Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

220

гр.Варна, 23.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.11.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 372/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от КОНПИ срещу решение № 1006/22.05.2015 год по гр.д. № 2824/2012 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е отхвърлен предявеният срещу Д.Х.Д. и Р.К.Д. иск с правно осн. чл. 28 от ЗОПДИППД (отм) за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 194 697,50 лв. Подробно са изложени съображения, поради които въззивникът не споделя извода на съда, че не е налице една от предпоставките за уважаване на иска, а именно – причинна връзка между установената престъпна дейност на проверяваното лице и придобиване на имуществото. Въпреки правилно отразените в решението констатации от заключението на вещото лице, съдът въз основа на събраните гласни доказателства достигнал до погрешен извод за неоснователност на иска, и в това се състои необосноваността на решението. По изложените съображения въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба ответниците изразяват становище за неоснователност на същата и молят за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е мотивраното искане на КОНПИ с правно осн. чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД (отм) за отнемане в  полза на държавата на имущество на значителна стойност, за придобиването на което не са установени законни източници на средства.

За реализиране на потестативното право за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност по смисъла на закона е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: влязла в сила присъда за престъпление измежду изчерпателно изброените в в чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД(отм), наличие на придобито имущество на значителна стойност, както и основателно предположение, че това имущество е придобито именно от визираната престъпна дейност. Доколкото разпоредбите на закона имат санкционен характер, те не могат да се тълкуват разширително, нито да се прилагат по аналогия. Връзката между конкретната престъпна дейност и придобиването на имуществото трябва да бъде пряка или косвена и именно тя служи като основание за отнемане на имуществото.

Първата предпоставка в случая е налице. Безспорно е установено по делото, че срещу ответника Д.Х.Д. е постановена присъда по НОХД № 1702/1997 год на Районен съд Варна, влязла в сила на 17.10.2000 год, с която той е признат за виновен в това, че на 12.04.1997 год като подбудител е участвал заедно с друго лице в опит за кражба на товарен автомобил „Камаз”, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Налице е и втората предпоставка, а именно – ответникът лично и в режим на семейна имуществена общност с втората ответница е придобил имущество на значителна стойност, определено и оценено по пазарни стойности към момента на придобиване. Този подход е съобразен с изискванията на закона и в частност разпоредбата на чл. 4 ал.2 от ЗОПДИППД (отм), според която релевантна е действителната стойност на придобитото, респ. отчуждено имущество. Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на имущество на значителна стойност съобразно критерия по §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД(отм) са основани на заключения на съдебно-технически и икономически експертизи, приети като обективни и компетентни.

Когато са налице основанията по чл. 3 ал.1 от закона, разпоредбата на чл. 4 ал.1 поставя акцент върху основателното предположение, което във всеки конкретен случай може да се направи за наличието на връзка с престъпната дейност, доколкото не е налице законен източник на средства за придобиване на имуществото. Това изискване следва от смисъла и целта на закона, а именно – да се препятства извличането на облаги в резултат от престъпление.

Съгласно тълкуването, дадено с ТР № 7/2013 год на ОСГК на ВКС, не подлежи на отнемане по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД имущество, макар и придобито от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3 ал.1, но без връзка с престъпното деяние. Връзката може да бъде както пряка, така и косвена, като във втория случай трябва да може да се изведе основателно предположение въз основа на комплексна преценка на всички релевантни факти относно вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и др. Едва след като се установи наличието на причинно-следствена връзка, респ. основателно предположение, се пристъпва към преценка дали са налице достатъчно законни източници на средства за придобиване на имуществото. Неустановяването на такива законни средства не замества основателното предположение, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. В този смисъл е тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС.  

В конкретния случай е безспорно установено, че престъпното деяние, за което ответникът е осъден, е било преустановено във фазата на опита. Следователно деецът не е извлякъл преследваната с престъплението облага, поради което и не може да се направи обосновано предположение за връзка между престъпната дейност, за която е осъден и придобиването на имуществото. Затова в този случай е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на достатъчно средства със законен произход. Имущество, придобито от друга незаконна дейност извън тази по чл. 3 ал.1 от ЗПДИППД (отм), включително и такова с неустановен произход не се включват в обхвата на закона, а се санкционират по друг ред.

Първоинстанционният съд е изложил подробни, аналитични и добре аргументирани мотиви, които настоящият състав напълно споделя. Те са съобразени както с разпоредбите на приложимия закон, така и със задължителното тълкуване, дадено с ТР № 7/2013 та ОСГК на ВКС.

С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се възложат разноските за тази инстанция. Ответниците са представили списък на разноските и приложени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4000 лв от Д.Д. и 2500 лв от Р.Д.. Възражението на въззивника за прекомерност е неоснователно. С оглед цената на иска – 194 697,50 лв и на осн. чл. 7  ал.2 т.4 от Наредба № 1, минималният размер на възнаграждението за един адвокат е 6380 лв. Двамата ответници са представлявани от един адвокат и общата заплатена от тях сума не надвишава този размер.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1006/22.05.2015 год по гр.д. № 2824/2012 год на Окръжен съд Варна, г.о.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.София, БУЛСТАТ 131463734 да заплати на Д.Х.Д. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 4000 лв.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.София, БУЛСТАТ 131463734 да заплати на Р.К.Д. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 2500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)