Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

184

гр.Варна, 07.11.2014 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 15.10.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 370/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от М.Д.К. чрез процесуалния й представител адв. М. *** срещу решение № 798/28.05.2014 год по гр.д. № 3531/2013 год на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Г.Г.К. иск с правно осн. чл. 30 ал.1 вр. чл. 22 ал.3 от СК за заплащане на сумата 45 000 лв, претендирана като част от стойността на движима вещ – товарен автомобил – бетоновоз марка „Щайер” с рег.№ В 7717 КН, целият на стойност 55 000 лв, придобит по време на брака и включен в предприятието на ЕТ „Меги-Г.К.”, както и в осъдителната част за разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, едностранчиво и непълно обсъждане на събраните по делото доказателства, въззивницата моли за отмяна на решението и постановяване н друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло с произтичащите от това законни последици, включително присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговора на въззивната жалба ответникът е изложил становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 30 ал.1 във вр. с чл. 22 ал.3 от СК за присъждане на сумата 45000 лв, представляваща част от стойността на товарен автомобил – бетоновоз марка „Щайер” с рег.№ В 7717 КН, целият на стойност 55 000 лв, придобит по време на брака и включен в предприятието на ЕТ „Меги-Г.К.”.

По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, както и че ответникът е регистриран като едноличен търговец с фирма „Меги-Г.К.”. В това си качество той упражнявал транспортна дейност, за нуждите на която наел процесния товарен автомобил по силата на договор за наем, сключен на 04.11.2004 год с „Балдинг кар” ООД гр.Пловдив, а впоследствие закупил същия по фактура № 41/10.04.2007 год. за сумата 44180 лв д включен ДДС. С платежно нареждане от същата дата ЕТ „Меги-Г.К.” превел на продавача „Балдинг кар” ООД сумата 35000 лв, и отделно от това заплатил в брой сумата 9180 лв, което се установява от приложения към фактурата касов бон. За установяване съдържанието на касовия бон, който е представен в нечетлив вид е назначена съдебно-графологична експертиза, която е установила, че отразената в него сума е 9180 лв. По този начин от така представените документи се установява плащане на пълния размер на покупната цена по фактурата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че товарният автомобил е заприходен в счетоводството на едноличния търговец в деня на издаване на фактурата за придобиването му.

Твърдението на ищцата, че е допринесла за закупуването на процесния автомобил с лични средства е останало недоказано. По делото е представен нот.акт №107/05.10.2004 год, с който Тинка Неделева – майка на ищцата продала свой собствен недвижим имот в с.Ахелой, общ.Поморие.  От представените банкови извлечения се установява, че през 2004 год по нейни сметки са постъпили суми, както слевда: по с/ка № 181597810006589010 в „СЖ Експресбанк” на 21.12.2004 год постъпили и изтеглени същия ден 14 000 евро, на 30.01.2006 год съответно внесени 11795 евро и изтеглени същия ден 10000 евро, по с/ка № 1624978106589019 на 22.10.2004 са внесени 14000 евро, същата сума изтеглена на 21.12.2004 год. по с/ка № 162497814106589047 на 21.12.2005 год изтеглени 11795 евро. Това обстоятелство обаче е неотносимо към придобиването на товарния автомобил, защото не е налице съпоставимост между датата на разпоредителната сделка, извършена от майката на ищцата и датите на транзакциите по банковата й сметка от една страна, а и липсват доказателства дали тези средства са били дарени лично на ищцата или за нужди на семейството, както и за какво са били изразходвани. В показанията си свидетелката Тинка Неделева е заявила, че след продажбата на нивите си е разделила парите между децата си, като в момента на получаването им дъщеря й М. ги дала на съпруга си с думите ”Давам ти парите да храниш семейството си”.

Получаването на дарени суми от майката на ищцата не може да бъде отнесено към придобиването на автомобила от нейния съпруг-едноличен търговец още и поради отдалечеността по време между дарението и придобивната сделка. Действително, ответникът е ползвал автомобила от 2004 год, но по договор за наем, защото очевидно към този момент не е разполагал с достатъчно средства да го заплати.  Затова основният разход за закупуването му е направен едва на 10.04.2007 год – факт, който е безспорно установен от представената фактура и съпровождащите я платежни документи. От представения договор за дарение между ответника и неговата майка се установява, че на 18.10.2006 год той е получил в дар сумата 30000 лв. Тя обаче е била недостатъчна за закупуването на процесния товарен автомобил, който видно от приложената фактура е бил на стойност 44180 лв с ДДС. Ответникът не е разполагал и със средства от упражняваната дейност, тъй като видно от представените данъчни декларации за годините, предхождащи сделката той е отчел печалба (облагаем доход) на годишна база в размер 2178 лв за 2004 год, 3717 лв за 2005 год и 8904 лв за 2006 год.

От представеното банково извлечение от „Банка ДСК” ЕАД за периода 01.04.2007-30.04.2007 год се установява, че ищцата усвоила кредит в размер на 10000 лв на 04.04.2007 год – седмица преди издаване на фактурата за закупуване на товарния автомобил. Установено е от представения касов бон към фактура № 41/10.04.2007 год, че на същата дата ответникът заплатил в брой на продавача дължимия ДДС. Това обстоятелство дава достатъчно основание да се приеме, че сумата от банковия кредит е била използвана именно за плащане на данъка, който е включен в общата стойност на придобитата вещ. Плащането е извършено в брой, което обяснява липсата на проследим банков превод, мотивирало първоинстанционния съд да отхвърли претенцията в тази й част. Погасяването на кредита е станало по време на брака с общи средства, от които ищцата има принос в размер на ½. Част от сумата по кредита в размер на 4590 лв, представляваща половината от заплатения ДДС по сделката, е включена в придобивната стойност на движимата вещ – лична собственост на ответника в качеството му на едноличен търговец.

В тази част искът е основателен и доказан.

По отношение на разноските съдът намира следното:

С оглед направеното от въззивницата възражение относно прекомерност на разноските, направени от въззиваемия в настоящото производство, същите следва да бъдат редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба № 1, а именно – 1350 лв. От тях, съразмерно с отхвърлената част от иска, в тежест на ищцата следва да се възложат разноски в размер на 1258,20 лв. От своя страна, тя има право на разноски съобразно с уважената част в размер на 415,40 лв, или по компенсация дължи на ответника разноски в размер на 842,80 лв. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските съразмерно с уважената част от иска за разликата над 3878 лв до присъдените 4500 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 798/28.05.2014 год по гр.д. № 3531/2013 год на Окръжен съд Варна в отхвърлителната му част до размера до 4590 лв, както и в осъдителната част за разноските за разликата над 3878 лв до присъдените 4500 лв и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

ОСЪЖДА Г.Г.К. с ЕГН ********** да заплати на М.Д.К. с ЕГН ********** сумата 4590 лв, представляваща част от стойността на движима вещ – товарен автомобил – бетоновоз марка „Щайер” с рег.№ В 7717 КН, целият на стойност 55 000 лв, придобит по време на брака и включен в предприятието на ЕТ „Меги-Г.К.”, на осн. чл.30 във вр. с чл.22 ал.3 от СК, ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от завеждането на иска – 06.12.2013 год до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част, както и в осъдителната част за разноски за първата инстанция в размер на 3878 лв..

ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на Г.Г.К. с ЕГН ********** разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска и по компенсация в размер на 842,80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

               2)