Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

181

гр.Варна, 23.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.10.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

  ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 373/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

С решение № 86/14.07.2016 год по гр.д. № 914/2016 на ВКС на РБ, II г.о. е отменено въззивно решение № 174/09.11.2015 год по в.гр.д. № 327/2015 год на Апелативен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Въззивното производство е образувано по жалба от Т.Г.М. от гр. Бургас срещу решение № 758/21.04.2015 год по гр.д. № 1101/2014 год на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният срещу С.Л.Д. иск с правно осн. чл. 23 ал.1 от СК за признаване за установено, че ищцата е изключителен собственик на апартамент № 6 с идентификатор 10135.2558.64.2.6 по КК на гр.Варна, намиращ се в гр.Варна, ул.”Ген.Колев” № 87, вх.А ет.3 с площ от 91,98 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, пералня и входно антре, при граници: обекти с идентификатори 10135.2558.64.2.3, 10135.2558.64.2.9, 10135.2558.64.2.7, зелени площи, стълбищна площадка и асансьор, ведно с принадлежащото му избено помещение № 6 с площ 2,78 кв.м., при граници: помещение за колички, коридор, изба на В. А. и изба на Н. М. и жилища, както и 1,1607% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2558.64 по КК на гр. Варна като неоснователен.

Въззивницата е развила доводи, че претенцията й се основава на твърдения за извънсемеен характер на средствата за закупуване на имота, като произхождащи от дейността й като ЧСИ, както и че имотът не е закупен за задоволяване нужди на семейството. Изтъква се също, че съдът не се е съобразил със задължителната съдебна практика, според която възнаграждениетжо за труд не съставлява съпружеска имуществена общност, както и с мотивите на ТР № 5/2013 год на ОСГК на ВКС по въпроса за предназначението, с което е придобит имотът. Сочи се необоснованост на решението относно наличието на принос на ответника чрез труд, грижи за детето и домакинството, както и негови значителни доходи.

В постъпилия отговор ответникът е оспорил въззивната жалба по съображения, че постановеното решение не страда от пороците, изтъкнати в нея.

В отменителното решение на ВКС на РБ са дадени указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона, както и за попълване на делото с доказателства. При липсата на спор, че цената на придобития имот е платена изцяло от сметка на съпругата- частен съдебен изпълнител, на установяване подлежи обстоятелството колко и какви сметки е имала ищцата във връзка с упражняваната от нея професионална дейност, по коя от тях са постъпвали сумите, представляващи възнаграждение за полагания труд и са заплащани публичните задължения върху реализирания доход от тази дейност, и дали плащането на покупната цена е от тази лична сметка на частния съдебен изпълнител. В зависимост от изясняването на тези въпроси следва да се даде отговор по основателността на претенцията по чл. 23 ал.1 от СК с оглед дадените указания по приложението на закона.

В изпълнение на дадените указания при новото разглеждане на спора е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява следното:

Във връзка с осъществяваната дейност като частен съдебен изпълнител, ищцата е сключила договори за разкриване на банкови сметки в няколко банки. Част от тези сметки са специални по смисъла на чл. 24 ал.1 предл.1 от ЗЧСИ - предназначени са единствено за суми от осребряването на имущество на длъжниците, друга част са отделни сметки по чл. 24 ал.1 предл.2, по които са набирани само лихви по специалните сметки, а трети представляват разплащателни сметки, по които са постъпвали суми от такси и разноски, както и други средства, които съдебният изпълнител получава във връзка с осъществявани от него допълнителни дейности по чл. 18 от ЗЧСИ. По тези сметки се акумулират сумите, представляващи възнаграждения на съдебния изпълнител от дейността му.

Стойността на имота е заплатена изцяло от ищцата с две преводни нареждания от разплащателната й сметка в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с IBAN ***, по която са постъпвали доходите от дейността й като частен съдебен изпълнител.

Останалите факти по делото – прекратяването на брака през 2013 год, придобиването на имота на името ищата от проведена публична продан на ЧСИ И. С., както и заплащането на цената от разплащателна сметка на ищцата в „Райфайзенбанк (България) ЕАД, не са спорни по делото.

При така установените факти съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 23 ал.1 от СК.

Искът е установителен по своя характер и с него ищецът цели да опровергае презумпцията за съпружеска имуществена общност като установи, че придобит по време на брака имот е негова лична собственост.

С т. 4 по ТР 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че независимо на чие име е придобит един недвижим имот, може да се установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването е изцяло обективен - изследва се характера на вложените средства. На още по-голямо основание това е допустимо, когато имотът е придобит на името на един от съпрузите, който притежава правен интерес от установяване на правото си на собственост по силата на трансформация на лични средства.

В тежест на ищеца, претендиращ индивидуална собственост върху имота, е да докаже чрез пълно и пряко доказване следните факти: 1) придобивната стойност на имота; 2) размера на вложените средства и 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото.

Първият от тези факти се установява от представеното постановление за възлагане от 26.10.2010 год по изп.д. № 20107210400337 на ЧСИ И. С., с което процесният имот е възложен на ищцата за сумата 94 157,50 лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила и е вписано в Агенцията по вписванията на 10.11.2010 год под № 37, том LIX вх.рег.№ 21935, д.2522. Цената е заплатена от ищцата по начина, описан в самото постановление за възлагане и потвърден от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Без значение е видът на сметката, от която са извършени плащанията – дали е по договор за влог по смисъла на чл. 420 от ТЗ, или по договор за разплащателна сметка по чл. 426 от ТЗ, както е възразил ответникът. В хипотезата на чл. 23 ал.1 от СК се преценява единствено личният характер на средствата за придобиване на имуществото, както е прието в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС.

Категорично е установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата в съответствие с изискванията на чл. 24 ал.1 от ЗЧСИ е поддържала в различни банки наред със специалните сметки за суми от осребрено имущество и лихви върху тях, така и разплащателни сметки за получените от нея такси и разноски, които представляват доход (възнаграждение) от труда й. Изводът за личния характер на тези средства не се повлиява от факта, че само една от тези сметки – тази в ЦКБ, е служила за разплащания с бюджета, НАП и НОИ. Напротив – обстоятелството, че ищцата е погасявала свои публични задължения именно от посочените сметки потвърждава личния характер на средствата по тях. Разплащателните сметки, титуляр на които е ищцата, са различни от сметките, по които тя в качеството си на съдебен изпълнител съхранява сумите от осребреното имущество, поради което с тях тя може да се разпорежда от свое име и за своя сметка. Ето защо и средствата по тях са лични.

Не попадат в хипотезата на установителния иск по чл. 23 ал.1 от СК обстоятелствата, свързани с приноса на другия съпруг чрез работа в домакинството и грижи за децата. Както е прието в мотивите на цитираното ТР 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен - изследва се единствено характера на вложените средства. Приносът в придобиване на имуществото чрез участие в домакинството е от значение за иска по чл. 29 ал.3 от СК – при определяне на по-голям дял от общото имущество. Този иск е конститутивен и има за предмет субективното потестативно право на по-голям дял от цялото имущество, придобито по време на брака (Решение № 123 от 22.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 137/2014 г., II г. о., ГК), докато за разлика от него искът по чл. 23 ал.1 СК е установителен и неговият предмет е правото на лична собственост върху отделен имот. Приносът, разглеждан в контекста на чл. 23 ал.1 от СК, следва да се изразява в участие при набирането на средствата, с които е закупен имотът. В този смисъл е и тълкуването на посочената правна норма, дадено в отменителното решение № 86/14.07.2016 год по гр.д. № 914/2016 год на ВКС на РБ, в което е изтъкнато следното: „Доколкото паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21 ал.1 от СК/2009 като общо имущество на съпрузите, за тях следва да се приеме статута на „друго лично имущество” по смисъла на чл. 23 ал.1 от СК. За да се признае, че придобитото по време на брака вещно право на собственост е изключителна собственост на единия съпруг-титуляр на банковата сметка, следва сумите за закупуването на имота да са изцяло от тази сметка и при условие, че съпругът-нетитуляр няма установен принос за неговото набиране към датата на плащането по реда на конститутивния иск по чл. 30 ал.1 от СК”.

Такъв принос ответникът не е установил в процеса. Твърденията му, че през периода 2009-2010 год е получил по б. път дарение на значителна сума от баща си, както и че е реализирал доходи от трудови възнаграждения и от търговска дейност, биха имали значение само при доказване, че тези средства са вложени в придобиването на процесния имот. Фактите по делото обаче говорят друго, а именно – че ищцата е заплатила изцяло цената на имота от публичната продан със средства от личната си сметка, придобити като възнаграждения от професионалната й дейност.

Неотносимо към предмета на спора е възражението, че по време на брака ищцата е закупувала и други жилища със заемни средства от банкови кредити. То би имало значение единствено, ако такива заемни средства са били вложени в придобиването на процесния имот и изплащането на кредита е станало по време на брака.

Разходите за подобрения в имота, каквито ответникът твърди, че е направил, могат да бъдат предмет на облигационни отношения между страните, но не и на вещното право на собственост.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение – отменено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски в размер на 7583,80 лв съгласно представения списък на осн. чл. 80 от ГПК, неоспорен от насрещната страна.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 758/21.04.2015 год по гр.д. № 1101/2014 год на Окръжен съд Варна и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.Д. с ЕГН ********** от гр.Бургас, к/с „Лазур” бл.5 вх.4 ет.6, че Т.Г.М. с ЕГН ********** *** е изключителен собственик на следния недвижим имот, придобит по време на брака, с влязло в сила постановление за възлагане от 26.10.2010 год по изп.д. № 20107210400337 на ЧСИ И. С., рег.№ 721 на КЧСИ, вписано в Агенцията по вписванията на 10.11.2010 год под № 37, том LIX вх.рег.№ 21935, д.2522, именно: АПАРТАМЕНТ № 6 (шест) с идентификатор 10135.2558.64.2.6, находящ се на третия етаж във вход „А” на жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Генерал Колев” № 87 със застроена площ от 91,98 кв.м. (деветдесет и един кв.м. и деветдесет и осем кв.см), състоящ се от: две спални, дневна, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, пералня и входно антре, при граници: обекти с идентификатори № 10135.2558.64.2.3, № 10135.2558.64.2.9, № 10135.2558.64.2.7, зелени площи, стълбищна площадка и асансьор, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 с площ 2,78 кв.м. (два кв.м. и седемдесет и осем кв.см), при граници: помещение за колички, коридор, изба на В. А. и изба на Н. М. и жилища, както и 1,1607% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2558.64 по КК на гр. Варна.

ОСЪЖДА С.Л.Д. с ЕГН ********** от гр.Бургас, к/с „Лазур” бл.5 вх.4 ет.6 да заплати на Т.Г.М. с ЕГН ********** *** 2 разноски по делото в размер на 7583,80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)