ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Гр.Варна, 23.07.2018  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 23.07.2018 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова, в.ч.гр.д. № 370 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на К.И.Б., подадена чрез назначения му от съда процесуален представител адв. К.Л., против определение №201/03.07.2018 г. постановено по гр.д. № 29/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което съдът е отменил определения  № 71/13.03.2018 г. и № 100/ 18.04.2018 г., постановени по същото дело, с които е било признато, че  К.И.Б. няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото и е освободен от внасянето на такива и му е предоставена правна помощ, като вместо това е отхвърлил молбите му за освобождаване от ДТ и разноски на основание чл. 83, ал.2 ГПК и за предоставяне на правна помощ, като със същото определение е дал на ищеца едноседмичен срок от влизане на определението в сила да внесе ДТ за всеки един от исковете съответно в размер на 133 600 лв. за първия и 200 000 лв. – за втория.

Жалбоподателят е настоявал за отмяна на обжалваното определение, като е навел съображения за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Съдът, предвид събраните доказателства, наведените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

В частта насочена срещу определението на окръжния съд в частта му, с която на ищеца е даден срок за внасянето на държавна такса, определението на окръжния съд не подлежи на обжалване, поради което настоящото производство в тази част следва да бъде прекратено. В останалата част, жалбата е допустима - тя е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата е и основателна.

С определение № 71 от 13.03.2018 г., постановено по гр.д. № 29/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, съдът е уважил молбата на ищеца – настоящ жалбоподател К.Б. по чл. 83, ал.2 от ГПК и е освободил същия от внасяне на държавна такса и разноски по делото, приемайки на база приложената декларация и доказателствата по делото, че същият няма достатъчно средства да заплати държавните такси и разноските по делото. С определение № 100 от 18.04.2018 г., постановено по същото дело, съдът като е преценил, че са налице условията на чл.23, ал.4 във вр. с чл.21, т.3 от ЗПП и на осн. чл. 94 и сл. ГПК е предоставил правна помощ на ищеца чрез осигуряване безплатна адвокатска защита за поправяне на нередовностите в исковата му молба.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение №201/03.07.2018 г., окръжният съд е отменил определенията за освобождаване на ищеца от такси и разноски и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат и отхвърлил молбите по чл. 83, ал.2 ГПК и чл. 94 и сл. ГПК по съображения за новоузнат служебно известен факт, че ищецът притежава недвижим имот, извлечен от признанието му в друга искова молба до съда с вх.№ 1235/03.04.2018 г. При изнесеното от ищеца в тази искова молба, че е съсобственик на имот, находящ се на бул.“ Д. Ц.“ №59, вх.Д гараж 2, съдът направил извод, че това противоречи на декларираните от него обстоятелства, че не притежава недвижими имоти и поставя под съмнение верността на останалите обстоятелства, касаещи освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

В случая, окръжният съд е процедирал неправилно и определението му в тази част следва да бъде отменено, поради следните съображения:

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 23, ал.3 от ЗПП гласи, че по граждански дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът формира преценката си като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.

Ищецът е на 65 години, страда от заболявания, за които му е определена инвалидност от 96 % трайна неработоспособност, получава пенсия за инвалидност от 230 лв., дружествата, в които има дялове не упражняват дейност, а дяловете му са запорирани, като съгласно декларираното от него в декларацията по чл. 83, ал.2 ГПК - той няма никакви други доходи и не притежава никакво имущество. При направена съпоставка за минималното адвокатско възнаграждение на база цената на исковете и с оглед определената по делото държавна такса от 133 600 лв. и от 200 000 лв. това води до извод, че ищецът няма достатъчно средства да заплати както адвокатско възнаграждение, така и таксите и разноските по делото. Изявлението в исковата молба на ищеца с вх.№ 1235/03.04.2018 г., че живее и е съсобственик на недвижим имот, находящ се на бул.“Д. Ц.“ №59, вх.Д гараж 2, също не е факт, който води до промяна на извода, че същият няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото, нито че има средства да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат, като се има предвид, че той е посочил, че е е само съсобственик на имота,  а и живее там, което не налага извод за налични и реални възможности за реализиране на доход от имота.

Преценката на съда за обстоятелствата от значение при лишаване от правна помощ по чл. 97 от ГПК и отмяна на освобождаването от такси следва да се извършва въз основа на събрани доказателства,  включително и служебно от съда, но не и да почива на предположение и съмнение за верността на декларираните данни от ищеца. За невярно декларираните от ищеца данни в декларацията той носи наказателна отговорност. Затова и с оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството в частта по частната жалба на К.И.Б., подадена чрез назначения му от съда процесуален представител адв. К.Л., против определение №201/03.07.2018 г. постановено по гр.д. № 29/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта му, с която съдът е дал на ищеца едноседмичен срок от влизане на определението в сила да внесе ДТ за всеки един от исковете съответно в размер на 133 600 лв. за първия и 200 000 лв. – за втория и в тази част  и оставя без разглеждане жалбата в тази част.

ОТМЕНЯ  определение №201/03.07.2018 г. постановено по гр.д. № 29/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА с която съдът е отменил определения  № 71/13.03.2018 г. и № 100/ 18.04.2018 г., постановени по същото дело, с които е било признато, че К.И.Б. няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото и е освободен от внасянето на такива и му е предоставена правна помощ, като вместо това е отхвърлил молбите му за освобождаване от ДТ и разноски на основание чл. 83, ал.2 ГПК и за предоставяне на правна помощ и ВРЪЩА  делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Определението може да се обжалва само в прекратителната му част с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: