РЕШЕНИЕ

151

Гр. Варна, 09 .10.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 371 по описа за 2014-та година на ВАпС:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 717/13.05.2014 год. по гр.д. № 1374/2012 год. на ОС ВАРНА, подадена от Л.В.К. и Т.Д.К.,***, с което е отхвърлен предявеният от тях иск срещу С.И.Д., за предаване на държането върху недвижим имот в гр. Варна, ул. „Стара планина” №3, на първи етаж, представляващ ателие без номер, второ нива на магазин № 2, идентификатор № 10135.1501.967.1.14, със застроена площ от 35,31 кв.м., ведно с припадащите се 3,8722% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ V-7 в кв. 318 по плана на девети подрайон на гр. Варна, при твърдяно придобивно основание на правото на собственост договор за продажба, на осн. чл. 108 ЗС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, противоречи на материалния и процесуалния закон и не е съобразено с доказателствата по делото. Твърди се, че съдът се е позовал на невъведени в процеса доводи, а именно е разгледал ненаправено възражение за нищожност на договор. Твърди се, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска и се претендира отмяна на решението и уважаването на претенцията по чл. 108 ЗС.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, но жалбата се оспорва в с.з.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС са предявени искове от Л.К. и Т.К. срещу С.Д. за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в град Варна, община Варна, област Варненска, район "Одесос", улица "Стара планина" № 3, на 1 етаж, представляващ ателие без номер - второ ниво на магазин № 2, съгласно предходен акт за собственост, идентификатор № 10135.1501.967.1.14, със застроена площ от 35.31 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 с площ от 9.01 кв. м, и с припадащите се 3.8722 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ V-7, кв. 318 по плана на 9-ти подрайон на гр. Варна, при твърдяно продобивно основание договор за продажба, сключен на 30.09.2009 г. с нотариален акт № 60, том І, рег. № 1043, дело № 60 по описа за 2009 г. на ВН № 213, по чл. 108 ЗС.

Ответницата пред ОС е оспорила иска с възражения за привидност на договора, евентуално за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, основано на твърдение, че ищците са знаели, че праводателите им са придобили имота при измама, евентуално за унищожаване на процесния договор, тъй като ищците са били въведени в заблуждение, че праводателите им са собственици.

Възражение за унищожаване на договора, заради порок във волята на ищеца (чл. 32, ал. 1 ЗЗД) е оставено без разглеждане.

Видно е от приложения по ДП 579/2009 г. по описа на ВРП нотариален акт (л. 5 от ДП), че на 30.07.2009 г. е сключен договор с НА № 2, т. ІІ, рег. № 7942, дело № 202 по описа за 2009 г. на ВН № 124, за покупко-продажба на процесния спорен имот с продавач С.И.Д. и купувач М. А. М. при цена в размер на данъчната оценка. Видно е от нот.а. №141, т.7, д. 1523/2008 год., приложен на л.6 в същото досие, че С.И.Д. е закупила същия имот от М. П. З. на 27.10.2008 год. на ВН.

Видно е от приложеното наказателно дело, че с присъда № 103, постановена на 18.03.2013 г. по н. о. х. д. № 2485 по описа за 2012 г. на ВРС, ХХХVІ-ти състав Б. В. Г. е признат за виновен в това, че в периода м. юни 2009 г. - 30.07.2009 г. след предварителен сговор с неустановено лице Е., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. М. заблуждение, че С.Д. му продава ателието, с което му причинил имотна вреда.

Наказателният съд е приел, че третото лице Елена, а не ответницата, се е явило пред нотариуса, изразило е воля за сключване на договора и е подписало нотариалния акт. Не е доказано по надлежния ред г-жа Д. да е участвала в измамата, каквито твърдения са въведени в наказателния процес.

Следователно, безспорно е установено чрез влязлата в сила присъда, че г-жа Д. въобще не е изразила воля за сключване на договора по нот.а. №2/2009 год. на ВН №124, поради което и същият е нищожен поради липса на съгласие /на две насрещни съвпадащи си волеизявления/.

Видно е от представеното копие от нот.а. № 60, т.І, рег.№ 1043, д.№ 60/2009 год. на ВН №213, че М. М. и Е. М. на свой ред са се разпоредили с имота, обект на описания нищожен договор чрез покупко-продажба в полза на въззивника Л.К. по време на брака му с въззивницата К. при цена, близка до данъчната оценка.

Този договор не би могъл да произведе желания вещно-правен ефект, тъй като такъв не е произвел и нищожния договор по нот.а. №2/2009 год., поради което и правото на собственост не е излизало от патримониума на г-жа Д..

Все пак, направени са възражения от страна на г-жа Д. срещу валидността на договора за продажба по нот.а. №60/2009 год., които, обаче, са неоснователни – не е доказано от събраните по делото доказателства договорът да е привиден, нито да заобикаля добрите нрави, нито липса на основание. Покупко-продажбата на чужда вещ е действителна сделка, която поражда облигационно-правни последици, но не и вещно-правен ефект. Не е доказано по безспорен начин приобретателите и въззивници в процеса да са знаели за измамата, а към момента на сделката наказателната присъда все още не е била факт.

При липса на активна материално-правна легитимация на ищците и въззивници в процеса като собственици на претендирания имот, искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен. Отделно е доказано и че г-жа Д. владее имота си на основание нейното право на собственост върху същия.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция не са претендирани от въззиваемата и не се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №  717/13.05.2014 год. по гр.д. 1374/2012 год. на ОС ВАРНА.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: