ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

452

 

Гр.Варна, 21.08.2013 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 21.08.2013 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мара Х.

     ЧЛЕНОВЕ:Петя П.

          Румяна Панталеева

 

Като разгледа докладваното от съдия П. П. в.ч.гр.д. № 370 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.217 и сл. ГПК /отм/.

Образувано е по частна жалба на Р.Б.А., Г.Р.А. и Р.Б.А., чрез настойника й Р.Б.А., всички представлявани от пълномощника адв. М.Т., против определение № 1656/07.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 1792/2005 г. по описа на окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по същото дело и жалбоподателите са осъдени да заплатят на другата страна – Д. Б.Х. и В.Б.Х. направените от тях по делото разноски.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е неправилно, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него с постановяване на акт по съществото на спора. Навели са оплаквания, че окръжният съд е смесил въпроса за активната процесуална легитимация с въпроса за съществуването на материалното право на вземане и така вместо да се произнесе по същество на делото и да отхвърли иска, той прекратил производството. Проверката на съда за наличието на процесуалната легитимация на страните следвало да се осъществи на база твърденията в исковата молба, а от последните такава била налице. Преценката за принадлежността на самото материално право бил вече въпрос по съществото на спора и съдът следвало да се произнесе с решението. В случая искът трябвало да бъде отхвърлен, поради това, че ищците не разполагали с материалното право да получат сумите за подобрения на собствения си и владян от тях имот.

Насрещната страна В.Б.Х. и Д.Б.Х., чрез адв. А.П., са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и са молили за потвърждаване на обжалваното определение изцяло и за присъждане на сторените разноски. По същество са изложили съображения, че окръжният съд правилно е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска, предвид сливане на качеството на ищец и ответник по делото в един и същ правен субект. Правилно било констатирано от съда, че липсва активна процесуална легитимация на ищците  като носители на спорното право и липсвал правен интерес от иска, поради сливане в хода на процеса на качеството на подобрител на имота с качеството на негов собственик. В случая предвид отпадане на правния интерес за ищците в хода на процеса, поради възстановяване на владението им върху имота и установяване на собствеността им върху него, било недопустимо решение по същество.

Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за тях и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

С исковата молба е бил предявен иск от Д. и В. Х. срещу настоящите жалбоподатели за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща увеличената стойност на имот в гр.Варна, вследствие на извършени от тях подобрения в качеството им на недобросъвестни владелци, тъй като придобили имота от несобственик. Сочили са, че в друго производство срещу тях е бил заведен от ответницата Р.А. иск по чл. 108 от ЗС, който бил уважен от окръжния съд и те били осъдени да предадат владението на имота, като било предприето и предварително изпълнение по невлязлото в сила решение - в процес на обжалване пред ВКС.

Изложеното в исковата молба е обусловило допустимостта на осъдителния иск и интереса на ищците от воденето му, предвид твърденията им за принадлежността на материалното право на вземане от ответниците.

Ищците са предявили един иск, поради което съображенията на окръжния съд, залегнали в обжалваното определение, за предявяване на настоящия иск в условия на евентуалност спрямо този по чл.108 от ЗС не се споделят от настоящата инстанция. Такава връзка между искове, по които са заведени различни дела не съществува.

Процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск, а материално-правната е титулярството на гражданското правоотношение, като съдът извършва проверката за наличие на процесуална легитимация въз основа на твърденията на ищците в исковата молба. Дали в действителност ищците  притежават вземане от ответниците за подобрения е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Несъществуването на материалното право се преценява с решението по делото и има отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Затова, установеното по делото, че предявеният в другото производство иск по чл. 108 от ЗС от Р.А. срещу ищците в настоящото производство е отхвърлен и владението на имота е предадено на ищците, следва да бъде обсъдено по същество на делото при преценка на въпроса дали ищците притежават твърдяното вземане от ответниците и касае основателността на иска, а не допустимостта на същия.  

В случая не става въпрос и за хипотезата, визирана от насрещната страна в отговора на жалбата, а именно сливане на качеството на ищец и ответник. Такова сливане на качеството на страните в процесуалното правоотношение няма, а настъпилите факти засягат материалното правоотношение.

Доколкото ищците не са заявили оттегляне или отказ от иска, преценката им за наличие на „житейски” интерес от продължаване на делото, обосновано с анализ на материалното правоотношение, е ирелевантно. 

Като е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска, вместо да се произнесе с решение по съществото на спора, окръжният съд е процедирал неправилно и определението му подлежи на отмяна, включително и в частта на присъдените разноски, определянето на които следва да бъде съобразено с акта по същество, а делото следва да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на производството по него.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1656/07.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 1792/2005 г. по описа на окръжен съд Варна и ВРЪЩА  делото на Варненския окръжен съд за продължаване на производството по него.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: