Р Е Ш Е Н И Е

178

гр. Варна, 10.11.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 379 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Община Аксаково, срещу решение № 928 от 13.05.2015 год. по гр.д. 954/2013 год. на ВОС, с което е Община Аксаково е осъдена да заплати на „Летище Пловдив” ЕАД, ЕИК 115007069, с. Крумово, слединте суми: 1. сумата от 53741,37 лв., представляваща обезщетение за невъзможността същото ЕАД да ползва собствените му осми, девети и десети етажи от десететажна административна сграда с пакетоповдигаща конструкция, построена през 1978 год. със застроена площ от 338 кв.м., находяща се в гр. Аксаково, парцел VІ в кв. 14 по плана на града, в периода 07.03.2008 год. до 07.03.2013 год. поради държането й от Община Аксаково, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 19.03.2013 год. до окончателното й плащане на осн. чл. 59 вр. чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлен искът за разликата до 60000 лв.; 2. осъдена е да заплати и сумата от 1000 лв., обезщетение за ползване на общите части в същата сграда за същия период, ведно със законната лихва от 19.03.2013 год.; 3. осъден е да заплати сумата от 4801,08 лв. разноски пред първата инстанция.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и се иска отмяната му, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции. Твърди се, че е налице разминаване в петитума на исковата молба, в която се иска обезщетение за невъзможността да се ползва имот на ищеца тъй като няма достъп през общите части, с диспозитива на решението, където редакцията на основанието на иска е друга. Твърди се, че въззивникът не владее, не държи, не упражнява фактическа власт върху спорния имот. Твърди се, че правната квалификация на иска следва да бъде за непозволено увреждане, а не за неоснователно обогатяване. Оспорва се да е направено възражение от въззивника, че докато е държал спорния имот, е направил разходи за поддържането му.  Оспорва се изводът на съда, че направените разходи за поддръжка на общите части са изцяло в интерес на въззивника и не следва да му се заплащат от насрещната страна. Оспорва се изводът по отношение на отдадените под наем площи на покрива. Направено е искане за постановяване на законосъобразен акт.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от „Летище Пловдив” ЕАД, с. Крумово, в който жалбата се оспорва. Твърди се, че е преклудирана възможността да се оспорва дадената от съда правна квалификация на иска след първото по делото съдебно заседание пред ОС, въпреки, че и въззиваемата страна е повдигнала въпроса за правната квалификация. Излагат се доводи в подкрепа на правилността на изводите на първоинстанционния съд.

При дадената възможност за уточняване на заявената претенция, се поддържат искове за неоснователно обогатяване.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложи-мите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове от „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ ЕАД, ЕИК 115007069, с адрес на управление – с.Крумово, общ.Родопи, обл.Пловдив, представлявано от Изп.Директор против Община Аксаково, с адрес – гр. Аксаково, ул. “Г.Петлешев“ № 58 Б, представлявана от Кмета, искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД:

-Да  бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.,  представляваща  обезщетение за невъзможността ищеца да ползва собствените му осми, девети и десети етаж от десететажна административна сграда, с пакетоповдигаща конструкция, построена през 1978 год., със застроена квадратура от общо 338 кв.м., находяща се в гр. Аксаково, парцел VI в кв.21 по плана на града, в периода от 07.03.2008 г. до 07.03.2013 г., поради държането й от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 19.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

 - Да  бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.,  представляваща обезщетение за ползване без основание на общите части от същата сграда в периода от 07.03.2010 год. до 07.03.2013 год., съобразно припадащите се части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 19.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът - „Летище Пловдив" ЕАД твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ осми, девети и десети етажи от десететажна административна сграда, находяща се в гр.Аксаково, парцел VI в кв.21 по плана на града. Собствеността била удостоверена в диспозитив на решение на Варненски окръжен съд № 1044/16.07.2009 г. постановено по в.гр.д. 1845/2009 год., вписано в СВ към АВ - акт №32, том XII, дело №4036, вх.рег.№25049/23.11.2012г. Цитираното решение било постановено по предявен иск от „Летище Варна" ЕАД, със седалище гр.Варна, срещу Община Аксаково, за осъждане на ответника да заплати обезщетение, поради неоснователно обогатяване и установяване в отношенията между страните по делото кой е титуляра на правото на собственост върху процесните етажи от административната сграда. В хода на процеса, на основание чл.120 от ГПК/отм./, ищецът е заместен от „Летище Пловдив" ЕАД - гр.Пловдив, per. по ф.д.№ 5504/1999 г. на ПОС, поради вливането на ищцовото дружество в дружеството правоприемник на осн. чл.262 от ТЗ. С оглед на приетото от съда - Община Аксаково е собственик на етажи от първи до седми, а „Летище Пловдив" ЕАД /правоприемник на „Летище Варна" ЕАД/ е собственик на етажи осми, девети и десети. Административната сграда е с един главен вход и едно стълбище, което обслужва десетте етажа. Достъпът е контролиран посредством охрана и система за пропускателен режим на Община Аксаково. С Молба изх.№ 1174/07.03.2006г., „Летище Варна" ЕАД, чрез изпълнителния си директор – Я.М.Я., е поискало от Община Аксаково, да бъде осигурен достъп до имота собственост на „Летище Варна"ЕАД (праводател на „Летище Пловдив" ЕАД). В писмото било отправено също така и предложение за уреждане начина на използване на общите части в сградата между отделните собственици на обособени обекти в административната сграда. До настоящия момент, не бил получен отговор на това писмо и не им е предоставен достъп през общите части (стълбищната клетка) на сградата за достигане на етажите собственост на „Летище Пловдив" ЕАД. Също така, общите части продължават да се ползват единствено от Община Аксаково - има сключени договори между кмета на общината и трети лица за ползването (наем) на покривното пространство на сградата за монтиране на съоръжения и техника. Към настоящия момент не са получили полагащата им се част от наемното възнаграждение, нито каквото и да е обезщетение за това. Поради непредоставянето на достъп през общите части на сградата към собствените им обособени части от недвижим имот, до завеждането на настоящата искова молба, същите били лишени от възможността да ползват и управляват имотите си, с цел увеличаване на имуществото на дружеството и опериране с тези средства за покриване на разходи за изминалите години.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал  пред ОС отговор на исковата молба, в който излага, че искът е допустим, но е неоснователен.Твърди се, че с оглед вида на сградата, в която се помещава общинска администрация, а именно - публична общинска собственост, въведения пропускателен режим способства за безпрепятствен достъп на всички граждани до администрацията, обслужвани от нея. Твърди се, че отделно от горното сградата е достъпна и от друг вход, също осигуряващ достъпността до асансьора и етажите в нея. Твърди се, че Община Аксаково е била и е в постоянна готовност „Летище Пловдив" ЕАД да упражни правата си на собственик в помещенията на VIII, IX и X етажи от сградата, в която се помещава общинската администрация. Този факт се доказва с многократно провежданите срещи между кмета на Общината и представители на „Летище Пловдив" ЕАД. Резултат от тези срещи и контакти с представители на ищеца са и извършени оценки на въпросните етажи от оценител на недвижими имоти, а именно „Асприйт -Р" ЕООД гр. Пловдив специално пратен за целта от „Летище Пловдив" ЕАД, който безпрепятствено е извършил оглед на място и изготви въпросните оценки.Твърди се, че  Община Аксаково не владее и не ползва за своите нужди VIII, IX и X етажи от сградата. Помещенията в тях с години са неизползваеми и  са в изключително окаяно състояние. Влизане в тях е било осъществявано в случай на предприемане на мерки за предотвратяване на течове и други комунално - битови проблеми. В тази връзка с цел полагане грижа на добър стопанин е отправеното писмо изх. № 2600-101/17.02.2012 год. до Изпълнителния директор на ищцовото дружество, с което се предупреждава същото,че лошото състояние на последните три етажа влияе на работния процес на общинската администрация, като мотивите за това са течове от поройни валежи, износеността на тавана и стените и т.н. Твърди се, че „Летище Пловдив" ЕАД не е правило опит за стопанисване на имота в режим на етажна собственост по никакъв начин. Захранващите Ел и В и К инсталации в сградата са общи за нея и ищецът не е правил постъпки за обособяването им, тъй щото да се да позволява самостоятелното им ползване, отчитане и заплащане.Не са правени и опити за свикване на общо събрание на съсобствениците по смисъла на Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. По отношение на сумата от 1 000 лева, претендирана като обезщетение за невъзможността да получават доходи от общите части в  процесния период – намират иска за неоснователен, тъй като ответникът не е отдавал под наем всички общи части от сградата, а само една минимална част от покрива, която не надвишавала процента ид.ч. от собствеността на ищеца.

Направено е възражение от ответната община за прихващане: ако съдът приеме, че искът за обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, представляващо обезщетение за невъзможността да получават доходи от общите части на сградата в периода от 07.03.2010г. до 07.03.2013г., съобразно припадащата се част от общите части на сградата, е основателен, прави се възражение за прихващане в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, представляващо част от цялото им вземане в размер на 2003.18 лв., представляващи припадащата им се част, съобразно идеалното число от общите части на сградата на ищеца спрямо целия направен разход за РСМР на сградата за общите части в общ размер на 6 677,27 с вкл.ДДС. Твърди се, че община Аксаково с грижата на добър стопанин е поддържала сградата в добро състояние, извършвайки множество ремонти работи в т.ч. и на общите части от сграда като същите само за 2008 г. възлизат на стойност 6 677.27 лева. с вкл. ДДС, както следва: Боядисване с латекс на общи части /коридори, стълбище/ - 183,45 м2 х 4,70 = 862,22 лв. без ДДС, изкърпване шпакловка на общи части /коридори, стълбище/ - 55, 05 м2 х 5,48 =301, 67 лв. без ДДС,Топлоизолация по фасади - 115,14 м2 х 29,20 = 3361, 09лв. без ДДС,Ремонт обшивка бордове - 35,20 лв. без ДДС, профилактика на Ел.инсталация /общи части/ - 778,94 лв. без ДДС, профилактика на В и К инсталация / обши части / - 225.27 лв.без ДДС.Обща стойност : 5564, 39 лв.без ДДС Обща стойност : 6677,27 лв. с ДДС. Твърди се, че посочените СМР са извършени в резултат на възлагане чрез обществена поръчка и сключване на договор с „Бокат Боневи" ООД, гр. Варна № 316/19.12.2006 год. Извършените  РСМР са приети с протокол № 8/02.04.2008 год. /Акт Образец № 19/. Представя за приемане Акт за извършвани строително ремонтни работи в сграда за 2008 г.

На това възражение ищцовото летище е противопоставило възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва се възражението на ищеца за погасяване по давност на възражението му за направени необходими разноски за запазване на вещта, доколкото при възражение за прихващане наличието на две насрещни вземания, прихващане може да се извърши и когато едно от насрещните вземания е погасено по давност.

От фактическа страна по делото се установява, че:

Не е било спорно, а и видно от представено по дело влязло в сила съдебно решение № 1978/13.06.2007 г. по гражданско дело № 3578/2006 г. на ХIХ с-в на ВРС и Решение № 1044/16.07.2009 г. по въззивно гражданско дело № 1845/2008 г. по описа на ВОС, вписано в СВ гр. Варна с акт № 32, том ХII, дело № 4036, вх.рег. № 25049/23.11.2009 г., ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ осми, девети и десети етажи от десететажна административна сграда с пакетоповдигаща конструкция, построена през 1978 г., със застроена квадратура от общо 338,00 кв. м., находяща се в град Аксаково, парцел VІ в кв. 14 по плана на града, в качеството му на универсален правоприемник на “Летище Варна” ЕООД – Варна, рег. по ф. д. № 2329/1996 г. по описа на ВОС, а праводателя му - на основание чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ – преобразуване със заповед № РД-08-408/Ф-7/ от 28.12.1990 година на Министъра на транспорта на РБ.

Със същото решение  Община Аксаково, Е ОСЪДЕНА да заплати  на “Летище Пловдив” ЕАД, рег. по ф. д. № 5504/1999 г. по описа на ПОС, със седалище и адрес на управление в град Пловдив, сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за ползването без основание на гореописания имот за периода от 08.03.2006 г. до 23.05.2006 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума считано от 23.05.2006 год. до окончателното й изплащане.

Видно е от приложената на л. 19 от делото на ОС молба от Я. Я., Изп.Директор на „Летище Варна“ ЕАД изх. № 1174/07.03.2006 г. до Кмета на Община Аксаково, че въззиваемото АД /неговият праводател/ е отправило покана до Община Аксаково за осигуряване на достъп до имота му.

Видно е от писмо на л.42-43 от делото на ОС изх.№ 2600-101/17.02.2012 г. от Кмета на Община Аксаково, че общината е отказала отправено от ищецовото АД с писмо изх.№ 317/06.12.2011г. предложение, за наемане от Общината на 8,9,10 етажи от процесната сграда, както и известие за доставяне.

По делото са представени доказателства, че за сградата не са запазени строителни книжа, поради което и квотите в общите части на етажната собственост са установени със СТЕ от ОС: квотата на ищеца, като правоприемник на летище Варна и съответно СО „БГА Балкан“,  от общите части на десететажна административна сграда със сутерен със застроена площ 338 кв.м.  ,построена през 1978 г., находяща се в УПИ VI в кв.21 по ЗРП на гр.Аксаково от 2001г.  е 29.1452 %, а на ответната Община - 70.854%.

Площта на покривната част на десет етажната административна сграда на община Аксаково е 338 кв.м./равна на застроената площ на сградата/.

Сключените от община Аксаково договори за отдаване под наем на част от административната сграда находяща се в УПИ VI -„За кметство, трафопост и технически център на НЕК" в кв.21 по плана на гр.А., със следните наематели: -Мобилтел"ЕАД-договор за наем на обособена част с площ от 40 кв.м ид.част в югоизточната част от покривното пространство / инсталирани антенно -фидерни и телекомуникационни съоръжения; -„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ"АД- договор за наем с площ от 13.5 кв.м ид.част от покривното пространство / инсталирано телекомуникационно инфраструктурно оборудване и антени и съоръжения; -„КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАИЛ"ЕАД- договор за наем с площ от 40 кв.м ид.част от покривното пространство на административната сграда на десет етажа със застроена площ от 338 кв.м/ инсталирано телекомуникационно оборудване и антени; -„МАКС ТЕЛЕКОМ"ООД- договор за наем с площ от 5 кв.м ид.част от покривното пространство на административната сграда на община А. /инсталирани 4бр.антенни мачти и един брой шкаф за разполагането на техническото оборудване, е с обща площ 40кв.м+13.5кв.м+40кв.м+5кв.м= 98.50 кв.м/идеални части от покривното пространство на десет етажната административна сграда на община Аксаково.

Относно размера на обезщетението, което следва да бъде определено, съобразно размера на средната пазарна наемна цена на етаж 8, 9 и 10, находящи се в административната сграда в гр. Аксаково, парцел VI, кв. 21, за периода от 07.03.2008г. до 07.03.2013г., съда кредитира заключението изготвено от Тройната ССЕ, а именно, че същата е в размер първи вариант на база използваеми площи за процесния период  или 53 741.37 лв.

 Относно размера на обезщетението са събрани доказателства, същият, съобразен с квотата на ищеца в общите части на сградата и горния размер, би следвало да се определи за периода от 07.03.2010 г. до 07.03.2013 г., е в размер на 16 358,79 лв. (56128,58 лв. х 29,1452%).

По делото е доказано, че в полза на Община Аксаково са извършвани плащания във връзка със сключени договори за наем за периода от 2010 г. до 2013 г. Съгласно представени копия от договори и счетоводни справки за получените приходи от наеми, по тези договори,  прихода от наеми за отдадени покривни пространства за процесния период от 07.03.2010 г. до 07.03 2013 г. е общо в размер на 56 128,58 лв., в т.ч. по договори, наематели и суми, подробно описани в табличен вид в заключенията.

За доказване на възражението за прихващане на ответната община е представен Договор № 316/19.12.2006 г., сключен между Община Аксаково и „Бокат Боневи“ ООД - гр. Варна, за извършени СМР, в едно със справка за извършени РСМР на общите части в административна сграда гр. Аксаково, ул. „Г.Петлешев“ № 58б – изготвена след завеждане на  настоящото произовдство, за да послужи по него и  придружена с Протокол № 8 от 02.04.2008г. 

По делото е прието заключение по СТхЕ, изготвено от в.л. Шена Хаджиева, което съдът кредитира и съгласно което, стойността на извършените СМР –та на общите части на процесната сграда през 2008 г. с вкл.ДДС са в размер на 6 678.46 лв. и представляват/ боядисване с латекс/общи части/,изкърпване шпакловка - коридори и стълбище /общи части/,топлоизолация на фасади, ремонт –обшивка бордове на покрив, профилактика на ел.инсталация, профилактика на В и К инсталация. Стойността на извършените СМР-та на общите части на процесната сграда през 2008 г., с квотата на летище Пловдив са на стойност 1 946.45 лв. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че  е работило единствено с документи, издадени от Община Аксаково и приложени по дело, както и че не може да констатира вида и размера на  част от извършените ремонтни работи, доколкото същите са скрити, а и към настоящия момент сградата е в лошо състояние и отново се нуждае от ремонт. 

 

Предявеният главен иск е за неоснователно обогатяване от ползване на чужд недвижим имот по чл. 59, ал.1 ЗЗД, за което се твърди, че Община Аксаково, въззивник и ответник, си е спестила разход за наем, а съответно със същата сума се е обеднил ищецът и въззиваема страна в процеса – Летище Пловдив. Тази правна квалификация е уточнена и във въззивното производство, където изрично представителите на Летище Пловдив са заявили, че не търсят обезщетение за вреди.

Правото на собственост на ищеца върху спорния имот е установено с писмени доказателства, цитирани по-горе - факт, за който страните не спорят. Относно размера на припадащите се идеални части към обекта от общите части на сградата, той е установен със СТЕ - 29.1452 %, според заключението на в.л. Д.П..

Не е било спорно, че част от покривното пространство е отдавано под наем на трети лица от Община Аксаково, както и какъв е реализираният приход. 

Не е било спорно, че в сградата е въведен едностранно пропусквателен режим от Община Аксаково, вследствие на който достъпът до най-горните етажи на сградата е невъзможен, без преминаване през този пропусквателен режим. 

Спорно е било в чие владение е процесният обект на 8,9 и 10 етаж на сградата, имал ли е достъп ищецът до имота, както и налице ли е увеличаване на имуществото на ответника вследствие препятстването на достъпа до имота на ищеца.

Съдът намира, че пропусквателният режим е въведен в полза на Община Аксаково, която е съобразила своя интерес, но не и нетересът на другия етажен собственик. Охранявайки своя интерес, Общината на практика е заключила чуждия имот. Ако един етажен собственик реши, че в негов интерес е имотът на друг етажен собственик да не се ползва от никого, той може да постигне тази своя цел на правно основание само, ако закупи или наеме този чужд имот, не и ако го заключи и очаква другият собственик да заяви желание да ползва имота си.

В случая Община Аксаково е взела и решение как да се ползват общите части на сградата, като етажен собственик с преобладавящ дял в съсобствеността /чл. 32, ал.1 ЗС/, което е допустимо от закона, но в случая отново не е отчетен интересът на другия етажен собственик. Покривното пространство не е такава обща част, чието ползване да може да бъде разделено съобразно квотите в съсобствеността. Неговият характер предполага изключително съвместното му ползване. Ето защо и правно неиздържано е да се твърди, че от покрива била отдадена под наем част, съответстваща на квотата в съсобствеността на Община Аксаково – такова отдаване под наем на обща вещ предполага и разпределение на приходите съобразно квотите в съсобствеността. Допустимо е етажният собственик с по-голям дял да реши как да се ползва тази обща част, но не и да определи коя част от покрива отговаря на неговите права съсобствеността, тъй като тази обща част е неделима по предназначение.

Или, налага се извод, че Община Аксаково е наложила изгоден само за нея режим на ползване на цялата сграда, с което е отнела възможността на ищеца и въззиваема страна да ползва собствения си имот по предназначение. Именно този режим на ползване представлява ползване на чужда вещ, който спестява на Общината разходи за наем на чуждата вещ, а ищеца лишава от възможността да реализира приход в размер на средния пазарен наем от имота.

Без значение е фактът, че Община Аксаково не е упражявала фактическа власт по предназначение върху етажите на въззиваемото Летище. Чрез наложения пропускателен режим, въведен с оглед публичния характер на дейността на Общината, на практика е ограничена възможността на въззиваемото АД да използва този имот по предназначение. 

Относно изложените от ответника аргументи, че за процесния период ищецът не е направил никакви постъпки за ползването на собствеността си, както и ,че въведения пропускателен режим е и в интерес и на ищеца, с оглед запазване на собствеността му ,съда счита същите за неоснователни.

Както е цитирана и от ОС задължителната съдебна практика сочи на същите изводи / решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС; Решение № 55 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5712/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова/.

Налице е и връзка между спестяването на разход за наем на процесната вещ от страна на Община Аксаково, от една страна, и обедняването от нереализиран доход от имота в същия размер от въззиваемото АД.

Следва да се направи извод, че първият иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за ползване на чужд имот е основателен и следва да бъде уважен за искания период и размер -  07.03.2008г. до 07.03.2013г.; за сумата от 53 741.37 лв..

Такива са и изводите на ОС, като не е налице твърдяното разминаване в петитума на иска и диспозитива на решението – обезщетение е присъдено именно за неоснователното държане на процесния имот от ответника, което се изразява в едностранно ограничаване на достъпа до него, а не в ползване по предназначение.

По иска за присъждане на част от реализирания доход от общите части на сградата /чл. 31, ал.2 ЗС/:

Искът е разгледан съобразно заявеното като фактически твърдения и петитум от ОС, но не му е дадена вярната правна квалификация. Това не прави решението недопустимо. От друга страна, ОС е разгледал именно предпоставките за уважаване на иск по чл. 31, ал.2 ЗС: съсобствена вещ, ползвана само от един от съсобствениците, който не е заплатил на другия съсобственик припадащия му се дял съобразно притежаваните от него ид. Части в съсобствеността от реализирания приход от вещта.

Ответникът и въззивник не оспорва, а и видно от представените по делото писмени доказателства, вкл. и заключенията на вещите лица по приетите експертизи, същият е отдавал под наем покривното пространство, като за това е получавал доходи, под формата на наеми, от които не е било спорно, че на ищцовото АД не е била заплатена припадащата се част. По-горе беше изложено защо не може да се приеме, че отдадената част от покрива е онази, което отговаря на дела в съсобствеността на Общината. Всяка частица от покрива е съсобствена при съответните квоти в съсобствеността и за реализирания от нея наем се дължи съответната част на всеки съсобственик. Претендираната като частична сума от 1000 лв. е малка част от дължимата на ищцовото АД суми съобразно квотата му в съсобствеността.

Ответникът е направил възражение, че ползвайки имота /общите части/ и държейки / 8,9 и 10 / етаж,  е направил разход по поддръжката му, като същите са били неотложни, т.е. ремонтни разходи, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение. В тази връзка насрещното възражение на ищеца за изтекла давност  е неоснователно.

По делото е доказано, че са извършени разходи за СМР в сградата, но коя нейна част касят те е останало недоказано. Представената Справка за РСМР- л.47 от делото на ОС е изготвена в хода на процеса, а видно от Протокол № 8 от 02.04.2008 г. извършените ремонти касаят  единствено етажи, собственост на Общината, а не цялата сграда/такива за покривното пространство напр.няма/. Така че, възражението за прихващане, което е претенция с правно основание чл. 41 ЗС, е недоказано.

Следователно, и вторият иск по чл. 31, ал.2 ЗС следва да бъде уважен, като на ищцовото АД следва да се присъди претендираната част от 1000 лв. от припадащата му се част от приходите от общите части на сградата, реализирани от Общината под формата на наем, за периода 07.03.2010г. до 07.03.2013г.

С оглед основателност на главните  претенции и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху уважените размери на исковете, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като се посочи и правилната правна квалификация на втория иск – чл. 31, ал.2 ЗС. Разноски за въззивната инстанция се дължат от въззивната Община Аксаково в размер на 2400 лв.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 928 от 13.05.2015 год. по гр.д. 954/2013 год. на ВОС, с което е Община Аксаково е осъдена да заплати на „Летище Пловдив” ЕАД, ЕИК 115007069, с. Крумово, следните суми: 1. сумата от 53741,37 лв., представляваща обезщетение за невъзможността същото ЕАД да ползва собствените му осми, девети и десети етажи от десететажна административна сграда с пакетоповдигаща конструкция, построена през 1978 год. със застроена площ от 338 кв.м., находяща се в гр. Аксаково, парцел VІ в кв. 14 по плана на града, в периода 07.03.2008 год. до 07.03.2013 год. поради държането й от Община Аксаково, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 19.03.2013 год. до окончателното й плащане на осн. чл. 59 вр. чл. 86 ЗЗД; 2. осъдена е да заплати и сумата от 1000 лв., частичен иск от припадащия се дял от  реализиран приход от наем на общите части в същата сграда за същия период, ведно със законната лихва от 19.03.2013 год., на осн. чл. 31, ал.2 ЗС; 3. осъден е да заплати сумата от 4801,08 лв. разноски пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Община Аксаково ДА ЗАПЛАТИ на „Летище Пловдив” ЕАД, ЕИК 115007069, с. Крумово сумата от 2400 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК само по отношение на претенцията по чл. 59, ал.1 ЗЗД.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: