Р Е Ш Е Н И Е

38

гр. Варна,  28.03.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и oсемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 37 по описа за 2018-та година:

 

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на Е.Л.В., срещу решение № 1737/20.11.2017 год. по гр.д. 131/2017 год. на ОС Варна, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е ОСЪДЕНА да заплати на Д.Л.В. сумата от 28 767.65 /двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и седем точка шестдесет и пет/ лева, платена без основание при придобиване на недвижим имот, обективиран в Постановление от 14.10.2013 г. на ЧСИ № 712 , вписано в служба по вписвания с вх. Рег. № 24465 от 29.10.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на основание чл. 55, ал.1 пр.предложение първо и чл. 86 от  ЗЗД, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се изводът на съда относно недоказаност на основанието за превод на посочената спорна сума, а именно – дарение, евентуално – изпълнение на нравствен дълг. Твърди се, че съдът е извършил процесуално нарушение, като не е разпределил доказателствената тежест относно установяването на основанието дарение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.Л.В.. С отговора жалбата се оспорва в подробно изложение. Оспорват се фактическите твърдения за извършено дарение от страна на Д.В., както и доводът за изпълнение на нравствен дълг. Претендира се адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, осъществяващ безплатна правна помощ.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано първоначално пред ВРС, впоследствие пред ВОС по иск на Д.В. против сестра й Е.В., с който се претендира за връщане на сумата от 36 271.65 лева и за която се твърди, че е платена без основание при придобиване на недвижим имот чрез възлагане, за което е  представено Постановление от 14.10.2013 г. на ЧСИ № 712 , вписано в сл.по вписвания с вх. Рег. № 24465 от 29.10.2013 г., на основание чл. 55, ал.1 предложение първо от ЗЗД. Претендира се и законна лихва върху тази сума, от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че сумата е платена при покупка на имот от ответницата, че произходът на средствата е от продажба на друг имот и че ответницата, която е придобила собствеността, е отказала да върне сумата.

Ответната страна оспорва иска, като в писмен отговор твърди, че сумата е била дарена от ищцата, в условията на евентуалност се твръди, че сумата е дадена в изпълнение на нравствен дълг.

Пред въззивната инстанция предмет на производството е сумата от 28767,65 лв., ведно със законната лихва от 13.04.2016 год., за която исковете пред ОС са уважени.

Страните са сестри, видно от удостоверенията им за раждане, издадени  от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна /№ 987 от 25.03.1992 г. и 4315 от 10.10.1989 г./.

Не е спорно, че през  1997 г. родителите са дарили общо на двете си деца, жилищен имот, представляващ  апартамент, подробно описан в нот. акт № 22/97 г. на Държавен нотариус при ВРС. Впоследствие този имот е бил продаден за сумата от 54 000 евро. Получената цена е разделена поравно. Купувачът на 28.08.2013 г. превел по сметка в „Райфайзен Банк“ АД с титуляр ищцата и въззиваема в процеса, сумата от  25 296.49 лева и 28 848.49 лева, общо 51 296.49 лева.

Не е спорно, че въззивницата и ответница Е.В. в изпълнително производство е придобила чрез възлагане собствеността върху недвижим имот и този факт се установява с  Постановление за възлагане от 14.10.2013 г. на ЧСИ № 712 с район на действие ВОС.

Видно от представената справка от ЧСИ № 712 при реализиране на продажбата са платени следните суми:

Сумата от 6 192 лева е заплатена от Д.В.. Сумата представлява 10 % задатък и е включена в цената;

Сумата от 63 300 лева е внесена от Е.В. и представлява остатъкът от продажната цена.

Сумата от 1806.79 лева внесена от Д. и представлява платен местен данък за придоиване на имот.

Сумата от 1268.86 лева е внесена от Д. и представлява  сбор от такси дължими на ЧСИ.

Към справката издадена от ЧСИ № 712 са приложени извлечения от банкови преводи. Документите не са оспорени от страните и данните са напълно идентични от представеното от ЧСИ № 712 удостоверение, издадено по изпълнително дело № 292/2013 г.

От така представените документи се установява, че при покупката на имота в собственост на Е., Д. е заплатила сумата от 9 267.65 лева.

Със сумата от 9 267.65 лева са заплатени задължения на Е.В. за заплащане на цената по придобит от нея недвижим имот.

Сумата от 19 500 лева, както е видно от извлечение от банковата сметка на Д.В., е наредена от нея на 08.10.2013 г. по сметката на Е.В..

Твърдяните от Е.В. основания за получаване на тези суми от сестра й, не се установяват от доказателствата по делото.

Писмен акт, с който дарственото намерение да се установи, няма.

Разпитани са свидетели, чиито показания са разнопосочни и противоречиви, а показанията на двамата родители следва изцяло да се определят като недостоверни, с оглед противоречивостта им и заинтересоваността им от изхода на делото – чл. 172 ГПК. Останалите свидетели не установяват дарствено намерение от страна на Д. към сестра й. Според свидетелката А.Н., тя помни разговор на кафе от 2013 год. с двете сестри, на който те в нейно присъствие обсъждали отношенията си по повод имотите на родителите си. Този разговор предхождал закупуването на имота до автогарата и тогава Д. изразила желание да направи подарък на сестра си – пари да си купи жилище с мотивът, че тя е получила вила в с. Куманово. Свидетелката, разпитана пред настоящия състав, Н.Е., дава показания, че чула разговор по телефона на високоговорител между двете сестри, от който станало ясно, че Д. е платила пари за апартамент на Е. в изпълнение на „свой дълг“. Свидетелката Е. не познава лично Д. и знае от страната по делото – Е., че сестра й възнамерява да й дари пари, за да си купи апартамент, тъй като Д. има къде да живее. Нито една от двете свидетелки не дава показания за непосредствено и лично впечатление от волеизявление на Дарина, че дава плаща пари при покупката на жилището на Е. именно с дарствено намерение. Такова намерение се опровергава от показанията на свид. А.К., която има непосредствени впечатления от отношенията между двете сестри и техните родители, а е участвала и в самата сделка.

От друга страна, тезата, че плащането на Д. е изпълнение на нравствен дълг /чл.55, ал.2 ЗЗД/, е несъстоятелна. Съобразно указанията в Постановление №1/28.05.1979 год. по гр.д. №1/1979 год. на Пленум на ВС на РБ, наличието плащането в изпълнение на нравствен дълг е възможна защитна теза само в хипотезата на иск за връщане на дадено при начална липса на основание. Тази защитна теза следва да докаже плащане на основание нравствено задължение на платилия, за което не се дължи връщане и се преценява във всяка отделна хипотеза. Преценката се прави не само въз основа на изискванията на морала, но и при разграничение от хипотези, при които съществуват други отношения между страните. В случая се твърди, че едната сестра Д. – е получила от родителите си вила в с. Куманово, поради което и „дължи“ на другата сестра помощ при закупуване на жилище в гр. Варна. Тези твърдения на първо място не могат да се квалифицират правно като такива, сочещи на хипотеза на чл. 55, ал.2 ЗЗД – няма морална норма, съобразно която между сестри да съществува задължение да си помагат при закупуване на жилище. Всъщност, твърдението може да се квилифицира като такова за плащане на задължение по една неформална делба на имуществото на родителите на страните още приживе между двете сестри, при която всяка от тях да получи жилище от тях. Тук, обаче, се намесват други отношения, които няма общо с моралните задължения на сестрите една към друга, а по-скоро в отношенията им с родителите. Освен това, твърденията сочат на хипотеза, при която едната сестра дава на другата пари, за да получи друг имот. Това не е нито доказано, нито относимо към твърденията за дарствено намерение и за изпълнение на нравствен дълг.

За успешното провеждане на доказването по иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД е достатъчно доказване на извършена парична престация без да е възникнало насрещно задължение за другата страна – това е било в тежест на ищцата и въззиваема в процеса и тя го е доказала. Възражението, че не се дължи връщане, защото е налице основание за плащането, не е доказано от страна на ответницата и въззивница в процеса.

Основателна е и претенцията за законната лихва върху  28 767.65 лева, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид липсата на твърдяните отменителни основания и съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваната част от решението следва да се потвърди.

Въззивницата дължи на въззиваемата разноски за въззивната инстанция.

Претендира се адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на въззиваемата по чл. 38, ал.2 ЗА, какъвто следва да се присъди в размер на 1400 лева – в размер не по-нисък от предвидетия в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1737/20.11.2017 год. по гр.д. 131/2017 год. на ОС Варна, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е ОСЪДЕНА Е.Л.В. да заплати на Д.Л.В. сумата от 28 767.65 /двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и седем точка шестдесет и пет/ лева, платена без основание при придобиване на недвижим имот, обективиран в Постановление от 14.10.2013 г. на ЧСИ № 712 , вписано в служба по вписвания с вх. Рег. № 24465 от 29.10.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на основание чл. 55, ал.1 пр.предложение първо и чл. 86 от  ЗЗД, както и разноски по делото.

ОСЪЖДА Е.Л.В., ЕГН **********, от гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. Г.Г. от ВАК сумата от 1400 лв., адвокатски хонорар за въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :