РЕШЕНИЕ

 

193

 

гр.Варна, 17.11.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и втори октомври, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 375/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.С.Й. и от Б.П.Й.,*** срещу решение № 774/23.05.2014 г. по гр.дело №382/13 г. на Окръжен съд-Варна в частите му, с които са отхвърлени исковете: с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД за разликата над 3187.20 лева до 25414.40 лева; с правно основание чл.86 от ЗЗД – за разликата над 267.53 лева до 2133.21 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваните части и за уважаване на исковете в предявените им размери.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия оспорва жалбата и изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Решението – в частта му, с която е уважен иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 2/5 от имота не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивното производство.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищците Т.С.Й. и Б.П.Й. претендират разваляне на договора, обективиран в нот.акт № 190, н.д.№ 16410/97 г. на ВН по отношение на 2/5 от описания в него недвижим имот и присъждане на сумата от 26914.40 лева, като получена от ответника без основание, ведно с  лихва за забава в размер на 2259.11 лева за периода от 13.04.2012 г. до 4.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 5.02.2013 г., до окончателното й изплащане. 

Ответникът признава за основателен първият кумулативно съединен иск за разваляне на договора за издръжка и гледане по отношение на 2/5 ид.ч. от имота. Оспорва иска за заплащане на исковата сума от 26914.40 лева като възразява, че липсват доказателства за тяхното плащане и за извършването на претендираните ремонти; прави възражение за изтекла погасителна давност.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с договор за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.10.1997 г., предмет на нот.акт № 190, н.д.№ 16410/97 г. ответникът Д.Т. е прехвърлил на ищците собствения си недвижим имот, подробно описан в акта срещу задължение за издръжка и гледане, при запазване на право на пожизнено ползване на имота.

С нот.акт № 82, том V, н.д.№ 1586/94 г., предхождащ сключването на процесния договор, ответникът Д.К. е прехвърлил на К.И.В. 2/5 от същия имот.

С решение по НОХД № 2035/10 г. на ВРС ответникът е признат за виновен в това, че на 14.10.1997 г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у ищците Б.Й. и Т.Й., че е единствен собственик на описания недвижим имот, с което им причинил имотна вреда в големи размери.

С протокол от 30.03.2005 г. по гр.д.№ 4743/04 г. на ВРС-ХХІV състав е одобрена постигната между страните по договора за издръжка и гледане спогодба, определяща размера на  паричните средства и вида на грижите, дължими от ищците за всеки месец.

  С решение по гр.д.№ 18/2008 г. на ВРС поетите с договора за издръжка и гледане грижи, допълнени с цитираната спогодба, са трансформирани в парично задължение, считано от 1.01.2008 г. ежемесечно до 12-то число на месеца в размер на по 196 лева, за което е издаден изпълнителен лист.

С удостоверение вх.№ 3005/31.01.2014  г. на  ЧСИ Илиана Станчева се установява, че с извършените от ищците преводи е погасено задължението им за периодични плащания за периода от 1.01.2008 г.  до 10.05.2014 г. и освен месечните вноски, със сумите са погасени всички такси и разноски по изпълнителното дело, образувано по молба на ответника Д.К..

Показанията на свид. К.М. и П.Й. установяват извършването на ремонтни дейности от ищците в процесния имот: ремонт на покрив, на ограда, на врати, на пътеки, на улуци, на оранжерии, на навеси, на ел.стълбове, направа на бетонна плоча.

Свид.Ив.К. установява противното – че къщата е била нова и не са извършвани никакви строителни дейности.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. с чл.88, а.1 от ЗЗД: Правилен е извода на съда, че е сезиран с иск за връщане на даденото на отпаднало основание – развален договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер на 2/5 от него. При развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на една от тях, като в тежест на ищците е да докажат обстоятелството, че ответникът е получавал дължимата издръжка и грижа за релевирания период – м.11.1997 г. до м.12.2007 г.

От мотивите на влязлото в сила  решение по гр.д.№ 18/08 г. на ВРС се установява, че от момента на сключване на договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, до момента на постановяване на решението по цитираното дело, ищците по настоящото дело са изпълнявали задълженията си по договора. По делото не е бил спорен факта, че те са заплащали уговорената сума за издръжка и консумативни разходи, което - на основание чл.109, ал.4 от ГПК/отм./ е прието за безспорно между страните. Именно поради изправността на ищците като страна по договора, задължението им за издръжка и гледане е трансформирано в неговия паричен еквивалент, считано от 1.01.2008 г. Следователно, факта на доставяне на дължимата по договора грижа е доказан и в настоящото производство. 

За периода от м.11.1997 г. до м.12.2007 г. – 122 месеца по 250 лева месечна издръжка - средствата, осигурени от ищците в полза на ответника са в общ размер на 30500.00 лева.

Размерът на полаганите грижи за същия период в размер на по 196.00 лева месечно е в общ размер на 23912.00 лева, а заплащаните данъци за имота за 13 години по 122 лева са 1586 лева.

Макар и при наличието на доказателства за извършвани строителни дейности, не са представени доказателства за техния действителен размер, поради което претенцията в тази й част – за 704 лева следва да бъде отхвърлена /2/5 от 1760 лева = 704 лева/.     

С оглед наличието на постановен осъдителен диспозитив от първоинстанционния съд за сумата от 3187.20 лева, с настоящото решение следва да бъде присъдена главница в размер на 18508.00 лева, съставляваща 2/5 от вложените за периода от м.11.1997 г. до м.12.2007 г. издръжка, грижи и заплатени от ищците данъци в полза на ответника от общата сума в размер на 55998.20 лева, от която е приспадната сумата на претендираните ремонтни дейности. За разликата до 26914.40 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Размерът на претендираната лихва, считано от датата на писмената покана – 13.04.2012 г. до 4.02.2013 г. следва да бъде определен в размер на 2132.12 лева, като за разликата до претендирания размер от 2259.11 лева следва да бъде отхвърлен. 

В този смисъл следва да бъде отменено обжалваното решение, като в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2581.85 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 774/23.05.2014 г. по гр.д.№ 382/13 г. на Окръжен съд-Варна В ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени исковете, предявени от Б.П.Й. и от Т.С.Й.  срещу Д.Т.К.: по чл.55, ал.1, вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД – за разликата от 3187.20 лева до 21695.20 лева; по чл.86 от ЗЗД – за разликата от 267.53 лева до 2132.12 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН ********** ***- „Изгрев-1” № 453, ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Й. и Т.С.Й. сумата от 18508.00 лева по развален договор, предмет на нот.акт № 190, н.д.№ 16410/97 г., на основание чл.55, ал.1, вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД и сумата от 1864.59 лева – законна лихва върху главницата от 18508.00 лева за периода от 13.04.2012 г. до 4.02.2013 г., с правно основание чл.86 от ЗЗД, както и разноски за настоящата инстанция в размер на 2581.85 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителните му части - за разликата от 22399.25 лева до претендирания размер от 26914.40 лева по чл.55, ал.1 от ЗЗД и за разликата от 2132.12 лева до 2259.11 лева – законна лихва, на основание чл.86 от ЗЗД.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.    

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.