Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

153

 

гр.Варна,  18.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и осми септември, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав: 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 375/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано е по две въззивни и една частна жалба, подадени по гр.д.№ 2112/14 г. на Окръжен съд-Варна.

         Пълномощниците на Е.Н.П. и на В.Д.П. обжалват решение № 503/15.04.2016 г. в частта му, с която на основание чл.109 от ЗС са осъдени да премахнат изградената в двора на процесния недвижим имот разделителна ограда и са присъдени в полза на ищцата съдебни и деловодни разноски. Оплакванията са за неправилност поради нарушения на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне изцяло на исковете по чл.109 от ЗС.

         Отговор на жалбата не е подаден.

         Пълномощникът на М.Б.Ч. обжалва същото решение в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат за упражняване на правото й на собственост чрез описаните в диспозитива действия. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска по чл.109 от ЗС. 

         В подаден писмен отговор пълномощниците на ответниците оспорват въззивната жалба и изразяват становище за правилност на решението в обжалваните му части.

         Пълномощниците на Е.Н.П. и на В.Д.П. обжалват определение № 1265/17.05.2016 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК с оплаквания за неправилност поради нарушение на закона. Молят за отмяна и за уважаване на искането за изменение на решението в частта му за разноските.

         Отговор на частната жалба не е подаден.   

         Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната свкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

         Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от М.Б.Ч. срещу В.Д.П. и Е.Н.П., всички от гр.Варна, с правно основание чл. 109 от ЗС. Заявен е петитум за постановяване на решение за осъждане на ответниците да преустановят незаконосъобразно извършваните действия и възстановят фактическото положение на притежавания в съсобственост недвижим имот, като: възстановят носещата конструкция на зида; премахнат изградените в дворното място площадка от мрамор, ограда и веранда на фасадната стена на къщата. Претендира се присъждане на разноските по делото.

         Оспорвайки исковете, ответниците навеждат твърдения, че строителството на фасадната стена е изпълнено въз основа на издадено от компетентен държавен орган разрешение, като одобреният проект е съгласуван с Министерството на културата; изградената площадка с огледална повърхност не възпрепятства упражняването на правото на собственост на ищцата, тъй като покритието й е с грапава повърхност; не е нарушена носеща конструкция на сградата, а при изграждането на стълба в избата е премахнат зазидан стар отвор; поставената преградна телена мрежа не е трайно прикрепена към дворното място и няма характеристиката на ограда.

         Не се спори между страните, установява се от приложените по делото документи за собственост, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в град Варна, улица „Стефан Караджа" № **, имаща статут на недвижима културна ценност, видно от писмо № 414/04.02.1982г. на НИПК.

                   Поради необходимост от ремонт е изготвена проектна документация, съгласувана със съсобствениците и подписана от тях. За извършеното строителство е издадено разрешение за строеж № 0 -13/21.02.2011 год. по проекти, съгласувани от Министерството на културата на 26.10.2010 год. и одобрени на 17.02.2011 год. от Гл.архитект на район"Одесос"- Община Варна.

         По делото е назначена тройна СТЕ, чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Съобразно заключението, при извършване на ремонтни дейности, в избеното помещение не е извършено предаване на части от общия коридор към избените помещения на ответниците и не са засегнати носещи стени на сградата. Съществуващата в това помещение стълба е била дървена и поради изхабеността си не е била отразена в архитектурното заснемане. Тъй като е било невъзможно реставрирането й, тя е подменена с нова, преминаваща през съществуващ стар отвор, който преди извършване на ремонта е бил зазидан с единични тухли.

         Изградената козирка (веранда) над главния вход представлява платформа от метална конструкция, върху която има възможност за поставяне на саксии и капши с цветя и не е предвидена да изпълнява функциите на балкон, каквото е твърдението в исковата молба.

         Според същото заключиние, чертежи №17/21, №18/21 и №20/21 са съгласувани с Министерството на културата и са одобрени от Консултанта по строителен надзор и Община Варна-Район „Одесос", а собствениците на жилища в сградата са изразили съгласието си чрез поставяне на подписите си под всеки от тях. 

         Заключението установява, че площадката пред входа на жилищната сграда е изработена от гранит С562, като повърхността му е обработена посредством горене за създаване необходимата грапавост. Материалът е в съответствие със стандартите, техническото одобрение и изискващото се за конкретната цел качество и отговаря на изискванията за безопасност при ползване.

         Съобразно заключението, разрешените по одобрения проект и разрешението за строеж строителни дейности не са извършени в пълния си обем, а установените отклонения от разрешението за строеж и одобрения проект са несъществени по смисъла на ЗУТ.

         По отношение на преградната мрежа в двора са са събрани гласни доказателства – свид. Ч. – майка на ищцата, установяващи изграждане на ограда в дворното място, която ограничава достъпа до част от него, с врата откъм съществуващ магазин. При постановяването на решение, с което е уважена исковата претенция за премахване на оградата, съдът не се е съобразил с останалите доказателства по делото, а е ценил единствено показанията на свидетелката, явно заинтересувана от изхода на спора. Видно е от приложенотото писмо изх.№ АГУП 13002593ОД/2.08.2013 г. на кмета на Район „Одесос” /л. 161 от делото/, че в протокол от ОС на ЕС и в приложената към него схема е „възложено на УЕС изграждането на лека преграда в имота към магазина, ползването на който е свързано с масов достъп на външни лица, за ограничаване на достъпа им към жилищната част от сградата. Същата не следва да се счита за ограда, а за декоративен архитектурен елемент, тъй като не е изпълнена по регулационните линии на имота.” Следователно, по делото не са представени доказателства, че именно ответниците са поставили преградната стена, а това е станало с решение на ОС на ЕС. Не са представени и доказателства за начина, по който леката преграда пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост.

         Съдържанието на цитираното писмо и на цялата кореспонденция на ищцата с Община Варна и Район „Одесос”, преценени и с оглед заключението на назначената тройна СТЕ, обосновават извод за неоснователност на предявените искове по чл.109 от ЗС. Всички извършени строителни работи в недвижимия имот са след надлежни строителни разрешенния, одобрени и съгласувани по надлежния ред, съобразени със статута на сградата и не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост в нея. 

         Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете по отношение на възстановяване на носещата конструкция на зида; за премахване на изградените в дворното място площадка от мрамор и веранда на фасадната стена на къщата.

         В частта му, с която искът по чл.109 от ЗС искът е уважен за премахване на незаконно изградена в имота разделителна ограда и в частта му относно присъдените разноски, решението следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. В останалите му обжалвани части, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

         При този изход на спора, следва да бъде отменено определение № 1265/17.05.2016 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, като в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноските пред първоинстанционния съд в размер на 1600.00 лева и пред настоящата инстанция в общ размер на 1022.00 лева.

         По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                     

Р       Е       Ш      И  :

 

         ОТМЕНЯВА решение № 503/15.04.2016 г. по гр.д.№ 2112/2014 г. на Окръжен съд-Варна В ЧАСТТА МУ, с която е уважен иска по чл.109 от ЗС, предявен от М.Б.Ч. срещу В.Д.П. и Е.Н.П., за премахване на незаконно изградена разделителна ограда в двора на ул.”Стефан Караджа” № 35, гр.Варна и В ЧАСТТА МУ относно присъдените разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.109 от ЗС, предявен от М.Б.Ч. срещу В.Д.П. и Е.Н.П., за премахване на незаконно изградена разделителна ограда в двора на ул.”Стефан Караджа” № 35, гр.Варна.

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 503/15.04.2016 г. по гр.д.№ 2112/2014 г. на Окръжен съд-Варна в ЧАСТИТЕ му, с които са уважени предавените искове от М.Б.Ч. срещу В.Д.П. и Е.Н.П. с правно основание чл.109 от ЗС.

         ОТМЕНЯВА определение № 1265/17.05.2016 г. по гр.д.№ 2112/2014 г. на Окръжен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА М.Б.Ч. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П. и Е.Н.П. сумите: 1600 лева лева – разноски по водене на делото пред първоинстанционния съд и 1022.00 лева – разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

                   Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                             2.