постановено по в.гр.д.№77/16г. по описа на ШОС.

Подадена е жалба вх.№3941/03.02.2016г. от И.Д.Д. про -тив извършено по изп.д.№20158760400269 по описа на ЧСИ Д.З., рег. №876 и район на действие ОС-Ш., разпределение, обективирано в протокол от 22.01.2016г., в частта му, с която събраната сума от извършена публична продан на недвижим имот-апартамент №2, находящ се в гр.Ш., ул.”Х. К.”№4, с иден -тификатор 83510.666.522.4.2 /общо в размер на 72 591лв., след приспадане на разноски в размер на 4 903, 02лв. остатък от 67 687, 98лв./ в размер на 67 687, 98лв. е разпределена между О. Ш., НАП и Л.С.К.. Твърди, че неправилно на посочените взискатели е разпределена сумата от 67 687, 98 лв., т.к. същата е получена от продажбата на негово несеквестируемо жилище. За получената сума от проданта на този имот в изпълнителното производство няма кредитор, по отношение на когото да отпада несеквестриумостта, предвид което и тази сума в съответствие с указанията, дадени в ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, следва  да му бъде върната от ЧСИ.Моли разпределението в об -жалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено сумата от 67 687, 98лв. да му бъде предоставена.            

Взискателят Л.С.К. в депозираното писмено възражение поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Взискателите О. Ш.и НАП, редовно уведомени, не са депозирали писмени възражения по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия.

Изпълнителното производство е образувано на 28.04.2015г. по молба на Община Ш. против И.Д.Д. въз основа на Акт за установяване на задължения №АУЗД000151/12.05.2014г., издаден от орган по приходите при Об - щина Шумен по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК за дължими данъци и такси по ЗМДТ. Присъединен взискател по право в така образуваното изпълнително производство е държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължимите й от И.Д. публични вземания съгласно издаденото на 13.05.2015г. удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК.Първоначално присъединен по право взискател е и Л.С. К. предвид допуснатото й преди образуване на изп.дело обезпечение-възбрани върху недвижимите имоти, притежавани от И.Д., по друго изп.дело /вписани 2014г./, към които имоти впоследствие е било насочено изпълнението по настоящото, както и предвид качеството й на ипотекарен кредитор за част от тях, също за част от тях присъединен по право взискател като ипотекарен кредитор е и ВККЧЗС „Н.-96”, гр.П..

С молба от 22.05.2015г. Л.К. е поискала да бъде присъединена като взис- кател по реда на 456, ал.1 от ГПК въз основа на удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК, издадено от ЧСИ У.Д. по изп.д. №20148580401189 за посочените в удостоверението суми, дължими й от И.Д. по изп.лист, издаден по гр.д.№ 2703/14г. по описа на ШРС, въз основа на който е било образувано цитираното изп. дело.С молба от 13.07.2015г. Л.К. е поискала да бъде присъединена като взискател за вземането си по изп.лист от 26.06.2015г., издаден по ч.гр.д.№1602/ 15г. по описа на ШРС, за което солидарен длъжник, наред с И.Д., е и Д. И. Д..С молба от 04.09.2015г. Л.К. е поискала да бъде присъединена като взискател за вземането си по изп.лист от 06.08.2015г., издаден по ч.гр.д.№2018/15г. по описа на ШРС, като трите цитирани молби са уважени от ЧСИ, изпратени са съответните ПДИ до длъжниците. 

Принудителното изпълнение е насочено и върху пет недвижими имота, собст -веност на И.Д., всички находящи се в сграда с адм.адрес гр.Ш., ул. ”Х. К.”№4, съставляващи: 1/ апартамент №1, ет.2 с идентификатор 83510.666. 522.4.1, с площ от 57, 26 кв.м.; 2/ апартамент №2, ет.2 с идентификатор 83510.666. 522.4.2 с площ от 63, 87 кв.м.; 3/ магазин №3, сутеренен етаж, с идентификатор 83510.666.522.4.15, с площ 19, 25 кв.м.; 4/ магазин №5, сутеренен етаж, с идентифи катор 83510.666.522.4.17, с площ 21, 53 кв.м.; 5/ магазин №12, партерен етаж, с идентификатор 83510.666.522.4.21, с площ 32, 28 кв.м., върху които по искане на ЧСИ е наложена възбрана на 14.05.2015г.Недвижимите имоти с идентификатори съответно 83510.666.522.4.1/апартамент №1/ и 83510.666.522.4.21/магазин 12/ са ипотекирани от И.Д. с н.а.№115/11г. за обезпечение вземането на Л.К. по горецитирания изп.лист от 26.06.2015г.Недвижимият имот с идентифика -тор 83510.666.522.4.17 е ипотекиран на 18.02.2014г. от И.Д. за обезпече ние вземане на ВККЧЗС „Н-96”, гр.П..

ПДИ е връчена на 19.05.2015г.Имотите са описани на 22.06.2015г.Проведена е публична продан за всички в периода 17.08.2015г.-17.09.2015г.С протокол от 18.09. 2015г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач ЧСИ е обявил за купувач на двата апартамента Ж. С. М., съответно за апартамент с идентификатор 83510.666.522.4.1 за цена 62 931, 50лв. и за апартамент с идентификатор 83510.666.522.4.2 за цена 72 591лв.За останалите недвижи -ми имоти не са подадените предложения.След внасяне от лицето, обявено за купу -вач, на дължимите суми са му издадени на 18.09.2015г. постановления за възлагане на недвижимите имоти.Постановлението за възлагане на първия имот не е било обжалвано и е влязло в сила на 28.09.2015г.Постановлението за възлагане на втория имот е било обжалвано и е влязло в сила 15.01.2016г.Получената сума от продажбата на апартамент с идентификатор 83510.666.522.4.1 е разпределена с протокол от 02.10.2015г., предявен на 07.10.2015г., необжалван от страните.Сумите са преведени на взискателите на 14.10.2015г.

За получената сума от продажбата на апартамент №2 с идентификатор 83510. 666.522.4.2 в размер на 72 591лв. е изготвен разпределителен протокол на 22.01. 2016г., предявен на 02.02.2016г., при надлежно уведомяване на страните.Жалба против същото е подал длъжникът И.Д. в срока по чл.462, ал.2 от ГПК.

В протокола от 22.01.2016г. ЧСИ е извършил разпределение на получената по сметката му сума от публичната продан в размер от 72 591лв., както следва: 1/ от сумата е удържана сума в размер на 4 903, 02лв.-такси и разноски по ТТРЗЧСИ, посочени по видове и размери; 2/ от остатъка от 67 687, 98лв.: а/ на О. Ш. 800, 50лв. на осн. чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД/данъци за имота/; б/ на ТД на НАП 1 635, 86лв. на осн. чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД; в/ на О. Ш. 781, 85лв. на осн. чл.136, ал.3 от ЗЗД; г/ на Л.К. 12 111, 96лв. на осн. чл.136, ал.3 от ЗЗД за вземането по цитираното удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК; д/ на Л. К. 24 259, 69лв. на осн. чл.136, ал.3 от ЗЗД за вземането по ч.гр.д.№1602/15г.; е/ на Л.К. 28 098, 12лв. на осн. чл.136, ал.3 от ЗЗД за вземането по ч.гр.д.№ 2018/15г.

Възражението в подадената от длъжника жалба против извършеното разпределението от ЧСИ досежно сумата от 67 687, 98лв. се основава на твърденията му за несеквестируемост на продаденото жилище.Същият не е обжалвал разпредеделе -нието на сумата от 4 903, 02лв. като дължими такси и разноски по ТТРЗЧСИ, нап -ротив счита, че същите правилно са разпределени по този начин и в тази връзка неоснователни са възраженията в жалбата на настоящия жалбоподател Л.К., че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че сумата от 4 903, 02лв. следва да остане за ЧСИ, след като, ако се приема, че имотът е несеквес -тиурем, то и тя следва да бъде предоставена на длъжника.Следва да бъде посо -чено, че действително сумата от 4 903, 02лв. е неправилно отделена първа за ЧСИ, независимо от това дали имотът е секвестирум или не.В първата хипотеза, защото се касае за негово вземане /неправилно същият не е изисквал от взискателите да внасят в съответствие с чл.29 от ТТРЗЧСИ, вр. чл.80 от ЗЧСИ авансово дължимите такси и разноски/с изключение на таксата по т.26 от тарифата/, а е извършвал действията по принудително изпълнение, без да ги събира предварително/, като това неговото вземане няма първа по реда привилегия.Във втората хипотеза, защото цялата получена сума от проданта подлежи на връщане на длъжника. Обоснован е правният интерес на Л.К. от така направеното възражение с оглед наложения от нея запор по друго изп.дело/изп.дело №20168510400337 по описа на ЧСИ М.П., рег.№851, преобразувано от горецитираното изп.д.№ 2014858041189, на когото последното е било прехвърлено по молба на Л.К./ върху всички вземания, които евентуално И.Д. ще има по настоящото изп. дело като длъжник, с получени от ЧСИ Д.З. запорни съобщения на 21.01. 2016г. и 25.01.2016г. и твърденията на Л.К., че понастоящем ЧСИ Д.З. е депозитар /влогоприемател/ за събраната от проданта сума, за която съответно се твърди, че има характер на лични спестявания на длъжника, които са секвести -руеми, но след като няма подадена от страна жалба против разпределението на сумата от 4 903, 02лв., то и първоинстанционният съд не е имал правомощия да се произнася по отношение на същата.

По отношение на сумата от 67 687, 98лв. съдът приема следното.Съгласно изготвените справки по лице от СВ-Шумен и представените н.а. И.Д. е бил собственик на гореописаните пет недвижими имота.Твърдения за притежавани  други недвижими имоти не са навеждани от взискателите и съответно устано - вявани в производството.Първи е продаден апартамент №1 с идентификатор 83510.666.522.4.1, който е бил ипотекиран от длъжника за обезпечение на едно от вземанията на Л.К., като собствеността е преминала върху купувача от проданта съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК на 28.09.2015г.След тази дата длъжникът е бил собственик на едно жилище - апартамент №2 с идентифи -катор 83510.666.522.4.2, без по отношение на това жилище да са приложими хипо -тезите, предвидени в чл.445 от ГПК.Вярно е, че към датата на налагане на възбра -ната от ЧСИ длъжникът все още е притежавал две жилища.С едното от тях, обаче впоследствие той не се е разпоредил сам, а принудително.Не е спорно между страните и, че семейството на длъжника е едночленно, като площта на имота от 63, 87 кв.м. и след приспадане на площта на помещенията по §1, ал.2 от ДР на Наред -ба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство надхвърля жилищната му нужда по цитираната наредба.След приспадане на тези помещения оставащата площ, надхвърляща нуждите на длъжника, обаче не би могла да се обособи в самостоятелен имот в съответствие с разпоредбите на чл.39, ал.2 от ЗС. При наличието на горните обстоятелства имотът е несеквестирум по см. на чл.444, т.7 от ГПК като е ирелевантно дали длъжникът живее или не в него.

За първи път длъжникът е въвел оплакването си за несеквестриуемост на имота с подадената от него жалба против постановлението за възлагане на недвижимия имот, производството по която е прекратено, т.к. това оплакване не е сред предви -дените в чл.435, ал.3 от ГПК и даващи право на длъжника да обжалва постановле -нието за възлагане, като и съответно защото не е било обжалвано насочване на изпълнението към имота в едноседмичния срок от получаване на съобщението за насрочване на публичната продан.Неоснователни са възраженията на жалбопо -дателя Л.К., че след като длъжникът е пропуснал да обжалва в срок насоч -ване на изпълнението към имота, да поиска прекратяване на публичната продан докато е висяща, както и е подал жалба против постановлението за възлагане на имота и е обжалвал прекратителното определение на първоинстанционния съд по горната жалба, то за изминалия период от няколко месеца в резултат от тези неа- декватни действия на длъжника сумата е изгубила качеството несеквестрируемост и е станала негови лични спестявания, на които ЧСИ е влогоприемател и които съответно са секвестируеми и съответно следва да участват в разпределението.До влизане в сила на постановлението за възлагане на апартамент №1 длъжникът е притежавал двете жилища и съответно не е могъл да релевира възраженията си, доколкото е било теоретично възможно апартамент №1 да не бъде продаден.Впос- ледствие при обжалване на постановлението за възлагане на апартамент №2 ги е релевирал, но с оглед дадените разрешения в ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, същите са приети за недопустими при обжалване на това действие. В съответствие с посоченото в цитираното тълкувателно решение преди предявяване на разпределението с молба от 26.01.2016г. длъжникът е поискал от ЧСИ да му върне получената от публичната продан на несеквестируемия имот сума преди тя да бъде получена от кредиторите, която молба е оставена без уважение от ЧСИ. Също съгласно посоченото в ТР длъжникът може да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта.Така, за да може същият да осуети лишаването му от правото да получи паричната равностойност на дадено негово имущество, опре -делено от закона като несеквестируемо.

По изложените съображения съдът приема, че сумата, по отношение на която се обжалва извършеното от ЧСИ разпределение на 22.01.2016г., а именно 67 687, 98  лв., следва да бъде предоставена на длъжника И.Д., а не да се разпределя между взискателите.Постановеното в този смисъл обжалвано решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззива -емата страна И.Д. следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 200лв., представляващи адв.възнаграж дение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.04. 2016г., които следва да бъдат понесени само от жалбоподателя Л.К., т.к. единствено тя е обжалвала решението на ШОС и съответно е въззивна страна пред ВАпС.

По частната жалба против определение №166/28.04.2016г., постановено по в.гр.д.№77/16г. по описа на ШОС.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение Л.К. е подала молба за неговото изменение в частта му относно разноските, с която е осъдена да заплати на И.Д. сторените от него в производството разноски в размер на 400лв. адв.възнаграждение и 25лв. държавна такса.Против така претендирания размер адв.възнаграждение Л.К. е заявила своевременно възражението си за прекомерност в депозираното в срок възражение по жалбата, прието за неоснователно при постановяване на решението с мотиви, че същото е в минималния предвиден размер.С обжалваното определение съдът е приел, че възнаграждението не е в минималния предвиден в чл.11 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер, а именно 200лв., като е счел, че следва да се редуцира до размера от 300 лв. или общо разноски в размер на 325лв., които е разпредели между взискателите като насрещни страни по жалбата съразмерно с разпределените им суми.Настоя щата инстанция приема, че съобразно фактическата и правна сложност на делото пред ШОС и предвидения в цитираната разпоредба от Наредба №1/04г. на ВАдвС минимален размер на възнаграждението от 200лв. присъденото възнаграждение в размер на 300лв. не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано.Относно начина на разпределение на сумата от 325лв. между трите насрещни страни по жалбата, то като се отчитат особеностите на производството при обжалване дейс -твия на съдебен изпълнител и съответно засегнатия материален интерес на всеки от взискателите от атакуваното от длъжника действие, съдът приема, че сумата следва да бъде разпределена именно съобразно материалния интерес, защитаван от всеки от взискателите/т.е. сумите, които същите биха получили, ако обжалваното разпределение не беше отменено/, като така и следва да понесат тежестта на нап - равените от длъжника разноски в производството пред първоинстанционния съд или съразмерно в присъдените от ШОС с обжалваното определение размери, което като правилно следва да бъде потвърдено.   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №56/08.03.2016г., постановено по в.гр.д.№77/16г. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА Л.С.К. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №166/28.04.2016г., постановено по в.гр.д.№77/ 16г. по описа на ШОС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: