Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

190

 

гр.Варна,  24.11.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на единадесети ноември, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор Иван Тодоров,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 371/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на В.В.М., В.З.М. и Т.З.М., със съгласието на майка си - първата жалбоподателка, всички от гр.Варна срещу решение № 845/30.04.2015 г. по гр.д.№ 2454/2011 г. на Окръжен съд – Варна – ХІ състав в частта му, с която по отношение на тях са уважени исковете, предявени от КОНПИ – София, с правно основание чл.9 и чл.10, вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна в обжалваните части и за отхвърляне на исковете по отношение на въззивниците.

          В подаден писмен отговор и в съдебно заседание процесуалният представител на ТД на КОНПИ – Варна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на въззивната жалба.

Жалбата, подадена от З.Д.М. е върната, поради което постановеното решение спрямо него е влязло в сила. В с.з. страната изразява становище за основателност на жалбата, подадена от В.В.М., В.З.М. и Т.З.М..

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежни страни и е процесуално допустима. Предмет на въззивната проверка е постановеното осъдително решение в частите му, постановени срещу трите въззивници. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е с правно основание § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, вр. с чл.28 и следв. от ЗОПДИППД/отм./, образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против З.Д.М., В. Д. М., В.З.М. и Т.З.М., със съгласието на законните й представители – първите двамат ответници, за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество на обща стойност 321 449.71 лв. /след допуснато изменение на иска/, подробно описано в искането, за което се твърди, че е придобито по престъпен начин.

Оспорвайки предявените искове, В.М. твърди, че: никой от имотите, предмет на искането не е на значителна стойност съгл.§1 т.2 от закона; не са налице предпоставките на чл.9 от него, което води до немотивираност на искането; не е лице, за което са налице основанията по чл.3 от ЗОПДИППД/отм./. Твърди, че описаните суми в „Корпоративна Търговска Банка" АД не са на значителна стойност по смисъла на закона - източникът на средства за тях е законен и е различен от доходите на проверяваното лице. По отношение на част от движимите вещи твърди, че са погинали, а по отношение на друга част - въпреки, че са придобити по време на брака, не са СИО поради липса на нейн принос в придобиването им. Поради липсата на неин принос, тези вещи или тяхната равностойност следва да се искат само от проверяваното от комисията лице.

Оспорва се искането на ищеца, за отнемане в полза на държавата, на основание чл.9, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД, от В.З.М. и Т.З.М., дворно място в с. Бенковски, общ. Аврен, област Варна и жилищна сграда - къща на два етажа, подробно описана в нотариален акт №24, том I, per. №586, дело №16/2008г. от 31.01.2008г. Твърденията са, че имотът е придобит от средства, получени от децата с източник, различен от проверяваното лице, който е законен и може да се установи.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допустимостта на исковете съобразно приложените по делото писмени доказателства: те са предявени от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) по реда на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, при спазване правилата на родовата и местна подсъдност. Налице е правен интерес у ищеца, доколкото се твърди, че ответниците са придобили имущество от престъпна дейност, което е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 ДР ЗОПДИППД /отм./. На основание §5 от ПЗР на ЗОПДИППД, неприключилите до влизане в сила проверки и производства за отнемане  имущество, придобито от престъпна дейност, се довършват при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД.

Съгласно чл. 17,ал.6 от ЗОПДИППД/отм./ проверяваният период се определя от КУИППД, а съобразно чл. 11 от същия закон, този период не може да бъде по-дълъг от 25 години. В случая проверявания период е съобразен с това изискване на закона.

Изпълнени са изискванията на чл. 27, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД/отм/. Съгласно тези два текста, производство по ЗОПДИППД/отм./ може да бъде проведено единствено по отношение на лице, срещу което е започнало наказателно преследване за някое от изброените в чл. 3, ал. 1 престъпления. А иск за отнемане имуществото на това лице може да бъде предявен едва след неговото осъждане за такова престъпление.

Правилно е установена и фактическата обстановка по делото:

Спрямо ответника З.Д.М. е одобрено споразумение по НОХД №114 /2011г. на Габровски ОС за престъпления по чл.354в ал.1 и чл.354а ал.3 от НК, извършени през 2010 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода”. Споразумението е влязло в сила на 04.07.2011 г. Престъпленията, за които З.Д.М. е признат за виновен попадат в приложното поле на чл.3, ал.1, т.25 от ЗОПДИППД.

С присъда по НОХД № 254/1998 г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в сила на 11.01.2000 г., ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.З вр. чл.209, ал. 1 от НК, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД /отм./

Видно от писмо изх.№ 3700-17/1/12.07.2011г.  на служба ”ГРАО” при Община Аксаково, ответникът З.М. е с постоянен адрес ***, има семейно положение – разведен, като бракът му сключен със Д.Й.М. на 26.05.1985г. е прекратен с влязло в сила на 14.03.1988г. решение по гр.дело по описа на ВРС. Има втори брак с В.В.М., сключен на 29.12.1994г., от който са родени две деца - ответниците В. и Т. М.

Тъй като периода на проверката обхваща и времето, през което З.М. е бил в брак с В.М. и с оглед установеното по делото обстоятелство, че в този период от време същите, както и дъщерите им, са придобили движими и недвижими вещи, искът е процесуално допустим и по отношение на всеки от ответниците.

По основателността на иска:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, следва да са налице кумулативно три предпоставки: 1- имущество на значителна стойност, 2- осъдителна присъда и 3- липса на законни доходи.

Съгласно ТР 7/2013г. по т.д. № 7/2013г., необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).

По отношение имущество, съпружеска имуществена общност, с разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./, е прието, че е придобито чрез престъпната дейност на проверявания съпруг, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. В тежест на ответника е да обори тази презумция и докаже приноса си.

По отношение наличието на първата предпоставка – имущество на значителна стойност.

За определяне пазарната стойност на придобитито през периода 01.01.1994г. – 31.10.2011г. имущество са допуснати СТЕ, САвЕ и СИЕ. Заключенията им съдът е преценил като обективни, определящи стойността на придобитото като „значителна по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД/отм. Критерият на посочената разпоредба се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания период, а не до всяка отделна имуществена единица.

Съобразно тези заключения, през проверявания период ответниците са придобили имущество, оценено по пазарна стойност към момента на придобиването, равняващо се на 9890.08 МРЗ, което е много над предвиденото в §1, ал. 2 от ДР на ЗОПДИППД.

По отношение наличието на втората предпоставка - осъдителна присъда, от която да може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице.

По делото безспорно е установено осъждането с влезли в сила присъди на ответника за престъпления, попадащи в приложното поле на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./.

Престъпленията, за които ответникът З.М. е осъден, по своя характер и естество са такива, че са годни да натрупат средства за придобиване на имущество - производство и държане на наркотични вещества, вещно укривателство и измама в големи размери. От доказателствата по делото е видно, че имуществото е придобито в периода на осъществяване на престъпната дейност или след това.

Следователно, налице е основателно предположение, че имуществото, предмет на иска е придобито от престъпна дейност.

По отношение наличието на третата предпоставка - липса на законни доходи.

При определяне на придобивната стойност на имуществото правилно съдът е приел, че следва да прецени наличието на действително вложените средства в придобиването на всяко конкретно имущество в състоянието му по време на придобиването. В тежест на ответника е докаже по делото, че отразените в разпоредителните документи цени отразяват действителната платена продажна цена и действителната воля на страните.

Назначената СИЕ е представила заключения – основно и допълнително, в които е остойностила в лева и МРЗ всички установени разходи и законни приходи на ответниците към съответните моменти на извършването и получаването им.

Съобразно заключението общо извършените от ответниците разходи са в размер на 10 872,58 МРЗ, а общо реализираните от тях приходи възлизат на 168.45 МРЗ.

Крайното салдо, съгласно рекапитулацията на приходите и разходите за проверявания период е отрицателно и е в размер на 10 704.13 МРЗ. Налице е многократно превишаване на разходите спрямо получените от ответниците законни доходи.

За да обоснове изводите си, първоинстанционният съд е взел предвид не само крайното салдо, което е отрицателно, но е изследвал салдото на всяка от проверяваните години, което също е отрицателно.

На 13.03.1997 г. ответницата В.М. е придобила по време на брака мотопед марка "Сузуки" модел "50" с per. № В 3430 Н. Пазарната стойност на мотопеда към датата на придобиване е 1 289 974 неденоминирани лв. или 73.29 МРЗ. Не са представени доказателства ответниците да са разполагали със средства за придобиването му, нито в подкрепа на твърденията, че същият е погинал. Доколкото отв. М. не е доказала наличие на доходи за придобиването му, правилен е извода на съда за липсата на принос в СИО по отношение на вещта.

На 11.06.1998 г. ответницата В.М. е придобила по време на брака мотопед марка "Хонда" модел "50" с per. № В 3852 Н, рама № AF281255992 с пазарна стойност 1 500 000 неденоминирани лв. или 80.27 МРЗ. Допълнителното заключение на назначената СИЕ установява, че към момента на придобиване на описаната вещ приходите, получени от ответниците са в размер на 463 712,50 неденоминирани лв. или 9.10 МРЗ, а разходите им са в размер на 5 614 270,67 неденоминирани лв. или 109.72 МРЗ, като е налице отрицателна разлика от 100.62 МРЗ. Ответниците М. не доказват да са използвали други доходи, поради което следва да се приеме, че същите не са разполагали със законни източници на средства за придобиването му, т.е. не оборена законовата презумпция за незаконен произход на средствата за придобиване. Предвид факта, че вещта е продадена на 01.06.2006 г., на отнемане подлежи на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ сумата в размер на 1 200 лв., представляваща пазарната стойност на мотопеда към момента на отчуждаването му.

С Нотариален акт № 35, т.1, дело № 47 от 05.01.2001 г. В.З.М. и Т.З.М., и двете представлявани от законния си представител -майка В.В.М. са придобили чрез покупка недвижим имот - къща № 8, находяща се в с.Аксаково, обл.Варна, построена върху ½ ид.ч. от общинско дворно място, цялото с площ от 550 кв.м., съставляващо парцел II в кв.8 по плана на селото, с РЗП от 240.40 кв.м., подробно описан в искането с пазарната стойност на имота към датата на придобиване 104 400 лева или 1 321.52 МРЗ.

За придобиване на недвижимия имот ответникът М. не сочи и не доказва да е използвал други доходи извън доказаните и приети от вещото лице.

За да обори твърденията на Комисията и да докаже произхода на средствата за придобиване на този недвижим имот, ответниците – въззивници пред настоящата инстанция са представили доказателства за извършено дарение на сумата от 6000 лева, за коята съдът е приел доказаност на произхода на средствата.

Така описаният недвижим имот е продаден на 31.01.2008 г. за сумата от 50 000 евро, равняващи се на 97 791,50 лева, като посочената трансформация е отчетена от ищеца в исковата молба и сумата от продажбата на имота не е включена в петитума на исковата молба. Налице е трансформация на парични средства - сумата от продажбата на имота в с.Аксаково е вложена в придобиване на недвижим имот в с.Бенковски, закупен на 31.01.2008 г. Правилно съдът – въз основа на извлечение от банкова сметка № BG58RZBB91551466565405 в "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, е приел, че имотът е продаден за сумата от 50 000 евро, равняващи се на 97 791,50 лева, а не за твърдяната от отв. М. сума от 100 000 или 150 000 евро. Неоснователно е възражението, че следва да се зачете стойността, посочена в разрешението дадено от ВРС по молба per. № 1064/22.01.2008 г., тъй като няма последващ контрол от страна на съда за продажната цена на имота, а ответиците не са представили доказателства, опровергаващи цитираното по-горе извлечение от банкова сметка.

***. В.М. за доказан произход на средствата за закупуване на имота в с.Радневци, общ.Трявна, описан в н.а. № 61, том.I, рег.№ 102, дело № 77/25.04.2003г. на нотариус РС-Трявна и л.а. „Рено Туинго“с рег. № В8853СН . От представените по делото декларации с нотариална заверка на подписите –л. 126 и л.127 от том І на делото от ответника и Д.Б. Г. и от свидетелските показания на последната – сестра на ответницата, се установява, че същата е дала през м.12. 2002 г. на сестра си заем от 1500 лв. за закупуване на имот в с.Радневци и л.а. „Рено Туинго“. Свидетелката твърди, че заема и бил върнат от ответницата В.М.. Не е доказан произхода на средствата за връщане на този заем, поради което и заемните средства не следва да се кредитират като законни източници по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./.

На 14.11.2007 г. ответниците з. и В. М. са платили задатък в размер на 5 128 евро, равняващи се на 55.72 МРЗ за покупката на недвижим имот в с.Бенковски, общ.Аврен, описан в мотивираното искане, за който – съобразно допълнителната СИЕ е налице отрицателна разлика от 58.46 МРЗ, т.е. недостиг на парични средства.

С нотариален акт № 24, том I, per. № 586, дело № 16/2008 г. Т.З.М. и В.З.М. чрез майка им и законен представител В.В.М. придобиват чрез покупко-продажба следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Бенковски, общ.Аврен, обл.Варна, за което е отреден урегулиран поземлен имот № П-72, от квартал 9 по плана на селото, целия с площ 620 кв.м., заедно с построената в същия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - къща на два етажа с разгъната застроена площ 185 кв.м., за сумата от 3 520,40 лева, представляваща и данъчна оценка на имота. Сумата, платена по сделката е в размер на 175 774,35 лв. или 798.97 МРЗ;

Оспорвайки иска, ответницата В.М. прави възражение за пълна трансформация на средства от продажбата на недвижим имот в с.Аксаково.Това възражение е неоснователно. Комисията е отчела наличието на частична трансформация на средства, като от доказателствата по делото е видно, че средствата от продажбата на имота в размер на 50 000 евро са недостатъчни за закупуване на имота в с.Бенковски. Действително заплатената цена от ответниците за този имот е описана в предварителен договор, който факт не се оспорва и се подкрепя от доказателствата за преведени суми по банков път.

Следователно, не е установено имуществото на ответниците, предмет на иска за отнемане в полза на държавата, да е придобито със законни средства, поради което е налице третата кумулативно дадена от закона предпоставка за отнемане на процесното имущество.

Ответницата В.М. не е оборила твърденията на ищеца за липса на неин принос в имуществото придобито в режим на СИО и предмет на настоящия иск по чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./, което оборване е в нейна тяжест. В проверявания период ответницата има един месец трудов стаж и реализирани минимални доходи от трудови правоотношения и детски добваки общо в размер на 559 лв. или 3.97 МРЗ, поради което тази липса е доказана.

Изцяло правилни са изводите на първоинстнционния съд за основателност на исковете срещу ответниците, поради което обжалваното решение в тези му части следва да бъде потвърдено. Въззивниците следва да заплатят на КОНПИ сумата от 6200 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 845/30.04.2015 г. по гр.д.№ 2454/2011 г. на Окръжен съд – Варна – ХІ състав в частта му, с която по отношение В.В.М., В.З.М. и Т.З.М., със съгласието на майка си - първата жалбоподателка, всички от гр.Варна са уважени исковете, предявени от КОНПИ – София, с правно основание чл.9 и чл.10, вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД.

ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********, В.З.М., ЕГН ********** И Т.З.М., ЕГН **********, със съгласието на законните представители З.Д.М. и В.В.М.,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на КОНПИ сумата от 6200 лева, разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                               2.