Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

161/10.11.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 11.10.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 378/2017 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от М.В.Г. и Г.Ц.Г. чрез процесуалния им представител адв. М.Д. срещу решение № 310/09.03.2017 год по гр.д. № 1690/2013 год на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, с която е развален на осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ апартамент № 24 на пети етаж в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ бл.1, вх.А, построена върху държавна земя в кв. 459 по плана на 1 подрайон на гр.Варна, със застрона площ на жилището 85,98 кв.м., с идентификатор № 10135.1505.69.2.28 по КК на гр.Варна, ведно с принадлежащото му избено помещение и 3,1700% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу задължение за издръжка и гледане под формата на нот.акт № 24, том LXXII, дело № 19222/1997 год на Нотариус Д.Стоянова Нотариус при ВРС, вписан в Службата по вписванията вх.рег.№ 17471, стр. 46874, по иск на М.В.В. в ЕГН **********, наследник по завещание на починалата ищца Д.Д.П., б.ж.на гр.Варна, поч. На 11.11.2016 год, и заместена по реда на чл. 227 от ГПК, действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.Й.К. с ЕГН **********, КАКТО И В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани насрещните искове, предявени евентуално в случай на уважаване на главния иск, както следва: иск с правно осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за сумата 1 182,15 лв, представляващи сбор от сумата 296 лв – разходи за ремонт на терасатана апартамента през мес.юни 2003 год, изразяващи се в отстраняване на нарушената мазилка на стените на терасата, възстановяване на стъкла  маджун по остъклената част на терасата (частично), възстановяване на мазилка и боя на стени на терасата,гипс и латекс, и сумата от 832,15 лв – частичен ремонт на санитарно помещение, включващо баня, тоалет и преддверие, извършено през м.юли-август 2009 год, изразяващо се в шпакловка на стени и тавани в банята, подмяна на фаянс в банята и PVC тръба, облицоване с гипс-картон, боядисване с латекс трикратно на стени и таван в банята, подмяна на кранове на бойлер тип „Юнга“ – 3 бр., подмяна на батерии за суш и умивалник, в преддверието – шпакловка стени и тавани, боядисване с латекс трикратно на стени и таван в преддверието, в тоалетната – шпакловка на стени и тавани, боядисване с латекс трикратно на стени и тавани в тоалетната, подмяна на кранове на бойлер тип „Юнга“ 3 бл. През м. юли 2010 год, на обща стойност 18 лви подмяна на кранове на бойлер тип „Юнга“ – 3 бр. през м. май 2012 год, на обща стойност 18 лв, подмяна на кранове на бойлер тип „Юнга“ – 3 бр. през мес. Януари 2013 год на обща стойност 18 лв,  както и иск за сумата 35 982 лв, представляваща паричната равностойност на престираните от ответницата М.В.Г. непосредствени грижи по гледане и издръжка на Д.Д.П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от развалянето на договора до окончателното й изплащане.

Въззивниците са изложили доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, довели до неправилен отговор на правния въпрос относно възможността на длъжника да изпълнява задълженията си по договора чрез трето лице, както и за заместваща парична престация в случай на кредиторова забава. Въведени са и оплаквания за неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. По изложените съображения въззивниците молят за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД бъде отхвърлен, с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

В постъпилия отговор от М.В.В., действаща със съгласието на своята майка и законна представителка С.Й.К., чрез процесуалния й представител адв. К.М., е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението.

Въззиваемият Р.В.Ж. лично и като представляващ сина си В.Р.В. е заявил в съдебното заседание на 11.10.2017 год, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, порад което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Предявеният иск от Д.Д.П. (починала в хода на процеса и заместена от наследника по завещание М.В.В., действаща със съгласието на майка си С.Й.К.) е с правно осн. чл. 87 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен под формата на нот.акт № 24, том LXXII, дело № 19222/1997 год на нотариус Д.Стоянова при ВРС, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 17471, стр.46874.

Съгласно този договор насрещното задължение на приобретателите е формулирано общо: „да поемат гледането и издръжката на прехвърлителката и да й осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега“.

Ответниците М. и Г. Г. са оспорили иска с твърдението, че със съгласието на прехвърлителката задълженията им по договора са били изпълнявани от техните дъщери Светла и Яна, първата от които е живяла в едно домакинство с нея от 1999 год до 2006 год, а втората – от 2000 год до 25.06.2013 год. Предявили са насрещни искове за сумата от 1182,15 лв, представляваща сбор от 296 лв – разходи за ремонт на терасата на жилището през м. юни 2003 год и сумата 832,15 лв – частичен ремонт на санитарно помещение, както и иск за сумата 35 982,06 лв, представляваща паричната равностойност на престираните грижи в случай на разваляне на договора, ведно със законната лихва.

По делото не е спорно обстоятелството, че дъщерите на ответниците през посочените периоди са живели в едно домакинство с прехвърлителката. От представените писмени и гласни доказателства, подкрепени от приетите по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи се установява, че прехвърлителката е страдала от множество тежки, включително онкологични заболявания, по повод на които е претърпяла редица оперативни интервенции. Получила е и два мозъчни инсулта през 2008 и 2013 год. От показанията на свидетелката К. Х.П.., която е личен лекар на ищцата се установява, че тя винаги е идвала на прегледи сама, без придружител, въпреки общо увреденото й здравословно състояние. От съдебно-медицинската експертиза, изготвена въз основа на проверена от вещото лице медицинска документация е установено, че ищцата е претърпяла няколко оперативни интервенции - била оперирана по повод карцином на млечна жлеза с последваща химиотерапия и лъчетерапия. Проведено е било също оперативно лечение на коксартроза с алопластика на лява тазобедрена става. Оперирана е била и по повод миома на матката. При тези заболявания тя се е нуждаела от системно лечение в домашни условия, а при обостряне на състоянието й – и от стационарно лечение. В определени периоди – за възстановяване след инсултите, тя не е могла да се обслужва сама и е била необходима чужда помощ за ежедневните й хигиенни нужди, хранене и др. Гласните доказателства по делото не дават възможност да се приеме, че тя е получавала реално тези грижи от самите ответници М. и Г. Г., които са живеели в гр.Търговище, или от дъщерите им. Нито един от свидетелите, които са разпитани по делото не е установил, че ищцата Д. е била придружавана до болница, когато се е налагало да бъде оперирана, нито че за нея са били полагани необходимите грижи в следоперативния период на възстановяване. Свидетелката Р.К. е имала впечатления, че когато когато Н. – майката на Д. е била болна през 2002 год, Я.й е помагала да ходи до тоалетната. Този факт обаче е без значение за спора, защото задължението за грижи не е било поето към нея, а към ищцата. Показанията на част от свидетелите – М.В., Н. Н., В. Ш. и М.Ш. съдържат впечатления предимно от техни гостувания в дома на страните. Св.В. е идвала през лятото от 2001 до 2004 год с дъщеря си на почивка за няколко дни, а след 2004 год не е посещавала апартамента. Свидетелят Н. е заявил, че са се събирали по повод рождени дни на Я.или по други поводи, като не е забелязал между нея и леля й Д. да са съществували обтегнати отношения. Свидетелят Н. не е категоричен от кога не е посежавал жилището. Бил е близък със С. – другата дъщеря на ответниците, която е живяла заядно с леля си докато се омъжи, но не си спомня името на лелята. Неговите показания касаят отдалечен период от време и не съдържат конкретни факти и обстоятелства. Заявил е, че е плащал от името на С., но няма спомен за какво. Свидетелят Ш. познава дъщерите на ответниците от 2004 год, които са го викали за ремонти по жилището – поправял пералнята, чистил канали и др. Последно е ходил в апартамента преди 2-3 години. В подобен смисъл са и показанията на свидетелката Ш., която след 2008 год не е имала преки впечатления и не знае дали Д. и Я. са имали общо домакинство. В показанията си всички посочени по-горе свидетели са заявили, че при посещенията си в дома ищцата Д. винаги е била в добро здраве, което не звучи убедително на фона на изобилната медицинска документация и заключението на медицинската експертиза за тежките заболявания, от които е страдала. Следва да се изтъкне също, че някои от тези свидетели не живеят в гр.Варна и техните впечатления са откъслечни и епизодични. С по-голяма убедителност са показанията на свидетеля И.Ж. – съсед на ищцата от 1967 год, който обитава апартамента над нейния. Племенниците на Д. – С. и Я. още като деца са идвали на гости у леля си, а след смъртта на майка й са се установили да живеят в жилището. През първите години отношенията им били добри, но впоследствие Д. започнала да се оплаква от тормоз от страна на Я. която останала при нея след като сестра й се омъжила. Д. често е идвала при него разтреперана и разплакана, давал й е успокоителни лекарства. Веднъж я били заключили навън и тя потърсила от него съдействие да намерят ключар, който да й отключи. Понякога й е давал пари на заем, за да си плати сметките. Свидетелят знае за онкологичното заболяване на Д. и понякога е ходил да я придружи до лекаря, купувал е лекарствата й. Д. ползвала само спалнята, където се и хранела. В нейната стая имало по-малък хладилник, а големият хладилник се ползвал от Я. Часто Д. казвала „Не пипайте хладилника, той е на Я.“. От показанията на свидетелката В. И. се установява, че тя заедно със съпруга си е посрещнала Д. при изписването й от Окръжна болница след операцията от рак на гърдата през 2002 год.

При така изяснената фактическа обстановка съставът на Апелативен съд Варна намира следното:

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен – към момента на сключването му съществува неопределеност както по отношение на срока, така и на обема на дължимата насрещна престация.

Задължението за издръжка и гледане е неделимо и перманентно. То се дължи в пълен обем и ежедневно независимо от това дали прехвърлителят разполага с достатъчно средства за своята издръжка, или здравословното му състояние позволява той сам да се обслужва. От момента на сключване на договора прехвърлителят придобива качеството кредитор по изискуемо вземане по отношение на приобретателя, а последният става длъжник. С оглед на това, за да бъде изправен длъжникът, той следва да предоставя целия обем от грижи във всеки един период от действието на договора, включително и при промяна в състоянието на прехвърлителя. Неизпълнението в един период е приравнено на пълно неизпълнение предвид неделимостта на задължението. То трябва да се изпълнява не епизодично, а ежедневно, непосредствено и непрекъснато. Ето защо не е възможна забава в изпълнението. Неизпълнението в един период от време не може да бъде поправено впоследствие, тъй като миналата нужда от издръжка и гледане не може да бъде компенсирана по-късно. Възможно е длъжникът да престира чрез трето лице със съгласието на кредитора. Отношенията между страните са били такива, че първоначално ищцата се е съгласила това да става чрез племенниците й, които тя е приела в своя дом и са заживяли в общо домакинство. От доказателствата по делото обаче се установява, че тя не е получавала изпълнение в пълния му обем и съобразно принципа на добросъвестността. Въпреки тежките заболявания, от които е страдала и оперативните интервенции, които е претърпяла, ответниците не са ангажирали доказателства, че са предоставяли необходимите грижи в периодите, които ищцата особено много се е нуждаела от тях. Напротив, установи се, че чужди хора са посрещнали ищцата при изписването й от болницата след онкологичната операция. Няма никакви данни по делото кой е придружавал болната за химиотерапията и лъчетерапията след операцията. Дори да се приеме, че в началото е имало елементи на изпълнение, то такова напълно отсъства впоследствие и то именно в периодите, когато прехвърлителката се е нуждаела от засилени грижи предвид влошеното й здравословно състояние.

Възражението за погасяване на иска по давност за периода преди 2008 год е неоснователно, защото задължението за издръжка и гледане не е такова за периодична престация до смъртта на прехвърлителя, а е перманентно (непрекъснато), поради което е изискуемо за всеки следващ ден и всяко следващо неизпълнение е правопораждащ факт за правото по чл. 87 ал.3 от ЗЗД.  

Неоснователно е и възражението за кредиторова забава, изразяваща се в отказ на прехвърлителката да получи пощенски записи, с които ответниците са изплащали суми като паричен еквивалент на дължимите грижи. По делото са представени два пощенски записа – от 25.07.2013 год за 120 лв и от 23.09.2013 год за 250 лв, върнати като неполучени. Освен, че сумите по тях са недостатъчни, те са изпратени едва след завеждането на иска и с оглед защитата по него.  

По отношение насрещните искове за заплащане на разходи за извършени в имота подобрения, правилно първоинстанционният съд е приел, че същите са неоснователни и недоказани. По своето естество тези разходи не представляват подобрения, а такива за запазване и ползване на вещта по нейното предназначение, а по отношение претенцията за сумата от 296 лв, изразходвана през 2003 год за възстановяване мазилката и остъкляването на терасата, същата е погасена по давност. Неоснователен е също искът за сумата от 35 982,06 лв, представляващ сумата, с която ищцата се е обогатила неоснователно на отпаднало основание. Този извод следва от липсата на доказателства, че през процесния период ответниците лично или чрез трети лица са престирали оценими в пари грижи и издръжка на ищцата. Тъкмо поради липсата на изпълнение по договора същият е развален.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските за тази инстанция. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед цената на иска – 109 274,40 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 310/09.03.2017 год по гр.д. № 1690/2013 год на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА М.В.Г. с ЕГН ********** и Г.Ц.Г. с ЕГН ********** да заплатят на М.В.В. в ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител С.Й.К. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 5000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: