Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 128/15.10.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септмври, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 374/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М.Г.Д. от гр.Варна против решение № 690/17.04.2018 г. по гр.д.№ 1480/17 г. на Окръжен съд – Варна, с което е развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор за издръжка и гледане по н.а.№ 122, т.ХVІІІ, д.№ 6344/1994 г. до размера на ½ имота, описан в исковата молба. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска.

В подаден писмен отговор насрещната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Д.В.Я. *** против М.Г.Д. за разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н.а.№ 122, том ХVІІІ, дело № 6344/ 94 год. от 21.04.1994 год., с предмет жилище с ид.№ 10135.2556.142.1.1 и площ от 99 кв.м. в гр.Варна, ул. „Сeлиолу" № 38, ет.1, сграда № 1 в ПИ с ид.№ 10135.2556.142 по КККР на гр. Варна – по отношение на ½ ид.ч. от имота, с цена на иска 35854,15 и правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Твърденията са, че неизпълнението на договора е от 2010 г., откогато  ответникът се дезинтересирал от ищцата и от нейните ежедневни нужди и потребности, държал се грубо и неуважително, а от декември 2014 г. грижи за нея полага дъщеря й, в чийто дом тя живее.

Оспорвайки иска, ответникът твърди изпълнение на задължението си по договора - лично и чрез други лица.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а.№122, том ХVІІІ, н.д.№ 6344/1994 год. ищцата и съпругът й Г.Д. Я. прехвърлили на ответника процесния недвижим имот срещу задължение той да им осигури гледане и издръжка, докато са живи.

Безспорен е факта, че бащата на ответника е починал - акт за смърт № ІІ–665/08.09.2008 год. и е оставил наследници по закон: ищцата – преживяла съпруга, син – ответникът по делото и дъщеря П.Г.Е., видно от удостоверение за наследници № 17358/27.12.2011 год. на Община Варна.

С договор за покупко-продажба по н.а.№ 165, том.І, рег. № 2403 дело № 140 от 17.04.2015 год. вписан в АП-Варна Дв.вх.рег. № 03637, вх.рег. № 13895 от 18.06.2015 год. акт. № 118, том. ХХХV, дело № 7456/2015 год. ответникът е продал на Й.Д.Д. и Б.Д.Д. процесния недвижим имот.

При постановяване на решението съдът е преценил здравословното състояние на ищцата. В тази насока са обсъдени показанията на свид.Д. К. и писмените доказателства - рецептурна книжка на хронично болен, установяваща изписване и закупуване на лекарства и справка за извършени медицински услуги и изследвания, установяваща извършване на имплантация на вътреочна леща на дясното око и изписване на капки за регулиране на вътрешноочното налягане на 17.07.2012 г. Тъй като по делото липсват твърдения за силно влошено здравословно състояние на ищцата, този факт е без значение за правилното решаване на спора.

Не са обсъдени показанията на разпитаните от районния съд свидетели -  свид.В.Т., С.Г., С.Д. и В.В., които – макар и посочени от насрещните страни, установяват влошаване на отношенията им  през 2014 г., когато ищцата се преместила да живее при дъщеря си.  

Правилно съдът не е кредитирал показанията на свид.Е. - дъщеря на ищцата и сестра на ответника, с оглед заинтересоваността й от  изхода спора, както и тези на свид.Тр.Т. и В.К., които са общи и без конкретизация на изпълняваните от ответника задължения по договора и периода от време, за който се твърди изпълнение.

Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса – ответникът е следвали да установи с допустимите доказателствени средства изпълнение на задължението си за издръжка и гледане - постоянно, трайно, ежедневно, непосредствено и в необходимия обем.

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на съда, че за твърдяния продължителен период от време след 2010 г., ответникът не е установил изпълнение на задълженията си по договора и не е полагал грижи да предоставя средства за издръжка на прехвърлителката. Сключеният договор следва да бъде развален поради неизпълнение на договорените задължения съобразно вида, обема и размера на уговорената престация.

Неизпълнението се изразява в това, че от 2010 год. ответникът не е полагал грижи за гледане и издръжка, а от 2014 год. ищцата се е преместила да живее при дъщеря си. Сравнително доброто здравословно състояние на ищцата не освобождава ответника да полага ежедневни грижи да нея.

Правилен е извода на съда, че предявеният иск за разваляне на алеаторния договор следва да бъде уважен. Обжалваното решение следва да бъде  потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800.00 лева, съобразно приложения списък.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                                Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 690/17.04.2018 г. по гр.д.№ 1480/17 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА М.Г.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Я. направените по делото разноски в размер на 800.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                                       2.