О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

107/19.02.2019 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова ч.гр.д. № 37 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по частна жалба, подадена от  пълномощника на А. Б.М., със съгласието на М.И.М. и на М.Б.М., чрез нейната майка и законен представител Л.С.Г. срещу определение 467/9.11.2018 г. по гр.д.№ 187/16 г. на Окръжен съд – Шумен, с което са осъдени да заплатят на Националното бюро за правна помощ сумата от 600.00 лева, представляваща определено и изплатено на адв.Д.А. възнаграждение за извършена правна помощ на Р.Х.М. и Х. А. М. по в.гр.д.№ 113/17 г. на Апелативен съд – Варна. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

         Страните по делото не са изразили становище.

         Представител на Националното бюро за правна помощ – София, по чиято молба е постановено обжалваното определение изразява становище за правилност на акта.

         Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

         Съдът е постановил обжалвания съдебен акт в производство по чл.78, ал.7 от ГПК по молба от Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноските за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по делото.

         Видно е от определение от с.з. на 19.04.2017 г. по в.гр.д.№ 113/17 г. на Апелативен съд – Варна, че на молителите Р. Х. М. и Х. А. М. е предоставена правна помощ по реда на чл.23, ал.3, вр. с ал.2 от Закона за правната помощ под формата на процесуално представителство по чл.21,т.3 от същия закон.

         С решение № ВН-267-1-19730/18.08.2017 г., въз основа на представен отчет за извършена правна помощ, на основание чл.25, ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.9, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адв. Д. К.А.е определено и изплатено възнаграждение в размер на 600.00 лева.

         На основание чл.2 от ЗПрП и чл.94 от ГПК предоставената под формата на процесуално представителство правна помощ е безплатна и лицата, на които е предоставена не дължат на държавата възстановяване на изразходваните средства. Именно това е принципното разрешение, върху което почива институтът на правната помощ по ЗПрП – тя се предоставя на лица, съгласно чл.5 от закона и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита.     

         Уредените в чл.78, ал.7 от ГПК хипотези не представляват предвидените в закона изключения, които да мотивират съда за присъждане на разноските в настоящия случай. С оглед изхода на спора /производството по същото е прекратено, поради оттегляне на исковата молба пред ВКС/, за ищците не е възникнало задължение за възстановяване на заплатеното от бюрото възнаграждение на назначения особен представител на ответниците Р.Х. М.и Х.А. М.. В приложеното към частната жалба извънсъдебно споразумение е постигнато съгласие относно разноските между страните;  в определение № 306/18.09.2018 г. по гр.д.№ 281/18 г. на ВКС на РБ, ІV г.о.  липсва произнасяне по разноските.

         Предвид факта, че съдът не се е произнесъл по съществото на спора между страните, а постановени решения са били обезсилени и производството – прекратено, не е налице основанието по чл.78, ал.7 от ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането на Национално бюро за правна помощ бъде отхвърлено, поради което       

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОТМЕНЯВА определение 467/9.11.2018 г. по гр.д.№ 187/16 г. на Окръжен съд – Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ – София за присъждане на разноски в размер на 600.00 лева за предоставена на Р.Х.М. и Х. А.М.правна помощ по в.гр.д.№ 113/17 г. на Апелативен съд – Варна.

         Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                                     2.