Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

164

 

27.10.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор: Милена Гамозова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 369 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 369/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по следните въззивни жалби:

- По въззивна жалба на Н.М.И. /допълнена с молба от 30.06.2015 г./, подадена чрез адв. С.Д. ***, против решение № 23/11.06.2015 г., постановено по гр.д. № 61/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършено престъпление, за което е оправдан, в частта за горницата над сумата от 4 000 лв. до размер на 10 000 лв.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му отхвърлителна част, поради нарушение на материалния закон -  неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и нарушаване на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението, като е молил за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на обезщетение допълнително от 6 000 лв., ведно със законната лихва от 23.04.2014 г. до окончателното й заплащане.

Писмен отговор по жалбата, насрещната страна не  е подала.

- По въззивна жалба, подадена от прокурор Османов от Окръжна прокуратура гр.Разград, като представител на Прокуратурата на Република България, против решение № 23/11.06.2015 г., постановено по гр.д. № 61/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н.М.И.  сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан, както и в ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за горницата над сумата от 800 лв. - до 1 600 лв.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушаване на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в обжалваните части и за отхвърляне на иска за неимуществени вреди изцяло, а иска за имуществени вреди – над сумата от 800 лв. Евентуално е молил за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Изложил е оплаквания, свързани с неправилна оценка от съда на събраните по делото доказателства, довело до погрешен извод за претърпени от ищеца имуществени вреди и за неимуществени такива за горницата над 800 лв., както и евентуално за несъобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението.

Насрещната страна не е подала отговор по жалбата.

Въззивните жалби са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали жалбите си и са претендирали за присъждане на разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Разградския окръжен съд е било образувано по искова молба на Н.М.И., с която срещу Прокуратурата на Република България са били предявени искове по чл. по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е бил оправдан, ведно със законните лихви и за заплащане на сумата от 1600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно с лихвите за забава.

Прокуратурата е оспорвала исковете.

Не е било спорно между страните по делото, че на 21.09.2011 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по образуваното срещу него наказателно производство ДП №299/2010 г. на РУП Кубрат, като му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.2 във вр.с а.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК и чл.20,ал.2 от НК,  за това, че за времето от 30.06.2009 год. до 27.10.2009 год. в гр.Завет, в условията на продължавано престъпление, в качеството му  на технически ръководител строителство в „Абритус„ ЕООД, гр.Разград и в съучастие като съизвършил с В. К.,  при извършване на  строително-монтажни работи на обектКонструктивно укрепване с основен ремонт на джамия с.Прелез, община Завет е съставил документи с невярно съдържание-три протокола обр.19 за установяване на изпълнените за обекта  СМР, с вписани неверни данни за вида, обема и стойността на извършените такива и съзнателно е дал възможност на „Абритус”ЕООД, гр.Разград да получи без правно основание чуждо движимо –имущество – пари, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС, отпуснати на Община Завет за ремонт на същата джамия в размер на 9 494.68 лв.

Установено е от доказателствата по делото, че на три пъти обвинителния акт на прокуратурата е бил внасян в съда, при два от които съдебното производство е било прекратявано и делото – връщано на прокуратурата. Така, първия обвинителен акт е бил внесен в Кубратския районен съд на 29.12.2011 г. и е било образувано нохд № 340/2011 г. След отводи на всички съдии, делото е изпратено на ВКС, който е определил същото да се разгледа от Русенския районен съд. Пред последния, образуваното наказателно дело № 268/2012 г. е било прекратено с разпореждане № 205/27.02.2012 г. и делото - върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По протест на прокуратурата е било образувано в.ч.н.д № 236/2012 г. на Русенския окръжен съд, приключило с определение № 160/12.04.2012 г. за потвърждаване на прекратителното определение на районния съд.

За втори път, обвинителния акт е бил внесен в Кубратския районен съд на 23.05.2012 г. и е било образувано нохд № 108/2012 г. Отново са последвали отводи на всички съдии, което е довело до изпращане на делото, съгласно определение №118 от 24.09.2012 г. по чнд №1255/2012 г. на ВКС, за разглеждане от Районен съд Търговище. Образуваното пред последния нохд № 707/2012 г. е било прекратено с разпореждане № 285/04.10.2012 г. и делото отново е било върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Прекратяването е протестирано от прокуратурата и потвърдено от окръжен съд Търговище с определение №79/06.11.2012 г. по вчнд №249/2012 г.

За трети път прокуратурата е внесла обвинителния акт срещу ищеца  и в Кубратския районен съд на 11.12.2012 г. е било образувано нохд № 269/2012 г. Отново са последвали отводи на всички съдии и изпращане от ВКС на делото за разглеждане от Русенския районен съд, пред който на 04.02.2013 г. е било образувано  нохд № 270/2013 г. Делото е било разгледано в две поредни заседания, съответно на 01.04.2013 г. и на 22.04.2013 г. и е приключило с оправдателна присъда № 91/22.04.2013 г. По протест на прокуратурата, е било образувано въззивно производство № 470/2013 г. пред Русенския окръжен съд, по което оправдателната присъда на ищеца е била потвърдена, но отменена и постановено осъждане на единия от останалите подсъдими – В. По касационна жалба на осъдения, на 12.11.2011 г. пред ВКС е било образувано  кнд № 2144/2013 г., по което съдът с решение № 14/31.03.2014 г. е отменил изцяло присъдата на окръжния съд и върнал делото за ново разглеждане от окръжния съд от стадия на съдебното заседание. При повторното разглеждане на делото от окръжния съд по нохд № 236/2014 г. на РОС, прокурорът е поддържал изцяло протеста срещу оправдателната присъда на районния съд. На 23.04.2014 г. делото срещу ищеца окончателно е приключило с решение №70, с което е била потвърдена изцяло оправдателната присъда на районния съд.

Наказателното производство срещу ищеца е продължило в период от около две години и седем месеца, през който спрямо него са били извършени множество процесуални действия: привличане на обвиняем на 21.09.2011 г., на 25.11.2011 г. и на 14.05.2012 г., разпит на обвиняем на 21.09.2011 г., на 25.11.2011 г. и на 14.05.2012 г., предявяване на разследването на 26.09.2011 г. 25.11.2011 г. и 14.05.2012 г., проведени са били две открити съдебни заседания по нохд № 270/2013 г. пред Русенския районен съд на 01.04.2013 г. и на 22.04.2013 г. и по едно по внохд №470/2013 г. на Русенския окръжен съд на 26.09.2013 г., по кнд № 2144/2013 г. на 17.01.2014 г. и по внхд №236/2014 г. на Русенския окръжен съд на 10.04.2014 г. Продължителността на производството е следствие на допуснатите процесуални нарушения от прокуратурата и двукратното връщане на делото за отстраняването им, както и на невъзможността за разглеждане на делото в Кубратския районен съд, заради отводите на съдиите и неколкократното изпращане на делото за разглеждането му в други съдилища, на протестирането от прокуратурата на прекратителните определения на съдилищата и на оправдателната присъда, както и на поддържането на обвинението от прокурора през целия ход на наказателното производство. Ищецът не е бил задържан и не са му налагани други мерки за процесуална принуда. През цялото време на наказателното производство, той е продължил да работи на длъжността технически ръководител строителство в „Абритус” ЕООД, която е заемал и преди обвинението в продължение на около 27-28 години. Той не е бил осъждан.

В местния печат, чрез статия в областен вестник „Екип 7” от 03.04.2013 г. със заглавие „Кметът на Завет – подсъдим за измами с пари за бедствия” и в сайта на вестник „Утро” от 01.04.2013 г. със заглавие „Общински кмет от Разградско на съд в Русе за пари за бедствия” е било оповестено, че делото е заведено и срещу ищеца, но акцентът в статиите, видно и от заглавията е бил поставен върху другия обвиняем – кметът на гр. Завет –В. В статия със заглавие „Осъдиха условно кмета на Завет в Русе”, публикувана във вестник „Екип 7” на 02.10.2013 г., е оповестено оправдаването на ищеца.

На 23.01.2014 г. /в периода на висящност на делото пред ВКС/ и на 08.04.2014 г. /при висящността на делото пред окръжния съд, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане/, ищецът е потърсил лекарска помощ от психиатър. Според констатираното от специалиста обективно състояние, посочено в амбулаторните листове, „пациентът е бил спокоен психомоторно, вътрешно напрегнат, в ясно съзнание, ориентацията не страда. Емоционално депримиран /човек лишен от определено благо, депресиран човек/, с лека към умерена дистимия /форма на хронична депресия, която се проявява с липса на енергия, общ негативизъм, чувство на неудовлетворение и безнадеждност/. Свръхценни изживявания в безперспективен стил, преработва травмата, сетивни измами не се регистрират”. Поставена му е била диагноза „посттравматично стресово разстройство” и му е било назначено  лечение. Тази диагноза е била потвърдена и от заключението на вещото лице д-р Диана Киселова, изготвила по делото съдебно-психиатричната експретиза, въз основа на писмените доказателства и преглед на ищеца. Според експерта, оплакванията на освидетелствания датират от края на 2010 г., провокирани от психотравмени събития и са продължили през следващите четири години с различна интензивност, като през последвалите я месеци са намалели значително. Диагнозата „посттравматично стресово разстройство” спада към разстройствата, които могат да се дефинират на базата на едно от две причинни влияния – изключително стресогенно житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция, или значима житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, които имат за последица разстройства в адаптацията. Развиват се като пряк резултат на остър стрес или продължителна травма. Стресогенното събитие или продължаващите неприятни обстоятелства са първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор и разстройството не би възникнало без неговото въздействие. Според експерта типичните симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на  минали сцени, сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство на вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, анхедония /неспособност да се влезе в приятно състояние или да се усети удоволствие както и загуба на интерес от всички области на дейност, които обикновено носят удоволствието/ и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Според вещото лице, обикновено съществува чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма. Ходът на заболяването е флуктуиращ /варириращ, колебаещ/, но за болшинството от случаите завършва с оздравяване. При ищеца заболяването спада към реактивните нарушения на психичната дейност, като в неговата основа не лежат доловими чрез сегашните методи на изследване патоморфорлогични изменения на нервната система и не са психични заболявания в тесния смисъл на думата, т.е. психози. Заболяването е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Обстоятелството, че това стресово разстройство датира от момента на образуване на наказателното производство и заболяването е констатирано и е съществувало в хода на разглеждане на наказателното дело срещу ищеца, когато е възникнало и стресогенното събитие и предвид показанията на свидетелите за настъпилата вследствие обвинението промяна в емоционалното му състояние и при липсата на данни за наличието на друго стресогенно събитие, което да е отключило болестта, налагат извода, че посттравматичното разстройство е следствие на повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение. В този смисъл налице е причинно-следствената връзка между заболяването и незаконното обвинение и оплакванията на прокуратурата за липсата на такава не могат да бъдат споделени.

Че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца и за претърпените от него конкретни неимуществени вреди, са свидетелствали М. Д. и А.Р. Първият свидетел, който е и работодател на ищеца от 27-28 години и има ежедневни взаимоотношения с него и като очевидец на състоянието му, е посочил пред съда, че след обвинението, И. станал разсеян, тревожен, протакал работата си и бавел изпълнението на задачите, всяка сутрин споделял страховете си от евентуално осъждане, притеснявал се да не влезе в затвора, изпаднал в психически дискомфорт. Преди това, той бил позитивен и оптимистичен човек. След оправдаването, състоянието му започнало да се нормализира, но травмата все пак останала. Според втория свидетел – Р., който работи с ищеца и го познава от около 25 години, след обвинението през 2011 г., ищецът се променил, затворил се в себе си, станал раздразнителен, въобще станал „друг човек” в сравнение с периода преди обвинението, когато И. бил весел и общителен и с него се говорело спокойно. И двамата свидетели имат преки и непосредствени впечатления за негативните преживявания на ищеца, за които те  са свидетелствали, защото през целия релевантен период, съответно като работодател и като колега, те са били близо до него, контактували са непрекъснато, пред тях той е споделял преживяванията си и свидетелите са станали очевидци на промените в живота и в емоционалното му състояние. Няма основание да се счита, че тези показания са недостоверни заради заведеното и срещу първия свидетел наказателно производство, което впоследствие е било прекратено, или поради това, че ищецът е негов подчинен, защото тези обстоятелства не го правят заинтересован от изхода на спора за обезщетение за вредите от незаконното обвинение на ищеца. Вторият свидетел също е пресъздал собствените си впечатления, а единственото, което е узнал от И., е споделения факт за образуваното наказателно производство. Освен това, изнесеното и от двамата свидетели е в синхрон и с житейската логика за негативните изживявания на неосъждан човек, вследствие незаконното обвинение в престъпление, продължило повече от две години и седем месеца и напълно кореспондира и с писмените доказателства и с медицинската документация и експертизата за влошено психическо състояние на ищеца, вследствие на посоченото стресово събитие. В този смисъл неоснователни са оплакванията на прокуратурата за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при оценката на свидетелските показания.

Обвинението на ищеца в престъпление и оправдаването му покриват хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, която гласи, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

С оглед изложеното по-горе, доказани са причинените на ищеца неимуществени вреди и причинната връзка с незаконното обвинение на ищеца.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че наказателното производство срещу ищеца, от образуването му до влизане в сила на оправдателната присъда, е продължило в период от две години и седем месеца, като той не е бил задържан и спрямо него не  е налагана друга мярка за процесуална принуда. Продължил е да упражнява професията си и да работи при същия работодател, но обвинението е повлияло отрицателно на неговата работоспособност, на качеството на изпълняваните професионални задачи, на отношенията му с колегите и на емоционалното му състояние. Имайки предвид, че срокът на наказателното производство, въпреки че не е надхвърлил разумните граници, е продължителен – две години и седем месеца и през това време спрямо ищеца е било повдигнато тежко обвинение, за което законодателят е предвидил наказание - лишаване от свобода от две до осем години и са били извършвани множество процесуални действия а това, заедно с факта, че той е неосъждан и се ползва с добро име, води до извод за по-голям интензитет на преживените негативни емоции – стреса и тревогите от обвинението, страха да не бъде осъден, несигурността от изхода на процеса в продължителен период от време. Липсват доказателства, информацията в медиите да е била изнесена от прокуратурата или от съда, но независимо от това следва да се отчете факта, че воденото наказателното производство срещу ищеца е станало достояние на обществеността в неголемите населени места, където той живее и работи и общественият отзвук на делото се е отразил отрицателно върху емоционалните му преживявания на неосъждан и почтен човек. Следва също така да бъде отчетено и влошеното психично здраве на ищеца, което макар и да не е било тежко и да не е оставило трайни и непоправими последици е рефлектирало върху ежедневието му и качеството му на живот в един продължителен период от време.

Предвид изложените в мотивите на решението съображения, съдът намира, че за обезщетяването на причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата от 5 000 лв.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира отчасти за основателни оплакванията на ищеца за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с оглед на това, решението в частта, с която искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен от окръжния съд за горницата над 4000 лв. до 5000 лв. решението следва да бъде отменено и искът уважен допълнително за сумата от 1000 лв. В останалата част, за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5 000 лв. до 10 000 лв., решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да бъде посочено също така, че доколкото обезщетението за неимуществени вреди се определя за всеки отделен случай, с оглед неговата конкретика, определеният по други дела размер на обезщетението не може да бъде механично пренесен към настоящото дело. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че следва да му бъде присъдено обезщетение в размери около присъдените такива по цитираните от него дела.

По отношение на имуществени вреди и оплакванията в тази връзка срещу първоинстанционното решение:

По отношение дължимостта на адвокатския хонорар от 800 лв., заплатен на адвокат Великов по внохд № 470/2013 г. по описа на РОС, не се е спорило – договорът е приложен по наказателното дело и  има отбелязване за плащането му.

Спорът е за адвокатското възнаграждение от 800 лв. по договора за правна защита и съдействие с № 412402 „за защита в нак. процес”. Договорът с № 412402 от 21.09.2011 г., заедно с пълномощното за процесуално представителство на адв. Д. също е приложен по наказателното дело   на лист 18 от том III от досъдебното производство, при привличането на ищеца като обвиняем, като с представения с исковата молба екземпляр се установява договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Именно, защото тези разноски не се присъждат в наказателното производство, тяхното заплащане съставлява имуществена вреда за ищеца и той има правото да бъде обезщетен чрез заплащането на обезщетение в производството по настоящия иск.

Като е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1600 лв. окръжният съд е процедирал правилно и решението в обжалваната от прокуратурата част за горницата над 800 лв. до 1 600 лв. следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 84 от ЗЗД, обезщетенията се дължат със законните лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая от 23.04.2014 г.

С оглед изложените съображения, решението в обжалваната му част следва да бъде отменено само досежно отхвърлянето за иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 4 000 лв. до 5 000 лв. и на ищеца да бъде присъдена допълнително сумата от 1000 лв., ведно със законните лихви от 23.04.2014 г. до окончателното им изплащане. В останалата обжалвана част – осъдителната за сумата от 4000 лв. неимуществени вреди и за горницата над 800 лв. – до 1600 лв. – обезщетението за имуществени вреди и в отхвърлителната - за горницата над 5000 лв. до 10 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, прокуратурата следва да заплати на ищеца още 135,89 лв. - разноски за първата инстанция и сумата от 137,80 лв. разноски за въззивната инстанция, от които 132,80 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата и  разноски за държавна такса от 5 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 23/11.06.2015 г., постановено по гр.д. № 61/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, в обжалваната му ЧАСТ, с която искът на Н.М.И. по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан, е ОТХВЪРЛЕН за горницата над сумата от 4 000 лв. до 5 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ  на Н.М.И. с ЕГН-********** от гр.Разград, допълнително сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2014 год. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/11.06.2015 г., постановено по гр.д. № 61/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд, в ОСТАНАЛАТА МУ обжалвана ЧАСТ, с която Прокуратурата на Република България е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.И. с ЕГН ********** сумата от 4000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан, ведно със законните лихви от 23.04.2014 год. до окончателното й изплащане, както и  обезщетение за имуществени вреди за горницата над 800 лв. - до 1600 лв., ведно със законните лихви от 23.04.2014 год. до окончателното им заплащане и  сумата от 241,92 лв. – разноски за първоинстанционото производство, както и в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на Н.М.И. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 5 000 лв. – до 10 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н.М.И. с ЕГН ********** сумата от 135,89 лв. - допълнително разноски за първоинстанционното производство и сумата от 137,80 лв. - разноски за въззивната инстанция.

В останалата необжалвана част – за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 10 000 лв. – до 50 000 лв., както и за осъждане на прокуратурата да заплати обезщетение за имуществени вреди до размер на 800 лв., ведно с лихвите от 23.04.2014 г. до окончателното й изплащане, решението е влязло в сила.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: