О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

497

 

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание на …30. 07.2015г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                        ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова ч.гр.д.№377/15г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано пред ВАпС след изпращането му по реда на чл.23, ал.3 от ГПК с определение №452/21.07.2015г., постановено по ч.гр.д.№2466/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о.

Подадена е частна жалба вх.№110973/29.09.2014г. от М.Д.Д. против определение  от 21.08.2014г., постановено по гр.д.№4510/12г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на годината на образуване на делото, като действителната такава е 2013г./ по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба поради недопустимост на предявените искове на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неп -равилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроиз -водствените действия.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.  

Производството пред СГС е образувано по предявени от М.Д.Д. против Л. Емилова Г. искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД за осъж - дане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 500 000лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди/притеснения, злепоставяне, подронване на авторитета, честта и достойнството му/, предявена като частичен иск, целият в размер на 1 000 000лв., както и сумата от 141 990лв., представля -ваща обезщетение за причинени му имуществени вреди/пропуснати ползи: загу- ба на клиенти/, като всички вреди са резултат от написаното от ответницата в постановеното от нея определение от 18.03.2013г. по гр.д.№60534/12г. по описа на СРС, 30 състав, в което същата е оклеветила ищеца като явно му е предпи -сала престъпление с твърдения, че представената от него декларация за осво -бождаване от такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК е с невярно съдържание.В определението е посочено, че след проверка в ТР съдът е установил, че ищецът е едноличен собственик на едно търговско дружество, съдружник в осем търговски дружества, управител на единадесет и предста -вител на други три/в едното член на управителния съвет, а в другите две член на съвета на директорите/.Написаното в определението не отговаря на истината, съставлява клевета и приписване на престъпление, което ищецът не е извършил. 

Претендира се ангажирането на гражданската отговорност на ответницата за действия, извършени от нея в качеството й на съдия.Такава отговорност не може да бъде ангажирана предвид установения в чл.132 от Конституцията на Република България принцип на функционален имунитет на магистратите, съгласно който за своите служебни действия и за постановените от тях актове, те не носят гражданска и наказателна отговорност, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.В настоящия случай се претендира отговорност от ответницата като физическо лице именно по повод изпълняване на функциите й на магистрат чрез произнасяне по подадената молба от М. Д. за освобождаване от такси и разноски в производството по предявения от него иск, по което е образувано гр.д.№60534/12г. по описа на СРС, 30 състав. Личната гражданска неотговорност на магистрата за постановените от него актове в служебно качество, освен ако е извършено умишлено престъпление, е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове против него за посочените актове.В случаите, когато се търси обезщетение за служебни действия и актове на магистрати, когато те са и умишлени престъпления, искът е допустим само при наличието на влязла в сила присъда или в хипотезите на чл.124, ал.5 от ГПК, които предпоставки в настоящия случай също не са налице. В този смисъл е и непротиворечивата практика на Върховен касационен съд по тълкуването на чл.132 от Конституцията на РБ - напр. определение №146/17. 03.2011г. по ч.гр.д.№40/11г., ІV гр.о., определение №271/10.04.2012г. по ч.гр.д. №176/12г., ІІІ гр.о., определение №569/27.10.2011г. по ч.гр.д.№516/11г., ІІІ гр.о., определение №726/28.12. 2009г. по ч.гр.д.№343/09г., ІV гр.о. и др.

 Предвид отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за допус -тимостта на предявените искове, образуваното по тях производство подлежи на прекратяване.   

Предвид достигането до идентични правни изводи с тези на СГС, обжал -ваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.08.2014г., постановено по гр.д.№4510/ 12г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на годината на образуване на делото, като действителната такава е 2013г./ по описа на Софийски градски съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: