ОПРЕДЕЛЕНИЕ 495

гр. Варна, …1408…….2014г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА                                                                                                                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 373/14г., намира следното:

            Производството е образувано по две частни жалби от насрещни страни по делото, подадени против определение № 419/16.05.14г. по гр.д. № 10/14г., на ОС-Разград, с което производството по делото е прекратено, а именно:

-          от Д.И.Д. и Р.Л.К. и двамата от гр. Шумен, действащи чрез адв. Р. М.. Поддържа се, че посоченото определение е неправилно и незаконосъобразно и се претендира същото да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да го разгледа по същество. Счита се, че не е отпаднал правния интерес на ищците от така предявените облигационни претенции, тъй като те са евинцирани по отношение на процесния имот с влязло в сила решение и са върнали получените по техния договор в качеството им на продавачи суми, поради което сега имат правото да претендират връщане на платеното в качеството им на купувачи по договора за продажба с ответниците по НА № 167, т. ХІ, рег. № 10229, дело № 1501/04г. на нотариус с рег. № 019 на НК, РС-Шумен, тъй като и последният се счита за развален по право. Не е изтекла и погасителна давност за тези им претенции.

-          От Б.П.П. ***, действаща чрез адв. Т.С.Я.. Счита се, че определението е процесуално-недопустимо, а евентуално – неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че определението е постановено в съдебно производство, което е процесуално-недопустимо да се развива пред ОС-Разград. Сочи се, че компетентен да разглежда това дело е ОС-Шумен, а не ОС-Разград, тъй като с влезли в сила определения № 2010/21.05.13г. по гр.д. № 4336/12г. на ШРС и определение № 392/12.07.13г. по в.ч.гр.д. № 359/13г. на ШОС като компетентен по всички искове е бил определен именно ШОС, а с последвалото определение от 05.12.13г. по гр.д. № 964/13г. на ШОС, с което част от исковите претенции са изпратени на ОС-Разград, всъщност е налице незачитане на така определената подсъдност. При това положение и определението по така недопустимото пред ОС-Разград производство е процесуално недопустимо. Отделно от това се счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като предявените осъдителни искове са допустими и е налице правен интерес от така предявените претенции, основани на твърдяните обстоятелства за дължимостта им. Претендира се обезсилване на обжалваното определение или неговата отмяна. С допълнителна молба от 04.08.14г. жалбоподателката Б.П. чрез процесуалния си представител е поискала присъждането на направените по настоящото дело разноски, представяйки списък на същите и доказателства за извършването им.

В предвидения срок не са депозирани отговори от взаимно насрещните страни по така депозираните частни жалби.       

            Частните жалби са подадени в срок /за частната жалба на Б. П. съдът извърши служебна справка за проследяване на пратката в електронната страница на куриерска служба „Интерлогистика” по представената товарителница на л. 11 от настоящото дело и установи, че частната жалба е изпратена на 03.06.14г. в 18:15:54ч. и е в срок/ и са допустими, а по същество са и основателни, поради следното:

            Първоначално пред ШРС са били предявени от Д.Д. и Р.К. срещу Б.  и П. Петрови следните искове: по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения с нотариален акт № 167/2004 г. договор за покупко –продажба на недвижим имот, поради това, че продавачите не са били собственици и не са прехвърлили собствеността; иск по чл. 189, ал.1 от ЗЗД за връщане на платената по договора за продажба цена за имота в размер на 31 000 лв., ведно с лихвите от исковата молба, за заплащане на 921,50 лв. и 1 275 лв. сторени разноски във връзка с  договора, както и иск за заплащане на  9 672,50 лв., представляваща обезщетение за вреди – претърпени загуби във връзка с покупката на чуждия имот. С определение № 2010/21.05.13г. РС-Шумен е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по компетентност на ОС-Шумен, имайки предвид цената на два от предявените искове - по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за връщане на платената по договора цена. С определение № 392/12.07.13г. по в.ч.гр.д. № 359/13г. ОС-Шумен е потвърдил горното определение. С определение № 668 от 05.12.2013 г., постановено по гр.д. № 694/2013г., Шуменският окръжен съд е разделил производството по осъдителните искове и като е уважил възражението на ответниците за местна неподсъдност, е изпратил делото, имащо за предмет тези искове, на Разградския окръжен съд, задържайки при себе си разглеждането на предявения конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. ОС-Разград е повдигнал препирня за подсъдност пред ВАпС за определяне на компетентен съд, който да разгледа претенциите по чл. 189, ал. 1, от ЗЗД и за заплащането на претърпени вреди, при предявен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД пред ШОС. С определение № 37/20.01.14г. по в.ч.гр.д. № 27/14г. ВАпС е определил като компетентен по тези осъдителни искове ОС-Разград.

            С обжалваното определение ОС-Разград е съобразил, че производството по предявения конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, образувано в гр.д. № 694/13г. на ОС-Шумен е прекратено и е приел, че за ищците не е налице правен интерес от предявените осъдителни искове - за връщане на платената по договора за продажба цена за имота, за заплащане на сторени разноски във връзка с договора, както и иск за заплащане на обезщетение за вреди – претърпени загуби във връзка с покупката на чуждия имот.

            На първо място следва да се отбележи, че въпроса за компетентността на ОС-Разград е разрешен с цитираното определение № 37/20.01.14г. по в.ч.гр.д. № 27/14г. ВАпС, поради което и аргументите за недопустимост на обжалвания съдебен акт са неоснователни.

            На следващо място настоящия състав на съда счита, че е налице правен интерес за ищците от предявяването на посочените осъдителни искове, тъй като становището по разрешаването на преюдициалния въпрос дали договора за продажба между страните по делото, оформен с НА № 167, т. ХІ, рег. № 10229, дело № 1501/04г. на нотариус с рег. № 019 на НК, РС-Шумен е развален по право с евинцирането на последните купувачи Спасови от трети лица Нериман и Неждет Хюсню /по гр.д. № № 492/07г. на ШРС/ или това следва да стане с отделен конститутивен иск по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е относимо към решаването на въпроса за дължимостта на претендираните с осъдителните искове парични суми на посочените основания /въпрос по съществото на делото/, а не към въпроса за допустимостта на самите осъдителни претенции /още повече, че във въззивната частна жалба на ищците вече се поддържа твърдението, че договорът между страните е развален по право/. При това положение обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени.

            Въпреки отправеното от частната жалбоподателка Б.П. искане за присъждане на разноските по настоящото дело, съдът намира, че искането е неоснователно, тъй като същите следва да се съобразят и присъдят едва при приключване на делото с окончателен съдебен акт /с аргументи по аналогия от мотивите по т. 4 на ТР № 6/06.11.13г. на ОСГТК на ВКС/, още повече, че в случая определението за прекратяване на делото се обжалва и от двете страни по същото. 

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 419/16.05.14г. по гр.д. № 10/14г., на ОС-Разград, с което производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: