ОПРЕДЕЛЕНИЕ

128

_19_.02.2016 г., гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _19_.02. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 37 по описа за 2016 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.1, ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от К.Г.К., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу определение № 3116/04.09.2015 г. по гр.д. 2389/2015 год. на ВОС, с което е прекратено производството по подадената от него ЧЖ вх.№ 4910/24.02.2015 год. срещу определение № 17691/18.12.2014 год., като просрочена.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че ЧЖ е подадена в срок, но в един плик с друга ЧЖ, като едната касаела отказ да бъде освободен от д.т., а другата – оставена без умажение молба за издаване на обезпечителна заповед. Твърди се, че е направено отбелязване само върху едната ЧЖ, че е получена по пощата, а върху другата ЧЖ не е поставен вх.№, поради което и неправилно е приета за просрочена. Иска се отмяна на определението.

Копие от ЧЖ е връчено на насрещната страна Д.Г.И., която не е изразила становище по не/основателността й.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Производството пред ОС е по частна жалба на г-н К. срещу определение 17691/18.12.2014 год. по гр.д. 11816/2014 год. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на д.т.

Това определение му е съобщено чрез пълномощника му на 07.01.2015 год., за което е направено отбелязване на л.50 от делото на РС на гърба.

ЧЖ е входирана в регистратура на РС с дата 24.02.2015 год. Върху самата ЧЖ се съдържа разпореждане от 23.02.2015 год. жалбата да се входира, което , ведно с разпореждането на съдията – докладчик от ВРСна л.11 от делото на ВОС от 26.03.2015 год., в което е прието, че жалбата е подадена в срок, подкрепят тезата на въззивника, че ЧЖ е подадена заедно с други документи и е входирана с по-късна дата.

В обжалвания акт, с който ВОС е приел, че ЧЖ е просрочена, е отбелязано, че във ВОС са образувани още две частни производства по ЧЖ слрещу още две определения по същото дело на ВРС. За първото определение от 17.12.2014 год., г-н К. е бил уведомен едновременно с уведомяването за определението от 18.12.2014 год., както е видно от делото на ВРС. Срещу определението от 17.12.2014 год. г-н К. е подал ЧЖ направо пред ОС Варна с вх. № 1371/16.01.2015 год. по описа на ВОС. Жалбата е подадена по пощата на 14.01.2015 год., както е видно от л.6 от преписката по ч.гр.д. 2374/2015 год., т.е. в срок Обжалваното пределение е потвърдено от ВОС. В5идно е от делото, че постъпилата във ВОС жалба е изпратена на ВРС за администриране, където е постъпила на 20.01.2015 год. Окомплектованата и администрирана жалба е върната във ВОС на 14.08.2015 год.

Следващото определение, което е обжалвал г-н К. е постановено от ВРС на 20.01.2015 год. Няма данни кога е постъпила ЧЖ срещу това определение по делото.

Въззивният състав, постановил обжалваният акт, не е взел предвид разпореждането на ВРС, с което е прието, че ЧЖ е подадена в срок, нито, че върху ЧЖ има разпореждане на съдията-докладчик, предхождащо входящия номер на регистратурата на ВРС.

След като липсват доказателства кога точно е постъпила ЧЖ във ВРС и предвид констатираното подаване по пощата на друга ЧЖ от г-н К., препращането на документите от едно в друго съдилище, и разпорежданията на ВРС, следва да се възприеме неговата теза, че ЧЖ е подадена по пощата на 14.01.2015 год., ведно с ЧЖ вх.№ 1371/16.01.2015 год. по описа на ВОС и вх.№ 1421/20.01.2015 год. по описа на ВРС. Този извод се налага от създадената от самите съдилища неяснота по датата на постъпване на ЧЖ, която не може да се тълкува в ущърб на г-н К., а също и предвид многобройните косвени доказателства, опровергаващи достоверността на датата на постъпване на неговата ЧЖ, удостоверена от регистратурата на ВРС.

Съставът на ВапС намира, че подадената частна жалба не е просрочена и производството по нея е допустимо.

 Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ВОС, обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото следва да се върне на ВОС за произнасяне по същество по частната въззивна жалба.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 3116/04.09.2015 г. по гр.д. 2389/2015 год. на ВОС, И ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: