Р Е Ш Е Н И Е

 

131/20.11.2019г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание от двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:           МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                       РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 369 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на М.А.М., чрез адв. С. против решение № 115/07.06.2019г., постановено по гр.д. № 234/2018г. на ОС – Разград, в частта, в която е уважен предявения против въззивницата иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ал.2 ЗПКОНПИ като е постановено отнемане в полза на Държавата, чрез КПКОНПИ на следното имущество:

- недвижим имот, находящ се в с.Брестовене, ул.“Христо Ботев“ № 22, представляващ УПИ № ІХ-836 от кв.35, с площ 1 115кв.м., при граници: улица „Христо Ботев“, УПИ Х-837, УПИ ХІ-837, УПИ ХІІ-838, УПИ VІ-840, УПИ VІІ-835 и УПИ VІІІ-835, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда с декларирана застроена площ 80кв.м., лятна кухня с декларирана застроена площ 20кв.м.; 

- сумата 17 110,91лв., постъпила по разплащателна сметка в лева № 20853105 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр М.А.М., представляваща парични средства, нетрансферирани по други банкови сметки и непреобразувани в друго имущество;

- сумата 3 802лв., постъпила по спестовен влог в лева № 19319623 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр М.А.М., представляваща парични средства, нетрансферирани по други банкови сметки и непреобразувани в друго имущество;

- сумата 110 230,05лв., представляваща получени парични преводи от трети лица с неустановен законен източник и непреобразувани в друго имущество; 

- сумата 200лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил Алфа Ромео 166 с рег.№ РР3079ВА, дата на първа регистрация 29.10.1999г.;

- сумата 1 900лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ РР3390ВС, дата на първа регистрация 28.08.2003г.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения, в резултат на което е направил необосновани и неправилни правни изводи. Сочи се, че не е обсъдено направеното от въззивницата възражение за предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок за извършване на проверката, изложени са неясни мотиви защо не уважава и възражението, че се иска отнемане на несъществуващо имущество /парични средства, които не са налични/, при условие, че ищецът е претендирал отнемане на сумите от 17 110.91 лева и 3 802 лева, а не тяхната парична равностойност. В тази връзка се твърди произнасяне извън предмета на иска. Оспорва се и приетото от първоинстанционния съд, че получените от трети лица парични преводи, както и сумите от НОИ, за които впоследствие е осъдена да възстанови като неправомерно получени, не следва да се отнасят към размера на получените доходи. Твърди се също така, че неправилно е приложена разпоредбата на §1 т.7 от ЗОПДНПИ в редакцията й след изменението от 27.12.2016г., предвиждаща размер на несъответствието над 150 000 лева. Счита, че след като проверяваният период е 23.03.2009г. – 21.07.2017г., то следва да се приложи по-благоприятната редакция, т.е. изискуемият се размер за несъответствие е над 250 000 лева.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявения иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – КПКОНПИ, чрез процесуален представител, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се подробни аргументи защо претендираните за отнемане парични средства подлежат на отнемане дори и да не са налични по банковите сметки, както и за това, че получените суми от трети лица, без доказано основание за превода не съставляват доход по см. на ЗОПДНПИ /отм./.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ал.2 ЗПКОНПИ.

В подаденото въз основа на взето Решение № 705/05.09.2018г. мотивираното искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на ОП – Разград, вх. № УВ-1136/18.07.2017г. за започнало наказателно производство срещу М.А.М. вр. извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл.26 ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ, Комисията е образувала проверка за установяване несъответствие в имуществото й, обхващаща периода 23.03.2009г. – 21.07.2017г. С влязла в сила присъда по НОХД № 365/2017г. на ОС – Разград въззиваемата е била призната за виновна в извършването на престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 НК и чл.212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Твърди се, че към началото на проверявания период няма данни проверяваната да е притежавала имущество, същата е неомъжена, семейството й се състои от нея и двете й деца – Е. А., роден ***г. и Е.Л., роден на ***г. В рамките на периода на проверката е придобила чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, находящ се в с.Брестовене, община Завет, област Разград, съставляващ УПИ ІХ-836 в кв.35 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня, за сумата от 5 500 лева по нот.акт и пазарна стойност към датата на придобиването 9 500 лева, както и е закупила две МПС – л.а. „Алфа“, модел „Ромео 166“, рег. № РР 3079 ВА за сумата от 987 лева по договор от 07.06.2013г., при въведени твърдения за действителна цена от 2 850 лева, заплатена чрез банков превод от разплащателна сметка в ДСК № 20853105 и л.а. „Опел“, модел „Вектра“, рег. № РР 3390 ВС, придобит по договор от 27.12.2016г. за сумата от 580 лева, при пазарна стойност към датата на придобиването 2 300 лева. Посочено е, че първият от двата автомобила е със снета регистрация от 09.02.2017г., към който момент е бил на стойност 200 лева, а вторият е отчужден на 02.11.2017г., след края на проверявания период и пазарна цена към датата на отчуждаването 2 000 лева. Изложени са още твърдения, че в периода 08.02.2010г. – 12.02.2016г. М.М. е получила парични средства от чуждестранни физически лица чрез системата за експресни парични преводи Уестърн Юнион в общ размер на 148 022.96 лева, които средства са с неустановен произход и са използвани от въззивницата за придобиване на гореописаното имущество, част от тях са влагани в банкови сметки, неналични към настоящия момент, а останалата част не е преобразувана в друго имущество. В направения в искането анализ подробно са изложени твърденията досежно внесените по банкови влогове суми и движението им. Сочи се още, че за проверявания период не е установен законен доход, предвид и обстоятелството, че с горецитираната присъда М.М. е осъдена и за неправомерно получени социални помощи, в същото време направените обичайни и извънредни разходи /за издръжка, заплатени данъци и такси/ са в общ размер на 49 009.84 лева, а установеният нетен доход, както по години, така и за целия проверяван период, е отрицателен в размер на -49 009.84 лева общо за периода, притежаваното имущество в края на периода е на стойност 150 322.96 лева, включваща 9 500 лева стойност на придобития недвижим имот, 5 150 лева, съставляващи стойността на закупените леки автомобили, 21 912.91 лева вноски по банкови сметки и 113 760.05 лева непреобразуван остатък от получените парични преводи. При така приетите величини на приходи, разходи, нетен доход и имущество се твърди, че е налице несъответствие в размер на 199 332.80 лева, което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ и което съставлява основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица имущество на стойност 146 872.96 лева, в това число и неналичните по банковите сметки суми от направени вноски в рамките на проверявания период, по аргумент от разпоредбата на чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.151 ЗПКОНПИ.

С оглед на така изложеното са предявени и исковете за отнемане в полза на Държавата, както следва:

- недвижим имот, находящ се в с.Брестовене, ул.“Христо Ботев“ № 22, представляващ УПИ № ІХ-836 от кв.35, с площ 1 115кв.м., при граници: улица „Христо Ботев“, УПИ Х-837, УПИ ХІ-837, УПИ ХІІ-838, УПИ VІ-840, УПИ VІІ-835 и УПИ VІІІ-835, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда с декларирана застроена площ 80кв.м., лятна кухня с декларирана застроена площ 20кв.м.; 

- сумата 17 110,91 лева, постъпила по разплащателна сметка в лева № 20853105 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр М.А.М., представляваща парични средства, нетрансферирани по други банкови сметки и непреобразувани в друго имущество;

- сумата 3 802лв., постъпила по спестовен влог в лева № 19319623 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр М.А.М., представляваща парични средства, нетрансферирани по други банкови сметки и непреобразувани в друго имущество;

- сумата 113 760.05 лева, представляваща получени парични преводи от трети лица с неустановен законен източник и непреобразувани в друго имущество; 

- сумата 200 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил Алфа Ромео 166 с рег.№ РР3079ВА, дата на първа регистрация 29.10.1999г.;

- сумата 2 000 лева, представляваща паричната равностойност на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ РР3390ВС, дата на първа регистрация 28.08.2003г.

В срока по чл.131 ГПК въззивницата М.М. не е подала отговор на исковата молба. В писмено становище, депозирано в първото с.з. е навела доводи за недопустимост и неоснователност на предявения срещу нея иск. Твърди се, че решението на Комисията за предявяване на иска е взето след изтичане на преклузивния срок по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./, поради което и исковата претенция се явява недопустима. В условията на евентуалност счита същата за неоснователна поради липсата на несъответствие между имущество и доходи, надвишаващо изискуемия се по закон размер от 250 000 лева. Счита, че именно това е релевантния размер, съобразно който следва да се прави преценката дали е налице значително несъответствие. Не оспорва, че с получените от трети лица парични суми, чрез системите за т.нар. бързи разплащания и закупила процесния недвижим имот и двата леки автомобила, както и че част от тези суми са внесени по банкови влогове, но твърди, че с оглед влязлата в сила наказателна присъда същите са доход по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, поради което и съставляват приходи /доходи/ по см. на ЗОНПИ /отм./, а не имущество, което да бъде отнето. Досежно претендираното отнемане на суми по банковите й сметки, изразява становище, че тъй като същите не са налични по тях, то не подлежат на отнемане.

            В частта, в която искът за отнемане на нетрансформираната в друго имущество част от получените парични преводи за горницата над присъдената сума от 110 230.05 лева до предявения размер от 113 760.05 лева и за горницата над присъдените 1 900 лева до претендираните 2 000 лева, равностойност на отчуждения лек автомобил марка Опел Вектра, е отхвърлен, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.   

При така очертаните предметни предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. § 5 ал.2 ЗПКОНПИ, като до изменението на §5 ал.2 /ДВ бр.1/2019г./, производството се е развивало по реда отменения ЗОПДНПИ. С оглед настъпилата в хода на първоинстанционното разглеждане на иска законодателна промяна, приложим към настоящия момент е ЗПКОНПИ.

От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че с Протокол № ТД04ВА/УВ-10078/21.07.2017г. на Директора на ТД на КОНПИ – Варна, по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с вх.№ УВ-1136/18.07.2017г. за повдигнато по ДП № 290 ЗМ-19/2017г. обвинение срещу М.М. за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 НК и по чл.212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същата. Първото от двете обвинения попада в приложното поле на чл.22 ал.1 т.18 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.108 т.18 ЗПКОНПИ.

Към настоящия момент въззивницата е осъдена в извършването на престъпления по повдигнатите й обвинения с влязла в сила присъда № 62/03.11.2017г., постановена по НОХД № 365/2017г., а именно, че в периода 01.01.2011г. – 30.04.2017г. не е декларирала получен от нея облагам доход по чл.35 т.6 ЗДДФЛ в размер на общо на 148 022.96 лева и избегнала заплащането на следващите се за него данъци - престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 НК и за това, че използвайки документи с невярно съдържание неправомерно е получила чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 2 135 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“, с намерение да ги присвои - престъпление по чл.212 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

Въз основа на доклад по чл.27 ал.4 ЗОПДНПИ е взето Решение № 362/20.06.2018г. за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки, по което искане е постановено определение № 530/26.06.2018г. по ч.гр.д. № 161/2018г. на ОС – Разград. На Комисията е даден 3-месечен срок за предявяване на иска, в който срок е внесено и настоящото искане.

            Следователно, към датата на вземане на решението за образуване на производство по отнемане /20.06.2018г./ едногодишният срок по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за извършване на проверката по чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ не е бил изтекъл. Последвалите действия по внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки и по реализиране на останалата част от производството пред Комисията /чл.57 и сл./ не са част от проверката по чл.21 ал.2, поради което и доводът на въззивницата, че искът е предявен при преклудирано право за това и като такъв е недопустим, е неоснователен.

Съобразно коментирания по-горе протокол за започване на проверката, същата обхваща периода 23.03.2009г. – 21.07.2017г., което е в рамките на 10-годишния период по см. на чл.27 ал.3 ЗОПДНПИ /отм./.

Между страните не е спорно, че към началния момент на проверявания период въззивницата не е притежавала имущество.

Не е спорно и установеното по делото, че в периода 23.03.2009г. – 21.07.2017г. същата е придобила в лична собственост следното имущество:

1.С нот.акт № 32/07.09.2015г. на нотариус с рег. № 573 М.М. е закупила недвижим имот, находящ се в с.Брестовене, ул.“Христо Ботев“ № 22, представляващ УПИ № ІХ-836 от кв.35, с площ 1 115кв.м., при граници: улица „Христо Ботев“, УПИ Х-837, УПИ ХІ-837, УПИ ХІІ-838, УПИ VІ-840, УПИ VІІ-835 и УПИ VІІІ-835, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда с декларирана застроена площ 80кв.м., лятна кухня с декларирана застроена площ 20кв.м. Вписаната в нот.акт придобивна цена е 5 500 лева, като съгласно неоспореното заключение на в.л. по СТЕ пазарната стойност на този имот към датата на придобиването му е 12 000 лева.

2.С договор от 07.06.2013г. въззивницата е придобила л.а. Алфа Ромео, с рег. № РР 3079 ВА за сумата от 987 лева, съгласно посоченото в договора. Този автомобил е снет от регистрация на 09.02.2017г.

Съгласно заключението на в.л. по САЕ пазарната стойност на автомобила към датата на придобиването е 2 630 лева, а към датата на спирането му от движение /бракуването му/ - 1 880 лева.

3.Съгласно договор за покупко-продажба от 27.12.2016г. М.М. е закупила л.а. Опел Вектра, рег. №  РР 3390 ВС за сумата от 580 лева. Същият е отчужден от нея на 02.11.2017г., т.е. след края на проверявания период, за което обстоятелство липсва спор между страните.

Пазарната стойност на този л.а. към датата на закупуването му от въззивницата, съгласно заключението на САЕ е 2 600 лева, а към датата на отчуждаването му – 1 900 лева.

            Или общата пазарна стойност на придобитото от въззивницата имущество през проверявания имот, описано по-горе, съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.148 ал.2 ЗПКОНПИ е 16 400 лева /в тази сума е включена посочената от вещото лице по оценителната експертиза придобивна стойност на л.а. Опел Вектра, доколкото същият е отчужден след края на проверявания период/.

            Безспорно е установено е по делото и това, че през проверявания период въззивницата е получавала, чрез международна система за бързи разплащания, парични преводи от чуждестранни лица. Съгласно влязлата в сила присъда № 62/03.11.2017г. по НОХД № 365/2017г. на ОС - Разград и представените в наказателното производство доказателства за това, получените от нея по този начин суми от трети лица са в размер на 148 022.96 лева. Твърдения за основанието за получаването на тези преводи не са наведени.

            Въззивницата не оспорва, че с част от получената сума от 148 022.96 лева е закупила недвижимия имот и двата леки автомобила, както и че част от тези средства са внесени по банкови сметки в Банка ДСК. Във връзка с последното и съобразно заключението на в.л. по ССЕ, при съобразяване прехвърлянето на суми от една сметка в друга /100 лв. от сметка № 19319623 в сметка № 20853105/, се установява, че размерът на направените вноски възлиза на сумата от 23 762.91 лева. Освен тях, по втората банкова сметка ***ата от 29.52 лева с наредител Фондова борса, срещу законността на която няма твърдения в исковата молба, сума в общ размер на 5 070.32 лева, съставляващи изплатени от Дирекция "Социално подпомагане" социални помощи и 66.91 лева, преведени от НОИ. За част от социалните плащания, а именно за сумата от 2 135 лева е прието с влязлата в сила присъда, че същите са получени в резултат на извършеното престъпление по чл.212 ал.1 НК. Начислената лихва върху сумите по двете банкови сметки е в общ размер на 3.60 лева, а удържаните банкови такси - 216.29 лева.

            Установено е още, както от заключението, така и от представеното с исковата молба като доказателство извлечение от банкова сметка № 20853105, че от тази сметка на 07.06.2013г. е преведена в полза на лицето Я.К. сумата от 2 850 лева, с посочено основание покупка на автомобил. Датата на превода съвпада с датата на придобиване на л.а. Алфа Ромео, а получателя е представляващ продавача /видно от идентификационните данни по издадената фактура/. Доколкото обаче не могат да се направят категорични изводи, че цялата сума от 2 850 лева съставлява единствено продажната цена, тъй като не кореспондира на посочената цена в договора и фактурата към него, то съдът приема, че този автомобил е с придобивна цена посочената от вещото лице пазарна стойност.

            Що се отнася до установяване размера на обичайните разходи по см. на §1 т.6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, респ. §1 т.9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното заключение на ССЕ същите за семейството на въззивницата за целия проверяван период възлизат на общата сума от 48 124 лева. Направените от нея разходи за такси и данъци за същия период вещото лице е изчислило, че са в размер на 1 102.13 лева. Или общо направените обичайни и извънредни разходи са в размер на 49 266.13 лева.

            При така установените постъпления на парични средства в рамките на проверявания период, придобито имущество и направени разходи, спорните въпроси между страните са по приложението на правото, а именно как следва да бъдат направени изводите дали е налице значително несъответствие, в частност следва ли в перото на доходите да бъдат отнесени получените от трети лица паричини преводи и социалните плащания, предмет на осъдителната присъда, респ. наличието на подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество.             Настоящият състав намира, че отговорът на същите следва да бъде изведен от разписаната в закона методология, при отчитане дадените в него легални определения и съдържание на използвани понятия, при отчитане неговата основна цел - да уреди условията и редът за отнемане на незаконно придобитото имущество.

            Съгласно разпоредбата на §1 т.7 ЗОПДНПИ /отм./ преценката за това налице ли е значително несъответствие, необходима предпоставка за отпочване на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§1 т.5/. В разпоредбата на § 1 т.4 законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране. Това следва и от самата разпоредба, доколкото изрично сочи например, че приходи от продажба на имущество са само тези, за които е установен законен източник, или доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13/2012г. на КС по к.д. № 6/2012г., съгласно които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ, е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр.

            Следователно, от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т.е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин. Не може обаче, да се направи извод за законност на дохода само поради това, че в исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият да е придобит в резултат на забранена от закона дейност.

            В настоящия случай по отношение на получените чрез системите за бързо разплащане суми от трети лица, не са наведени каквито и да било твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1 т.4 от ЗОПДНПИ /отм./. Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. Не го прави законен и постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл.1 ал.2 ЗОПНПИ /отм./ вр. §1 т.1 от същия, при съобразяване частичната им трансформация в придобитите недвижим имот, МПС и банкови влогове.

            Като придобит в резултат на престъпление, т.е. на забранена от закона дейност не съставлява законен доход и получената сума от 2 135 лева, предмет на цитираната по-горе наказателна присъда.

            Следователно, нетният доход на въззивницата, формиран като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 3 035.33 лева /законно получените социални плащания, постъплението от фондовата борса и начислените по банковите сметки лихви, доколкото последните касаят и други превеждани по сметката суми, но без включената от в.л. сума от 200 лева като приход от бракуване на л.а., тъй като за средствата за придобиването му не е установен законен източник/ и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 49 226.13 лева, е отрицателна величина - минус 46 190.80 лева.

            Стойността на придобитото имущество е в общ размер на 148 022.98 лева, доколкото се установи, че закупените недвижим имот, два леки автомобила и направени вноски по банковите сметки са придобити с част от получените парични преводи, а за останалата част от тях не се установява да са трансформирани в друго имущество. Досежно неправомерно получените социални помощи, същите вече са предмет на присъждане в полза на държавата с уважения в наказателното производство граждански иск, поради което и не се включват в имуществото.

            Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 194 213.78 лева, което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към датата на образуване на проверката/. Именно, защото релевантна за определяне приложимата редакция е датата на започване на проверката по чл.21 ЗОПДНПИ /отм./, то и неоснователно е възражението на въззивницата, че за минимален размер на несъответствието следва да се приеме сумата от 250 000 лева, съобразно ред. на §1 т.7 преди изменението й обн. ДВ бр.103/27.12.2016г. Приложимият към настоящия момент ЗПКОНПИ не установява друг минимален размер на несъответствието, а и същият не преурежда материалните предпоставки за възникване правото за отнемане на незаконно придобито имущество по висящите съдебни производства.   

            Установеното несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник. Това важи и за имуществото, придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, аналогично чл.151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. Изключение е налице по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество се отнема от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че именно на основание чл.72 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т.е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на §1 т.1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. §1 т.4 от действащия ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицето, придобило недвижим имот с незаконен доход, след което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с такъв доход, без същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или движимо имущество, както и би противоречало на основната цел на закона, визирана в чл.3 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.2 т.3 ЗПКОНПИ.

            Ето защо, съдът намира, че в настоящия казус основателно се явява искането на КПКОПНИ за отнемане в полза на държавата на придобития от въззивницата съгласно нот.акт № 32/2015г. недвижим имот в с.Завет; равностойността на отчуждения след края на проверявания период л.а. Опел Вектра до размер на 1 900 лева, съставляваща пазарната му стойност към датата на отчуждаването съгласно заключението на вещото лице; равностойността на бракувания л.а. Алфа Ромео в претендирания от ищцовата страна размер от 200 лева, доколкото пазарната стойност към този момент по заключението на вещото лице надвишава тази сума; сумата от 3 802 лева, представляваща стойността на направени вноски по банкова сметка № 19319623, нетрансферирани в друга сметка и нетрансформирани в друго имущество; сумата от 17 110.91 лева,  представляваща стойността на направени вноски по банкова сметка № 20853105, нетрансферирани в друга сметка и нетрансформирани в друго имущество.

            Относно искането за отнемане на останалата част от получените чрез парични преводи от трети лица 148 022.96 лева, настоящият състав намира, че след приспадане на придобитото с част от тези средства имущество, вкл. и направените вноски по двете банкови сметки, остатъкът от същите възлиза на сумата от 109 660.05 лева, а не както е посочено в заключението на в.л. по ССЕ /109 610.05 лева, приемайки твърдените по исковата молба пазарни стойности за придобиване и неотчитане, че единият от автомобилите е закупен чрез превод от едната банкова сметка/ *** /110 230.05 лева, формирайки тази сума при отчитане пазарната стойност на л.а. Опел Вектра към момента на отчуждаването му, което е след края на проверявания период/. Настоящият състав изчислява остатъка на база установените в процеса пазарни стойности към датата на придобиването на недвижимия имот и л.а. Опел Вектра, както и размера на направените вноски, при отчитане на обстоятелството, че цената на другия л.а. Алфа Ромео е заплатена чрез банков превод от едната от банковите сметки /148 022.96 -(12 000 лв. стойност на недвижим имот + 2 600 лв. пазарна стойност на л.а. Опел Вектра + 23 762.91 лв. вноски, включващи и придобивната стойност на л.а. Алфа Ромео/. Или това искане се явява основателно до размер на сумата от 109 660.05 лева, като за горницата до присъдения с първоинстанционното решение размер същото следва да се отхвърли като неоснователно.

            Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е постановено отнемане на сумата от 110 230.05 лева само за горницата над 109 660.05 лева до присъдения размер. В останалата обжалвана част същото следва да бъде потвърдено.

            По разноските:

На основание чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ вр. §5 ал.2 от същия вр. чл.78 ГПК въззивницата дължи следващата се държавна такса за всяка една от инстанциите съобразно уважената част от предявената искова претенция.

С оглед постановената от настоящия състав частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на искането за отнемане за сумата над 109 660.05 лева до присъдения от окръжния съд размер, следващата се държавна такса за първоинстанционното производство е в размер на 5 666.92 лева.

Дължимата за въззивното обжалване държавна такса, при отчитане обжалваемия интерес и потвърдената част от иска е в размер 2 842 лева.

Що се отнася до отговорността на страните по чл.78 ГПК, съдът намира, че първоинстанционното решение не следва да бъде ревизирано, доколкото постановеното от настоящата инстанция отхвърляне на част от иска не влияе съществено върху присъдените от окръжния съд разноски. Разликата е в стотинки и същата се компенсира с евентуалното увеличаване, респ. намаляване на следващите се между страните суми /при присъдени в полза на Комисията 1 107.94 лв., дължимите разноски са 1 107.40 лв., а при присъдени в полза на въззивницата 42.18 лв., дължимите й се с оглед крайния резултат са 42.89 лева/.

Дължимите за настоящата инстанция разноски, които въззивницата М.М. следва да заплати в полза на КПКОНПИ за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърления размер на въззивната й жалба са 199 лева, при определен общ размер на същото на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25 ал.1 НЗПП от 200 лева. КПКОПНИ от своя страна следва да й заплати сумата от 4 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съответни на уважената част от въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОТМЕНЯ решение № 115/07.06.2019г., постановено по гр.д. № 234/2018г. на ОС – Разград, в частта, в която е постановено отнемане в полза на Държавата на сумата от 110 230.05 лева, представляваща получени от трети лица парични преводи с неустановен законен източник и непреобразувани в друго имущество, само за горницата над 109 660.05 лева до присъдения размер от 110 230.05 лева, както и в частта, в която М.М. е осъдена да заплати в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от иска за горницата над 5 666.92 лева до присъдения размер от 5 709.72 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане на сумата от 570 лева, съставляваща разликата над сумата от 109 660.05 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 110 230.05 лева, представляващи получени от трети лица парични преводи с неустановен законен източник и непреобразувани в друго имущество, на основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ал.2 ЗПКОНПИ.

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/07.06.2019г., постановено по гр.д. № 234/2018г. на ОС – Разград в останалата му обжалвана част.

 

            В частта, в която искът за отнемане на нетрансформираната в друго имущество част от получените парични преводи за горницата над присъдената от окръжния съд сума от 110 230.05 лева до предявения размер от 113 760.05 лева и за горницата над присъдените 1 900 лева до претендираните 2 000 лева, равностойност на отчуждения лек автомобил марка Опел Вектра, е отхвърлен, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

 

            ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от Председателя й сумата от 199 /сто деветдесет и девет/ лева, представляваща дължимо юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

 

            ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от Председателя й ДА ЗАПЛАТИ на М.А.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4 /четири/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата, на основание чл.78 ГПК.

 

            ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - Варна сумата от 2 842 /две хиляди осемстотин четиридесет и два/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство, на основание чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ вр. §5 ал.2 от същия вр. чл.78 ГПК.

 

            Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          

                                                                                                          2.