ОПРЕДЕЛЕНИЕ 588

гр. Варна, 29.09.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 379/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена Х.А.Х.,*** срещу разпореждане /по съществото си определение/221/14.06.2016г. по гр.д. 48/2016 г. на Окръжен съд-Търговище, в частта му, с която е отменено допуснатото с определение № 1114/19.08.15г. по гр.д. № 1164/15г. на РС-Търговище освобождаване от заплащане на ДТ от ищеца Х.А.Х., оставяйки без уважение молбите на ищеца по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от внасяне на ДТ по делото, на осн. чл. 253 от ГПК. Счита се, че разпореждането е незаконно, тъй като по реда на чл. 253 от ГПК може да се отмени или измени определение, постановено от същия съд, а това е именно РС-Търговище. Окръжен съд може да отмени определение на по-долния съд, само когато то е било обжалвано пред него. Сочи се още, че разпореждането е неправилно, тъй като промяна в имотното състояние на ищеца не е настъпила – ДСИ е наложил запор върху всичките му бъдещи вземания още на 16.07.15г., за който ищецът не е бил уведомен и по тази причина е предприел прехвърляне на присъдените му обезщетения на своята майка, тъй като той не е в състояние да ги получава поради липсата на банкова сметка. ***а съда и да се даде ход на делото, тъй като ищецът е лишен от ефективни правни средства за защита съгласно чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС.

В предвидения срок е депозиран отговор от насрещните страни Н.Ф.Т. и А.А.З. чрез процесуалния им представител адв. И.И. ***, с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че ищецът е подал декларация за имотното си състояние с невярно съдържание, тъй като независимо от ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, в негова полза са присъдени няколко обезщетения, част от които са му заплатени, а освен това са и били прехвърлени на неговата майка с договори за цесия срещу минимална цена. Споделят се изводите на съда за злоупотреба с право. Не се споделя и оплакването, че ТОС не е компетентен да отмени определението на РС-Търговище за освобождаване на ищеца от ДТ, тъй като съдът, пред който делото е висящо е компетентен по всяко време да следи за допустимостта на иска, вкл. и да изменя определенията, които не слагат край на делото.Претендира се атакуваното разпореждане да бъде потвърдено.

От проведената от настоящия съд проверка относно срочността на подаване на частната жалба се установи, че самият жалбоподател не е в състояние да представи доказателства за това обстоятелство /подадените от него и от друго физическо лице, изтърпяващо наказанието „лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч декларации не съставляват годно доказателствено средство/. От служебно изисканата от началника на Затвора-Ловеч информация се установява, че за периода от 24.06.16г. – 05.07.16г. част от инспекторите „Социална дейност и възпитателна работа”, вкл. и титуляра на групата, в която е жалбоподателя Х. са ползвали годишен отпуск и отпуск поради болест и по тази причина един служител е отговарял за няколко затворнически групи. По тази причина е възможно жалбоподателят Х.Х. да е подал частната си жалба на 24.06.16г. и до завеждането й в специалната книга в деловодството да са изминали няколко дни и в конкретния случай регистрирането да е станало на 05.07.16г. /виж писмо вх. № 5899/17.09.16г. по вх. регистър на ВАпС/.

Горното дава основание на съда да приеме, че депозираната частна жалба е в срок. Същата е подадена от страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Окръжен съд-Търговище е компетентен по всяко време да следи за допустимостта на исковото производство. Последното е образувано по исковата молба на Х.А.Х. с предявени против всяка от ответниците Н.Ф.Т. и А.А.З. искове да се приеме за установено, че същият не им дължи суми от по 56 854.40лв. /съобразно уточнение на исковата молба на л. 88 от делото на ТРС/, поради погасяването им по давност, за чието събиране е образувано от ответниците против ищеца изпълнително дело № 28/2012г. на ДСИ при СИС на ТРС. Тази служебна проверка за допустимостта на производството включва и въпроса относно заплащането на дължимите от ищеца ДТ по предявените искове. Поради това и съдът, разглеждащ делото е компетентен при промяна в обстоятелствата /при промяна в материалното състояние на ищеца/ да измени или отмени своя акт, с който ищецът е бил освободен от заплащането на ДТ. Без значение е в случая, че определението за освобождаване от ДТ е било постановено от ТРС, когато делото е било висящо пред него, тъй като ОС-Търговище е компетентния съд за разглеждане на делото като първа инстанция съобразно правилата за родовата подсъдност – чл. 104, т. 4 от ГПК и на когото делото е било изпратено за разглеждане с протоколно определение от 15.02.16г. по гр.д. № 1164/15г. на РС-Търговище. Поради това обжалвания съдебен акт е допустим.

Действително ищецът Х. още при подаване на исковата си молба на 24.07.15г. е декларирал липсата на имущество и доходи, за да обоснове искането си за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото. Такава декларация е била подавана и на 12.08.15г. и подновена на 06.04.16г. /в последната е посочено, че на негово име няма изплатени обезщетения/. Дължимата ДТ съобразно уточнения размер на предявените против всяка от ответниците претенции /от по 56 854.40 лв./ е в общ размер на 4 548.36лв. /2х2 274.18лв./.

Въз основа на получената от ДСИ по изп. дело № 28/12г. информация с писмо от 08.04.15г. от Главния директор на ГДИН, съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на ищеца от МП, Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ” за присъденото му обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 евро по решение от 10.03.15г., постановено по жалба № 4374/2005г. по описа на ЕСПЧ. Запорното съобщение е получено на 16.04.15г. от МП /л. 97 и 106 от изпълнителното дело/. Сумата е преведена от МП по сметка на ДСИ /като левова равностойност на 4 000 евро – 7823.32лв./. Част от сумата /в размер на 359.49лв./ е преведена като ДТ по сметка на РС-Търговище, а остатъка от 7 463.83лв. е преведена на взискателката Н.Т. на 03.09.16г. /л. 160-164 от изпълнителното дело/.

От препратената от Затвора-Ловеч и изготвена от ГДИН при МП-София до ДСИ при РС-Търговище по изп.д. № 28/12г. справка /л. 184-186 от изпълнителното дело/ се установява, че към м. 12.2015г. заведените искови производства от Х.Х. против ГДИН са 59 броя пред различни съдилища в страната.

Със запорно съобщение от 01.12.15г. ДСИ по изп.д. № 28/12г. е уведомил МП-София, че налага запор върху всички бъдещи вземания на Х.Х.. Същевременно от МП е изпратено запитване до гл. директор на ГДИН /л. 202 от изп.д./ дали да се изплащат сумите, за които е получена покана за плащане от майката на Х. – Гюлизар Азис Х., която е представила изпълнителен лист, издаден по адм.д. № 1092/2013г. на Адм.С-Плевен и два договора за продажба на това вземане от Х.Х.. Видно от тези договори за цесия, че Х.Х. е продал на майка си присъденото му обезщетение по адм.д. № 1092/13г. на Адм.С-Плевен за сумата от 100лв. /л. 206/, и вземането си за присъдено обезщетение по адм.д. № 13112/14г. на ВАС срещу сумата от 100лв. /л. 205/. Всъщност, в полза на Х. Х. е било присъдено обезщетение именно по адм.д. № 1092/13г. на Адм.С-Плевен /по което е било образувано адм.д. № 13112/2014г. на ВАС/ в размер на 4 000 лева – ВАС е отменил изцяло решението на Адм.С-Плевен /за присъдени 1 000лв. със законна лихва от 18.11.13г./ и е присъдил това обезщетение от 4 000 лева, ведно със законната лихва от 18.11.2013г. При извършена от настоящият състав на съда служебна справка по изп.д. № 28/12г. на СИС при ТРС /поради липсата на информация по изпълнителното дело/ се установи, че и тази сума е била преведена от МП на ДСИ, а последният е превел сумата на взискателите по изпълнителното дело.

В полза на ищеца Х. е било присъдено и обезщетение в размер на 1500лв. по адм.д. № 537/14г. на Адм.С-Плевен, решението по което обаче не е влязло в сила, тъй като е било обжалвано от ГДИН и МП и е образувано пред ВАС адм.д. № 11934/15г., което е насрочено за разглеждане в открито с.з. на 17.10.2016г. /последното отново установено при направената от настоящия състав на съда служебна справка/. Такава сума не е изплащана на ищеца Х.Х..

Доказателства за други плащания в полза на Х. няма събрани по делото /не се установява да са извършени плащания на обезщетения по гр.д. № 1791/2007г. на ВКС и по гр.д. № 3959/2007г. на ВКС, както се сочи от взискателите по изп.д. № 28/12г. – л. 56 от същото/.

С оглед на горното следа да се приеме, че предприетите опити за недобросъвестно процесуално поведение на ищеца /да прехвърля вземането си за обезщетение по посоченото адм. дело на майка си/ са останали безуспешни, а отделно от това същият няма други приходи на средства или придобиване на имущество, поради което и промяна в неговото имуществено и материално положение не е настъпила. Това обосновава извода, че обжалвания съдебен акт, с който е отменено определението за освобождаването на ищеца от заплащане на ДТ по делото и е оставено без уважение искането му за освобождаване от ДТ на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК /макар, че искането е било за освобождаването и от разноски – л. 20 от делото на ТОС/, следва да се отмени и ищецът да се освободи от заплащането на ДТ и разноски по делото.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане /по съществото си определение/221/14.06.2016г. по гр.д. 48/2016 г. на Окръжен съд-Търговище, в частта му, с която е отменено допуснатото с определение № 1114/19.08.15г. по гр.д. № 1164/15г. на РС-Търговище освобождаване от заплащане на ДТ на ищеца Х.А.Х. и са оставени без уважение молбите на ищеца по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от внасяне на ДТ по делото, на осн. чл. 253 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищеца Х.А.Х. от заплащането на държавни такси и разноски по гр.д. № 48/2016г. на Окръжен съд-Търговище, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: