РЕШЕНИЕ

 

160

 

гр.Варна, 25.10.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на шестнадесети октомври, двехиляди и тринадесета година в закрито заседание в състав:

 

           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

секретар В.Т.,

прокурор ,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 369/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.Д.Ц. ***, със съгласието на майка му М.П.Д. срещу решението на Окръжен съд-Търговище от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 71/13 г., с което е уважен иска, предявен от Д.М.Ц. по чл.135 от ЗЗД и е обявен за недействителен по отношение на  ищцата договорът за дарение, сключен между него и баща му – Д.Ц.Ц.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

В подаден писмен отговор ответникът Д.Ц.Ц. изразява становище за основателност на жалбата.

Ищцата Д.М.Ц. оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл.135 от ЗЗД от Д.М.Ц. *** за обявяване за недействителен спрямо нея на сключения с нот.акт № 18, н.д.№ 357/10 г. между ответниците договор за дарение на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Твърденията са, че разпореждането е извършено във вреда на  ищцата, в качеството й на кредитор на дарителя по повод на дължима от него издръжка.

Ответниците оспорват допустимостта и основателността на иска, като твърдят липса на качеството на кредитор за ищцата; оспорват намерение и знание за увреждане.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че въпросите относно  притежаването на качеството на кредитор от страна на ищцата са свързани с основателността, а не с допустимостта на иска.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нот.акт № 80, том VІІ, н.д.№ 726/04 г. ищцата е дарила на сина си – ответника Д.Ц.Ц. собствения си недвижим имот - 4/6 ид.ч. от УПИ VІІ-90 с площ от 580 кв.м. в кв.92 по плана на гр.Търговище, ведно с построените в него къща, изба, навес и кухня, запазвайки си правото на ползване върху имота. С влязло в сила решение на 30.03.2011 г. по гр.д.№ 2061/2010 г. на ТРС предявеният от ищцата иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”б” от ЗЗД срещу сина й е уважен, като направеното от нея дарение е отменено.

С нот.акт №  18/23.09.2010 г., т.ІV, н.д.№ 357/10 г. Д.Ц.Ц. е подарил същия имот на сина си – Д.Д.Ц., чрез неговата майка М.П.Д..

Съобразно чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като при безвъзмездност на разпореждането, знание за увреждането от страна на договарящите с длъжника не е необходимо. В случаите, когато разпореждането е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, когато е било предназначено от длъжника и договарящото с него лице, да увреди кредитора – ал.3 на чл.135 от ЗЗД.

Качеството на ищцата на кредитор по отношение на Д.Ц.Ц. произтича от правото й да иска издръжка от него, а предвид неудовлетворяването му -  да иска отмяна на извършеното дарение. След уважаване на иска за отмяна на дарението с решение по гр.д.№ 2061/10 г. на ТРС,  ищцата продължава да бъде кредитор на правото да иска връщане на имота.Обвързващата сила на това решение произтича от разпоредбата на чл.297 от ГПК.

Показанията на свид. Ц.Й. установяват, че още през лятото на 2010 г. ищцата е поискала връщане на имота, като от този момент на първо неизпълнение същата следва да се счита кредитор, независимо от факта, че поканата за това е връчена формално след разпореждането от ответника.           

Правилно първоинстанционният съд е обсъдил признанието на  ответника Д.Ц. в с.з. на 13.05.2013 г. и в хипотезата на  чл.135, ал.3 от ЗЗД и предвид близките родствени отношения между договарящите. С оглед на това е направен правилен извод, че са налице предпоставките на чл.135, ал.1 и 3 от ЗЗД – атакуваното дарение на недвижимия имот между ответниците е извършено във вреда на ищцата, изразяваща се в невъзможност за удовлетворяване на претенцията й за връщане на собствеността, като увреждането е било известно за длъжника, респ. сделката е била предназначена от договарящите да увреди кредитора.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което Варненският апелативен съд

 

                                      Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Търговище от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 71/2013 г.-

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.