Р Е Ш Е Н И Е № 58

гр. Варна, 14.04.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т. и представителя на Апелативна прокуратура-Варна – прокурор Светла Курновска, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д. № 370 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 и сл. от ГПК.Образувано след като с решение №144/20.07.2015г., постановено по гр.д.№2639/14г. по описа на ВКС, ІV гр.о., е отменено решение №192/29.11.2013г., постановено по в.гр.д. №416/ 13г. по описа на ВАпС, гр.о., и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С цитираното решение на ВКС са дадени задължителни указания за настоящата инстанция.

Подадена е въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение №1497/05.07.2013г., постановено по гр.д. № 2291/10г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от Комисия за отнемане на незаконно придобито имушество срещу В.С.Д. иск с правно основание чл.4, ал.1 и 2 от ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на следните движими вещи и парични суми, а именно: Лек автомобил, марка "БМВ", модел "520" с рег.№ В 0398 СК, рама № WBAH B210403504795, двигател № 206КА21264483, дата на първа регистрация 27.01.1990г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 20.12.2001г.; сумата от 95,54 лв. - наличност по безсрочен влог в "Банка ДСК" ЕАД, клон Белене, РЦ Плевен, открит на 28.10.2004г. към 19.04.2009г.; сумата в размер на 12,81 лв. представляваща 1/2 от продажна цена на лек автомобил, марка "Опел", модел "Кадет" с peг. № В 3746 АС, рама № WOL 0000H5011874, двигател № 13NB19570207, дата на първа регистрация 29.09. 1986г., придобит на 17.10.1995г., отчужден съгласно договор от 06.05.1996г.; сумата в размер на 30,36 лв. представляваща 1/2 от продажната цена на ап. № 128, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Възраждане", бл.51, вх.6, ет.5, състоящ се от: стая, кухня, баня-тоалет, дрешник, входно антре, балкон със застроена площ 42,41 кв.м., при граници: ап.127, ап.129, стълбище и зелени площи, ведно с принадлежащото избено помещение № 128 с площ 4,37 кв.м., при граници: ел. табло, изба № 130, неизползвано пространство, заедно с 0,4253 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, попадащо в XII микрорайон по плана на ж.к. "Възраждане", отчужден с нотариален акт № 76, том XI, дело № 3570/95г. от 06.04.1995г., както и е отхвърлен предявеният от Комисия за отнемане на незаконно придобито имушество срещу В.С.Д. и С.А.Н. като обикновени съсобственици на по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях и представляващо бивша съпружеска имуществена общност с правно основание чл.10 чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на следните недвижим имот и парични суми, а именно: апартамент-мезонет № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре, баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер, при граници: ул. „Кавала", ул.„Каварна", вътрешен двор, ап. на Юлия Мирчева, както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в кв. 127 по плана на седми микрорайон на гр. Варна, придобит с Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 2989, дело № 171/2003г. от 25.06.2003г. (Акт№ 190, том 29, дело 6778/2003г. на СВ-Варна);  сумата от 1 287,40 лв. от продажбата на дворно място, находящо се в с. Раднево, общ. Аксаково, Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана на селото, при граници: УПИ Ш-80, улица и УПИ І-77, заедно с построената в описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м., отчужден с нотариален акт № 141, том II, рег.№ 3415, дело № 329/ 2005г. от 24.10.2005г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че съдът не е посочил по какви стойности е извършена преценката за значителната стойност на имуществото, придобита през проверявания период; обосновал е изводите си, че са установени законни доходи за придобиване на процесното имущество единствено въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, които не са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и е основал решението си на вариант втори от приетото по делото заключение на СИЕ, поради това, че този вариант е съобразен с представените от ответниците гласни и писмени доказателства относно получени от тях доходи от близки роднини. Счита се, че чрез свидетелските показания не са установени твърденията на ответниците за получени по дарения парични средства от родителите на ответниците, както и от свидетеля М.Т./ с когото ответницата Н. е съжителствала след 2004г./. Съдът не е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, като необосновано е приел, че ответниците са реализирали като доход от законен източник суми, за които те са твърдяли, че са получили от отдаване под наем на помещение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове се уважат. Претендират се разноски.

В предвидения срок въззиваемите В.С.Д. и С.А.Н. са депозирали отговори на въззивната жалба, с които същата е оспорена като неоснователна. Изцяло са споделени доводите и съображенията, обосновали извода на ВОС за неоснователност на предявените искове и се претендира потвърждаване на решението.

Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на въззивната жалба, поради което се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове за отнемане на имущество, с изключение на сумата, представляваща равностойността на 3 000 щ.д, представляваща дарение от П.Д. в полза на ответника Д. през 2003г.

За да се произнесе, настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство се развива по реда ЗОПДИППД /отм./ по арг. от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно  придобито имущество, в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизането в сила на последния закон.

Ответникът В.С.Д. с одобрено с определение от 21.01.2009г. споразумение, сключено по НОХД №10/2009г. по описа на Окръжен съд Разград е признат за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, вр. Ал.1 от НК  за това, че:на 13.10.2008 г. , на публично място- паркинг на ресторант „Хепи” край гр.Шумен, без надлежно разрешение е разпространил високо рискови наркотични вещества.

Деянието осъществява състав на престъпление, чиято правна квалификация е посочена в чл.3,ал. 1, т.25 от ЗОПДИППД /отм/.

От приложените по делото писма от ОП Разград, се установява, че срещу В.С.Д. е водено следствено дело №164/2003г. за престъпление по чл.116 НК, което не  е приключило с осъдителна присъда.

Видно от акт за граждански брак №2258/22.11.1986г. В.Д. е сключил граждански брак на 22.11.1986г. със С. А. М., който е прекратен с развод с решение по гр.д. № 481/1999г. от 15.07.1999г.

Видно от акт за граждански брак №415/30.04.2002г. В.Д. е сключил граждански брак със С.А.Н.. Бракът е прекратен с развод с решение №2828/24.11.2006г., по гр.д. № 5410/2006г. по описа на ВРС.

Предвид наличието на предпоставката по чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИИПД/отм./ и като подадено от надлежно активно легитимирана страна в лицето на КУИППД (при наличието на предварително приети от КУИППД /по-нататък, наричана Комисията/ Решение № 140/14.04.2010г. по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу ответника В.С.Д. и Решение № 509/10.11.2010г. /л. 13-21 от делото на ВОС/ по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД/отм./ за внасяне на мотивирано искане до ОС-Варна за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 360 423,71лв., а именно: на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ от В.Д. – лек автомобил, марка „БМВ”, модел „520” с рег. № В 0398 СК, рама № WBAH B210403504795, двигател № 206КА21264483, дата на първа регистрация 27.01.1990г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 20. 12.2001г.;  сумата от 95,54 лв. - наличност по безсрочен влог в "Банка ДСК" ЕАД, клон Белене, РЦ Плевен, открит на 28.10.2004г. към 19.04.2009г.; на основание чл.4, ал.2 от  ЗОПДИППД/отм.; сума в размер на 12,81 лева представляваща 1/2 от продажната цена на лек автомобил, марка "Опел", модел "Кадет" с peг. № В 3746 АС, рама № WOL 0000H5011874, двигател № 13NB19570207, дата на първа регистрация 29.09. 1986г., придобит на 17.10.1995г., отчужден съгласно договор от 06.05.1996г.; сума в размер на 30,36 лв., представляваща 1/2 от продажната цена на апартамент № 128, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Възраждане", бл.51, вх.6, ет.5, състоящ се от: стая, кухня, баня-тоалет, дрешник, входно антре, балкон със застроена площ 42,41 кв.м., при граници: ап.127, ап.129, стълбище и зелени площи, ведно с принадлежащото избено помещение № 128 с площ 4,37 кв.м., заедно с 0,4253 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, попадащо в XII микрорайон по плана на ж.к. "Възраждане", отчужден с нотариален акт № 76, том XI, дело № 3570/95г. от 06.04.1995г.; от В.С.Д. и С.А.Н. на основание чл.10, вр. чл.4, ал.2 от от  ЗОПДИППД/отм./ на по ½ ид.ч. от апартамент-мезонет № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре, баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер, както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в кв. 127 по плана на седми микрорайон на гр. Варна, придобит с Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 2989, дело № 171/2003г. от 25.06.2003г. (Акт№ 190, том 29, дело 6778/2003г. на СВ-Варна); сумата от 1 287,40 лв. от продажбата на дворно място, находящо се в с. Раднево, общ. Аксаково, Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана на селото, при граници: УПИ Ш-80, улица и УПИ І-77, заедно с построената в описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м., отчужден с нотариален акт № 141, том II, рег.№ 3415, дело № 329/ 2005г. от 24.10.2005г.

Предпоставките на приложимия нормативен акт, за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания период /който може да е 25 години от датата на придобиване на имуществото – чл. 11/ проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност /съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона „значителна стойност“ е стойност над 60 000 лв., определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи/; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл.3, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице; имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпция, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи /чл. 4, ал. 1/.

В настоящия случай, както се посочи и по-горе, ответникът В.С.Д. е осъден с влязла в сила присъда.

     Не е спорно, а и от петитума на исковата молба се установява, че претендираното за отнемане имущество е на стойност над 60 000 лева, независимо дали стойността е пазарна или придобивна /дори по посочени в сделките цени имуществото многократно надхвърля определената от закона сума от 60 000 лв./

Проверявания период е от 21.10.1991г. до 09.11.2010г. и е в рамките на този по чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./.

Преди да се извърши обсъждането по същество на събрания по делото доказателствен материал и да формулира крайните си правни изводи, съдът намира за нужно да изложи предварително становището си по следните въпроси относно някои от фактите и тяхното значение за предмета на делото, както и значението на определени доказателства, а именно:

Безспорно е, а и това се установява от доказателствата по делото, че на 22.11.1986г. В.Д. е сключил граждански брак със С.А. М., който е прекратен с развод с решение по гр.д. № 481/1999г. от 15.07.1999г.; на 30.04.2002г. ответникът В.Д. е сключил граждански брак със С.А.Н., който е бил прекратен с развод с влязло в сила решение №2828/24.11.2006г., по гр.д. № 5410/2006г. по описа на ВРС. От първия си брак ответникът има родени две деца – Симеон Василев Д., р. на 09.07.1988г. и С. В. Д., р. на 17.10.1994г. От брака си ответниците Д. и Н. имат родено едно дете-Л. В. Д., р. 2003г. Горното има значение при определяне на необходимите разходи за издръжка според броя на членовете на семейството за различните периоди. И тъй като доказателствената тежест за установяването на по-високи от определените средни разходи за едно лице и за домакинството по данните на НСИ, е върху Комисията, а евентуално оспорване на тези статистически стойности като занижени или завишени спрямо реално извършените, е върху ответника, но никоя от страните не е ангажирала доказателства в съответната насока, то за процесния период ще бъдат приети именно данните по НСИ.

За периода на брака на ответника със С. М. и за периода на брака с ответницата Н.,  следва да се отчетат и доходите на последните, които имат законен източник.

Съдът изцяло кредитира изслушаните пред ВОС заключения на съдебно-автотехническата, съдебно-техническата, както и това по повторната СИЕ изслушаната пред въззивния съд и частично - на единичната съдебно-счетоводна експертиза, вариант 2, изслушано и прието от първоинстанционния съд, като конкретните съображения по същите ще бъдат изложени по-долу.

Страните не спорят относно вида на сделките, момента на извършването им и предмета им, с които ответникът е придобивал и отчуждавал МПС и недвижими имоти, поради което, съдът ще приема за стойности на придобитите от ответника движими и недвижими вещи в размер на определените от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването.

Безспорно е между страните и получаването от ответниците на банков кредит – от „ОББ”ЕАД на стойност от 100 000лв. през 2003г. с цел закупуване на имот. Сделката по продажбата е оформена в НА № 102/25.06.2003г. 

Следва да се приеме от събрания по делото доказателствен материал, че за периода 27.07.1990г.-23.10.1995г. ответникът има плавателен стаж от 2 години, 10 месеца и 19 дни/ съгласно удостоверение от Морска администрация Варна и моряшки паспорт №А-42944/, като за периода 27.07.1990г. – 30.01.1993г. е получил възнаграждение в размер на 460 494 лв./ 2192,83 МРЗ, /за периода 01.05.1993г. – 06.12.1993г. – 262 273,20лв./185,48 МРЗ/; за периода 03.05.1995г. – 03.10.1994г – 442677,60лв-206,57 МРЗ; за периода 03.05.1995г. – 23.10.1995г. – 409 704лв. – 148,44 МРЗ. Посочените доходи са взети предвид от вещото лице и отразени в ССЕ, като съгласно заключението дохода общо за периода е в размер на 2 733,32 МРЗ. Съдът намира, че не следва да се зачита като получен от ответника доход от законен източник сумите, посочени в представеното по делото писмо с изх.№01/03/31 от 31.03.2013г. от „Тритон-7”ООД. Съгласно посоченото в писмото дружеството е изплатило на В.С.Д., в качеството му на собственик на фирма „Д. Брос”ООД сумите, както следва: 1999г. – 23000 щ.д.; 2000г. – 23000щ.д., 2001г. – 22000 щ.д. и 2002г. – 13000щ.д.; за 2003г. 7200 щ.д. за посредничество в сделки и комисионни, работа като консултант, изготвяне на договори, рекламна дейност. Представените пред първоинстанционния съд в заверени за вярност копия, с превод на български език на справка от „Тритон 7” ООД, доказателства за регистрация на търговски дружества на името на ответника Д., сертификати, че дружеството на ответника е клиент на банка, регистрирана в Кипър и има открити сметки в долари и кипърски лири; сертификат , че Д. е клиент на кипърска народна банка не установяват, че посочените в справката суми са получени от ответника в качеството му на физическо лице и представляват негов доход  за посочените периоди. Видно от посоченото в справката сумите са изплатени на В.Д. в качеството му на собственик на фирма, като по делото не са представени доказателства за реално получаване на доход от ответника като физическо лице от придобитите средства от дружеството, под формата на възнаграждение, дивидент, заем или др. в размерите, посочени в справката или на части от тях. Липсват и данни за декларирането на тези суми или част от тях пред данъчна администрация, като доход на ответника Д. в качеството му на физическо лице, поради което следва да се приеме, че същите, представляват приходи на дружеството.

От доказателствата, представени по делото се установяват посочените от ответниците дарения на парични суми, посочени като законен източник на доходи, както следва: от П.П.Д. /майка на В.Д./ - 10 000щ.д. през 1996г.; 3 000 щ.д. през 2003г.; от С.Я.Н. /майка на ответницата С.Н./; 9000лв. За периода 2003г.-2005г.; през 2005г. -30 000лв.; през 2007г. – 60000лв.; през второто полугодие на 2007г.-8000лв. Съображенията на съда се основават на събраните по делото писмени доказателства относно доходите на посочените като дарители на тези суми лица към посочените години, доказателствата за продажба на техни собствени имоти и получената от тях продажна цена и за банков превод от С.Н. по сметка на ответницата С.Н., а именно:

За доходите на П.Д.: За процесния период, същата е била в брак със С. Д., поради което при изследване на размера на приходите и разходите, следва да се съобразят и тези на съпруга. Съгласно представените писмени доказателства за получаваните от лицата доходи от трудови правоотношения, пенсии и продажба на недвижими имоти и съгласно установеното в заключението на вещото лице по допуснатата пред въззивния съд повторна СИЕ/ приложение №2 / за периода 1991г.-1996г. размера на приходите с натрупване, след приспадане на разходите за живот е 1 033 947лв. През 1995г. от продажбата на недвижим имот – гараж, находящ се в гр.Варна, ул.”Парижка Комуна”, бл.1, лицата са получили доход в размер на 14 945лв. При начално салдо за 1996г. – 775 334,08лв. през същата година П.Д. и С. Д., съгласно представените УП-2 са получили доход в размер на 418 629лв. За 1996г. приходите от доходи на П. и С. Д. с натрупване от предходни години надвишават разходите със сумата от 1 033 947,08лв. В размера на доходите освен тези от трудови възнаграждения са включени и тези от продажбата на техен недвижим имот през 1995г. Предвид установеното, съдът приема, че свидетелката Д. – майка на ответника е разполагала с достатъчно средства за да дари на ответника сумата от 10 000 щ.д. през 1996г. От приетото по делото заключение на СИЕ, проследяващо размера на приходите и разходите на П. и С. Д., със съответната разлика с натрупване за всяка година се установява, че към 2003г., приходите им са надвишавали разходите със сумата от  34 350лв. От установените данни по делото за доходите на родителите на ответника Д., липса на данни, че същите са имали кредити и други задължения, следва да се обобщи, че същите са имали достатъчно високи доходи, които да им осигурят спестени средства, от които П.Д. да дари на сина си – ответника Д. сумата от 3 000 щ.д.. през 2003г. В показанията се свид. Д. е заявила, че е дарила сумата от 30 000 щ.д., но предвид твърденията на ответника Д. в съдебно заседание от 16.03.2016г., съдът приема, че дарената от П.Д. сума през 2003г. е в размер на 3 000 щ.д.

За доходите на С.Я.Н.: От представените по делото доказателства е видно, че същата е сключила брак с А. Н. на 11.03.1979г., поради което за установяване на възможностите на свидетелката Н. да дари на ответницата С.А.Н. посочените суми следва да се вземат предвид освен получените от нея доходи и разходи за процесния период и тези на съпруга й. По делото пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства – трудови книжки, удостоверения, издадени от ЕТ”Георги Димитров 95”, „Тексимтранс”АД, Транстриумф Холдинг”АД, Товарни Превози”ЕООД и Варненска корабостроителница /л.416-444 от в.гр.д.№370/2015 по описа на ВАпС/, от които се установява, че лицата са били в трудови правоотношения, като е посочен и размера на получаваните трудови възнаграждения. Тези приходи за периода 1991г.-1997г. не са взети предвид от вещото лице при изготвянето на СИЕ, като видно от таблицата по приложение №4 от заключението за посочения период в графа „приходи” е посочено- 0.00лв. и за същия период е определен размера на разходите, като е определена и разлика с отрицателен знак с натрупване в размер на 3037295,34лв. за периода 1991г. – 1997г. Съгласно данните в представените и приети като доказателства по делото трудови книжки и удостоверения се установява, че за 1991г. С.Н. е получила доход от трудово възнаграждение в размер на 5820лв., за 1992г. – 6800лв.; за 1993г.-30 260лв., за 1994г. – 45 260лв., за 1995г. – 45 360лв., за 1996г.-63 520лв., за 1997г. – 610 510лв. За периода 01.06.1991г.-01.06.1994г. А. Н. е получил доход в размер на 173328,97лв.; през 1995г. – 23 295лв.; за 1996г. – 40 320лв. Посочените доходи следва да се имат предвид при определяне на доходите, съответно съпоставени с необходимите разходи за издръжка и живот за периода 1991г.-1997г. и съответно за целия период до 2011г., както и във връзка с установяване на наличност на парични средства  и възможности за извършване на твърдяните дарения на парични суми към 2001г., 2003г.-2005г., 2006г., 2007г.- и 2011г. в полза на ответницата С.Н.. Доходите за посочения период следва да се вземат предвид, като съдът в тази връзка кредитира и СИЕ в констативно съобразителната част и приложение №4, относно разходите за две лица по данни на НСИ за процесния период, които съпоставени с размера на посочените доходи за съответните години и периода, обуславят извод, че свидетелката Н. и нейния съпруг са разполагали с достатъчно доходи, които да им осигурят спестени средства, позволяващи да дарят на дъщеря си С.Н. сумата от 9000лв. Общо за периода 2003г.-2005г.; през 2005г. –сумата от 30 000лв.; през 2007г. – 60 000лв.; през второто полугодие на 2007г.-8000лв. Освен представените на л. 416-444, съдът взема предвид и представените писмени доказателства – нотариални актове, от които се установява, че през  2005г., 2007г. и 2011г. родителите на ответницата Н. са придобили средства на значителна стойност от продажба на свои собствени имоти / датите на сделките и продажните цени са посочени в констативно съобразителната част на заключението по повторната СИЕ, прието от въззивния съд/.

Съдът намира, че от представените доказателства не се установява извършването на дарение в полза на ответницата Н. от страна на нейните родители в размер на 50 000лв. през 2003г. От данните за доходите на посочените лица за периода от 2000г. до 2003г., за самата 2003г., които показват отрицателна разлика между приходи и доходи не може да се направи извод, че същите са имали достатъчно средства, за да подарят посочената сума. В тази връзка съдът има предвид и отчита като разход и дарената през 2003г. сума в размер на 1800лв./ част от сумата от 9000лв./ в полза на ответницата Н.. Не са представени и доказателства за наличие на спестявания в банкови сметки от предходни по-ранни периоди, както и не се установява реалното предаване на посочената сума от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства.

За доходите на свидетеля М.Т. /живял на семейни начала с ответницата Н. в периода 2004г. – 2007г./:   В показанията си свидетелят е заявил, че е предоставял през посочения период на С.Н. суми както следва за 2004г. – 12 000лв, 2005г. – 12 000лв., за 2006г. – 12 000лв. и 2007г. – 9 000лв. През 2005г. е предоставил сумата от 1500лв. за покупка на дворно място, която не е върната на свидетеля. Представените по делото доказателства за осигуряването  и доходите на М.Т., който през проверявания период е бил в брак със С.Р.Т., поради което се взети предвид и получените от нея доходи, както и доходите получени от продажба на недвижими имоти, собственост на Т. и банкови преводи във валута за периода 2005-2006г., сочат на не високи месечни доходи, получавани от свидетеля и неговата съпруга. Средно по 700лв. -месечно за периода 2004-2007г., за М.Т. и по нисък размер за предходните периоди. По делото не са представени доказателства за подадени годишни данъчни декларации от М.Т., а съгласно справка от НОИ Варна за получени суми от заплати и обезщетения за безработица, се установява, че доходът на същия за 2002г. е 3 186лв. ; за 2003г. – 4 168,94лв.; 2004г.- 4 390,99лв.; 2005г.-2 530,78лв.; 2007г. – 6 286,40лв.

За периода 2005г.-2006г. М.Т. е получил суми по банкови сметки в щатски долари и евро, както следва: за 2005г. – 5 970,27лв.  и за 2006г. – 9 109,15лв. През 2004г. от продажба на съсобствен имот е получил сума в размер на 3945,20лв.

     От горните данни за доходите на М.Т. следва да се обобщи, че същият не е имал достатъчно доходи, които да му осигурят спестяване на средства, от които да е имал възможност да предостави на ответницата Н. през  2004г. – 12 000лв, 2005г. – 12 000лв.,  2006г. – 12 000лв. и 2007г. – 9 000лв., дори без приспадане от доходите му на необходимите разходи за живот и издръжка за съответните периоди., както и да предостави сумата от 1 500лв. през 2005г. за покупка на дворно място.

     От показанията на разпитаните като свидетели, съответно майка на ответницата и лице, което е живяло на съпружески начала с ответницата Н., които съдът преценява с оглед на тяхната заинтересованост на осн. чл. 172 от ГПК, също не може да се направи извод за извършване на твърдяните от ответницата дарения в нейна полза от посочените лица, по години и размери.

Предвид установеното, настоящият състав на съда намира, че не следва да се кредитира заключението на ССчЕ, прието от първоинстонционния съд в частта му, с която в констативно –съобразителната част и вариант втори/ приложение №2/ като приходи от дарения са включени и признати сумите предоставени от свидетелите Н. и Т. в размер на 50 000лв. за 2003г., по 12 000лв. на година за периода 2004-2006г. и 9000лв. през 2007г, както и сумата от  1 500лв. през 2005г./предоставени от свид. Т./.

Настоящият състав на съда приема, че установеното в констативно-съобразителната част и приложение №2 от ССчЕ /приета по делото на първоинстанционния съд, л.382-395/ относно разходите за издръжка на семейството по данни на НСИ за процесния период на 1991г.-2010г. и относно реално извършените вноски за погасяване на кредити от ответника към „ОББ” АД, както и за размера на доходите от трудови правоотношения и продажба на недвижими имоти за периода преди 2003г., както и относно даренията до размера на 3000 щ.д. от Д. през 2003г., 9 000лв. през 2003г.-2005г.; през 2005г. -30 000лв.; през 2007г. – 60 000лв.; през второто полугодие на 2007г.-8000лв. от С.Н. следва да бъде възприето като компетентно и обективно дадено експертно становище.

Съобразявайки всичко гореизложено относно всеки един от доходите и разходите, съдът извърши следното обобщение за всяка година самостоятелно и с натрупване на приходите и разходите от предишния период и за целия период:

     За 1991г. и 1993г.

Източник на доходи – по трудово правоотношение, по данни от Морска администрация Варна –722 767,20лв.

Извършени разходи – по НСИ 48 748лв .за 1991г. и 1992г.; 66 961лв за 1993г.лв. и за покупката на недвижим имот – 124 660лв.; за движими вещи – 1650лв.

Разлика за периода –  положителна в размер на 480748лв. или /2324,21 МРЗ/.

     За 1994г. разликата между приходи и разходи е положителна в размер на 145,74 МРЗ; за 1995г. – положителна разлика в размер на 36,54 МРЗ, за 1996г.- съгласно заключението на ССчЕ разликата е положителна в размер на 8,43 МРЗ, като в заключението не е включено дарението, направено от майката на ответника Д. през 1996г. в размер на 10 000 долара; за 1999г. разликата между приходи и разходи е минус 343,27 МРЗ; за 2000г. - минус-307 МРЗ; 2001г. – минус 59,86 МРЗ;  2002г. – отрицателна разлика в размер на 31,36 МРЗ.

За 2003г.

С.Н. е получила доходи от трудови правоотношения в размер на 11 06,97лв.; ответниците са получили банков кредит в размер на 100 000лв., дарения на парични суми в размер на 3 000щ.д./4645,68лв./ от П.Д. и 1 800лв. от родителите на ответницата Н. и общата сума от доходи е 107 552,65лв.

Извършени разходи – 176 419лв.

Разлика -  минус  68 866.85лв. /526 МРЗ/ за съответната година.

Още тук обаче следва да се отбележи, че съпоставяйки момента на извършване на разходите и получаване на приходите се налага извода, че към 25.062003г. – датата на сделката, ответниците не са разполагали с парични средства, достатъчни за да заплатят сумата от 68000лв., представляваща част от цената за разликата над размера на кредита и да закупят имот: апартамент-мезонет № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре, баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер на стойност от 168 000лв. /предходния период е завършил с отрицателна разлика на баланса приходи-разходи, при период от време от 1997г. до 2000г. вкл. без никакви доходи за двамата ответници/. Едва през 2001г. ответникът Д. реализира доход в размер на 2 227лв., а през 2002г. ответницата Н. е получила доход в размер на 88,97лв. и през 2003г. – 1 106,97лв.

За 2004г.

Източник на доходи – от трудови правоотношения – 1 440лв. и 3 600лв. /предоставени като дарение от родителите на ответницата Н./.

Извършени разходи – 14 780лв.

Разлика с натрупване - 78606,85лв. /655 МРЗ/.

За 2005г.

Източник на доходи – от от трудови правоотношения – 438,36 лв.; от продажба на недвижими имоти и движими вещи 9 779,15лв.; от дарения – 42 716,60лв., или общо 52 934,11лв.

Извършени разходи – 37 640лв.

Разлика с натрупване - 63312лв. /422 МРЗ/.

За 2006г.

Източник на доходи – от ТПО – 305,81лв.

Извършени разходи – 11 463лв.

Разлика с натрупване - 74469.19лв. /465.43 МРЗ/.

За 2007г.

Източник на доходи – от дарения – 68 000лв.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 679лв. и платени публични задължения и вноски по кредит в размер на 11 181лв. – общо 1 1860лв.

Разлика с натрупване - 18 329,19лв. /101,82 МРЗ/.

За 2008г.

Източник на доходи –14 000лв. от дарение.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 2 420,67лв.; публични задължения и вноски по кредит – 11 491лв.- общо 13 911,67лв

Разлика с натрупване - 18 240,86лв. /82,91 МРЗ/.

За 2009г.

Източник на доходи – няма.

Извършени разходи – 11 514лв.

Разлика с натрупване  минус 29 754,86лв. /-123,93 МРЗ/.

За 2010г.

Източник на доходи – няма.

Извършени разходи –1 945лв.

Разлика с натрупване - 31 699лв. /132,08 МРЗ/.

Относно наличието на пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност, за която е бил осъден ответника с одобрено на 21.01.2009г. споразумение и придобитото от него имущество за проверявания период.

Съобразно мотивите на ТР № 7/30.06.14г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС във всички случаи следва да се установи пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото от извършителя на престъплението и престъпната дейност или да може да се направи предположение за съществуването й. Косвена е връзката, когато придобиването на имуществото е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Но дори и при липсата на безспорна установеност на връзката, то ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото и връзката може основателно да се предположи /че именно от конкретното престъпление е последвала имуществената облага/ – предположението е достатъчно за целите на закона. В мотивите на този тълкувателен акт е дадено указание кога следва да се приеме, че предположението е основателно - когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Освен това е прието още, че в обхвата по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./ попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност.

С решение № 287/16.10.2015г. по гр.д. № 2832/2015г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. и представляващо задължителна съдебна практика, е дадено разрешение по въпроса, относно необходимостта да се установи използването на придобити от престъпна дейност средства при сключването на всяка сделка, с която осъденото лице придобива възмездно имущество. В решението е даден отрицателен отговор на този материално-правен въпрос – не съществува законово изискване да се установи, че при всяка конкретна възмездна придобивна сделка ответникът е престирал придобито от установената престъпна дейност. В тази връзка е допълнено, че придобиването може да е със средства, които са трансформирана облага на престъпление, при което косвена връзка между него и престъпната дейност е налице. Ако липсва законен източник на доход, тази връзка основателно се предполага без да е необходимо безспорно установяване, че за всяка конкретна сделка ответникът е престирал с реализирана от престъпната дейност облага.

И така, в настоящия случай ответникът е осъден за престъпна дейност – разпространение на наркотици, извършвана през 2008г. Посочената престъпна дейност е от такова естество, че може да се предположи, че от нея са кумулирани приходи на значителна стойност и логически да се обоснове извод за връзка между приходите от нея и придобито от ответниците имущество. Както се установи и обаче по-горе, за периода 1991г.-2001г. ответникът е имал законни източници на средства от трудови правоотношения и дарения, които съдът приема че са му били достатъчни за закупуването на лек автомобил „Опел”, модел „Кадет с рег. №  В 3746 АС, дата на първа регистрация 29.09.1986г., придобит на 17.10.1995г., апартамент, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.51, вх.6, ет.5, придобит с договор, обективиран в НА № 138/1992г. за сумата от 68 567лв. и отчужден през 1995г./ придобити в СИО от ответника и Стефка Мерсинкова/, както и на лек автомобил „БМВ”, модел”250” с рег.№  В0398 СК, с дата на първа регистрация – 27.01.1990г., придобит съгласно договор от 20.12.2001г., с пазарна стойност към датата на придобиване – 6 200лв. По същия начин от доходи със законен източник /трудови възнаграждения, получавани от ответника при упражняване на труд при престоя му в затвора Белене /за периода от 2004г. до 2007г. е кумулирана и сумата от 95,54лв. – наличност по безсрочен влог в „Банка ДСК”, клон Белене. Не се установи покупните цени на посочените имущества, нито внасянето на средствата по банковия влог да е станало със средства от престъпната дейност на ответника – нито пряко, нито косвено. По делото не се установява ответникът Д. да се е занимавал с престъпна дейност преди 2003г., когато е бил разследван за престъпление и оправдан с влязла в сила присъда, поради което и предвид установените законни източници на доходи и отдалечеността на момента на придобиването на имуществото от периода на извършваната престъпна дейност, за която ответникът е осъден /повече от 5 години/ не може да бъде направено основателно предположение, че за периода преди 2003г. ответникът е придобил имущество със средства от престъпна дейност. По тези съображения и исканията на Комисията за отнемане на имущество от ответника на осн. чл. 4, ал.1и 2 от ЗОПДИППД /отм./ на: Лек автомобил, марка "БМВ", модел "520" с рег.№ В 0398 СК, рама № WBAH B210403504795, двигател № 206КА21264483, дата на първа регистрация 27.01.1990г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 20. 12.2001г.; Сумата от 95,54 лв. - наличност по безсрочен влог в "Банка ДСК" ЕАД, клон Белене, РЦ Плевен, открит на 28.10.2004г. към 19.04.2009г.;  Сумата в размер на 12,81 лева представляваща 1/2 от продажната цена на лек автомобил, марка "Опел", модел "Кадет" с peг. № В 3746 АС, рама № WOL 0000H5011874, двигател № 13NB19570207, дата на първа регистрация 29.09. 1986г., придобит на 17.10.1995г., отчужден съгласно договор от 06.05.1996г.; Сумата в размер на 30,36 лева представляваща 1/2 от продажната цена на ап. № 128, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Възраждане", бл.51, вх.6, ет.5, отчужден с нотариален акт № 76, том XI, дело № 3570/95г. от 06.04.1995г, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По делото се установи, че за периода от 2002г. до 2010г. вкл. Ответниците са имали доходи със законен източник, в размери, които не им позволяват да придобият през 2003г. апартамент-мезонет № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м, както и през 2005г. дворно място, находящо се в с.Раднево, общ.Аксаково, Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана на селото,  заедно с построената в описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м. И в тази връзка съдът намира, че обосновано може да се предположи, че именно кумулираните средства от престъпната дейност на ответника са послужили като източник на средства при закупуването на недвижимите имоти, както и при погасяване на получения кредит в размер на 100 000лв. за закупуване на апартамента – мезонет. Това е така, защото няма данни  за наличие на доходи, които да позволяват на ответниците да вложат в пълен размер сума от 68 000лв./разликата до пълния размер на покупната цена, над размера на банковия кредит от 100 000лв./ при отрицателен баланс между доходите и приходите и на двамата ответници в края на 2002г. и 2003г., както и за погасяването на кредита. Не се установяват такива доходи и в следващите периоди. Изложените съображения важат и за възможността за заплащане през 2005г. на сума от 24 460лв., представляващи пазарната цена на дворното място в с.Раднево към момента на придобиване/ съгл. Заключението на вещото лице/, а дори и на сумата от 1063,40лв., посочена в нотариалния акт, както и за погасяване на кредита към „ОББ” АД със средства от законен източник. И именно поради възможността за кумулирането на значителен финансов ресурс, натрупан от престъпната дейност и поради липсата на доходи със законен източник, следва да се приеме, че придобиването на имота и погасяването на кредита е ставало именно със средства от престъпната дейност /пряко или косвено/. И в тази връзка съдът не приема възражението на ответниците, че не е налице такава връзка между престъплението и придобитото имущество, както и влагане на средства, които са лична собственост на ответницата С.Н. към момента на придобиването на имота и в последствие при погасяване на кредита. Именно липсата на законен източник на средства за двамата ответника и отрицателната разлика за всяка от годините в периода след 2003г. до 2010г. и в края на периода, налага извода, че по правилата на логиката и опита следва да се направи заключение за наличието на връзка между придобитите чрез престъплението средства и придобитото от ответниците имущество. Придобитото имущество със средства от престъпната дейност, както и придобитите средства, или неговата равностойност /ако са отчуждени/, подлежи на отнемане. Поради това и исковете  на Комисията срещу В.С.Д. и С.А.Н. за отнемане  на осн. чл. 4, ал. 1 и ал.2 от ЗОПДИППД /отм./  за отнемане на имущество както следва: на по 1/2 ид.ч. за всеки от ответниците и представляващо бивша съпружеска имуществена общност на апартамент-мезонет № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре, баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер, при граници: ул. „Кавала", ул.„Каварна", вътрешен двор, ап. на Юлия Мирчева, както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в кв. 127 по плана на седми микрорайон на гр. Варна, придобит с Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 2989, дело № 171/2003г. от 25.06.2003г. (Акт№ 190, том 29, дело 6778/2003г. на СВ-Варна);  Сумата от 1 287,40 лева от продажбата на дворно място, находящо се в с. Раднево, общ. Аксаково, Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана на селото, при граници: УПИ Ш-80, улица и УПИ І-77, заедно с построената в описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м., отчужден с нотариален акт № 141, том II, рег.№ 3415, дело № 329/ 2005г. от 24.10.2005г., са основателни и следва да се уважат.

Решението на ВОС, с което са отхвърлени исковете по отношение на тези имущества следва да се отмени и да се уважи искането за тяхното отнемане.

Решението следва да се потвърди в частта му, с която са отхвърлени исканията за отнемане от ответника на лек автомобил, марка "БМВ", модел "520" с рег.№ В 0398 СК, рама № WBAH B210403504795, двигател № 206КА21264483, дата на първа регистрация 27.01.1990г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 20. 12.2001г.; сумата от 95,54 лв. - наличност по безсрочен влог в "Банка ДСК" ЕАД, клон Белене, РЦ Плевен; сумата в размер на 12,81 лева представляваща 1/2 от продажната цена на лек автомобил, марка "Опел", модел "Кадет" с per. № В 3746 АС, рама № WOL 0000H5011874, двигател № 13NB19570207, дата на първа регистрация 29.09. 1986г., придобит на 17.10.1995г., отчужден съгласно договор от 06.05.1996г.; сумата в размер на 30,36 лева представляваща 1/2 от продажната цена на ап.№ 128, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Възраждане", бл.51, вх.6, ет.5, със застроена площ 42,41 кв.м, ведно с принадлежащото избено помещение № 128 с площ 4,37 кв.м.,  отчужден с нотариален акт № 76, том XI, дело № 3570/95г. от 06.04.1995г., съответно на осн. чл. 4, ал. 1 и на ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./.

По разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на Комисията следва да се присъдят направените по делото разноски и претендирано юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете й. Последните са били с материален интерес, равен на стойността на претендираното за отнемане имущество – 360 423,71лв., а уважената част е равна на 359085лв. При това положение и съобразно представените доказателства за извършени от Комисията разноски и претендирано юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, описани в списъка по чл. 80 от ГПК на л. 594 от настоящото дело и л.460 от първоинстанционното дело, ответникците следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 8755,35лв. за първата инстанция съразмерно на уважената част от искането и сумата от 11 987.44лв. – за въззивната инстанция – отново съразмерно на уважената част.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпС дължимата ДТ върху уважената част от исковете в размер на 4% за първата инстанция – 14 363.04лв. и ДТ в размер на 2% за въззивната инстанция – 7181.07лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1497/05.07.2013г., постановено по гражданско дело № 2291 по описа за 2010г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, а преди КУИППД/ с Булстат 131463734, гр. София срещу В.С.Д. с ЕГН ********** ***, иск  с правно основание чл.4, ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД /отм. за отнемане в полза на държавата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "520" с рег.№ В 0398 СК, рама № WBAH B210403504795, двигател № 206КА21264483, дата на първа регистрация 27.01.1990г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 20. 12.2001г.; сумата от 95,54 лв. - наличност по безсрочен влог в "Банка ДСК" ЕАД, клон Белене, РЦ Плевен, открит на 28.10.2004г. към 19.04.2009г.; сумата в размер на 12,81 лева представляваща 1/2 от продажната цена на лек автомобил, марка "Опел", модел "Кадет" с peг. № В 3746 АС, рама № WOL 0000H5011874, двигател №13NB19570207, дата на първа регистрация 29.09.1986г., придобит на 17.10.1995г., отчужден съгласно договор от 06.05.1996г.; сумата в размер на 30,36 лева представляваща 1/2 от продажната цена на апартамент № 128, находящ се в гр.Варна, ж.к."Възраждане", бл.51, вх.6, ет.5, състоящ се от: стая, кухня, баня-тоалет, дрешник, входно антре, балкон със застроена площ 42,41 кв.м., при граници: ап.127, ап.129, стълбище и зелени площи, ведно с принадлежащото избено помещение № 128 с площ 4,37 кв.м., при граници: ел. табло, изба № 130, неизползвано пространство, заедно с 0,4253 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, попадащо в XII микрорайон по плана на ж.к. "Възраждане", отчужден с нотариален акт № 76, том XI, дело № 3570/95г. от 06.04.1995г.

ОТМЕНЯ решение1497/05.07.2013г., постановено по гражданско дело № 2291 по описа за 2010г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ с Булстат 131463734, гр. София срещу В.С.Д. с ЕГН ********** *** и С.А.Н., ЕГН ********** ***, искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: по ½ ид.ч. от апартамент-мезонет № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре, баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер, при граници: ул. „Кавала", ул.„Каварна", вътрешен двор, ап. на Ю. М., както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в кв. 127 по плана на седми микрорайон на гр. Варна, придобит с Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 2989, дело № 171/2003г. от 25.06.2003г. (Акт№ 190, том 29, дело 6778/2003г. на СВ-Варна) на основание чл.10, вр. Чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм/ и сумата от 1 287,40 лева от продажбата на дворно място, находящо се в с. Раднево, общ. Аксаково, Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана на селото, при граници: УПИ Ш-80, улица и УПИ І-77, заедно с построената в описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м., отчужден с нотариален акт № 141, том II, рег.№ 3415, дело № 329/ 2005г. от 24.10.2005г., на основание чл. 4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТНЕМА в полза на Държавата от В.С.Д. с ЕГН ********** *** и С.А.Н., ЕГН ********** *** на осн. чл. 10, чл.4, ал. 1 и ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ следното имущество: по ½ ид.ч. от апартамент-мезонет № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре, баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер, при граници: ул. „Кавала", ул.„Каварна", вътрешен двор, ап. на Юлия Мирчева, както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в кв. 127 по плана на седми микрорайон на гр. Варна, придобит с Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 2989, дело № 171/2003г. от 25.06.2003г. (Акт№ 190, том 29, дело 6778/2003г. на СВ-Варна); сумата от 1287,40 /хиляда двеста осемдесет и седем лева и 40 ст./, получена от продажбата на дворно място, находящо се в с. Раднево, общ. Аксаково, Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана на селото, при граници: УПИ Ш-80, улица и УПИ І-77, заедно с построената в описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м., отчужден с нотариален акт № 141, том II, рег.№ 3415, дело № 329/ 2005г. от 24.10.2005г.

ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН ********** *** и С.А.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с Булстат 131463734, гр. София, сумата от 8 755,35лв./ осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и пет ст./– разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от искането и сумата от 11 987.44лв. /единадесет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и 44 ст./ – разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН ********** *** и С.А.Н., ЕГН ********** *** да заплатят в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна дължимата ДТ за първата инстанция в размер на 14 363.04лв. и ДТ за въззивната инстанция – 7181.07лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: