РЕШЕНИЕ

 

159

 

гр.Варна, 20.10.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на осми октомври, две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 376/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на „САЦ Варна” ЕООД, гр.Варна срещу решение № 459/9.05.2014 г. по т.д.№ 1517/13 г., допълнено с решение № 632/20.06.2014 г. на Окръжен съд-Варна, търговско отделение, с което е прието за установено, че Н.К.И., К.Г.Д. и Я.Г.И. *** сумата от 49375.04 лева по изп.дело № 1139/2013 г. по описа на ІІ р-н на СИС на ВРС, ведно със законната лихва, на основание чл.439, ал.1 от ГПК. Оплакванията са за нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите оспорват жалбата и изразяват становище за правилност на решението. Поддържат възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Н.К.И., К.Г.Д. и Я.Г.И. ***ЕООД, с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че не дължат на ответното дружество сумата от 49375.04 лв. по изп.дело № 1139/2013 г. на СИС на ВРС. Твърденията са, че са погасили задължението си чрез извършено прихващане преди съобщаване на извършената цесия, от който момент тя им е противопоставима. В условията на евентуалност релевират процесуално възражение за прихващане на двете насрещни вземания.

Оспорвайки изцяло иска „САЦ-Варна” ЕООД твърди, че към никоя от посочените дати не са били налице предпоставките за извършване на прихващане, тъй като двете насрещни вземания не са били ликвидни и изискуеми; че съдебният изпълнител не е компетентен да извършва прихващане; че изявлението за прихващане е отправено на бивш управител на дружеството; че към момента не са налице предпоставки за извършване на прихващане.

Безспорно е между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с решение № 775/18.05.2012 г. по т.д.№ 2468/11 г. на ВОС, ТО, ищците по настоящото дело са осъдени да заплатят солидарно на „СТЕП” ООД сумата от 25244.80 евро, представляваща обезщетение за получени в повече 51.83 кв.м. застроена площ на описан в диспозитива на  решението недвижим имот по договор от 14.12.2005 г., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва и разноските по делото. За дължимата от тях сума в полза на „СТЕП” ООД е издаден изпълнителен лист на 17.05.2013 г.

С решение № 294/8.11.2012 г. по в.т.д.№ 479/12 г. на АС-Варна е отменено цитираното по-горе решение и „СТЕП” ООД е осъдено да заплати на ищците сумата от 34877.48 евро – неустойка по чл.28 от предварителния договор от 14.12.2005 г., на основание чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва.

Въззивното решение е влязло в сила на 4.03.2014 г.

С договор за цесия от 1.03.2013 г. „СТЕП” ООД е прехвърлило на ответника „САЦ-Варна” вземанията си спрямо ищците, предмет на т.д.№ 2468/11 г., а уведомяването на ищците чрез техния пълномощник е станало 10.04.2013 г. В разписката за връчване на уведомлението изрично е отразено възражението на ищците срещу извършената цесия и изявление за извършване на прихващане.

Тези техни изявления са повторно отправени до цедента в получена от него на  16.04.2013 г. нотариална покана и до цесионера /”САЦ-Варна”ЕООД/ с уведомление, получено на 25.04.2013 г.

На 19.06.2013 г. е образувано изп.дело № 1139/13 г. на СИС при ВРС по молба на взискателя-ответник „САЦ-Варна” ЕООД въз основа на  изп.лист, издаден по т.д.№ 2468/11 г. в полза на „СТЕП” ООД за сумата от 25244.80 евро.

По молба на ищците в настоящото производство е образувано изп.дело № 20137130400108 на ЧСИ рег.№ 713 въз основа на изп.лист от 3.01.2013 г. срещу „СТЕП” ЕООД. Видно от материалите по делото, с молба от 13.02.2013 г. взискателите са направили изявление за прихващане и искане до ЧСИ за връчването му на длъжника с призовката за доброволно изпълнение – връчена на длъжника на 11.03.2013 г.

С нот.покана от 9.04.2013 г. ищците са отправили до цесионера „САЦ Варна” ЕООД изявление за прихващане на неговото вземане с вземанията на ищците спрямо „СТЕП” ООД.

Спори се между страните относно допустимостта на извършено прихващане между вземания, които не са ликвидни и изискуеми; относно допустимостта на извършено прихващане на длъжника по цесията спрямо цесионера със свое вземане спрямо цедента.

Видно е от доказателствата по делото, че вземането на ищците е станало ликвидно на 4.03.2014 г., с постановяване на определението по чл.288 от ГПК на  ВКС на РБ по т.д.№ 3158/2013 г. Следователно, изявлението за прихващане, отправено на 11.03.2013 г. от ищците до „СТЕП” ООД, връчено чрез ЧСИ не е породило целените правни последици поради цедиране на вземането преди довършване на фактическия състав на изявлението за прихващане.

С извършването на цесията новият кредитор замества стария, но съдържанието на правоотношението, от което е възникнало прехвърленото вземане се запазва. Ако възраженията, вкл. и възражението за прихващане произтичат от същия юридически факт, както прехвърленото вземане, длъжникът може да ги противопостави на цесионера независимо дали са възникнали преди или след прехвърлянето или съобщението за него. Компенсаторния ефект на изявлението за прихващане се простира и по отношение на приобритателя на вземането.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че предвид липсата на спор относно надлежното уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането, следва да бъде зачетен погасителния ефект на изявлението за прихващане, отправено от ищците до ответника – цесионер на 25.04.2013 г., чийто фактическа състав е бил завършен на 4.03.2014 г., с влизането на решението в сила. Правилно съдът е взел предвид този факт, настъпил в хода на производството, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

С оглед на това, правилен е извода, че изпълняемото право е погасено чрез прихващане на 5.03.2014 г., поради което предявеният е основателен и следва да бъде уважен.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата Н.К.И. следва да бъде присъдена сумата от 2030.00 лева – разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 459/9.05.2014 г. по т.д.№ 1517/13 г. на Окръжен съд-Варна.

ОСЪЖДА „САЦ-Варна” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Трошево”, ул.”Гео Милев”, бл.83, вх.1, ет.8, ап.35, представлявано от С.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.И. сумата от 2030.00 лева – разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.