Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 152/6.11.2017г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

          при участието на секретаря Ю. К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 375/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.Л.Ж.,*** срещу решение № 895/7.06.2017 г. по гр.д.№ 1448/16 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения срещу Прокуратурата на РБ иск за сумата от 200 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на сл.д.№ 7047/01 г. на РУП-Девня в разумен срок, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон, с молба за отмяна и за постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен. Алтернативно е направено искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна.

          Отговор от противната страна не е подаден. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на РБ изряза становище за правилност на решението.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от М.Л.Ж. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на сл.д.№ 7047/2001 г. на РУП Девня в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Твърденията са, че разследващите органи не са извършили необходимите допълнителни следствени действия, поради което материалите по делото не му били предявени в продължение на година и три месеца след задържането; от образуването на сл. дело № 7047/2001 г. до постановяването на осъдителната присъда са изминали повече от пет години, а от повдигането на обвиненията, до постановяването на присъдата - над 13 месеца, с което е нарушено правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Оспорвайки иска, Прокуратурата твърди, че досъдебната фаза на наказателното производство е продължила една година и три месеца, а съдебната фаза – две години; органите на досъдебното производство  са извършили всички действия, свързани с разкриване на обективната истина и няма доказателства за бездействието им; досъдебната фаза на наказателния процес по ДП № 1022/2005 г. е продължила 20 месеца, което - с оглед изключителната фактическата и правна сложност на делото е разумен срок. Оспорен е искът по размер и е направено възражение за изтекла петгодишна погасителна давност.

С молба вх.№ 4496/15.02.2017 г. ищецът е уточнил, че претендираните вреди са от ДП № 7047/2001 г. на РПУ Девня.

От доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и от извършената от настоящата инстанция служебна справка за водените слещу ищеца наказателни дела, се установява безспорната по делото фактическа обстановка:

С постановление № 612/26.07.2001 год. на ДРП е образувано предварително производство срещу М.Л.Ж. за престъпление по чл. 152, ал.1 от НК за това, че на 17.07.2001 г. в района на гр. Вълчи дол се съвкупил с Мария Тодорова Душкова, като я принудил за това със сила и заплашване, а с постановление  от 01.08.2001 г. е бил привлечен като обвиняем с мярка за неотклонение „подписка". Материалите от предварителното производство са му били предявени на 26.09.2001 г.

След отмяна на постановлението за прекратяване на сл.д. № 7047/2001 г. на ОСС-Варна, с постановление от 20.12.2005 г. на ОСС-Варна, М.Л.Ж. е привлечен отново като обвиняем, а с постановление от 20.12.2005 г. на ОСС-Варна е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 01.08.2005 г.

Срещу ищеца във ВОС са били образувани три наказателни дела №№: 1873/2008 г., 2244/2006 г. и 1137/2006 г.  

ЧНД № 1137/2006 г. - по молба на ищеца за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по сл.д. № 1022/2005 г. на ОСС Варна, оставена без уважение с определение от 06.06.2006 г.

НОХД № 2244/2006 г. - по обвинителен акт, с който е приключено досъдебното производство по цитираното следствено дело, по което е постановена  осъдителна присъда по отношение на М.Л.Ж. за това, че:

 на 01.08.1996 г., при условията на опасен рецидив, в землището на с. Климентово, се съвкупил с Л.В.Д., като я принудил към това със сила и заплашване и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 години, при първоначален строг режим;

на 22.05.2000 г., в землището на с.Долище, умишлено умъртвил С. А.Д., като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, при опасен рецидив и му е наложено наказание доживотен затвор, без право на замяна.

на 17.07.2001 г., при условията на опасен рецидив, в
землището на гр.Вълчи дол, се съвкупил с
М
.Т.Д., като я принудил към това със сила и заплашване и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години.

на 20.02.2004 г., в землището на с. Осеново, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Р.Г.Д. - след извършване на друго умишлено убийство по чл. 116 от НК, за което не е постановена присъда; наложено му е наказание доживотен затвор без право на замяна.

По чл.23, ал.1 от НК съдът е определил най тежкото от тези наказания – доживотен затвор без право на замяна, като е зачетено предварителното задържане, считано от 27.07.2005 г.

Присъдата по обвиненията за извършени престъпления по чл. 116 от НК е била отменена и и делото е върнато за ново разглеждане. В останалата част е била потвърдена.

НОХД № 1873/2008 г. е образувано след отмяна на присъда по НОХД № 2244/2006 г. и е приключило с постановяване на осъдителна присъда и наказание „доживотен затвор“ без право на зомяна, като присъдата е влязла в сила на 22.03.2010 г.

След групиране на наказанията по двете присъди, е определено най-тежкото от тях – доживотен затвор, без право на замяна, при първоначален специален затворнически режим.

Предвид твърденията на ищеца за водено срещу него наказателно производство извън разумния срок и с оглед липсата на дефиниране на това понятие в закона, съдът е преценил разумността на срока с оглед на обстоятелствата по делото.

Практиката на ЕСПЧ дава право на всяко лице на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение и има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването. При преценката си за разумност, съдът следва да приложи чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, като прецени общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

От доказателствата по делото се установява, че престъпленията, за които е осъден ищецът са извършени в периода от 1.08.1996 г. до 20.02.2004 г., като обвинителен акт е внесен на 01.12.2006 г.

Първото досъдебното производство е образувано на 26.07.2001 г. на РП Девня за деяние, извършено на 17.07.2001 г., като мярка за неотклонение по него не е била определяна. Разследването е приключило на 26.09.2001г. с мнение за прекратяване и ДП № 7047/01 г. на РУП Девня е прекратено с постановление от 11.10.2001 г., а общата му продължителност е два месеца.

След отмяна на постановлението за прекратяване, към съществуващото досъдебно производство е присъединено ДП № 1022/05 г. на ОСС Варна, образувано на 14.02.2005 г. по чл. 142, ал.1 от НК. На 28.07.2005г., М.Ж. е бил временно задържан по това досъдебно производство и на 30.07.2005г. е бил привлечен като обвиняем с мярка за неотклонение „Задържане под стража" / по ДП № 1022/05г./.

С постановление от 17.08.2005г. ДП № 7047/01г. на РУП Девня и ДП № 1022/05г. на ОСС Варна са обединени в едно производство - № 1022/05г. на ОСС Варна с предмет на разследване четири престъпления, извършени спрямо четири различни лица - две квалифицирани убийства и две квалифицирани изнасилвания.

По делото не са представени доказателства, обосноваващи тезата на ищеца, че разследващият орган не е извършвал следствени действия по едно от обвиненията и с това нарушил изискването на Конвенцията за разумен срок.  Тъй като предметът на разследване по образуваното дело е общ, за да бъде приключено разследването, по него е следвало да бъдат извършени процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина по отношение на четирите престъпления, извършени от ищеца.

Недоказано е твърдението, че материалите по разследването не са били предявени на ищеца в продължение на година и три месеца. Съобразно разпоредбите на НПК, предявяването е станало след приключване на разследването - през м.април 2006 г. и през м.август 2006 г. – след извършване на допълнително разследване.

Неоснователни са твърденията относно неуведомяване с мотивиран акт за причините, поради които е било възобновено ДП № 7047/01г. на РУП Девня, тъй като постановлението на АП Варна от 12.08.2005 г. по пр. № 2431/05 г. е приложено към материалите по ДП № 1022/05 г. по описа на ОСС Варна, които двукратно са били предявявани на ищеца през 2006 г.

Разследването по ДП № 1022/05 г., водено срещу Ж. за две престъпления по чл. 116 от НК и две престъпления по чл. 152 от НК, към което с постановление от 17.08.2005 г. е било присъединено ДП № 7047/01 г., е продължило от 14.02.2005 г. до м. август 2006г., т.е. 18 месеца.  След като се прибавят и два месеца разследване по ДП № 7047/01 г. по описа на РУП Девня, общата продължителност на разследването в досъдебна фаза за четирите тежки умишлени престъпления е 20 месеца. Правилно съдът е преценил срока като разумен с оглед вида и тежестта на извършените престъпления, поради което е направил извод за недоказаност на пренецията.

С оглед извода за недоказаност и неоснователност на иска, съдът не е разгледал възражението за погасяване на претенцията по давност.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати по сметката на АС-Варна сумата от 300 лева за определения служебен защитник Д.Г..

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                      Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 895/7.06.2017 г. по гр.д.№ 1448/16 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА М.Л.Ж., ЕГН **********,***, III-та група, представляван от служебно назначения адвокат Д.Г. от ВАК, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Апелативен съд – Варна сумата от 300 лева, разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.